Отношението – функция на еволюцията Спас Мавров речник адам кадмон

ДУХ

Комплекс от връзки изразяващи степента на отношението между Дух(енергия) и Тяло(материя) като състояние на двете в единство. Езотерично душата е субстанция на Етерното и Виталното тела и отразява взаимоотношенията им с Физическото тяло.

Десетте свещени творци на еврейската Кабала. Светата Троица в Християнството е изразена чрез трите единосъщни Сефири - Кетер, Бина и Хокма. Свещената Седморка изразява Сефиротите - Синове, творящи в материята. От тях Трима са висши, а четиримата са слезли дълбоко в материята, за да контролират и подпомагат развитието на хората.

С този термин авторът отбелязва ДНК, която е дългата памет на родовата характеристика, проявяваща се и индивидуално във всеки представител.

Название на първата функция на човешкия ум, която авторът приема като достатъчно ясно и категорично определяща единството от процеси описани в Библията под кода "изяждане на плода на познанието". От съвременна позиция това единство е съставено от дейности на активния ум известни ни като Размисъл(анализ), Осъзнаване(синтез) и Съзнание, което се изразява чрез отношението, позицията или отказ от такава, действието, въобще каквато и да е проява в следствие на умствената дейност.

„ Човек, чието познание за света не го

Ако творческото вдъхновение е плод на нашия разум, то кое ли е дървото и какви ли са клоните, на които е листил, цъфтял и зреел плодът на откровението? Зрелостта на този плод са качествата на нашето съзнание, чиято будност е сбор от минали опитности и сегашни знания. Една будност на самоосъзналото се его. То е видимо, осезателно и зримо за интелекта. И ние му се радваме, ценим го, укоряваме се когато грешката е имала последствието на неочакваност-най-често страдание.

Но дървото е символ на двойната природа, на всичко видимо и невидимо. Тогава схващаме, че соковете на зримото са дошли от дълбините на невидимата хранителница-корените. Едва сега, чрез разума, разбираме, че подсъзнанието е заложен още в семето плод. А бъдещото семе е дар, който днес засаждаме чрез битието си и ще можем да оберем като награда за себе си.

Това е дървото на Живота.

То расте само след като сме яли до пренасита от дървото на Познанието.

Да благодарим!

Благодарността не е начин за придобиване, а отношение към придобитото. Да благодарим на невидимите корени, на здравия ствол, на клоните, на листата дали кислорода за живот и... да опитаме плодът на собственото си градинарство. Ето това даде Луцифер на Адам и Ева. А Змията го вгради в цикличността, за да не е страданието ни вечно.

Защото Бог ги сътвори, но познанието за двуполюсността, за видимото и невидимото не им даде. И не защото не искаше или не можеше, и не защото не знаеше, че те ще поискат, а именно затова-за опитността, за придобитата опитност. Защото учители има много, но само личният опит дава благодатта за придобиване на подобието.

От тогава Човекът тръгва да търси и придобива, а избраниците из собственото му творчество биваха удостоявани със знанието за невидимото, за скритото, без което клони не растат, цветове не цъфтят и плодът няма развитие и зрялост. Така възниква светът! Не като форма, а като съзнание за формуването! Не като материя, а като връзките, които я правят жива - онези видими и невидими нишки, които свързват двата полюса-двете субстанции. В началото Бог сътвори Небето и Земята. Две субстанции. Две същности. Два свята. От тук, от тези два символа тръгват явните и тайните опитности, окултното и научното, пределното и безпределното. Този процес се развива от III-та коренна раса до днес. Дори крайният материализъм на ХХ-ти век не можа да го прескочи. Енгелс също осъзнава схемата: М-Ф-Х-Г-Б-С и че тя е схема на циклите в битието на природата и човека. Тя изразява определени цикли от развитието на материята въобще, независимо от нейният вид: М - механичен период, Ф -физичен период, Х - химичен период, Г - геологичен период, Б -биологичен период и С - социален период.

Знание, достигнато от съзнанието чрез опита, осъзнаващо и още нещо - сложността на тяхната взаимовръзка, която нашето познание не е възможно да обземе и осъзнае. И стигаме до символите, чийто графичен израз най-добре илюстрира и най-простичко обяснява тези процеси. Символично изразени тези връзки са следните:

С нарастването на взаимовръзките в материята се усложняват и процесите, които протичат докато достигнат до шестия символ-Социалния период. Той е навсякъде и във всичко. От точката на зараждането стигаме до сложния Пентаграм-Символът на Човека, на микрокосмоса. Неговите пет ъгли са: Етерът, Земята, Огънят, Водата и Въздухът. Пентаграмът е най-сложната и най-съществената фигура от схемата. Позната е от дълбока древност. Позната ни е и от символите на великия, посветен от античността - философът Платон. Тези процеси той илюстрира така:

При Платон имаме и пространственост, обемност, развитие на информацията съдържаща енергийните характеристики на основните елементи.

За Платон главната и най-сложна фигура е олицетворяващата космоса-пентагондодекаедърът. А той е съставен от Пентаграми съединени така, че образуват най-съвършената космическа форма-кълбото. Но не кълбото въобще, а енергийното кълбо на структурите, на които може да се развиват еволюционните процеси на живата материя и главно Човекът. Нашата планета Земя има точно такава енергийна структура. Пентагондодекаедърът е едновременен символ на Микро и Макрокосмоса. Елементът Пентаграм /Човекът/ вписан в структурата на планетата като основен модул, като най-висша форма носеща в себе си многократността на петте формиращи развитието периода. Освен това Пентаграмът е символ на Златното сечение, проявата на Троичността на творчеството в неговите три основни плана:Божествен(кръг), Материален (квадрат, Земя) Човекът(пентаграм). Казаното можем да представим в този вид:

Пентаграмът съдържа и един безкраен ред на смяната на Съзиждащите и Разграждащите сили на природата и духовното развитие на Човека. Наричани са Добро и Зло, Бог и Дявол и т. н.

Които носят Пентаграм като символ, никога не трябва да го обръщат обратно, защото тогава разграждащите силови линии, излъчвани от неговите пет лъча придобиват огромна сила. От рисунката - горният Духовният връх, обърнат обратно регресира енергиите на Сърдечната и Слънчевата чакра. А чакрата на Чувствата - яремната ямка - става нестабилна и много колеблива, става двойнствена.

Ако продължим да рисуваме Петолъчницата като символ вътре в Пентаграма, винаги следващата рисунка дава обърнат Пентаграм. Това е една велика тайна за цикличността на материалното и на духовното. Каквото важи за клоните на дървото, то е валидно и за корените му. Казано е: Каквото е горе, такова е и долу/Хермес/. Ето това са символите Небе и Земя: В началото Бог създаде Небето и Земята. Тези два символа дават взаимовръзката между космичните енергии / небето/ и материята /земята/. Има обаче една още по-важна информация - те са отделни, непроникнати: Небе и Земя.

Езотеричната информация носи данни за Първия период от циклите на Сътворението - Механичният. Той илюстрира непроникнатите още една в друга субстанции-енергия и материя. Тези две субстанции характеризират четирите основни елемента, два по два принадлежащи на една от тях-вода, земя, огън и въздух. Това е Хаосът. Безпределният, неограничен Космос. Подчертано е във втория стих: ... Тъмнината се разстилаше над бездната. Тъмнина и бездна - чист Хаос.




м М
В стих 3 от глава 1-ва обаче четем: Рече Бог: Да бъде светлина! И биде светлина. А стих 4 допълва: Видя Бог, че светлината е добро нещо. И отдели Бог светлината от тъмнината.

Имаме вече подаване на информация за разделянето на космическата субстанция на две, в нейните крайни противоположности-светлина и тъмнина. Те са едновременни, единни и крайни в проявата си: светлината не може да съществува, не може да се прояви, без тъмнината - последната е нейната среда, в която се изявява. Това ще рече, че материята не може да се прояви другаде освен в безкрайния космос, но на определено място, където имаме създадените условия за този процес-образуване на първичната организирана материя. Имаме двустранен взаимосвързан цикъл, който можем да изразим графично така: