Отчет за изпълнение на опр на Община Гърмен 2007-2013 г за периода 2007 01. 04. 2011 година 66
Изтегляне 0.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- “Козият камък”
- ГЪРМЕН Никополис Ад Нестум
- ДОЛНО ДРЯНОВО
- каменни глави
- ОСИКОВО
Културно наследствоВ различните села на територията на общината има богати културно-исторически ресурси от различни исторически епохи: ЛЕЩЕН Село Лещен е един от най-привлекателните и автентични курорти за селски туризъм в България. Разположено върху южния склон на Западните Родопи на 200 км. от София, пред него се открива незабравима гледка към Пирин планина. Петнайсет реставрирани стари къщи предлагат характерната за този край възрожденска атмосфера, съчетана с модерен комфорт. Къщите са с просторни чардаци, китни дворове и механи, в които клиентите имат възможност да приготвят сами храната си с продукти от местното стопанство, макар че ресторанта е отдавна вече известен за любителите на добрата кухня дори и в чужбина. Петнадесет реставрирани стари къщи предлагат характерната за този край възрожденска атмосфера, съчетана с модерен комфорт. Къщите са с просторни чардаци, китни дворове и механи, в които клиентите имат възможност да приготвят сами храната си с продукти от местното стопанство, макар че ресторанта е отдавна вече известен за любителите на добрата кухня дори и в чужбина. Целогодишно, домакините предлагат различни начини на забавления и отдих – риболов, излети в планината, плуване и балнеолечение в близкия курорт Огняново, бране на гъби и билки, разходки до съседните етнографски комплекси Ковачевица, Долен и Делчево, както и еднодневни пътувания до Роженския манастир край Мелник и известния ски-курорт Банско. В Лещен интерес в архитектурно отношение представляват повечето къщи. По-забележителни и включени във ваканционното селище за селски туризъм „Лещен” са къщите на Илия И. Поюков (Панзювите къщи), Иван Д. Гамишев (Адвокатската къща), Симеон И. Кашев (Пашкотевата къща), Стойчо Д. Киричев (Баджанаците), Иван А. Муртев (Муртевата къща) и Божия А. Киричева. Друго, което може да видите при посещение на Лещен е църквата “Св. Парашкева” – разположена е в центъра на селото. Построена е през 1837 г. и е художествен паметник на културата. КОВАЧЕВИЦА Село Ковачевица е единственият архитектурен резерват на територията на община Гърмен. Той включва църквата „Св. Никола”, килийно и светско училище, 112 жилищни сгради и 5 стопански постройки (хармани и плевни), като 56 от тях са реставрирани, а останалите са в различна степен на съхраненост. Запазило своята самобитност и възрожденски облик, село Ковачевица има специфична селищно-устройствена структура, функционално и пространствено обособена в 3 концентрични зони: жилищно ядро, пояс от селскостопански сгради и зона на обработваемите площи. Характерни са малките по площ дворове, оградени с високи каменни зидове, и изнасянето на стопанските постройки извън дворовете. Ковачевската къща има южнобългарски характер и е подтип на родопската къща. Тя е развита на 2 до 4 етажа, като долните са използвани за стопански нужди („сух” двор и складови помещения), а горните – за живеене. Неповторими със своите архитектурно-художествени качества са ансамблите на Дишляновата къща, Шумаревата и Пиларевата къщи, Гюзлевата, Сарафовата и Коювите къщи, Шимеровите къщи и др. От декларираните 124 архитектурно-строителни паметника на културата, 6 имат качества на паметници с национално значение – Даскаловата (не е реставрирана; единствената в резервата с богата художествена украса в интериора), Шунгуревата (реставрирана), Дишляновата (реставрира се), Шимеровите (изгорели), Банговата (реставрирана) и Пиларевата (не е реставрирана) къщи. Уникалната архитектурна среда и специфичната възрожденска атмосфера в Ковачевица са причина тук да бъдат снимани едни от най-хубавите български филми през втората половина на миналия век. Постепенно тя се превръща в притегателен център за хората на изкуството, някои от които остават да живеят и творят в селото. Целогодишно се предлага разходка из културно-историческия резерват с тематична беседа и възможност за посещение на арт галерии. Църквата “ Свети Никола”- Намира се в с. Ковачевица. Построена е през 1847г. Представлява трикорабна псевдобазилика с голяма полукръгла абсида от изток и външна галерия от запад. Резерват “Тъмната Гора”- намира се в горното поречие на р. Канина, на 16 км.от центъра на с. Ковачевица. Разположен в среднопланинския пояс на височина 1400 – 1600м., създаден с цел опазване на вековна смесена гора от смърч, ела и бук. Ждрело на река Канина в местността “Синия Вир” – “Синия Вир” е един от най-впечатляващите природни феномени в района. Разположен е сред живописна девствена местност с гъста борова гора. Този красив участък на река Канина е по течението й над с. Ковачевица . “Каялийски Скали” - намира се в местността “Каялиецо” на 16 км. по асфалтов път североизточно от центъра на с. Ковачевица. Те са защитени скални образувания със статут на природна забележителност от 1984 г. Разположени на 1600 м надморска височина сред вековна гора от бял бор и смърч. Природната забележителност “Козият камък” е уникално скално образувание с площ от около 300 кв. м в едноименната местност в землището на с. Ковачевица, на 14 км северно от селото. През 1976 г. местността е вписана в държавните регистри като “Природна забележителност” и е под закрила на закона за опазване. При направени през 1983 г. археологически експедиции са изследвани издълбаните още в древността 120 еднакви по диаметър и дълбочина дупки в скалното образувание. Разположени в определени геометрични редове, те са подобни на описаните в архео-астрономическата литература “дупки”, датирани от 3000 г. пр. Хр. в Европа, Русия и др. Древногръцкият философ и историк Херодот сочи именно Родопите (може би в този дял на планината) за вероятното място на прочутия Дионисиев храм, светилище на тракийското племе беси. Възможно е тяхната астрономическа култура да е била толкова висока, че да е позволила изработване на “звездна карта” върху скалните повърхнини, дело на жреците на бог Дионисий Сабазий. Тези научни хипотези привличат множество изследователи и туристи към интересната местност “Козият камък”, от която се открива невероятно красива панорама към прочутите “Каялийски скали” и към далечните върхове на Пирин планина на запад. Пещера “Ризова дупка”- карстова пропаст с дълбочина 10-12 метра. В пещерата са изградени отвесни дървени стълби от двата отвора, съответно за спускане и изкачване, по които се стига до своеобразен коридор с дължина 15 метра и ширина 2 метра. ГЪРМЕН Никополис Ад Нестум е един от трите града, основани на Балканския полуостров от римския император Траян в чест на победата му над даките през 106 г. от н. е., наречен е „Град на победата при Места” и е запомнен като Градът на Места (на латински Nikopolis ad Nestum). Обявен е за археологически и архитектурно-строителен паметник от античността и средновековието през 1965 г. (понастоящем е в процедура за повишаването му в ранг на археологически резерват). Могат да се видят останки от крепостни стени, култови сгради и други съоръжения. Никополис ад Нестум е един от малкото относително запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. При археологически разкопки, проведени в периода 1980–1984 г., са проучени изцяло южната крепостна стена с портата, голяма част от източната и западната стени. Зидовете са с дебелина 2,40–2,60 м и височина до 4–5 м. Разкрити са 4 кръгли кули на южната стена, 2 почти квадратни кули пред широко отворената полукръгла екседра на портата, V-образна кула със скъсени рамена на западната стена и 1 правоъгълна кула на източната крепостна стена. В околността са разкрити пещи, части от водопровод, ями и др. Крепостта може да се посещава целогодишно. Ателието за развитие на традициите (АРТ) е създадено през 2007 г. към Народно читалище “Искра” в село Гърмен по проекта “Нови алтернативи за поминък в общините Гърмен и Босилово (Македония) чрез трансгранично сътрудничество”. Основна цел на АРТ е да изучава, съхранява и популяризира местните традиции, както и да предоставя информация за туристи. В съвременния глобализиращ се свят традициите опазват идентичността и уникалното присъствие на отделните общности; те правят тези общности различни и значими за другите и за самите тях; определят техния облик и са залог за бъдещо развитие. Превърнати в атрактивен туристически продукт, те могат да бъдат и доходен поминък. АРТ се стреми да направи туризма алтернативна дейност за хората от местната общност и така да им предостави възможности за творчески изяви и за допълнителни доходи. Заградски чинари – Намират се в дясно от пътя Гоце Делчев – Марчево в Гоцеделчевската котловина, на 0,5 км асфалтов път западно от с. Гърмен, в Заграде (понастоящем квартал на Гърмен). Заградските чинари са двете най-атрактивни вековни дървета в района. Те са на възраст над 600 г. и са обявени за защитени през 1968г. заради възрастта, размерите и изключителната си красота. Църква “Св. Георги” – Намира се в с. Гърмен. Църквата отбелязва празника на Св. Георги на 6 май с курбан, всяка година. Църква “ Св. Анна” – Намира се в с. Гърмен. Построена е през 2004 г. Втората с това име в България дадено от Дядо Владика Натанаил. Църквата отбелязва празника на Св. Анна всяка година на 25 юли с курбан. Параклис “Св. Неделя” - Намира се над с. Гърмен. Параклиса е много специален за жителите на с. Гърмен, които вярват в чудесата на Св. Неделя. Самодейци от селото представят спектакъла “Чудесата на Св. Неделя”. Празника се отбелязва всяка година на 7 юли с курбан. ДЪБНИЦА Работилница за възраждане на занаятите (РВЗ) - с. Дъбница - РВЗ представя разнообразни дейности и услуги, като например: изработка на тъпани и тамбури, използвайки старинна ръчна технология, традиционни пафти и съответстващите им тъкани колани (и двата продукта се изработват, използвайки традиционна технология), традиционни цървули, декоративни възглавници, метли и др. В работилницата се предлага и демонстрация за туристи на използваните разнообразни ръчни технологии и възможност за туристите да вземат лично участие в работата и/или да закупят някои от продуктите. РВЗ изпълнява и специфични клиентски поръчки за изработка на определени продукти. ОГНЯНОВО Село Огняново e разположено в Западните Родопи на около 200 км южно от София, 100 км югоизточно от областния град Благоевград и на 12 км от най-близкия град Гоце Делчев. В местността има 24 термоминерални извора със средна температура на водата 39° - 40° С. Местността се характеризира със специфичен микроклимат, свързан с цъфтенето на естествените акациеви насаждения и локалните въздушни течения по долината на р. Канина. Минералните извори са концентрирани в две находища: Крайречно, разположено на 1.5 км северно от Огняново в района на Градските бани и профилакториум „Огняново” и Крайселско, на 600 м северно от селото до Селските бани. Църква “Успение Богородично” – Намира се в село Огняново. Строена е през 1835 г. и е художествен паметник на културата. Представлява трикорабна псевдобазилика, полувкопана в земята, като допълнително в западната й част е изградена камбанария. ДОЛНО ДРЯНОВО В близост до село Долно Дряново, в местността Градище се намира Археологически паметник на културата с национално значение – „Праисторическо и тракийско Светилище в местността Градище”, деклариран като недвижима археологическа културна ценност с предварителна категория „национално значение”. Култовият комплекс с каменни глави и долмени се намира на 5 км. от селото по посока пътя за Сатовча и Доспат. Комплексът е открит от проф. Тодор Бояджиев към 2000 г. До 2006 г. професорът не дава гласност на находката си. През 2006 г. публикува във вестниците статии и снимки от светилището. От тогава то става известно на археолозите и обществеността. Обектът в м. Градище е разположен върху рид с дължина приблизително 700 м., ориентиран север - северозапад – юг - югоизток. Върху рида с площ около 20 дка се открояват три отделни изявени скалисти хълма с максимална надморска височина 879,80 м. Възвишението е естествено защитено, достъпно единствено от северозапад. От останалите страни е оградено от внушителен и живописен каньон. Склоновете са много стръмни, а на места скалите са почти отвесни, като от изток – североизток образуват пропаст с дълбочина над 50 м. Върху билото на възвишението и на различни места, главно по южния склон има редица неголеми естествено заравнени площадки, оградени с оголени, живописни скални блокове. Някои от скалите са особено атрактивни. Те могат да бъдат оприличени с човешки глави, фигури на животни, птици и земноводни. На много места са установени следи от изкуствени изсичания и обработка на скалите – заравнявания, улеи, т.нар. шарапани, стъпки и др. През м. май 2006 г по сигнал на проф. Т. Бояджиев обектът е посетен от екип археолози от Софийския Университет „Св. Климент Охридски”. Тогава са установени и описани многобройни иманярски изкопи с различни размери и дълбочина. Откритите в насипите материали, основно керамика, се отнасят към времето на късния халколит (2 ½ на V – началото на IV хил. пр. Хр.) и късната желязна епоха - КЖЕ (VI-I в пр. Хр). Отделни керамични фрагменти може да се датират и в по-късни епохи – Ранновизантийска и Средновековна. Системната иманярска интервенция и нарушаването целостта на паметника на културата наложиха провеждането на спасителни археологически проучвания. В периода 10.04.2008 – 23.04.2008 г. с разрешение за теренно археологическо проучване се проведоха спасителни сондажни проучвания. Основните цели на спасителните сондажни проучвания бяха:
При археологическите проучвания работата е съсредоточена в северозападната част на обекта, условно разделена на два сектора – Сектор 1 обхващащ северозападното подножие на възвишението и първите скални площадки и Сектор 2 – югозападния склон на възвишението. Общата проучена площ в границите на заложените девет сондажа възлиза на 150 м2, като установената дебелина на културните напластявания варира от 0,50 до 1,50 м. В отделните сондажи бяха проучени и документирани различни по характер структури от късния халколит и Късната желязна епоха. Съгласно действащото в Р. България законодателство (Глава 2, чл. 3 на ЗПКМ – изм. ДВ бр. 55/2004) обектът в м. Градището представлява паметник на културата. По своите основни елементи и белези той напълно се вписва в познатите характеристики на тракийските скални светилища.
Пещера “Маноилова дупка” – Намира се на левия бряг на река Маноиловски дол, на 3 км. източно от центъра на с. Рибново. Тя е най-дългата пещера в Дъбрашкия дял на Западните Родопи и в цяла Югозападна България - 2175м. Читалищата в общината са 9 и са разположени в общинския център Гърмен и в селата Горно Дряново, Дебрен, Долно Дряново, Дъбница, Ковачевица, Огняново, Рибново. Всяко от тях разполага с функционираща библиотека. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.86 Mb. Сподели с приятели:
|