Отношението – функция на еволюцията Спас Мавров речник адам кадмон

Бог пита: Адаме где си?!, не защото не го вижда, а защото предусеща раздялата, която е очаквал, но не е желал. Богът търси Адам в божествения свят на Райската градина, но Адам мисловно вече не е там. Ако все още можем да говорим за грехопадение, то именно в този аспект на пропадане дълбоко във веществения свят е употребено това понятие и определение на действието. Кодовото понятие за езотериците е заложено в думите на Бога, както и в действията Му когато ги облича в кожени дрехи. Какъв находчив код! Адам и Ева - съществата от божествен произход като пряко творение и подобие на НЕГО са облечени сега в кожата на животното. Алегорията е по - ясна от всичко друго, което може да хрумне на човешкия ум. У тях надделява животинското - те символично са показани като животни, тоест връщат се в същността на това Царство (Третото), където духовността е подчинена на материалното, на страстите. На този етап от развитието си Адам и Ева имат функциониращо Дясно полукълбо, където е съсредоточена дейността на древните дялове и подсъзнанието и току-що започнало да функционира Ляво полукълбо. Връзката между тях става опасна за космичните хора, защото в информацията дадена от Бога като знание при сътворението са вложени космичните принципи и възможности. Адам и Ева "ЩЕ СТАНАТ КАТО НАС!" и в това е опасността. Не че ще осъществят еволюция в божественост, а защото ще придобият безсмъртие. Без личен опит те не биха могли никога да прилагат правилно знанието. Липсват им критерии за сложността на света поляризиран като Добро и Зло. Прилагането на знанието в материалния свят без личен опит и духовност е опасно, дори фатално. Господарят на планетата, творен като Надзирател, може да се изроди в космичен деспот, който в своето безсмъртие ще стане проблем за Астралното ниво.

Подарявайки на хората функцията на техните полукълба (чрез отношението) Луцифер осъществява две неща: Обезпечава материалния свят със същество от божествен произход, което ще осъществи собствен път към боговете, но ще поведе със себе си и земните хора - материалния свят, който не е творен по"подобие". Адам е космичният елемент - енергията, огънят, силите на небесния магнетизъм и най - общо казано - цялата потенция на космоса - неукротима и всеоплождаща. Слязлата в материята енергия не може да стои безучастна. Образът й е една физика, една образност на материята, тя е Рупа на божеството. Затова е велика. Така най - сетне се изяснява същността на човека завоалирана в теологичните и езотерични книги. Адам бе изваден от низините на битието му, където духовният му свят бе свален от религии и догми. Христос в пълнотата на подобието си освети пътя на човешкото бъдеще. Той разкри Бога вътре в човека и му посочи път за завръщане в богоподобното на своята синовност. Ваклуш Толев доразви тази теза, като елиминира основната разграничителна бариера на божественото съзнание - мъдростта, че злото е не еволюирало добро и така отстрани отношението като съществена база за оценка на поведението. Защото "Няма зло - има не еволюирало добро!" е мъдростта на критерия за отношението между божествената същност на еволюиралото съзнание (Адам) и човешкият му материален аспект Ева. Не е изричана по-значима мисъл в християнския свят от тази и не е давана по-добра интерпретация на Христовото дело от тази идея. Подобието се утвърждава в дела и опит, а опит трябва да трупа материята - Виталното тяло на човешкия род - Ева. Животът е виталността на енергията, овладяна от материята, която притежава сетивност. Това тяло- Виталното (Емоци­оналното), наричано още и Астрално тяло, е плодоносното, плодотворческото тяло на единството между материя и енергия. Второто следствие е Плодът-като действие в материалната структура. В космически план това е зараждането на Човечеството, неговата двуполюсна същност, които са в постоянна борба.

Всъщност това е борбата между Бащата и Майката, между проявената им същност, между единството на реализираната в материята двуполюсност. Съзиждащите енергии и обречената на проява материя, която става в последствие убиец на проявената идея - ето това е заложено в Библията като символ. В земен символичен план това са първородният Каин и брат му Авел.

Авел е второто творчество, не първородното, следователно той носи изцяло символите на проявената материя, на развиващата се материя-на Рупа. Той е следствието от процеса, наречен в Езотериката " Часът е ударил''. Авел не може да не умре, защото той е проявеното, реализираното, оформеното, имащо винаги край, носещо белезите на смъртта - на цикличността присъща на материята. Смъртта на Авел е смърт на плода. Той е животновъдец, той е пастир на носещата душа материя, най-близката до човека-животинската. Но това е колективната душа. Животинската природа, колективната душа, трябва да умре, за да се прояви космическата идея на творението, олицетворена в земен план от първородния Каин. Ако космическият дух у нас не убие животинският, нямаме еволюция нагоре - нямаме развитие. Ако Авел беше убил Каин, човечеството щеше да бъде обречено на безкрайно потъване в животинското, в материалното. Каин е земеделец. Той носи и отглежда плодовете на Земята-на майката материя. Знаем, че семето съдържа в себе си плода в единство, докато животното е еднополово. Ето това Бог има предвид когато бележи Каин със знак срещу евентуалното му убийство. Защото космическото не може да умре, то има роля тук, на Земята и именно затова Бог заплашва, че "седмократно" ще отмъщава на убиеца му. Интересен момент! Бог, справедливият Баща, не наказва убиеца, а го защитава с едно седмократно наказание. И Каин оцелява.

Не бива да забравяме, че в проявата на процеса на формуването, на Рупа, неоформеният Арупа се проявява чрез светлината-Луцифер. Затова неговата роля е да доведе до проява, да принуди материалната субстанция да се организира и прояви във формата. Тогава, когато се реализира Луцифер, когато материята придобие в реалност своята двуполюсност, Луцифер става Сатана. Той става паднал ангел, защото е подвластен на материалната проява. Християнството още от времето на Юдаизма не прави ясна разлика между тези две начала на един от синовете на Бога. Сатаната е син на Бога. Можем лесно да го разберем когато прочетем внимателно книгата на Йов. Там ясно се казва, че когато синовете на Бога идват при Него на отчет, с тях идва и Сатаната. Кой би дръзнал да дойде, ако не е от повиканите? Синовете са повикани да дойдат, а не ангели и други същества от горните светове. Но това е друга тема на разговор, затова продължаваме с двуполюсната същност на самия Луцифер - като Княз в материален план и като Съблазнител, за да предизвика единството на тази материална двуполюсност. Християнската църква по-късно именно затова не може да направи ясна разлика между Луциферовото и Сатанинското проявление. Луцифер е светлината, проявяваща идеята на Бога чрез организирането на материалните дадености, от която се раждат формите на битието, на Вселената. Сатана е желанието, необходимостта, невъзможността проявената материя да не изпадне в себереализация и себепознание, което може да стане само чрез опита. Затова истинското име на Сатана е Изкусител-задължаващ проявата на Дух и Материя в единство.

Това единство обаче може да се прояви извън Райската градина. Ето защо в Библията няма никакви сведения Адам и Ева да са раждали преди да бъдат изгонени от Рая. Следователно докато материята не е изкусила идеята-първородната идея, Синът не може да получи движение напред в еволюцията си. Едва когато изкусени напускат Едем, те имат тази възможност-започват да раждат. Тук символът Райска градина се покрива със символа Божествени, т. е. нематериални светове, които не се възпроизвеждат по полов път и нямат нужда от еволюция чрез опита. Такива са хората в I, II и III раса. В III -та раса човекът е вече плътно материално тяло - Адам Кадмон.

Ева застави оплождащият Адам да изпадне в изкушение и така да обезпечи развитието след тях, защото до този момент такова няма. Липсата на деца доказва именно това - липсата на развитие.

Не бива да забравяме и знанието, което посветените имат - Мойсей е Сатурн дошъл на земята да даде на един народ кармичните кодове на човечеството. Евреите наистина са богоизбран народ, но и народ наказан да понесе кармичните зависимости на цялата раса. Защото тежката карма на човечеството в Пета Коренна раса, днешната, е тяхно дело. Така се слага началото на племето изкупуващо кармата на високо еволюиралите от Атлантида, раждащи се в този цикъл в Слънчевата система и на Земята от 12-те съзвездия. Високо еволюирали, но злоупотребили с възможностите си на посветени и длъжни по силата на кармичния закон да изстрадат следствията на породените от тях причини, част от които се оказват пагубни за цялата Коренна Раса. Те в кармичен поход и живот трябва да извървят пустинния път на посветените. Съхранили и очистили своята родова памет /ДНК/ евреите вече могат да станат човешка структура Пречистена в огън мед - където да се роди Синът на Бога-Творец в този цикъл на развитието. Синът наречен на името на ръководителя на VI лъч на I\/-та Творческа Йерархия -Иисус и Христос - Спасителят в ерата на Рибите, който дойде за този народ и всички други приели Единосъщието му. Ето тайната на Йоан Богослов, който измерва небесния Йерусалим, но не мери двора на храма защото той е даден на народите (Откровение гл11, стих 21). Едно начало положено от пророка Мойсей, прилагащ закона за Кармата над избрания народ и описващ в книга "Битие" целият този цикъл затворен на Преображение от Исус Христос, когато Мойсей и Илия Му обясниха какво изпитание Му предстои. Затова Микеланджело ще изобрази Мойсей с двата рога на посветените хора от Козирог, но ще ги изобрази неоформени, защото двуроги са и Овена и Телеца. Това пък е неговата тайна за посветения пророк Мойсей явяващ се на земята като Сатурн.

Всичко извън Райската градина, на Земята, е давало условията необходими за развитието на род и общност. Да си спомним Първа глава от Битие когато Богът казва на растителния свят да се самовъзпроизвежда чрез семената вътре във вида. Семето е възможност за Дълго битие - растенията го получават веднага, още със сътворяването им. Същата информация получаваме и за животните - в Четвъртия ден. Адам и Ева започват своето възпроизвеждане, своята възможност за дълго битие едва след познанието. Те трябва да знаят какво ще родят, защото раждат човеци по подобие, а не животни или растения от своя собствен вид. Дългото битие на първите хора се реализира чрез синът им, който носи материалните субстанции присъщи на материята като възможност - оня, който е свързан със земята като развитие - Каин, първородният. Синът е сбор от плодността на материята (майката) и оплождащата способност на космичната енергия (бащата). Синът олицетворява тази възможност, защото жената е възпроизводител, но не е космически импулс. Наследството се поема от Каин - от този, който носи мъжкото начало по първородство наследено от Баща си, както Адам го наследява от Бога.

В символиката на тези Божии синове, защото те не са на Адам, Авел трябва да си отиде преди Каин. Етерната субстанция трябва да измине своето развитие в еволюционен път за да може Виталът да се прояви в еволюирала субстанция. Етерният син Каин трябва да еволюира в опит, в собствен опит, докато стане годен да понесе познанието в чувствата. И той тръгва по земята защитен от Бога за развитие. Онзи, който не носи мъжкото начало по първородство, наследено от Баща си, вече го няма - Авел трябваше да умре и умря. т.е. откъснатият от божественото битие човек не може да има развитие. Астрално-емоционалното у човека трябва да изгради своята еволюция и да обере плодовете на своя собствен опит, колкото и горчиви да са те.

Човекът е обречен да се върне при Бога - да се реализира един ден като Бог. И това е именно смисълът на неговото битие реализиращо опита като критерий за отношение към света, към космоса. Синът обаче носещ пряко наследствеността на божественото творчество, боравещият с материалните плодове на самата земя трябва да продължи. Той също е обречен, но трябва да продължи докато земята -материята - го погълне и заличи от битието. Тогава Бог произнася знаменателните думи: Върви и аз ще ти сложа знак да не те пипа никой -осигурява пожеланото битие, но чрез божият син от земната жена, защото Каин не е син на Адам, а на Бога и Ева. Етерното тяло не може да се зароди само в материята. Трябва някой да го даде на планетата като субстанция, а определен физически организъм да го развие след това в предаваща се чрез генетиката енергия. Чрез Каин и Авел са внесени критериите за отношението между Етерното и Виталното тела. В материалния свят вече са били обособените енергийни тела на Земята, която също като хората притежават седем тела, от които само едното е материално -физическото. Човекът е привнесен за живот на Земята, затова няма пригодност да усвоява и да се ползва от енергийните тела на земята. Растения и животни ги твори самата материя, а човека е от Бога и то в Едем, който не е на Земята. Това налага Ева първо да зачене от Бога двама синове, които носят тези енергийни характеристики. Носят обаче и конфликта между тях, който изразява всеобщият Принцип за отношение на всичко към всичко. Принцип космически и затова Земята не може без него.

Отношението или функциониращият сетивен ум се дава от Луцифер, Князът на планетата и се развива в Циклите на еволюцията. Йехова дава на Човека Средният принцип, Душата, но Тя не може да се развива ако няма принципа на отношението приложен чрез сетивния ум - ИН енергиите на планетата, женското начало, опитността на ниво приложен ум (Низш Манас) се нарича инстинкт, а на ниво Висш Манас е идея достигната чрез анализ и синтез. Затова Ева яде плода, но не видя че Адам е гол, не видя и себе си. Инстинкта не анализира, няма идеята за извеждане на синтеза. Но когато Адам яде - веднага видя! Висшият Манас мигновено анализира и синтезира придобитата информация. Принципът Отношение бе приложен незабавно. Човешкият род вече има в себе си БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП водещ рано или късно до извеждане на критерий за Добро и Зло. А това уплаши Твореца.

С конфликта между Каин и Авел приключва и конфликта между Етерното и Виталното тяло. Етерното е надделяло и Богът оставя човека да се саморазвива. Каин е символ на това, че когато материята се развива и осъществява своята еволюция, неминуемо е свързана със смъртта. Тя не само се самоубива в този процес-тя и убива, за да може да се развива. Цялото човешко поколение на Земята тръгва от Каин и Сит. Те двамата полагат основите на човешкия род. Не е казано, че Каин няма поколение. Имат и двамата, но Каин е Божият син на земята чрез Ева, а Сит е Човешкият син чрез Адам и Ева, Привнесеното в Ева Етерно тяло (Каин) е наследено от утробата й и тя вече може да го предава на поколенията си. Адам зачева син по свое подобие. Зачева СИТ, в когото са всички еволюционни субстанции наследени от майката. Поколението на Каин вече не е нужно на човечеството, няма значение за еволюцията му, затова Сит дава началото на род станал основоположник на новата раса хора, от които е бащата на бъдещата расата - НОЙ, Ситовият син. Всички днес сме на Ной и Сит. От Каин няма и следа, защото на божественото земно битие не му трябва. Такава е съдбата и на божествените Синове слезли на Земята и взели земни жени за съпруги, както ни казват началните стихове на Шеста глава от книгата Битие.

Ной и синовете му доказват на чисто материално ниво (в Рупа) единството Баща-Майка и възможността то да се развие. И Бог тогава дава обет, врича се, повече да не унищожава човешкия род. т. е. да не елиминира наследниците от вида носещ Ситовото начало, когато те са в потока на еволюцията и имат стремежа към благоволението на Бога-стремежът за развитие към Твореца. И произлязлото от Сим, Хам и Яфет ново поколение хора понася в себе си божественото присъствие. Това сме ние -хората на \/-та коренна раса.

Посоченото развитие в никакъв случай не би могло да се получи, ако я нямаше съблазънта, ако я нямаше мъдростта на змията, че само чрез опит ще се получи богоподобие. И тя не излъга-тя съблазни, но не излъга. Излъгани се оказаха тези, които поискаха да имат своя собствена, божествена проява на творчество, но чрез материята. Тази лъжа в еволюционен план именно позволи човекът да се развива така, че Синът Единосъщен да може да каже на Синът по творчество: Върни се блудни сине и чрез придобитият критерий за Добро и Зло тръгни към Райската градина.

Адам, след Христос, има шансът да тръгне обратно. Адам е вече на този път и трябва да се разбере, че път без идеята, без провокацията да отидеш на по-добро място, не може да се ходи по него. Път се ходи със съблазън, с идеята за новост и със страдания за придобиване на опитност. От върха на този път, от Голгота на Иисус Христос, съдържащ двойният син в себе си, може да се върви обратно към божествените светове.

IV

Осъзнаването на голотата е не само функция на ума, то е и формиране на критерии, норматив за себе си и за себеподобния. Този норматив ще се развива в битието и ще стане основа за морала и нравствеността като осъзната необходимост. Така се полагат основите на критерия за морал и нравственост формиращ еволюционният цикъл за вида носещ не само душа, божественото дихание в себе си, но и придобил самостоятелен път за подобие в дело и съзнание. Душа притежават всички животни, Диханието го носят и съществата от Астралните полета, но Съзнание като придобита възможност имат само Адам и Ева употребили свободната си воля за развитие. Устремено в дела е тяхното подобие, а не пасивното присъствие на ангелския свят и на животинското творчество според вида и рода си. Ето разликата между Човекът скитащ по пътеките на Своята съдба от Човекът живеещ в сянката на богоподобната предопределеност. Съдба да придобиеш е по - различно от това да съществуваш в предопределената ти съдбовност. Едната е лично дело, а другата е даденост. Богоподобието не е даденост, а отвоювано качество, употребена и еволюирала възможност, която трябва да развием в себе си. Ева схвана тази възможност и я употреби независимо от забраната. Моралът, присъщ на религиозното самосъзнание, изведен като високо еволюирало етническо поведение на евреите можа да прерасне в нравствена категория благодарение на Христос. Придобиването на личностна воля и опит осъществява възвисяване на съзнанието до над сетивното поведение. Затова като основен рефрен, като най - съществен критерий в Стария завет се подчертава и набляга на моралът.

Същността на целия период от Мойсей до Христос е Морал в поведение и Закон. Христос идва за да даде истинската същност на божествената духовност - поведение лишено от спекулациите на ума. Това е разликата. Това е новото, което фарисеите не разбраха от проповядващият Христос. Те дори Йоан не чуха и не можаха да вникнат в думите му. Иначе биха схванали какво този пророк искаше да каже за новото кръщение, което щеше да стане не като него само с вода, но и с огън. А Христос ясно и точно го е казал: Аз дойдох да изпълня закона!

И ги нарече: Варосани гробници!

Еволюцията на отношението, като функция на ума, достига до Неговата съзнателна дейност на нравствеността без умисъл, а не само без деянието - ето божествеността на боговете. Те притежават Мъдростта на високо еволюиралите същества -нравствеността елиминира в зародиш злото. Това е основанието за думите на Христос: Аз мога съдби да променям! Той може да спре следствията от натрупването на сетивен опит освобождавайки ума от собствените му спекулативни прояви на личното отношение, чрез съзнанието, което вече е спряло (самото то, а не заради закона), да развива критерият отказвайки се дори от мисълта като идея за отношение. Този процес, обобщен в Десетата заповед с думите: Не пожелавай!, става само в Менталното поле - в нашето Ментално тяло. Заповедта е отправена към Адам, само към него, защото Ева притежава Низшия Манас - на приложеният в материята ум, а Адам носи Манас, който е в света на идеите. Така човекът унищожава сам илюзиите на Астралното тяло (Виталното - Чувственото) и попада във Висшето съзнание, което е всъщност Висше Самосъзнание. Казано чрез словото на апостол Павел - извършва се Втората смърт преди да е настъпила Първата (на Физическото тяло). Ето грехът на праотците - преждевременното усвояване на Виталното тяло чрез напущане на Астралните нива, където материята все още няма определяща сила и умът не е преминал към функции със спекулативен характер.

Има един съществен момент в тази еволюция на споменатия критерий, който единствен Иисус Христос от всички Учители на човечеството даде като всеобщ критерий за освобождаване от Закона на Кармичните връзки - Прошката. Разбира се не като благоволение, а като вътрешно убеждение на съзнанието, на Висшия манас. Прошката, особено всеопрощението, дава ясно знанието за степента на личната еволюция, за личната йерархия на развитието. Съзнание еволюирало до такава нравствена висота при която всичко може да бъде опростено е вече божествено. То е Свръхсъзнание. Само смирението можещо чрез любовта да опрости себеподобните си е приносител на Мъдростта - на небесния Закон за равенството пред Бога без вид, род и религия. Носейки тази висота в Себе Си Христос опрости убийците си и ги освободи от кармичните следствия. Те нямаха тази висота, но Той я даде и я завеща на поколенията след Себе Си. Ето най - съществената част на Новия завет - завета на Менталните същества, а не на поведенческия ритуал и битовизъм ограничен от закона, колкото и морален да е той. Няма зло има не еволюирало добро! - казва днес най - същественият от всички теолози Ваклуш Толев. В тези думи наистина звучи същността на Христовия завет. Да съзреш липсата на зло в злината, да потърсиш доброто в злонамереността на неосъзнатото е квинтасенцията на християнството. Така се става божествен в личния ментал, а после и в космичния. Лъжливият Витал изчезва и Астралното поле се освобождава от илюзиите на сетивността благодарение на което блудният син открива в себе си Отца си и се завръща.

Всеопрощението е пиедесталът на Мъдростта. Ако мъдростта не носи в себе си всеопрощението чрез разбиране и любов, то тогава тя не е мъдрост, а безразличие, липса на отноше­ние. Христос приложи тази градивна мярка на поведение нався­къде, където имаше повод - и при блудницата, като наруши закона на Мойсей, но така, че наруши само слепотата му и по този начин го възвиси до критерий за изразено в поведение отношение, приложено не само към ближния, но и към самите себе: Който е по - безгрешен нека хвърли камьк! ... . Прикани ги към себепреценка. И резултата не закъсня. От тогава в простран­ството звучат въпросите, които трябва да си задаваме постоянно: АЗ какъв съм! Кой всъщност съм? Благодарение на Мойсей евреите чуха в душите си въпросът на Бога: Адаме, где си?!

Всички сме деца на Ной, всички сме Адамови потомци. Влагането на нова позиция в тълкуването на закона, където човекът е отправната точка, Христос завърши с думите за всеопрощение от висотата на Кардиналния Кръст на хълма Голгота. Ето още едно знание, което дори учениците Му не разкриха, но Той го вложи в заветите си. И засия мъдростта на Единосъщният. За съжаление самозваните тълкуватели след Него "варосаха" много от идеите Му, които днес звучат като догмите на Старозаветието. Римокатолическата църква в стремежът си да прочисти християнския свят, както Йехова очисти своя избран народ, стигна до парадоксите на Инквизицията. И за да я оправдае пред самата себе си, а и пред света, за приложената жестокост като мярка, но и като антитеза на Христовата повеля, я нарече Света Инквизиция. С което не я освети, разбира се, защото не може светостта да бъде жестока. Моралът и ритуалът - могат, но жестокостта - не! Липсата на прозрение и пристрастието за бързи успехи даде една институция всяваща страх и ужас, но морал не роди и нравственост не отгледа дори в Папския двор. Едно е да създадеш основната подкоренна раса на един цикъл, друго е да искаш целият свят да стане като нея. Папизмът не познаваше езотеричната Йерархия. Той не е знаел много неща, които посветените носят и пазят през вековете, но йерархията е бил длъжен да знае, защото сам наложи себе си за йерархия на духовност в християнския свят. И се превърна в безогледен унищожител на култури, знания, духовност и човешки същества. Да унищожиш една душа или едно тяло не е поведение на Великите, а на възвеличилото се себелюбие, което в невежеството си тъпче душата и унижава духа. Ето трагичното в делата на избрания Израил - потопи в кръв себеподобните си и натрупа отново тежка карма, която не можеше да не бъде платена. В исторически план това е обикновена диващина, която религиозният фанатизъм превръща в кръвожадност характерна за старите Коренни Раси.

Отношението стане ли пристрастие не може да не изкриви същността си. Виталното тяло предяви ли емоционална претенция над Менталния свят, над действията на ума, не може да не деформира сакралното. Критерият за милост деградира до жестокост, призивът за състрадание и всеопрощение стана садистичен дим над кладите където горяха умовете на човечеството. За заслепените слепотата бе вярност и святост.

Протестанството, което претендираше за по - голяма вярност към заветите на Христос отиде в другата крайност и отнемайки правото на ръкополагането дадено изрично от Христос на апостол Петър (само на него) отне душата на сакралното тайнство и ритуалът, което превърна християнството в песнопейни вечеринки нямащи нищо общо с тайнствата, завещани от апостолите. Защото те бяха посветени лично от Христос. Така е, когато себелюбието надделее над смирението и вярата стане претенция. Само няколко години след Реформацията Калвин и Цвингел родиха не по - малко жестоки клади от Светата инквизиция.

Този деформиран критерий се носи от дълбока древност. Всички институции са го отглеждали в лоното си на определено ниво от развитието си, но не всички го облякоха в такива сатанински одежди. Това бе новата интерпретация на призива:Разпни го!

Умът на Адам е бил логичен и прецизен, но с вложени в него готови информации, защото имената на животните не се раждат от придобита опитност или уловена характерност. Опит­ност той придобива едва на Земята. Но кръсти животните в Рая?! После те населиха Земята, а не бяха изгонени от Едем като него?!

Никой не води борба с проституцията и хомосексуализма, напротив - защитаваме ги като право на свободен, демократичен избор на личността. Коя личност - тази която днес сее хомосексуализъм или проституция - главни разпространители на СПИН - основни резервоари на тези болести? Демократичното общество обаче си има демократични закони и заради тях демократично събира средства за да лекува заразените от извратените ни схващания за морал и свобода на личността!

Може би за да могат другите членове на обществото ни да проявят своята загриженост и милосърдие! Общество, което не протестира и държава, която перверзно създава и защитава социални организации, а се прави на сляпа за деформиращите причинители, може ли да бъде друго освен фактор за престъпност?! Цели народи унищожи Йахве, когато разчистваше терен за избраниците. Дали космосът ще бъде по - недалновиден от него?!

Днес нарастващият динамизъм във вътрешния живот на обществата се активизира в конфронтиране на етническа основа. Започва ново самоопределение на народите и националното самосъзнание. Този нов подем води до нов психодинамичен модел за поведение на личността в живота. Основни форми на този модел елеминиращ нарастващият страх от действителността и рухналата илюзия за стабилност в живота се проявява в тотална модност, показност, кумирство, рекламност, динамично ежедне­вие контролирано от рекламата и краткотрайни модни течения. Едно от най - ужасяващите проявления на неудържимата динамичност, по-властна дори от тоталитарните режими, е модата. Това е процес на цялостно завладяване и моделиране на човека. Общественото съзнание се превръща в колективно, в стадно.

Но Човекът започна своя път на Земята като индиви­дуалност. Ако съзирането на собствената голота, осъзнаването на вида както и презирането на белези току - що придобили съдържателност, се оказва първата функция на нашия мозък, първото разсъждение придобито от моменталното прилагане на анализиращият ум, чрез действието анализ - синтез на информацията, то крайният продукт от тази безконечно развива­ща се дейност е способността умът да извежда идеи и да ги реализира прилагайки синтеза като основен метод на качеството, което от своя страна е ценностният продукт на еволюцията на същия ум. Излизането навън, бихме казали още -напред, преминаването от бездействуващ в деен ум, но канонично предопределен (до оформянето му като саморазвиващ се), освобождава личната предопределеност на човека. Умът, Разумът е демонстрирал придобивката си - високата организация на елементите на опознавателния процес в личен одухотворен синтез. Именно това е божественото подобие отнесено към умствените способности, към разумната дейност и към следващите ги прояви на нивата на идейния свят. Тази способност на Ума е станала Причина, чието Следствие е погрешно като метод за развитието на Висшия ум. Този грях изравнява Човека с Бога по възможност на действието на ума, но не и на способнос­тите според законите на космичното развитие контролирани от Карма (съдбата). Но беше ли предложен на Човека друг алтернативен път за личностно развитие в еволюция?! Човекът слиза в материята за да отработи на практика процесът анализ-синтез и да изгради критерии за материалния свят, загърбвайки вложените в паметта му програмни критерии за духовния свят. Труден и дълъг процес. Но тогава Адам и Ева не са знаели, че змията е ръководител и символ на цикличността. Не им е било казано. Посветеният в тайните на Египет Мойсей премълчава това знание, защото трябва все пак да намери начин да покаже на хората пътя който са решили да ходят и неговата несъвмести­мост с нивата на духовните полета, което веднага поражда следствието - напуснете ЕДЕМ!

Нека се опитаме да бъдем логично справедливи: кой предложи на Човека трудният път за личностна еволюция? Луцифер, според религията. Но Луцифер е планетарният Ангел на планетата Земя. Луцифер е трябвало да осигури развитието, еволюцията на материята включително и на нейните умствени потенции. В замяна обеща безсмъртие - критерий за богоподобие - знанието за Добро и Зло! А не беше ли по принципа на сътворението Адам подобие на Създателя си?! Тогава къде е грехът?! Може би в нашите критерии, защото ние и днес уверяваме децата си колко са вредни цигарите и алкохола, например, но консумираме ненаситно и двете! Така Луцифер, приемайки образа на Астралната енергия (Виталното тяло) даде и подчини човека на три важни неща:

Осъзнаването, чрез споменатите по - горе първи две качества поразява Адам (ЯН, космосът), с констатацията за непълнотата на индивидуалността поляризирана чрез пола. Прикриването не е само срам, то е и скриване на непълнотата. Тук половото отношение е само код за тоталното осъзнаване на себе си, осъзнаване на собствената същност и място.

Настъпва и още един съществен момент свързан с осъзнаването и самосъзнанието - Адам моментално импровизира дреха - смокиновият лист. Така натрупаната вече зрителна информация задействува и творческите му способности, заложени в подобието с Отеца, но не проявени до този момент самостоятелно. Импровизацията е творчески акт, но е и регресивен по отношение на висотата на творчеството, защото имаме имитация и губене на илюзиите на освободеният от материалното творчество ум, какъвто е неговият преди изяждането на плода на познанието. Ето причината Адам да изпадне в паника - от творец по подобие той се превръща в творец по импровизация. Той съзнава своята безпомощност в непълнотата на проявената си самостоятелност и веднага иска да я скрие от Бога. Никакъв модел не е имал Адам преди това за да наподобява дреха, нито е знаел какво е това срам, но той е осъзнал и изразил отношение, чрез импровизацията на прикритието си.

Разбира се Луцифер отлично е знаел, че с тази функция на ума може да се спекулира безкрайно тъй като материя и разум никога не са в една и съща позиция - те никога не са еднакво мотивирани. Развитието, усъвършенствуването на материята довежда автоматично до смяна на съдържанието на критериите, тоест пренастройват се постоянно сетивните мотиви. Еволюционният опит се оказва съдържателен и значим само за определен брой поколения - за дадения цикъл от развитието? Ето тайната защо Луцифер прие образа на Змията - на мъдростта в цикъла. Не въобще на мъдростта присъща на съществата от духовните планове, където беше Адам преди да яде от плода. Всяко поколение придобивайки нов опит, оказващ се само допълнение към базата на предишния, привнася своите "поправки", а това е безкраен процес. Усъвършенствуването на критериите чрез отношението става база, която всъщност е толкова подвижна, че рано или късно се оказва неточна. Времето пълзи като змия - неусетно, тихо се приплъзва и изчезва в пространството докато изтече Цикълът и Човекът се оказва неспособен да изгради съзнание контролиращо поведението и волята. Особено волята. Духовността потъва все повече и повече в материалната неустойчивост, подвижност и разнообразие. Човекът в крайна сметка не може да установи контакт с другите духовни светове около Земята и остава подчинен на Княза на този свят. Това е истинската цел на Луцифер. В този кошмарно гъвкав процес отношението се превръща, трансформира се, все повече и повече, все по-цялостно, все по-динамично! Докато се превърне в неуправляем процес изразен най-точно чрез МОДНОСТТА, тоест докато стане повсеместен колективен критерии. Това е Второто, което Луцифер внедрява в човешкия ум. Процесът е прикрит под илюзията за лична свобода и предпо­читание. Защото когато тази илюзия липсва е или фашизъм или комунизъм, тоест тоталност наложена чрез закона и държавата. Парадоксът е, че всички опити на ума да проникне дълбоко в процесите на собствените си функции води до двете крайности на собствената му висша дейност - философията или религията. Всяка философска система, било тя личностна или колективна, (школи и течения) се опитва именно това да осъществи - критерии обясняващи кардинално всичко, което умът обхваща и осъзнава. От своя страна тя, философията, най - често стига до собственият си парадокс да бъде дуална: идеалистична и материалистична, като принцип на позицията й. Какво друго е това ако не е демонстрация на два критерия за едно и също?! Противоположни в случая означава неустановени, подвижни. Така философията се самоотрича като невъзможна да синтезира по умствен път единен критерий за основния си въпрос. В последна сметка, на даден етап от цикла, тя е просто една мода на времето и на социалните умове. А не рядко и на диващината, както беше с фашизма и комунизма.

В религиите този процес е още по - драстичен въпреки, че същността на религиозните доктрини е коренно различна от философията. Религията се различава главно по две неща от философията: