Отговор от
Изтегляне 82.79 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- "Враца - новата съдебна офшорка".
- 14-дневен срок
1 ОТГОВОР от Окръжен съд-Враца Уважаеми господин Босев, уважаема редакция, уважаеми читатели на "Капитал", Толкова свикнахме да бъдем хулени, че бихме подминали публикацията в бр.7/17-23.11.2017, озаглавена "Враца-новата съдебна офшорка", и не бихме упражнили правото си на отговор, ако: 1. Българският съд не бе поставен в нетърпима медийна среда с ниска степен на независимост /вж. последния доклад на Европейската комисия/, в която на обществото се внушава, че съдиите като цяло са корумпирани и неморални; 2. Не бе налице обидната алюзия със скандала, разразил се в друг съд; 3. Ставаше въпрос за симпатични с невежеството си грешки, които да бъдат оправдани със снизходителното "O, sancta simplicitas"? 4. Аудиторията на "Капитал" бе тази на жълтите тиражки. Естествено и съвсем по човешки сме изкушени да влезем в тона на господин Босев, но ще се постараем да се придържаме към деловия и коректен тон, който професията ни изисква. Не знаем, а и за нас е без значение, по какъв повод и по чий сигнал или внушение г-н Босев се е заел с журналистическото си разследване. Не допускаме г-н Босев да е просто ентусиаст, който се е нагърбил със задачата да разследва развитието на производствата по несъстоятелност и извършваните от съдилищата нарушения. Трябва предварително да подчертаем, че естеството на работата ни изисква от нас да владеем правилата на ясното, точно и аргументирано говорене. Извинително за г-н Босев е, че очевидно не е юрист, но неназованият в статията негов консултант, авторитетно описан като "юрист с дългогодишна практика по търговски дела, пожелал анонимност", трябва да признае липсата на знания и квалификация и да се извини на автора на материала за това, че го е подвел. Започваме със сензационното за публиката, но обидно за съда заглавие "Враца - новата съдебна офшорка". На информираните хора е известно, че "офшор" е международен бизнес термин, който може да се използва с двойно значение в зависимост от контекста. "Офшорна компания" е компания, регистрирана в регион, различен от този, в който извършва основната си дейност. "Офшорна зона" е регион с по-благоприятни условия, в повечето случаи данъчни - причина тези зони да бъдат определяни като данъчен рай. В жаргонния смисъл на думата "офшорка", използвана в материала, се влага съдържание на далавера, злоупотреба, незаконно облагодетелстване, т.е. все лоши подбуди. Хронологично по обсъжданата в статията проблематика: Вписването на промени по партидите на търговците в търговския регистър, в т.ч. и на такива в седалището и адреса им на управление се извършва от Агенция по вписванията. Няма да коментираме Закона за търговския регистър и това, че в него не са предвидени каквито и да било изисквания или ограничения спрямо решението на търговеца да промени седалището си. Гениалните разкрития на разследващия за "класическата схема", по която работи "новата порочна дестинация на търговското право", за преследваните от мнимите кредитори цели и средствата за постигането им почиват на непознаване на материята на търговската несъстоятелност. На първо място трябва да се подчертае, че производството по несъстоятелност не е исково производство по ГПК, за което са важими посочените в статията правила за размяна на книжа и процесуални срокове. Производството по несъстоятелност е система от материални и процесуални норми за принудително изпълнение върху имуществото на неплатежоспособния длъжник, като повечето от нормите са от императивен/повелителен/ порядък. Производството е уредено в Търговския закон, спрямо който ГПК намира само субсидиарно приложение. Търговският закон използва термина "молител", а не "ищец", "писмена молба", а не "искова молба", в него са предвидени процесуални срокове, които са несъпоставими и дори несъвместими със сроковете по ГПК за исковия процес. Като коректни и делови хора трябва задължително да цитираме текстове на Търговския закон, които г-н Босев и неговият консултант, на чийто коментар е придадена тежестта на "responsa prudentium"/отговори на мъдреците, които в системата на римското право са били задължителни за съда/, е трябвало да прочетат, преди да посегнат към перото: чл.613. Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване па производство по несъстоятелност. чл.625. Производство по несъстоятелност са открива по подадена до съда писмена молба, подадена от.... чл.629./1/ Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжник, съответно ликвидатор, се разглежда от съда незабавно в закрито заседание. 121 Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най късно в 14-дневен срок от подаването на молбата. 161 Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му. Г-н Босев, молим за Вашия коментар! Изнесените в статията данни относно сроковете, в които се образуват, насрочват, разглеждат и решават делата в началната дата на производството по несъстоятелност доказват ли Вашето откритие за "впечатляващо кратки срокове" и "услужлива бързина". Поинтересувахте ли се при разследването си дали съдът процедира с различна експедитивност по различните дела. Ако бяхте го сторили, щяхте да установите, че всички дела по несъстоятелност в съда се разглеждат по един и същи начин и по всички от тях стремежът на съдиите е да спазват установените в закона срокове, т.е. двойни стандарти няма. На всички е додеяло обвинението към съдилищата за бавен процес, за тромаво правораздаване, за безконечно отлагане на дела и пр. Какво се оказва в случая? Каквото съдът направи, все е лошо. По въпроса за "любимия синдик". Съгласно чл.630, ал.1, т.З от ТЗ с решението за откриване на производство по несъстоятелност съдът назначава временен синдик. За назначаването на временния синдик обаче чл.656, ал.1 и 2 от ТЗ изисква същият е представил предварително писмено съгласие и декларация с нотариална заверка на подписа, т.е. назначаването не е властнически акт на съда и синдик, който не е дал съгласие, не е длъжен да встъпи. Тази е причината участниците в производството да посочват временен синдик и да представят нужните за това съгласие и декларация. Противното би поставило съда пред необходимостта, преди постановяване на решението в посочения 14-дневен срок да издирва съгласен да бъде назначен синдик сред стотиците такива, включени в списъка на Министерство на правосъдието. Изразяваме несъгласие с категоричността в статията относно последиците от откриването на производство по несъстоятелност, определено като "бетониране на две неща - началната дата на неплатежоспособността и признаване на голямо, фиктивно вземане на мним кредитор". Силата на пресъдено нещо на решението за откриване на производство по несъстоятелност, г-н Босев/ попитайте консултанта си за res judicata/, ce простира само върху въпроса за състоянието на неплатежоспособност/свъхзадълженост и условията, при които е открито производството. Такава сила решението няма и действието му не се разпростира върху съществуването на вземането на кредитора, по чиято молба е образувано делото. Казано разбираемо, обстоятелството, че молбата на кредитора по чл.625 от ТЗ е уважена, не го поставя в различно положение спрямо останалите кредитори и не го освобождава от необходимостта да предяви вземането си по общия ред, който е еднакъв за всички кредитори. Некомпетентно и силно преувеличено е представеното в статията всемогъщество на мнимите кредитори, тъй като липсва способ, по който съдът да се превърне в тяхна марионетка, както и липсата на защита на горките действителни кредитори, които според г-н Босев "изключително трудно/и скъпо/ ще съберат каквото и да било". Именно за такива случаи в Търговския закон законодателят е уредил ясни механизми. Първият от тях е правото на възражение срещу прието вземане по чл.690 от ТЗ, по което се произнася съдът по несъстоятелността. Вторият от тях е искът за установяване на несъществуването на прието вземане по чл.694 от ГПК, който разглежда от друг състав на съда. Не е и скъпо, г-н Босев, тъй като за разлика от исковия процес, в тези производства не се внася предварително държавна такса. Г-н Босев, уважаема редакция, съдът е призван по конституция да прилага закона стриктно и еднакво спрямо всички, независимо от това, че в него може да има несъвършенства или разпоредби, които съдията като юрист да не одобрява. Уверяваме Ви, че търговските съдии в Окръжен съд-Враца се убедени привърженици на несъстоялото се изменение на Търговския закон в посока отпадане на фигурите на временния синдик и на първото събрание на кредиторите. Далеч сме от мисълта обаче да се крием зад сентенцията "Dura lex, sed lex''/строг закон, но закон/. Възмутително в статията е пълното отсъствие на уважение към закона, което за съжаление се превръща в национален недостатък. Очевиден е дефицитът на компетентност, професионализъм и добросъвестност при представянето на фактите. Лепвайки обиден етикет на един съд, г-н Босев не сочи нито един конкретен факт във връзка с откритието му, че мними кредитори "фалират" светкавично търговски субекти в Окръжен съд-Враца. Кои са тези конкретни кредитори, г-н Босев, и с какви доказателства разполагате, за да твърдите, че нямат реални вземания? Уважаема редакция, уважаеми читатели на "Капитал", не ни е известно кое е веруюто, което изповядва г-н Босев. Не ни е известно към кой от етичните кодекси се придържа медията "Капитал" - дали към Етичния кодекс на българските медии или към Професионално-етичния кодекс на Българския медиен съюз. Постарахме се да се запознаем и с двата и установихме, че по правилата на всеки от тях е недопустимо изопачаването на фактите и манипулирането на общественото мнение. Дискусията на безотговорната среда, некултурният диалог и лошият тон са присъщи на форумите, но са недопустими за медиите, които са длъжни да разграничават фактите от оценките, коментарите и предположенията. Убедени сме, че медиите имат мисия и трябва да произвеждат ценности, което е постижимо само чрез спазване на етиката на обществената изява и цивилизования диалог, а не чрез използването на манипулативни техники. Настояваме настоящият отговор да бъде публикуван. Съдиите от Окръжен съд-Враца Изтегляне 82.79 Kb. Сподели с приятели:
|