Отчет за изпълнение на опр на Община Гърмен 2007-2013 г за периода 2007 01. 04. 2011 година 66



страница8/12
Дата19.01.2018
Размер0.86 Mb.
#48802
ТипОтчет
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

Селско стопанство


Община Гърмен се намира в полупланински район, където местната икономика е силно зависима от земеделието като източник на доходи и заетост. В земеделски стопанства са ангажирани 52,6% от заетите.

Земеделските земи в общината са 96 763 дка, в т.ч. обработваема земя 68 005 дка (70,2%),10 Поливните площи са 14 489 дка, но хидромелиоративната система е силно амортизирана. От съществуващите помпени станции в момента не функционира нито една. Възстановяването на хидромелиоративната мрежа е свързано с привличане на инвестиции и следва да се съобрази с особеностите на дребните земеделски стопанства.

Основна част от обработваемата земя е заета с тютюн (9420 дка), царевица (2 500 дка), картофи (2 000 дка). Отглеждат се трайни насаждения (500 дка).

Животновъдството има по-малък дял в произведената селскостопанска продукция. Представени са почти всички видове домашни животни, като доминира говедовъдството и овцевъдството. Към края на 2009 година броят на отглежданите домашни животни е както следва: говеда 930 броя, в т.ч. крави 822, овце 4500 бр., кози 1300бр., птици 6800 бр., свине 100 бр. Положителен опит съществува в областта на пчеларството, като в общината има регистрирани 16 пчелари и 393 пчелни семейства.

Животните се отглеждат в семейни стопанства, няма големи ферми. В преобладаваща част от случаите животните се отглеждат при примитивни условия, липсва контрол на качеството на произвежданата продукция. Познанията на стопаните са недостатъчни, липсва адекватна информация за възможностите за прилагане на нови технологии.

Основните проблеми пред селското стопанство са:



  • Пазарната реализация на селскостопанската продукция е силно затруднена, като предлаганите цени често са под себестойността на продукцията.

  • Липсва модерна селскостопанска техника и съвременен сграден фонд, както и финансови ресурси за технологично обновяване на земеделските стопанства. Липсват познания за адекватно провеждане на агротехническите мероприятия.

  • Семейните ферми не са пазарно ориентирани. Не се прилагат мерки за подобряване и поддържане на породния състав, което не позволява увеличаване на количеството на произвежданата продукция.

Перспективите за развитие на селското стопанство на община Гърмен са свързани с въвеждане на алтернативни на тютюна култури, като лечебни растения, подправки и зеленчуци. Подобряването на конкурентоспособността на селскостопанския отрасъл е свързано с разнообразяване на отглежданите култури и преход към интензивно земеделие, предимно чрез:

  • Производство на екологично чиста селскостопанска продукция, при спазване на технологичните изисквания;

  • Култивиране на лечебни растения, като алтернативна форма на заетост и редуциране на безработицата, както за незаетите, така и за значителна част от тютюнопроизводителите.

  • Активен инвестиционен маркетинг за привличане на частни инвестиции в земеделски стопанства и малки предприятия за преработка на селскостопанска продукция;

Промишленост


Община Гърмен не е силно индустриализирана, няма индустриално производство, което да влошава параметрите на околната среда.

Добивната промишленост е представена от рудник "Канина", ТПК "Никола Ушев", "Илинденски мрамор" ООД с. Марчево (проучване и добив на технологична проба).

Представени са шивашката и обувната промишленост, като в предприятия в сектора са заети около 500 души - "Евромода" с. Рибново със 100 работника, ЕТ "Бисер Узунов" - 127, "Сина - стил" ЕООД с. Долно Дряново - 130 и др. Те са изцяло частни предприятия и работят за чуждестранни клиенти. Бизнесът работи на ишлеме, няма ясна визия за инвестиции в сектора, включително в човешки капитал, а работните места не са устойчиви. От началото на 2005г. една от най-големите фирми в сектора преустановява произвоствената си дейност в общината.

Леката промишленост освен от обувната и шивашката индустрия е представена от хранително-вкусовата промишленост, в която са ангажирани около 15 души, като продукцията се реализира предимно на територията на общината – малки производители на хляб и хлебни изделия, безалкохолни напитки и т.н. Потенциалът за развитие на сектора е тясно свързан с развитието на селското стопанство.


Туризъм


Община Гърмен има сравнително благоприятно разположение за развитие на различни видове туризм, като туристическия сектор има сериозен потенциал за развитие и представлява ключов сектор в местната икономика. Изпълнението на проект по програма ФАР-Трансгранично сътрудничество за рехабилитация на път ІІ-19 Разлог-Гоце Делчев – Драма ще подобри достъпа до общината и ще допринесе за увеличаване на туристическия поток.

Основни видове туризъм застъпени в района са културено-исторически, селски и балнеотуризъм, в по-малка степен екотуризма и планинския туризъм.

Развитието на културено-исторически туризъм е свързано с туристическото предлагане в Архитектурен резерват Ковачевица, където са реставрирани и предлагат подслон на туристи десетки къщи.

Село Ковачевица представлява уникален възрожденски архитектурен ансамбъл, обявен за паметник на културата. В селото се намира и църквата “Св. Никола” (1847г.), обявена за паметник на културата с местно значение.

На територията на общината има богати културно-исторически ресурси от различни исторически епохи:

Античния римски град Никополис ад Нестум - Късноантичен и ранновизантийски град, намиращ се в село Гърмен. Могат да се видят останки от крепостни стени, култови сгради и други съоръжения. Това е един от трите града, основани на Балканския полуостров от римския император Траян в чест на победата му над даките през 106 г.от н.е., наречен “Град на победата на Места”.

В близост до античния град при разкопки са открити останки от базилика.

Праисторическо селище и тракийско светилище до село Долно Дряново – Намира се в местността “Градище” до с. Долно Дряново. Светилището е уникална симбиоза на относително рядък природен феномен с тракийски култов център. Той е археологически паметник на културата с предварителен статут «национално» значение.

До с. Дъбница са разкрити останките от късноантична и средновековна крепост.

Селския туризъм е едно от водещите направления в туристическото предлагане в региона. Най-добре развит е във вилно селище Лещен. Селото е един от най-привлекателните и автентични курорти за селски туризъм в България.

Петнайсет реставрирани стари къщи предлагат характерната за региона възрожденска атмосфера, съчетана с модерен комфорт. В Лещен се намира и църквата “Св. Парашкева”. Тя е построена през 1837 г. и е художествен паметник на културата.



Балнеотуризма е свързан с минералните извори в село Огняново. Минералната вода има благоприятно въздействие върху редица заболявания. Красивата природа и термалните води правят с. Огняново предпочитан курорт за десетки туристи от страната и чужбина.

Слабо развит е еко туризмът и планинския туризъм, въпреки че региона разполага с достатъчно потенциал за това.

Резерват “Тъмната Гора”- намира се в горното поречие на р. Канина, на 16 км.от с. Ковачевица. Създаден с цел опазване на вековна смесена гора от смърч, ела и бук.

Ждрело на река Канина в местността “Синия Вир” –един от най-впечатляващите природни феномени в района.

“Каялийски Скали” - Те са защитени скални образувания със статут на природна забележителност от 1984 г.

Природната забележителност “Козият камък” е уникално скално образувание. През 1976 г. местността е вписана в държавните регистри като “Природна забележителност” и е под закрила на закона за опазване.

Пещера “Ризова дупка”- карстова пропаст с дълбочина 10-12 метра.

Пещера “Маноилова дупка” –най-дългата пещера  в Дъбрашкия дял на Западните Родопи и в цяла Югозападна България - 2175м.

Заградски чинари – са двете най-атрактивни вековни дървета в района на възраст над 600 г. и са обявени за защитени през 1968г. заради възрастта, размерите и изключителната си красота.

В региона са обозначени редица екопътеки: Канинска екопътека с дължина около 16 км., разделена на различни сектори; Ковачевица – Скребатно – Осиково – Рибново; Ковачевица – Долен и Заграде-Гърмен-старо Дебрен-Долно Дряново-Долен.

Към 2006 г. категоризираните туристически обекти на територията на община Гърмен са както следва: заведения за хранене и развлечение - 17 бр.; места за настаняване и средства за подслон - 16 бр. Информацията е взета от Туристическия регистър на Общинска администрация Гърмен.

Легловата база на територията на общината към 2006 г. възлиза на 634 легла, от които 373 в места за настаняване и 261 в средства за подслон. Местата за сядане в заведения за хранене са 677 бр. Общо категоризирани туристически обекти са 33, преобладават категория една и две „звезди”. Само 6 от категоризираните туристически обекти са с 3 звезди. Персоналът, зает в туристическата индустрия, е с ниско ниво на професионална квалификация.

Към 2006 г. в региона са застъпени основните туристически услуги - настаняване и хранене. Липсва цялостно интегриран туристически продукт. Конкурентноспособността на предлагания туристически продукт е ниска. Нивото на допълнителни туристически услуги е ниско. На територията на общината няма предлагане на услуги като екскурзовод, планински водач, аниматор, транспорт до различни туристически дестинации и други.

Към 2009 г. базата в района се е увеличила. Новокатегоризираните обекти са 18, като по-голяма част от тях са от трета категория и обхващат разнообразни потребности на отделните туристи, съобразени съответно с финансовите им възможности.

Хотелите в община Гърмен към този момент са 13 броя, вили и самостоятелни къщи за настаняване – 12 броя, курортен комплекс - 1 брой, почивна база – 1 брой и 1 брой туристическо селище. Легловата база все още е със занижени качествени показатели, което дава условия за успешното реализиране на туристическия пазар на един продукт от по-висок клас, какъвто кандидатът ще предложи с отлично обслужване и комфортна база.

През последните години са преодоляни някои от недостатъците на предлаганите туристически продукти и услуги. Вече има обучени аниматори и планински водачи, които са на разположение на туристите.Но категорийната структура като цяло е неблагоприятна. Общото ниво на комфорт с единични изключения е ниско и не позволява качествено предлагане на по-високи цени. Налице са проблеми със стандартизацията и лицензирането на част от заведенията за настаняване, което води до снижаване качеството на цялостния туристически продукт, нелоялна конкуренция и поява на социални конфликти.

Потенциалът за развитие на туризма на територията на общината е свързан предимно със създаване и промоция на екотуристически продукти, селски и културни маршрути. Перспективите за развитие на туристическия бизнес са свързани предимно с разработването на наличните културно-исторически и ангропогенни ресурси и предлагане на регионален туристически продукт в рамките на сътрудничество с останалите общини от Югозападния туристически регион.

В Общинска администрация Гърмен има разработени «Процедури по управление и съхранеие на туристическите обекти и съоръжения на територията на община Гърмен». В тях са описани функциониращите центрове на територията на общината, чиято основна цел е обслужване на туристите посещаващи общината и развитието на туризма като цяло. Те са:

1. Туристически информационен център в с. Огняново (ТИЦ)

2. Център за човешки ресурси в с. Огняново (в сградата на ТИЦ)

3. Бизнес център с. Марчево

4. Ателие за развитие на традициите в с. Гърмен

5. Работилница за възраждане на занаятите в с. Дъбница (РВЗ)

6. Туристически информационен център на Архитектурен паметник на културата „Никополис ад Нестум”

В Процедурите са описани и дейности по промотиране на туристическите обекти, съоръжения и услуги на територията на община Гърмен

Рекламата и ефективното разпространение на информация за ресурсите, с които разполага община Гърмен като туристическа дестинация, както и за туристическите услуги, които се предлагат на територията й, се осъществява основно от АРТ Гърмен, ТИЦ Огняново и Бизнес център – с. Марчево и Център за човешки ресурси по следните начини:



  • Участие в туристически изложения, панаири, експозиции и т.н. на местно, регионално, национално и международно ниво;

  • Участия на международни фестивали;

  • Поддържане на интернет страниците на центровете, където всеки може да се запознае с пакета от туристически услуги, предлаган на територията на община Гърмен и с наличните ресурси за различните форми на туризъм – планински, спа, екстремен, културен и т.н.

  • Поддържане на база данни с информация за туристическите маршрути и програми, както и контакти на планинските водачи и аниматори в района;

  • Разпространение на рекламни материали за общината и за отделните видове туристически услуги;

  • Промотиране на местните занаятчийски продукти, сувенири, кулинарни изкушения и разнообразни автентични обичаи и обреди, в които туристите биха могли да участват с цел трайно приобщаване към магията на местния бит, култура, фолклор и обичаи.



Социални услуги

На територията на община Гърмен функционира Център за социални услуги “Вяра, Надежда, Любов” – село Марчево. Той се състои от:

- “Защитено жилище” – функционира от октомври 2008 год. със Заповед № РД 01-1160 от 14.10.2008 год. на АСП гр. София. Капацитета му е 8 места. Дейността му се извършва съгласно Правилник за дейността на “Защитено жилище” – с. Марчево, приет и утвърден на 01.10.2008 г.

- Дневен център за възрастни хора с увреждания с капацитет 20 места;

- Домашен социален патронаж с капацитет 100 човека.
Бюджетно осигуряване
Програмата за реализация на Концепцията за финансова децентрализация се изпълнява чрез оптимизиране на финансовите потоци между държавата и общините на основата на законови и подзаконови мерки.

Всяка година от Министерски съвет се приемат стандарти за издръжка на делегираните от държавата дейности, които се финансират от централен бюджет. Общините обаче трябва да осигурят средства за развитие на инфраструктурата си, за подобряване на жизнената среда и за създаване условия, стимулиращи развитието на бизнеса на своята територия главно чрез привличане на средства за инвестиции с участие на свои проекти пред външни донори.

Необходимите промени за задълбочаване процеса на финансова децентрализация включват:


  • Предоставяне на правомощия на общините да определят самостоятелно размера на местните данъци, както и вида и размера на местните такси. Това ще даде възможност на общините за оптимизиране на приходите и ще увеличи тяхната отговорност пред гражданите.

  • Разширяване на приходната база на общините чрез определяне на трайни законови собствени приходоизточници.

  • Приемане на законодателство, регламентиращо облекчени процедури за емитиране на дълг от общините.

  • Внасяне на изменения в нормативните актове, които да изискват по-голям достъп на гражданите и фирмите до информацията за бюджетните прогнози и резултатите от изпълнението на общинските бюджети, включително за краткосрочни и дългосрочни решения за приоритетите в развитието на инфраструктурата и услугите.

  • Подобряване на условията за отдаване на общинска собственост под наем с цел създаване на инвестиционен климат, насърчаващ развитието на малкия и средния бизнес.

  • Разработване на инструменти за насърчаване развитието на общинския кредитен пазар.

  • Предоставяне правомощия на местните власти за въвеждане на преференции за инвеститорите и за насърчаване инвестиционната дейност в общините (от гледна точка на местните данъци и такси, развитие на инфраструктурата и др. и предвид процеса на финансовата децентрализация). С действието се цели стимулиране на конкуренцията между общините при привличането на инвеститори.

  • Разширяване участието на централното правителство в процеса на осъществяване на отговорностите на местните власти по предоставяне на публични блага на населението чрез финансово подпомагане от страна на държавата по разработване и съфинансиране от общините на конкретни проекти за регионално и местно развитие.

  • Изграждането на публично-частни партньорства за финансиране на съвместни проекти за регионално и местно развитие

  • Националните публични инвестиции, подкрепяни от структурните инструменти на ЕС, са ядрото, което ще привлече други ресурси - от общините, частния сектор, неправителствените организации, и ще осигури тяхното целенасочено, организирано използване. Главният инструмент за реализиране на този подход е осъществяването на партньорство.

  • В настоящия момент участието на частния сектор в изпълнението на програмите за регионално развитие е ограничено почти изцяло до съфинансиране на проекти с крайни бенефициенти МСП. Почти липсват съвместни проекти между местните власти и частния капитал в сферата на публичния сектор.

Бюджетът на община Гърмен е силно зависим от субсидиите от Републиканския бюджет. Основната причина е в липсата на устойчива местна икономика и зависимостта от селското стопанство, което затруднява постигането на устойчив ръст и нарастването на данъчните приходи.

Относителният дял на субсидиите и трансферите от централния бюджет през 2009 г. е 87,74% от общия бюджет на общината, а за 2008 година е 96,18%. При анализа се наблюдава, че собствените приходи през 2009 слабо са се увеличили в сравнение на тези от 2008 г. това се дължи на събраните през 2009 г. повече данъчни приходи. Бюджета на община Гърмен за 2009 г. е 12946043 лв., а за 2008 година е 17363445 лв.



Таблица за отчета на община Гърмен за 2008 и 2009 г. по приходната част.

Приходи

2008

2009

Собствени в т. ч.

831 116

898 825

данъчни

175 716

258 125

неданъчни

655 400

640 700

Получени субсидии и трансфери от ЦБ

20 961 652

6 432 239

Всичко приходи

21 792 768

7 331 118

Временни безлихвени заеми

-1 929 866

-21 867

Дефицит/излишък

-2 499 457

5 636 792

Динамиката на приходната част на бюджета демонстрира силната зависимост на общинския бюджет и слабите възможности за провеждане на местна политика.


Таблица за отчета на община Гърмен за 2008 и 2009 г. разходната част.


Наименование на разходите по функции:

2008 г.

2009 г.

Изпълнителни и законодателни органи

1 002 873

1 249 836

Отбрана и сигурност

4 893 307

6 329 954

Образование

3 804 856

3 580 914

Здравеопазване

212 027

87 336

Социално подпомагане и грижи

524 767

458 379

Жилищно строителство и БКС

2 642 805

512 845

Почивно дело, култура и религиозни дейности

128 916

128 854

Икономически дейности и услуги

4 103 590

570 541

Не класифицирани разходи в други функции

50 304

27 384

Всичко разходи по функции:

17 363 445

12 946 043

Разпределението на разходите по функции е обусловено от промените в бюджетната сфера на национално ниво и въвеждането на финансовата децентрализация и не е свързано с провеждането на активна политика от страна на общината. Собствените приходи на общината са крайно ограничени и в резултат на това общината не може води активна инвестиционна политика. Това кореспондира и с невъзможността на общината да осигури съфинансиране на по-значими проекти, финансирани от европейските фондове.

Привличането на частни ресурси и изпълнение на проекти чрез публично частни партньорство е възможна алтернатива на общината.

Прилагането на принципа на партньорство само по себе си е механизъм за повишаване на капацитета за усвояване на средства от фондовете на ЕС. Усвояването на значителните по размер средства по Структурните фондове и Кохезионния фонд не би било възможно, без да се мобилизират усилията на широк кръг от местни и регионални партньори, т.е. на цялата общност за развитие, за разработване и предлагане на голям брой висококачествени проекти. В пазарната икономика финансовите средства са съсредоточени основно в частния сектор. Здравите местни и регионални партньорства с частния сектор откриват пътя към частно съфинансиране, с което се осигуряват допълнителни средства за местни и регионални проекти.



Анализ на силните, слабите страни, възможностите и заплахите


сектор ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ


СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ

  • Отсъствие на промишлено замърсяване, екологично чиста територия

  • Наличие на значителни горски площи и горскостопански ресурси

  • Ресурси за развитие на туристическо предлагане

  • Традиционен опит в земеделието

  • Работещи предприятия в леката промишленост




  • Моноструктурна зависимост на селското стопанство от тютюнопроизводството

  • Раздробеност на земеделските площи и ниска техническа обезпеченост

  • Отдалеченост на общината от икономически, консуматорски и административни центрове




ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ

  • Активизиране на трансграничните икономически връзки с бизнеса в Република Гърция.

  • Присъединяване на бизнеса към единния европейски пазар

  • Разнообразяване на икономиката и развитие на екологични производства

  • Подобрен достъп до финансиране в подкрепа на бизнеса

  • Пазарна ориентация на селскостопанските производители

  • Влошаване на пазарните условия за местните МСП, вследствие на силния конкурентен натиск от европейските компании

  • Зависимост на местната администрация от централния бюджет и невъзможност за съфинансиране на проекти

  • Концентрация на икономическите дейности в общинския център.

  • Липса за перспективно бюджетно планиране на национално ниво.



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница