Отговорен редактор
Изтегляне 494.69 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Стойността на парите и вечността
- Откъси от писма на християни
- Стихотворения от Искра Пенчева
- Благодарност
Финансите във времетоИлияна Киркова, 28.06.2011, Враца Парите са нещо, без което не можем. Да, в Словото четем, че Илия не си купуваше от враните храната, с която го хранеше Бог, но парите са част от живота на всяко поколение. Затова Господ ни учи да не сме сребролюбиви, защото сребролюбието е корен на всяко зло. Не може любовта към парите да е на по-високо ниво от любовта ни към Бога. Няма място за съревнование. Иска ми се да се върна назад в миналото и да споделя за паденията ми в тази област и за стъпките, през които Господ ме е водил към покорство на Него относно парите. Като новоповярвала, аз не исках и да зная, че ще трябва да деля средствата си с Господ чрез даване на дарения. Далеч от мен такива работи! Минаваше време и сега знам, че Бог не ми държи сметка за непокорството в началото, да давам полагащото се на Него, но с годините, аз имах знанието за това, че трябва да давам десятък за Господа. Тук няма да се спирам за разбирането на християните, които смятат, че даването на десятък е старозаветно нещо, но искам да споделя как Господ ме убеди, да започна да давам десятък. „Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да! Целият тоя народ, Ме крадете. Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега в това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.” (Мал. 3:8-10). „Тогава да речеш пред Господа твоя Бог: Не съм престъпил ни една от заповедите Ти, нито съм ги забравил. Напълно изнесох от къщата си посветените десетъци и дадох ги на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките заповеди, които си ми заповядал.” (Второзаконие 26:13). „Ще краде ли човек Бога?” Никога не съм си мислила, че Го крада. Ние сме свикнали, че можем само да вземаме от Него. Но как бихме могли да крадем Бога?! Да, определено така пише в Малахия. А каквото сееш, това и ще пожънеш. Сееш кражба, жънеш кражба. Може парите ти да са похарчени непредвидено в близката аптека, или да са дадени за лекари, или просто да са ти откраднати. През далечната 1992 г. всичките ми пари и документи, всичко – цялата ми чанта беше открадната. Веднага ревнах и викнах към Бога: „О, Боже, нима не виждаш, че няма с какво да живея?! Няма как да платя квартирата си. Няма... Нямам... Защо на мен?” О, нима е виновен Бог? Каква арогантност от моя страна! Смятах, че само мога да искам от Него и нищо да не Му давам. Като че ли бях ударена право в целта. Крадеш ли, ще те крадат. „Не на мен това, дяволе, не си познал! Ще ми върнеш всичко.” Стоп. Стъпих на мина и тя може скоро да избухне. Целта на Бога не беше да ми откраднат всички средства, а да ме научи да стана вярна в даването на една десета част от средствата си за Божието дело. През 1998 г. едно момче се възползва от това, че не виждам, издебна ме и ме измами, като ми взе пари. Проблемът беше моето неблагоразумие. Аз отворих пред него чантата си, за да му дам на заем, а той ме издебна и ми взе парите, които бяха останали там. Но те не бяха всичките. Този случай не бе свързан с това че не съм вярна в даването си. Тогава урокът беше, да благословя крадеца. Знаех кой е. Трябваше да му простя и да го благословя. Вероятно не всички ще се съгласят с мен. Някой може да каже: „Дяволът си е пуснал пипалата, а тя не го е познала.” Не мисля така. Бог тогава ме учеше на простителност. Нямате си на представа, колко омраза и яд ме заляха като лавина. Но ето червената светлина – в нарушение съм. Като мразя и се гневя, какво мога да променя? Казвам ви, определено нищо. Това са двата пъти, когато са ми крадени пари. Никога повече не ми се е случвало. Вярвам, че щом съм поверила всичко в ръката на Господа, Той е верен да го опази. Има легиони от ангели, които са мои пазачи. Спомням си, как един път по невероятен начин хванах една жена, която се опитваше да измъкне от джоба ми портмонето. Усетих я, за удивление на хората около мен. Е, от тогава не си държа никога портмонето в почти отворен джоб. Не бива да изпитваме Господа. Трябва и ние да се пазим. И така, с времето аз започнах да изпитвам наслада в това, да давам десятък. Ако някога се опитах да кръшкам и пропусках да дам на Бога, след това тези средства винаги потъваха някъде непредвидено. И за да бъда максимално откровена, ме е заболявало сърцето, когато сумата е ставала по-голяма. Наскоро отново Бог ми показа, как не трябва да ми се свива нищо отвътре. Неговата воля е, сърцето ми да е свободно и радостно, когато давам. Веднъж получих дарение, за да си купя сензорен бастун от чужбина, защото българските не ставаха за нищо, както е и до днес. Такъв не купих по онова време, защото не се намираха лесно, но се появи нужда и Бог ми говори, че тези пари трябва да отидат за подпомагане на тази нужда. За първи път Той искаше да дам нещо, което не е моята десета част, а неколкократно пъти повече. Аз се подчиних на Неговото водителство. Не съжалявам, защото после получих няколко бастуна от чужбина и за доста време можех да ползвам спокойно един от тях. Другите не бяха сензорни и ги подарих. През годините Бог ме е подбуждал да правя давания за различни неща, които понякога не разбирах, но после винаги съм жънела благословение. Ето едно удивително съвпадение: В продължение на една година бях дарявала средства, получих същата сума в края на годината от другаде. Много пъти, когато съм била покорна да изпълня своята част от даването, после Бог е удвоявал средствата. Най-топлият случай е съвсем от скоро. Трябваше да дам десятък, но пак се обади „синдрома на свитото сърце”. Преборих се с него и в крайна сметка дадох с радост. В края на месеца получих толкова, колкото бях дала – благословение, което не е част от ежемесечните ми доходи. И то на точното време! Сумата беше толкова, колкото струва нов сензорен бастун. Бях си го поръчала от Англия и трябваше да го платя. Разбира се, не мога да подмина и момента, когато преди години се наложи да изтегля кредит, който трябваше да изплащам в продължение на осем години, но аз го изплатих само за три и половина години, защото Бог доведе средства до мен по-рано. Но през цялото това време не ми липсваше нищо. Имах достатъчно за Господа, за сметките, за облекло и за храна. Верен е Бог, когато и ние сме верни – дори и в най-малките и незначителни в нашите очи неща. Практикувайки даване, трупаме „мускули за издръжливост” и така вярвам, че израстваме за нови стъпки в даване извън задължителното. І Летописи 4:10 казва: „И Явис призова Израилевия Бог, казвайки: Дано действително ме благословиш, и дано разшириш пределите ми, и ръката Ти да бъде с мене, и да ме пазиш от зло, та да нямам скръб! И Бог му даде това, което поиска.” Мога да кажа, че Бог и моите предели е разширил. Той ме постави на ново място, в което имам благословение. И вярвам, че и сърцето ми трябва да премине през периода на разширяване. Това включва и стъпки на даване извън задължителното и полагащото се. Понякога Бог може да поиска от нас, да правим неща, които на пръв поглед не разбираме. Последното, което ме накара да направя, е да дам пари на хора, които знаех, че могат да минат и без тези средства. Опитах се да покрия част от разход, който те правеха и за мен, но те не приеха. Минаха няколко дни. Знаех, че тези пари не са за мен. Питах Бог какво мисли за това и Той ми даде послание за тях: Отношението към получаване на благословения. Нямах проблем с даването, но как да отида и да им кажа това послание? Подбудата от Святия Дух се засилваше. Знаех, че трябва да се покоря. Как гледаме на своите благословители? В този случай те си мислеха: „Е, точно тя ли ще ни дава на нас пари? Тя самата има нужда от тези средства, така че няма да ги вземем.” Вместо да благодарят на Бога и да ме благословят, те умуваха за моите нужди. Вярвам, че Господ искаше да промени сърцата им, да станат благославящи, когато получават. Разбирам, че може някой да е шокиран, като получи, но нека откликът ни да е благославящ, а не спорещ. Бог ми говори да го направя, а те викат: „Ами, не.” Спорят с Господа, а не с мен. Ние трябва да имаме правилно отношение не само когато даваме, но и когато получаваме. Благословеният трябва да бъде и благодарен. Нека ценим даващата ръка – зад нея стои сърце, което в покорство и с радост ни благославя. Господ да благослови даващите сърца! Неизчерпаема е темата за покорството на Бога в даването на десятък, дарения и приноси, включително и даване, което е извън възможностите и извън представите ти – така нареченото екстравагантно даване. Едно такова даване бе на Мария от Витания, която даде алавастрен съд с миро, за да помаже Исус. Нямам за цел да навлизам по-дълбоко в даването на Мария. Зная, че са малцина такива смелчаци. И аз не мога да го правя така, както бих искала, но мога да опитвам малко по малко, нали? Разбира се, винаги трябва да даваме по водителство, а не просто така. Даването без насока от Господа е даване без мъдрост и е по човешки. Даването по Божията воля ражда плод за вечността. Било то даване на пари, даване на време, даване на помощ, даване на грижа. Нека да имаме отворени уши и ръце за Господа и за хората. Благовестие без финансово снабдяване е като да си тръгнал с вързани крака и със затворена уста. Не искаме това, нали? Бъди покорен да даваш десятък, за да не си проклет и крадец. Бъди послушен, когато трябва да дадеш – дори и когато не разбираш. Бъди радостен винаги, когато даваш. Господи, Моля Те за раздвижване на Духа Ти във всяко сърце, което чете тези редове, за да се разделим с кражбата завинаги. Нека спрем да Те крадем! Нека помагаме на мисионерите да занесат Твоето благовестие до краищата на земята – чрез молитви и даване на средства. Моля Те да отвориш ушите на сърцата така, че наистина да можем да надживеем собствените си проблеми, да погледнем и да се покорим напълно на Тебе – Единственият Снабдител.
Руски богаташ пита свещеника: "Отче, за 500 000 долара мога ли да си купя място в небесното царство?" Свещеникът отговаря: "Затруднявам се да ви отговоря положително на този въпрос. Но дайте да опитаме." Откъси от писма на християниОт сайта «Павелчо» ПОСРЕЩАНЕ НА ИЗПИТАНИЯТА С ПЕСЕН Така и Петър посрещна изпитанията за Божието име, така и Небесният мъж ги посрещна. Така постъпват героите на вярата, които виждат зад видимото. Ако тази духовна сила се намери и в нас, когато ходим в долината на мрачната сянка, ще дадем свидетелството си, че познаваме Вечния Цар. "На конференция в Бритън, Англия, през 1991г. един пастор от Китай даде забележително свидетелство. Той прекарал 18 години в затвора заради вярата си. Ето един човек, който изглежда е имал всяка причина да се съмнява в Божията любов към него. Но той не се съмнявал. Задължението му в трудовия лагер било, да изпразва помийната яма с човешки изпражнения. Точно така. Точно това е, което си мислиш, че е! Бидейки атеисти, пазачите на затвора със садистична радост дали тази работа на християнския пастор, тъй като презирали вярата му. Те никога обаче, не разбрали в какво благословение се обърнало това! Слушайте, как този забележителен мъж на Бога описва своето преживяване: Тя беше повече от два метра широка и два метра дълга, пълна с човешки изпражнения, събрани от целия лагер. Понякога тя беше пълна. Човешките изпражнения бяха държани, докато станат готови и после бяха изравяни и изпращани на полетата като тор. Понеже трапът беше толкова дълбок, че не можех да стигна дъното, за да го изпразня, трябваше да вървя върху купчините и да греба последователно пластове човешки изпражнения, през цялото време дишайки силната смрад. Охраната и всички затворници минаваха далеч поради смрадта. И така, защо се наслаждавах да работя в ямата? Аз се наслаждавах на самотата. В трудовия лагер всички затворници обикновено са под стриктен надзор и никой не може да бъде сам. Но когато работех в ямата, аз можех да бъда сам и можех да се моля на нашия Господ толкова гръмогласно, колкото се нуждаех. Можех да рецитирам Писанията, включително всички Псалми, които все още помнех, и никой не беше достатъчно близо, за да протестира. Това е причината, поради която се наслаждавах да работя в ямата. Също така аз можех гръмогласно да пея химните, които все още помнех. В тези дни един от моите любими химни беше “В Градината”. Преди да бъда арестуван, това беше моя любим химн, но по онова време не осъзнавах истинското му значение. Когато работех в ямата, аз познах и открих чудесно взаимоотношение с нашия Господ. Отново и отново аз пеех този химн и усещах присъствието на нашия Господ с мене:
Докато росата е все още по розите; И гласът, който чувам, стихващ в моето ухо, Разкрива Сина на Бога. И Той ходи с мен, и Той говори с мен, И Той ми казва, че аз съм Негов; И радостта, която ние споделяме, Докато се бавим там, Никой друг не я е познал.
Следващия път, когато започнеш да се чудиш, дали наистина Бог те обича, опитай се да пееш в твоята яма. Божията любов може да изработва чудеса навсякъде!" Бистра Донева, София
Едно от най-действените оръжия на религията е, да ни накара да искаме, да бъдем и да се чувстваме "силни". Всичко в този свят и голяма част от това, което се говори в църквата, ни води в тази посока. Да бъдем силни, па макар и в Господа... Да търсим сила, па макар и от Господа... Този стремеж към сила не е нищо по-различно от това, което търсят окултистите, от това, което търсят хората в света... Силата е власт и съм уверена, че няма по-магнетично нещо във Вселената от властта. Да се опитваме да сме силни фактически, означава да "градим" в плътта. Този извод /както и някои други/ ни струваха близо три години терзания и опити да се "укрепим" в Бога. Но всичко, което опитвахме, беше безполезно и водеше от един крах към друг, от една пустош в друга, от едно отдалечаване от Бога към друго... Откакто напуснахме предишната ни църква, ние преживяхме много унижения, болка, отхвърляне, страдания. И така... докато не се отказахме от ВСИЧКО. Наложи се да забравим всичко, което сме научили; да стигнем до пълна смърт от изтощение да търсим Бог по известните ни начини; да признаем, че нищо не можем да направим, ако Той не се намеси; да се предадем; да признаем, че Той ВИНАГИ е прав, дори когато страдаме; да приемем, че Той не е длъжен да отговаря на нашия въпрос "Защо?", понеже трябва да се научим, че не е длъжен да ни дава отчет за това, което прави... И че понякога просто трябва да кажем: "Не разбирам защо ми се случва това, не разбирам защо го допускаш, но Ти Си моят Бог и Цар - ето живота ми, пък ако трябва и да умра." Така Бог напълно промени моята "теология". Когато се отказах от знанията си за Него, Той разруши много неща, които не бяха верни, които бяха просто едни измишльотини от хора с плътски умове... Бог ме прави да го познавам ЛИЧНО - не чрез проповедите на проповедници, но лично от Неговото Слово. Той оживи нашите /с Него/ взаимоотношения. Сега Го познавам много по-отблизо. Вече не е Господар, а Любим. Вече няма Закон, има Милост. Вече няма осъждение, има Любов. Благодарна съм за всичко, през което минахме... и вероятно ще минем. Защото осъзнах, че има неща дълбоко в нашето сърце, до които не може да се стигне, освен чрез страдание. Само страданието в различните му форми може да пробие твърдата обвивка на сърцата ни и да стигне до сърцевината - там, където няма лицемерие и заблуди; там, където болката прави непоносима всяка лъжа; там, където няма място за друго, освен за истината... Ние често казваме на Бог - колко Го обичаме, че Му се посвещаваме, че искаме да бъде наш Господар... Думи, думи, думи... Докато тези думи не бъдат изпитани с огън, те не само не струват нищо, но те може и да не са истина... Можем да разберем колко струва Бог за нас, Кой е Той за нас само, когато ни се наложи да дадем най-ценното, което имаме. Когато на едното блюдо на везната е поставено най-скъпото ни, а на другото Бог, тогава разбираме каква е стойността Му за нашето сърце... Когато изгубих бебето, ми се наложи да оценя кой е по-важен за мен: бебето или Бог - да Го отхвърля поради оскърблението, или да кажа: "Не разбирам, но признавам - без дете мога, но без Теб не мога! Обичам Те." Затова искам да ти кажа - не се бори повече! Защо да не бъдеш унижена /пред другите и пред себе си/? Защо да не бъдеш оскърбена? Остави всичко! Откажи се от всичко! Стани слаба! СПРИ! СПРИ! СПРИ!... Спри да правиш каквото и да е и се предай! Признай, че си слаба и че ВСИЧКО в живота ти НЕ ЗАВИСИ от теб, а от НЕГО! Просто УМРИ!!! Та, ти дори не можеш да живееш и две минути без диханието от Бог. Какво да говорим за всичко останало! Време е да осъзнаеш, че без Бог не можеш да направиш НИЩО. Време е църквата да разбере, че Бог е ВСИЧКО във ВСИЧКИ! Ти все още се опитваш да угодиш на Бога, да допринесеш с нещо, да направиш нещо за Него и за Неговата църква... Плът, плът, плът... Но никоя плът не може да познае Бога, защото Бог е Дух... Затова агонизираш... А агонията е прекрасно нещо, защото довежда до... смърт. Смърт на плътта. Радвам се за твоето положение, защото знам, че скоро ще се срещнеш с Господ... Нали не си забравила, че след смъртта идва възкресението :-) Знам, че ще има възкресение за теб! Защото всичко, което ти се случва сега, съдейства за твоето добро, понеже обичаш Господа! Благославям те! Бистра Иванова, Варна
"И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене!" – пя Давид на Господа в Псалм 23. Можем ли аз и ти да пеем подобна песен на Бог? Само, когато минаваме през долината на мрачната сянка, тогава ще разберем. Преди това само си мислим, че знаем; само си мислим, че можем; и може би… мечтаем да Му пеем. Нека заедно да се молим за това, да реагираме според волята на Бог, когато Неговата свята воля ни води през долината на мрачната сянка. Нека се молим и за всички онези, които в момента минават от там – да погледнат в правилната посока – към святото лице на Исус, за да могат да устоят! Небесни Татко, благодарим Ти за Твоето Слово, за примера на Твоя Син и за утехата на Твоя Дух! Благодарим Ти и за тези „трудни преходи” в нашия живот, когато ни водиш през Долината на мрачната сянка. Благодарим Ти за всяка ситуация в живота ни, която не разбираме защо допускаш. Благодарим Ти и за тези хора в живота на всеки от нас, чрез които биваме разпънати. Толкова е трудно да не се противим, когато „забиват пирони в телата ни”! Толкова е трудно да не хвърляме камъни, когато другите хвърлят по нас! Толкова е трудно да бъдем като Исус в нашите реакции… всеки ден…! Помогни ни, Боже, да преминем през долината на плача с песен! Помогни ни да я превръщаме в място на извори, както правеше Давид! Помогни ни да се радваме и да Те хвалим в затвора, както правеше Павел! Помогни ни да обикнем Твоята воля повече от нашата, по примера на Господ Исус! Научи ни да обичаме онези, които ни мразят! Научи ни да се молим за онези, които ни гонят! Щом Ти го искаш от нас, значи е възможно! Писано е: Възложи на Господа онова, което ти е възложил и Той ще те подпре! И днес ние заставаме на Твоето обещание и Те молим: Подпри ни! Помогни ни! Утеши ни! Обичай чрез нас! Моли се чрез нас! Благославяй чрез нас! Молим Те да покажеш милост на всички хора, които сега преминават през долините в техния живот! Открий им Себе Си като Утешител! Нека се свети името Ти Ел Шадай, Вседостатъчният Бог, в живота на всички страдащи! Дай на нас меки, състрадателни сърца и ни изпращай в отговор на молитви! Направи ни Твои канали, Господи! Нека милостта Ти, любовта Ти, мирът Ти и утехата Ти да стигнат до хиляди сърца! Ето ни, имай ни и изпрати нас! Поли Тачева, Сандански Октомври, 2006 г.
Изпращам ви няколко мои стихове, писани през 1987 г, посветени на Исус. Дано да ги харесате.
да познавам Твоя глас и в тъмното да виждам, и да летя над тъмни бездни. Дай ми ухо да чувам болката на другите, да мога да теша и рани да лекувам. Да давам и да вземам само толкоз, колкото ми трябва. Защо ли моля те? Ти правиш го, без друго...
защото после, зная, ще е късно. После всички ще се надпреварват да величаят Твойто име. Страхувам се, че ти тогава внимание не ще обърнеш на тихата хвалба от моите уста. А може аз да съм забравила за твойта благост и за милостта... Затова благодаря ти предварително, сега, когато всичко още тихо е в царството на неблагодарността.
Лъчът, даряващ силите на крехките стебла... И черноземът, даващ цвят на пъпката безмълвна... И топлината, аромат разпръснала по цветовете с пролетта... Ти си росата, къпеща в зори тревата... Пчелата, носеща живота на плода... Ти си ръката, галеща цветята със мечтата... Дъхът на вятъра в нощта... Но Ти си и сланата, със която есента попарва... Бучката кристална лед във буреносен летен зной... Мълния, с която черното небе гнева жесток стоварва... И ураганен вятър, довел с порой потопната вълна до Ной... Ти, обладавайки, живот раздаваш с любов, за да го утвърдиш. Но не в смъртта се наслаждаваш. Смъртта с живот ще победиш! Очакване В далечни времена Бог каза: "Кометата-носител на любов в безкрая нека да разпръсне семената на живота!" Тогаз един, в когото гордостта ненавист завистлива породи в душата, разпука се и зарази Земята. Поникнаха добро и зло - в човека Божи сляти във едно. Бог прати Своя Син граница за двете да положи и да ги раздели в смъртта, която в тялото безсмъртно уталожи. Живот остана. И любов. Смъртта изчезна. Семето поникна. Сега очакваме Сеяча да събере плода, заложен като вечност в човешкия зародиш.
Благодарим на всички, които подкрепят с молитви, труд и финансови средства Божието дело. Господ ще ги възнагради богато. Който има желание да подкрепи служение Благодат с финансови средства да се свърже с нас чрез посочените в началото телефони и електронен адрес. Слава да бъде на нашия Господ Исус Христос! Той е главният Редактор на списанието и Ръководител на служението ни. Алелуя! Каталог: spisanie spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20) spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи spisanie -> Отговорен редактор spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап Изтегляне 494.69 Kb. Сподели с приятели:
|