5. Науката ш международните отношения 63
е била донякъде начин за политическа застраховка и е представлявала прикритие, защото трудът очерта много широка панорама на постигнатото на Запад в тази област. Решителната крачка бе направена през 1984 г., когато от печат излиза трудът „Система, структура и развитие на съвременните международни отношения" („Система, структура и процесс развития современньгх международньш отношений"). Съветското закъснение след американските учени беше голямо - близо три десетилетия, но с развитието на познанието и под натиска на необходимостта препятствията се рушаха. Подобно на първоначалното отричане на социологията или на кибернетиката, окованото от догми мислене трябваше да отстъпи. Неумолимо се налагаше разбирането, че макар да са част от обществените отношения, отношенията върху световната спена се различават от останалите социални отношения. Това не само позволява, но налага да бъдат изучавани отделно, разбира се без да се забравя, че са част от по-голямото, общото, което формира човешкото общество. Онези, които догматично считаха, че е достатъчно да се обособи само тяхната история, в края на краищата трябваше да се съгласят, че всичко, което има своя история, е достойно да има и своя теория.
В България изучаването на международните отношения има дълга история, показваща настоятелно търсене на най-подходящите форми за неговото организиране. Международните отношения първоначално започват да се изучават предимно в рамките на историята. В центъра на вниманието са Балканите и политическите отношения на страната. Научните центрове са предимно в Университета и в БАН. През периода между двете световни войни са публикувани значителни трудове, посветени на българската дипломатическа история.
Най-стара традиция за изучаване и преподаване има международното публично право в Юридическия факултет на Софийския университет. Чете се и курс по дипломатическа история на България. В 1947 г. в рамките на преподаването на правните науки в Юридическия факултет е въведено преподаване на дисциплината История на международните отношения и катедрата по международно право е преобразувана в „Катедра по международно право и международни отношения". Първи професори по история на международните отношения в нея са проф.Владимир Поптомов, проф. Петър Георгиев и проф. Слава Стефанова.
64 ВЪВЕДЕНИЕ
В 1974 г. е създаден Институт за външна политика „Иван Башев" като научноизследователско звено, предназначено не само да разработва свързани с външната политика на страната проблеми, но и непосредствено да обслужва практическите потребности на Министерството на външните работи. В този вид институтът не съществува дълго. Няколко години след създаването му, чрез сливането на четири института (Институт по социалистическа икономическа интеграция при Министерския съвет, Институт за външна политика „Иван Башев", Институт за изследване на търговската и икономическата конюнктура при Министерството на външната търговия и Центъра за Азия и Африка) е създаден нов научен институт - Институт за международни отношения и социалистическа интеграция (ИМОСИ). Механичното сливане на твърде нееднородните институти обаче не можеше да даде добри резултати. Не след дълго от ИМОСИ се отделя и възстановява самостоятелността си Конюнктурният институт при Министерството на външната търговия, а през 1989 г. съществуването на ИМОСИ е прекратено. Образуват се два научни института към Българската академия на науките: Институт по международни отношения и външна политика и Институт по световно стопанство и международни икономически отношения. Проблеми на съвременните международни отношения се изучават и в други научни институти: Институт за съвременни социални теории, Институт по социология, Институт по история и други. Институтът по Балканистика към БАН изучава развитието па международните отношения на Балканите. В Института по икономика и световно стопанство се изучават и преподават международни икономически и политически отношения. Дисциплината Международни отношения се преподава и във Факултета по журналистика. Особено през 70-тс и 80-те години към историята на международните отношения и външната политика на България порасна интересът на българските историци, които публикуваха значителни изследвания.
Тоталитарният режим, идеологическите шаблони, както и откъсването на България от голяма част на световната наука и цивилизация навредиха и на българската наука за международните отношения. Голяма пречка за развитието й издигна насаждането на „образа на врага", конфронтационното мислене, секретността на документалните източници. Превръщайки се no-скоро в средство за политическа пропаганда, вместо да бъде оръдие на познанието, външнополитическата наука се отклони от своето истинско предназначение, а откъсването и от практиката пресече в продължение на десетилетия жизнените й корени.
5. Науката за международните отношения 65
Демократичните промени след 1989 г. поставиха начало на нов период на научното търсене и възстановяване на връзките със световната наука. Отварянето на България към света и промяната в следваната от страната външна политика предизвикаха потребност от нови решения. Вниманието от една страна се насочи към критическа оценка на миналото, но в още по-голяма степен към сложните въпроси на прехода.
Разширяването на международните връзки предизвика значително увеличаване на нуждата от добре подготвени калри. Освен в Университета за национално и световно стопанство, в подготовката на специалисти по международни отношения се включиха редица висши учебни заведения - Нов български университет. Варненски свободен университет и др. Специалност „Международни отношения" бе открита и в Юридическия факултет на Софийския университет. Теория и история на международните отношения и външната политика започнаха да се преподават във факултетите по право, история, журналистика и политология на много държавни и частни висши училища.
За съжаление, поради различни причини прекрати съществуването си единственият в страната Институт за международни отношения и външна политика към Президиума на БАН и събираните през годините научни специалисти се разпръснаха. Но в същото време към проблемите на международните отношения насочиха интересите си възникналите частни асоциации и институти. Те обаче е най-вероятно да се съсредоточат главно към изследвания с практическа насоченост. Може да се очаква, че интересът към науката за международните отношения ще продължи да се увеличава, но за неопределено време в центъра на вниманието ще бъдат прагматичните проблеми и в много по-малка степен теорията.
ОБЩА ЧАСТ
СИСТЕМАТА
1
1.ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
Понятието „отношение" е фундаментално понятие в Теорията на международните отношения и затова е нужно да бъде разгледано отделно. В смисъла, в който се употребява в Теорията на международните отношения то изразява наличие на взаимна връзка, на взаимодействие между две или повече страни, определяни обикновено като субекти на отношението. Международни са отношенията, които пресичат държавна граница. Известно е, че когато страни на отношенията са хора или общности от хора, отношенията се определят като социални отношения.
Международните отношения се отнасят към тази категория отношения - те са социални отношения. Но и в това си качество, те се различават от другите социални отношения. Основанието да бъдат международни не се крие в качествата на самите субекти, тъй като едни и същи субекти могат да действат като страни на отношения, които не са международни. Държавите, групите държави, съюзите, интеграционните общности и т.н. се проявяват върху международната сцена само и дотолкова, доколкото са встъпили в отношения с други подобни субекти. Основанието отношенията да бъдат отнесени към международните е свързано с особената среда, в която тези отношения се осъществяват и която обикновено се определя като „международна сцена" или „сфера на международните отношения". Тази среда няма реда и хомогенността на средата, в която се осъществяват другите социални отношения. Тя, влияейки се от тях, следвайки общите закономерности в развитието на социалните отношения въобще, заедно с това има различни от тях форми на организация, закономерности и фактори за промени.
НаЙ-елементарната форма на трансграничните отношения са отношенията само между два субекта, двустранните международни отношения. Наред с тях съществуват отношения, в които страните са повече от две - многостранни международни отношения. За нуждите на анализа, голяма част от многостранните отношения могат да бъдат разла-гани на комплекс от двустранни отношения. Това разлагане винаги следва Да бъде условно. При него се изключва от полезрението на изследователя онова, което представлява ефект от съвокупното взаимодействие на Целия комплекс на многостранните отношения.
70 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
Сложността на отношенията често се свързва с това. че всяка проявяваща се на международната сцена страна едновременно поддържа участието си в голям брой двустранни и многостранни отношения. Няма ограничения за този брой и влияейки си взаимно, отношенията очертават поведението й в международната среда. Мотивите за това поведение, както и изобщо мотивите на субектите да встъпват в отношения помежду си, са техните интереси Интересите не само подтикват субектите да влизат в разнообразни отношения, но заедно с това определят съдържателната страна на отношенията, както и промените в тях. Ето защо, международните отношения не могат да бъдат разбирани, обяс-нявани, предвиждани или целесъобразно управлявани, без да се познават интересите на страните. В знанието за интересите се крие ключът за познаването на миналото, настоящето и бъдещето на двустранните и многостранните международни отношения. От гледна точка на психологията интересът може да се определи като трайна насоченост на вниманието на индивида към определен обект. От гледна точка на Теорията на международните отношения съдържанието на това понятие е друго. В основата на интересите са външнополитическите потребности на субекта. Интересите се формират като осъзнати потребности.
Възникването на отношения, както и промяната в тях става, когато потребностите, интересите, а поради това и поведението на едната страна засегне интересите на другата страна и тя на свой ред реагира. Засягането може да бъде различно, в зависимост от направлението на интересите един спрямо друг - те могат да съвпадат изцяло, да съвпадат частично, но могат да се противопоставят един на друг. Съвпадат, когато задоволяването на интересите на едната страна означава задоволяване интересите и на другата. Противопоставени са, когато задоволяването на интереса на едната страна изключва напълно или частично интереса на другата страна. Това на свой ред определя характера на отношението - то може да се изрази в сътрудничество за задоволяване на съвпадащи интереси или в конфронтация и борба. Съперничеството може да направи отношенията конфликтни, а конфликтните отношения, когато субектите им са държави или групи държави, могат да бъдат както отношения в условия на мир, така и международна война, когато държавите прибягнат към употреба на военната си сила. Мирните отношения, както и войните следователно са различни форми на международни отношения, представляват само различни състояния на отноше-
Юсновни понятия 71
ния между държавите. Те са израз на една и съща политика, преследваща целите си с мирни или с военни средства. Заедно с направлението, много важна характеристика е значението на интересите. Всеки от действащите върху международната сцена и водени от тях субекти ги подрежда съобразно приоритетни скали.
Интензивността на отношенията, изразяваща се във високата активност на поведението на страните при сътрудничество или борба между тях се определя от значението на интересите, породили и определящи техните отношения и от външни обстоятелства, свързани с онова, което обикновено се разглежда като „външна среда" на отношенията. Ролята на външната среда ще бъде разгледана по-нататък.
В отношенията си страните в запмо()сч1 'invum, т.е. поведението на всяка от тях се влияе от поведението на другата. Взаимодействат и отношенията, тъй като промяната на което и да е взаимоотношение може да предизвиква изменения в други отношения, а и в цялата международна система. Понякога на пръв поглед незначителни промени предизвикват лавинообразна каскада от изменения, даваща ново направление на развитието. Връзките между страните и техните отношения могат да бъдат отнасяни към два вида - прави връзки и обратни връзки. Характеристиката на връзката като права или обратна се определя от гледната точка за всяка от страните. Прави връзки са онези, чиято посока е към другата страна. По линията на обратната връзка насрещната страна влияе върху нея и поведението й. Взаимодействайки, страните в по-голяма или в по-малка степен определят характера, целите и направлението на своето поведение.
Тазивзаимозависимост играе голяма роля за процесите върху международната сцена. За международните отношения е характерно това, че в естествени и нормални условия, взаимодействайки чрез прави и обратни връзки, страните остават свободни да определят постъпките си. Юридически те са равноправни и по начало политически трябва да са свободни и независими. Могат да избират, с известни свързани с реда и регулирането на общата система на международни отношения ограничения, онова действие или поведение, което преценят за най-благоприятно и целесъобразно за тях. Но те винаги остават ограничени от интересите си, които определят рамките на поведението им.
Понеже страните в трансгранични отношения са групи от индивиди, между тях действат много разнообразни и несходни системни връзки. Техните особености, интереси или характеристики като субекти на меж-
72 ОБЩА ЧАСТ; СИСТЕМАТА
дународните отношения също не са еднакви . Те не се определят от трансграничните отношения, в които участват. Определят се от вътрешни процеси и отношения в групата, които са извън рамките на международните отношения. С други думи, свойствата и характеристиките на субектите на международните отношения не възникват от отношенията им с другите субекти, а само намират проявлението си в тях.
Отношенията - и двустранните, и многостранните - са динамични. Могат да се променят и понякога това става изненадващо бързо. Промените могат да се дължат на изменения в техните потребности, интереси и цели, но могат да се предизвикват и от външни обстоятелства. Някои от отношенията са ефимерни, краткотрайни, възникват така бързо, както и бързо прекратяват съществуването си, без да оставят значителна следа. Други са трайни, съществуват дълго и образуват устойчиви възли на сътрудничество, съперничество или конфликти. Взети в тяхната множественост. промените очертават движението в системата.
Всяко отношение възниква във връзка с нещо. към което едновременно се насочват интересите на два или повече субекти. Това именно „нещо" се определя с термина „обект на отношението". В известен смисъл обектът се проявява като свързващо звено, като общ център, към който се насочват интересите, целите и поведението на страните. Значението на обекта е голямо. Без него отношения не възникват. Прекъсването на неговото съществуване прекратява и самото отношение. Естеството на обекта, неговото състояние и предметно съдържание влияят на отношението, на естеството му, оказват влияние върху интензивността и значението му за страните.
Макар съществуването на обект да е conditio sine qua поп за съществуването на отношението, само по себе си то не поражда взаимоотношения. Нещото става обект, когато неговото запазване, премахване или състояние се свърже с интереси на субекти, разделени един от друг с държавни граници, от една страна, и когато между тези интереси възникне зависимост. Зависимостта може да бъде различна, тъй като интересите могат да бъдат съвпадащи, паралелни, противоположни и т.н.
Това показва, че голямо значение имат ценностните преценки на субектите, техните разбирания за запазването, премахването или изменянето на състоянието на обекта за задоволяване на техните потребности. На равнището „обект - ценностна преценка" се осъществява много
LOaioeuu понятия 73
важното взаимодействие между приоритетната преценка на субекта и неговото поведение върху световната сцена.
Промените в обекта оказват влияние върху поведението на субектите така както и обратното - тяхното поведение и взаимните им отношения влияят върху обекта, запазват го, рушат го или променят състоянието му. Възможно е обектът да остане непроменен, но отношението да се измени, тъй като страните поради някакви причини са променили ценностните си предпочитания и така се е изменила системата на техните външнополитически приоритети.
Потребностите и интересите на действащите върху световната сцена субекти на международни отношения са безкрайно разнообразни. Поради това също толкова е безкрайно разнообразието на обектите на техните отношения. Всеки опит да се изберат изчерпателно е обречен на неуспех. Възможно е обаче, макар и съвсем схематично, те да бъдат разделени на няколко групи.
Обектите могат да са материални. Обекти на отношенията могат да бъдат всякакви материални вещи - суровини, индустриални произведения, фабрики, заводи, съоръжения, културни ценности и др. В отношенията между държавите един от тези материални обекти винаги остава държавната територия, като единно пространство, в чиито рамки се осъществява пълно върховенство и независимост на държавната власт. Неприкосновеността на територията е свързана не само с жизнените интереси на отделните страни, но като съществена предпоставка за поддържане на международния ред и за нормално функциониране на международната система е свързана с интересите на цялата международна общност. Обектите могат да бъдат нематериални : суверенитет, независимост, права на общности и индивиди, сфери на влияние и др.
От това, че обектът е материален или не е материален не се определя неговото значение за встъпващите в отношения по повод на него субекти. Значението му зависи от мястото, което неговото състояние (вътрешно и външно) заема в определящите поведението на субектите Ценностни системи. В междудържавните отношения сред огромното разнообразие на обекти на външнополитически отношения има обекти, които винаги стоят на първо място по значение и ценността им е абсолютна. Да не се допуска посегателство върху тях и да се брани тяхното състояние е първостепенна грижа на всяко държавно ръководство. Сред тях са съществуването на държавата и нацията, държавният строй, суве-
74 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
ренността и независимостта на държавата, териториалната й цялост, националното единство и др.
Обектите могат да бъдат трайни, a състоянието им стабилно, не-променящо се с времето. Това се отнася както за материалните, така и за нематериалните обекти. Съществуването им обаче може да бъде много ограничено във времето, нетрайно, ефимерно . В такива случаи нетрайни стават и възникналите отношения.
Обектите могат да принадлежат към различни сфери на международните отношения: политически отношения, икономически отношения, финансови отношения, отношения в областта на образованието или културата и т.н. Заедно с това един и съш обект може да е свързан с отношенията в няколко сфери едновременно, например създаването на една икономическа зона или една интеграционна общност едновременно поражда отношения и в политическата, и в икономическата, и във финансовата и в много други сфери на отношения.
2. СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. РОЛЯ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Както отбелязахме, в качеството на субекти на международни отношения ( някои автори като синоним на „субект на международни отношения" предпочитат да употребяват идващия от английски език термин „ актор" , „actor") в трансграничното общуване встъпват разнообразни обществени формации, институции, социални групи и общности..
Като страни в трансграничните отношения, субектите
• Създават и прекратяват отношенията си
• Управляват отношенията си, като ги променят съобразно своите интереси.
• С промените на отношенията сн въздействат върху отношенията на другите субекти.
• Участват в у прав. /енксто. установяването и поддържането на реда в системата на международните отношения. Те са най-активният фактор за нейното функциониране и развитие. Промените в нея те постигат чрез действия и бездействия, чрез промени на своите отношения.
2. Субекти на международните отношения. Роля па... 75
Числеността на действащите в системата на международните отношения субекти е неизброима и постоянно се променя поради появата на нови и отпадането на съществуващи до този момент субекти. За някои субекти, каквито са държавите, качеството им на субекти на международни отношения е присъщо с тяхното възникване. Те не се нуждаят да бъдат признавани за субекти на международните отношения. Затова тяхната субектност се определя като първична субектност. Но при други субекти, особено когато отношенията се регулират юридически, взаимното признаване на това качество може да е предпоставка за установяване на трансгранични отношения. В този случай субектността им се определя като производна, вторични субектност.
В международното общуване се наблюдава особеност, състояща се в това, че поначало връзки и взаимодействие възникват между сходни, принадлежащи към една и съща разновидност субекти - държавите взаимодействат върху световната сцена и поддържат отношения с държави, неправителствените субекти - с подобни на тях, икономическите - с подобни, юридическите - с подобни и т. н. Но тази закономерност се проявява само статистически, от нея има много изключения. Като субекти на международни икономически отношения например, държавите встъпват и поддържат отношения, в това число и юридически, не само една с друга, но и с големи стопански институции, фирми и организации.
Колкото и да са различни, субектите на международни отношения трябва да отговарят на общи за всички условия. Това създава определени сходства между тях. Условията са абсолютно нужни, за да бъде налице международната субектност. Трябва да притежават:
• Трангранични интереси, да съзнават тези интереси и да имат волята да ги защитят или реализират
• Организираност, включваща способност да бъдат представлявани като неделимо цяло в отношения с други субекти
• Способност да вземат самостоятелни решения в процеса на трансграничното общуване
• Възможностда извършват действия в сферата на международните отношения
Липсата на което и да е от тези условия не позволява да се осъществят проявите на международната субектност.
76 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
Мнозина изследващи тази материя не правят разлика между „субект на международни отношения" и „страни в международни отношения. Считат ги за еднозначни и ги употребяват като синоними. Съществува и друго мнение. Основното съображение е, че представите за „страна" и за „субект" съвпадат напълно, когато се касае за двустранни отношения. Или когато всяка от страните в отношението действа като субект, различен от другите. Но наред с такива отношения съществуват и отношения, в които една и съща страна са група субекти.Това сасъста&ш субекти. И е възможно едната страна в отношението да е отделен, единичен субект, а другата страна да са множество от субекти, страна да е съставен субект. Такъв би бил случаят, когато една държава установи и поддържа отношения с един международен съюз. При такава ситуация двете понятия вече не съвпадат. В отношението има две страни, но участващите в него субекти са повече Опонентите обаче възразяват, че тези съображения не са основателни, тъй като многостранните отношения могат да се разглеждат като комплекс от двустранни отношения. Могат да се разглеждат като единство на двустранни отношения. Когато съставен субект встъпи в отношения с единичен, самостоятелен субект отношенията възникват между него и всеки от образуващите съставния субект страни.
Истина е, че в голям брой случаи многостранните отношения могат да се разложат на отделни двустранни отношения. Но това невинаги е възможно. Някои групи субекти встъпват в отношения като неделимо цяло, като една, макар и съставена от много субекти страна. При такива ситуации комплексният, съставният субект изразява интереси, преследва цели, проявява воля, взема решения, действа и т. н. по начин, различен от съставляващите го субекти. Това изключва възможността да се разглежда другояче, освен като самостоятелен и неделим субект, наравно със субектите, които го съставляват. Неговата субектност е различна от тяхната, тя е единна и не се дели.
Сподели с приятели: |