Откриване и закриване на легла


Залог, по-голям от далаверата



страница14/21
Дата19.02.2017
Размер1.32 Mb.
#15288
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   21

Залог, по-голям от далаверата


Аида ПАНИКЯН

Дума  стр. 12  

Малцина знаят, че България е една от първите държави, изкоренила вариолата през 1928 г., а светът се избави от нея 50 години по-късно!

Днес обаче, благодарение на моралната (като човек и лекар) безотговорност на българския здравен министър, е възможно нацията ни да се върне столетия назад по отношение на ваксинопрофилактиката. Месеци се вихри скандалът с ваксините, дарени от Турция. През това време министърът представи нещата като договор за дарение, договор за бартер, споразумение и пр. Веднъж се позова на Наредба 10, която няма нищо общо с въпросните действия, после се позова на Наредба 15. Веднъж "Еувакс-Б" е за българския имунизационен календар, после, когато става ясно, че не отговаря на европейските изисквания, е за децата на бежанците, че и за възрастните мигранти. Оплетен в собствените си лъжи, едва ли вече и той си вярва, че всъщност е искал да осигури изключително важните за българските деца ваксини.

Единственото, което постигна нескопосаната сделка на Москов, е, че наля огромни количества масло в кръстоносния поход на БГ-мами, БГ-татковци и всякакви БГ-роднини срещу ваксините, и хвърли на бунището дългогодишния труд на медици, учени, законодатели, управляващи и на обществото за необходимостта от ваксинопрофилактика.

След като станаха ясни, закононарушенията и че държавата губи милиони левове от "бартерите", никому още не е потърсена отговорност! Прокуратурата не предприема никакви действия и хвърля в паника родителите за това дали са вредни или не ваксините. Днес българинът се интересува от три неща - вредни ли са ваксините, кой и защо позволява държавата ни да губи милиони и в чий джоб са тези пари. Докато няма ясни отговори на тези въпроси, българските деца ще са заложници на нечисти сделки.

СЕЛО СИ ТЪРСИ ЛЕКАР ВЪВ ФЕЙСБУК


Дума  стр. 4  

Родопското село Мугла търси лекар във фейсбук. Кметът Даниела Кубинска е предприела този ход, тъй като от четири години селото е без лекуващ лекар. Приелият работата ще получи и жилище, обещава кметицата. Засега обаче никой не се е отзовал на обявата. Откакто няма лекар, кметът на селото се научил да мери кръвно. Когато тръгна към града, хората носят рецептурните си книжки и ги снабдяваме с лекарства, разказва Кубинска. Жителите на Мугла отдавна са загубили надежда, че отново ще има някой, който да се грижи за здравето им. Много от тях не могат да си позволят ходенето до Смолян. Селската линейка трупа прах в заключен гараж. В Мугла все още има Здравна служба, но бялата сграда тъне в разруха.



"МЕДИАНА": В 43% от планинските населени места няма аптека

Планинските региони имат специфични нужди и се нуждаят от специфично финансиране, категорична е Илияна Йотова


Мария НИНОВА

Дума  стр. 4  

43% от планинските населени места нямат нито аптека, нито двукратна транспортна връзка с близкия град. Това сочи проучване на "Медиана", представено от Кольо Колев на конференция, организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и Информационното бюро на ЕП в България, на тема "Планините - неоцененото богатство на Европа". В нея участие взеха депутати, кметове, общински съветници и представители на МРРБ.

Проучването обхваща 103 населени места в планинските райони. От него става ясно, че основните проблеми там са липсата на достъп до здравеопазване, достъп до образование, ежедневна трудова миграция и липса на инфрастуктура. "Само в обследваните от нас 103 населени места се регистрират закрити 13 мини, 38 крупни промишлени предприятия, ликвидация на ТКЗС и АПК", отбеляза Кольо Колев. По думите съществуващата местна икономика не може да поддържа населението. Тези неща водят до обезлюдяване на регионите. От допитването се разбира, че в 35% от местата преди е имало постоянно медицинско присъствие, в 23% зъболекарски кабинет, в 22% детска градина, в 33% училище до 8 клас, в 10% средно училище, а сега всичко това го няма. "Най-грубо различията между планинските региони в развитите европейски страни и България са, че там имаме развитие и нови предизвикателства, свързани с него. Тук имаме срив, опит за оцеляване и бавно и мъчително развитие на новата икономическа структура на обществото", обобщи социологът.

Ръководителят на делегацията на българските социалисти в ЕП Илияна Йотова представи проектодоклад относно политиката на сближаване в планинските райони на Европейския съюз. В него се отбелязва, че планинските региони имат специфични нужди и се нуждаят от специфично финансиране. "В Комисията по регионално развитие от няколко месеца тече една изключително сериозна и важна дискусия за развитието на Алпийския регион. Парадоксално е, защото това е един от най-богатите региони в Европа и в момента цялото внимание на Европа, бъдещите инвестиции и бъдещите средства, които ще дойдат по линия на сближаването, са насочени към този регион", заяви Йотова. По думите й възниква въпросът какво правим с останалата част от Европа, която е доста по-слабо развита и има многобройни проблеми, свързани с инфраструктура, със заетост и най-страшният проблем е демографският. Колегата й Момчил Неков заяви, че ще настоява в земеделската комисия в ЕП за целенасочени инвестиции в затворен цикъл на производство в планинските региони. Те получиха подкрепа и от зам.-председателя на комисията по регионално развитие в Народното събрание Дора Янкова.

Председателят на БСП Михаил Миков, който откри конференцията, заяви, че "допълването на регионалния подход на Европейския съюз към проблемите на планинските региони с териториален такъв дава нови възможности за развитието на тези региони, в които социално-икономическата обстановка е много ясна - и по отношение на безработицата, и по отношение на инвестициите".




Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница