Отношението – функция на еволюцията Спас Мавров речник адам кадмон

М Ф

И светлината бе излъчена от мястото на творчеството. Богът излъчва светлината из Себе Си. Светлината разделя субстанцията на две части - поляризира я.

Механичният хаос е формиран, физично организиран и има посока на развитие. Светлината е насочено движение-това е нейният символ и значение. На лице е първичен материален свят. Казано е категорично: - "Ден първи!" Денят/цикълът/на Първата ера. Светлината на Първия цикъл.

В стих 6 четем: „И рече Бог: Да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. /Тъй и стана/.

Отново, но вече подчертано се говори за създаването на вид материя-Водата. Процесът на физическото развитие на материята е посочен като Вода. Но вода двуродна с две характеристики-вода над и вода под твърдта, т. е. небето. Еднородна в пълния смисъл на думата субстанция от материален вид, която се разделя по силата на някакъв закон на вода и вода. Небесната вода е символ на плуващата космическа енергия, която има конкретен, поднебесен земен вид, като друга вода.

Казаното може да бъде обяснено само по един начин - извършен е сложен вътрешен процес, който разделя еднородното и го прави различно без да променя същността на материята. Извършено е химическо разделяне. Това е кодът за познатия на науката процес, изразен чрез понятието Валентност. Валентността е движение на физически организираната материя и изразява процесът на създаващите се вътрешни връзки, който изменя крайния продукт, но не променя същността, съставът от атомната структура на вида. Получава се нов вид материя от наличността на старият вид / на ново молекулно ниво/. Така въглеродът /С/ е и графит и диамант, но е само една субстанция-въглерод. Ето какво прави светлината, спомената по-горе - променя движението и връзките между електроните, без да променя атомите. Този код изразява процес съответстващ на графичния символ:

М Ф

А Небесната субстанция, Бог нарича твърд. Започва отчитането на пространствено - времевите цикли. Започва се, осигурява се, светлината нужна на растителния свят за живот. Този процес е и цикълът Геологичен, но и Биологичен, защото творчеството е пряко свързано както с Геологичния, така и Биологичния цикъл, при което едното е основа за второто. Биологичният цикъл е продължен с обяснение за втория процес на неговото развитие-когато се развиват формите на животинския свят. Стих 20: "И рече Бог: Да произведе земята влечуги, живи души: и птици да полетят над земята, по небесната твърд".

Интересна податка имаме:"живи души". Но ги произвежда земята.

Г Х

М Ф

Това е Пентаграмът-животът. Биологичният период е върхът в развитието на материята и нейните форми.

Но на Земята се появява още едно животно - биологично, химично, физично и дори структурно то не се отличава от животинския свят. Неговото различие е в качеството му. Човекът затова е създаден специално, защото има качествено нов момент при неговото създаване, който не е плод на материалното саморазвитие/строго програмираното битие на вида/, а на не програмирано битие - с възможност за проява на свободна воля, за лична валенция.

Още в началото казахме, че Пентаграмът е израз на Човека. Знак за него. Символ. Но символ обединяващ и съдържащ в себе си всички други видове. Човекът е вътре в Петцикличността на творението. И сам е един отделен Шести цикъл. Затова е Божие творение, защото може да осъществи съзнателно тези процеси, да ги осмисли и дори да ги твори. Това е неговото подобие.

Ето защо Адам и Ева трябваше да изядат плода на познанието. За да могат да творят над и чрез този свят. И първа яде Ева, защото тя беше живота, тя е утробата на този живот.

Самосъзнали се чрез Природата в себе си и нейната същност, Хората вече имат път за подобие в творчеството на своя Създател - когато Адам и Ева се самосъзнават с полови апарати. Слага се началото на социалния процес/С/.

„Да познавате Добро и Зло!" - така им каза Змията и не ги излъга, защото в Пентаграмът се съдържат и Доброто и Злото едновременно.

Затворен е Шестият цикъл на творчеството. В шестия ден е създадена възможността Човекът да се саморазвие до божественост.

Това е пътят само на човечеството, не на другите видове. Човекът е Златното сечение на отношението Природа-Ум, на отношението БОГ-проявена божественост.

От казаното до тук става ясно, че ние откриваме в книга Битие, глава Първа, конкретната кодировка на организацията и движението на материята и формите й. Знание, опростено и символично изведено от тайните науки на Египет, за да можем един-ден, когато опитността стане наша възможност в интелекта, да прозрем истината за тези процеси. Езотеричното и Научното познание тук вплитат своята същност до пълно единство, съхранени от злонамереността, чрез тайнството на знака и кода.
II

В станса Първа от книгата "Дзиян"се казва: „Тъмнината е Баща-Майка, Светлината-техен Син. "

Елена Блаватска обяснява този стих така:Единството Баща-Майка е Вместилището на Светлината. Баща-Майка - мъжкото и женското начало в Корена-Природа, противоположни полюси, които се проявяват във всичко и във всеки план на Космоса или Дух и Субстанция, резултат от които е Вселената или Синът. / "Тайната доктрина" - станса 1-ва, част 5а, б/

Ние няма да разглеждаме твърденията на Блаватска, които по принцип не оспорваме, а ще се прехвърлим към книга Първа от Библията "Битие" и по точно Пета глава, където е описано сътворението на първите хора на земята Адам и Ева. Тук можем по-обстойно да разгледаме заложеното познание за двамата прародители на човешкия род.

В горния аспект на разсъжденията на Блаватска става разбираем символът Адам и Ева, както логично и разбираемо е защо Адам е символът, създаден първо, а след това, след време, от Него е произлязла и Ева.

Бащата или Богът е изначалното, самосъдържащо се и непознаваемо за нас Начало, пребиваващо в Тъмнината. Той се проявява, пожелал е да се прояви, чрез материалната субстанция на Мрака, т. е. на Материята. И тогава започва одухотворяването на материята, нейната енергийна организация в Рупа. Рупа на индийски означава форма, физически образ, а Арупа е не-форма, няма образ. Така Арупа /Богът/ става Рупа-формата имаща конкретен образ. Това желание на Бога-Баща Го прави творец-оплодител на материята. Адам е_;.създаден сам, но неговите полови дадености предвещават идването на жената и изискват нейното сътворяване да стане по подобие и съответствие на Адам, на вече сътворения, на вече реализираната идея на Бащата. Реализирана не как да е, а "по образ и подобие" на самия Него. Синът по творчество е подобие, което дава възможности за проникване в материята и за създаване на други подобия. Ето как Арупа-не формата, Богът, ставайки Рупа-формата, Материята, получава възможността да достигне до еволюционно развитие и семепроизводство, със запазени в еволюцията самостоятелност и единство на двата полюса, на двата пола. Адам е трябвало да поиска творчество, да пожелае развитието си във Формата и чак тогава той придобива възможността да стане нещо друго освен животно, освен всички онези животни, които са край него и между които няма нито едно идентично на него, което да му бъде полюс. Полюс, който е обаче и в пълно единство с битието. Адам Кадмон /двуполовият/ става Адам и Ева - еднополовите. Ева е неговият собствен полюс произлязъл от самия него. Символ на това е реброто-самоизнесъл се, саморазвил се. Така Ева автоматично става крайната му противоположна по знак същност. Материята това е Ева -животът.

Адам е оплодител, а Ева- субстанцията, творяща плодовете в Рупа, във формата. Арупа и Рупа раждат Вселената, творяща материя. Именно затова Ева съблазнява Адам с плода на познанието. Тя съблазнява можещият да я формува и да се реализира чрез нея. Иначе Адам не би могъл да получи реализацията си. Така Бащата се самосъзнава и развива чрез проявяването си в Материята. Бог в самата си същност, изначално е готов да опложда, да създава. Адам също е готов / чрез половия си апарат/ да го прави, дори тогава, когато Ева още не е в мислите му, нито пък е била в плановете на Бог-Отец, защото ако беше няма причини да не я сътвори едновременно с Адам. Сътворена чрез Адам и собствената му материя /реброто/, Ева именно чрез него Го прави възможен да се саморазвива, развивайки формите, които сам той създава-ще създаде в бъдеще.

Протеклият в ума процес има и чисто физиологичен аспект - формира се нова степен на органите за възприятие(очите) -ЗРЕНИЕТО. Като че едва сега информацията, която и без друго е влизала в мозъка, достига до мозъка, започва да му служи за база за нова придобивка. Или може би очите едва сега са били "включени" да виждат истински, да възприемат нещо, което го е имало, но те са го възприемали само формално. Като орган окото е било даденост, но като възможност то се формира в пълнота едва в този момент. И едва сега мозъкът чрез придобитата способност принуждава очите да гледат реално. Комуникативен процес, който преди това явно е липсвал у Адам и Ева. Открива се още една функция на цяла система от органите на мозъка, която е била не активирана за дейност. Това "включване" на връзката очи - мозък става най-съществената информационна структура на ума и е база за развитието както на полукълбата, така и на едно бъдеще, което опитът ще даде като възможност -творческото мислене. Истинското подобие се крие именно тук -в способността да интерпретираме придобитото познание по нов начин. Защото Творчеството е синтезът на личния еволюционен опит поднесен чрез средствата на дадено изкуство. Чрез някаква опитност - каквато и да е тя. Разнообразието е ясно. В това е божественото подобие - във въображението на творящия ум, на свръхсъзнанието. Защото съзнанието е троично, както вече казахме, и като такова е йерархия за лична еволюция. Тази троичност се изразява в ПОДСЪЗНАНИЕ (на етапа на сегашната еволюция е доста потиснато), СЪЗНАНИЕ(синтез от придобитата опитност) и СВРЪХСЪЗНАНИЕ - творческото въображение, което извежда синтезирания опит в ново ниво имаща за цел своеобразна бъдащност. Подсъзнанието е типично за Животинското царство, за колективното съзнание, но се носи от човека като минала даденост воалирана от Душата, за да не се намесва в новия опит. В живота подсъзнанието действа най -често като инстинкт. Съзнанието във всеки живот е двуполюсно -съзнание и самосъзнание. Те са неделими, но самосъзнанието е винаги следствие от еволюиралото съзнание. В тази приложена последователност се състои апотеозът на еволюиралото Свръхсъзнаие, което ще каже. Прости им Господи, те не знаят какво вършат!" С други думи - те нямат още самосъзнание за себе си, за нивото и същността на действията си. Защото наистина Християнството е самосъзналият се като ХРАМ и СИН човек. Еволюцията на разгневените от вярност към буквата от закона юдеи водещи при Христос прелюбодейката, ТОЙ издигна само с предложението безгрешният да хвърли камък първи върху нея. И те еволюираха за секунди. Еволюира съзнанието им, което се самосъзна по отношение на Закона и се ограничи от действие - приложи лична воля, а не страх от закона!

Самосъзнанието, като функция на ума и следствие от пробуденото съзнаване на света извървя дългия път на Блудния син, който всичко материално пропиля и изгуби, но идеята за синовността остана. Едва когато се освободим от всичко земно, всичко привързващо ни към материалното съзнание ще се самосъзнаем като изгубени чада и ще чуем гласът на Бога в себе си. Глас, който не спира да ни пита: Адаме, где си?!

Себе си и собствената си търсеща душа ще чуем. И ще изградим чрез Волята и Ума Свръхсъзнанието - божественото присъствие у нас. Това искаше да завещае и Ницше на хората, но не можа да го схване като пробудена божественост, а като придобита възможност на личността. Само свръхсъзнанието приложено като цялостност може да достигне до идеята „Обичай врага си!"

Мойсей завеща "Обичай ближния си!", а Христос каза "Оби­чайте враговете си!"-завет не за самосъзнание чрез лично поведе­ние в закона, а за Закон на личността в поведението й към света като цялост. Ето божествеността като висша духовност. От Египет до Мойсей се ходеше по паважа на дадения закон чрез съзнание и самосъзнание за поведение. От Христос насам се твори свръхсъзнанието. Само при наличието му може да се извърши всеопрощение и да се предпочете смъртта пред агресията, какъвто все пак е всеки закон, колкото и съвършен да е той.