Отношения

Правомощната физическа личност, държавникът, политикът, дипло­матът или президентът на международния икономически концерн в края на краищата постъпват така, както разбират интересите на субекта, кой­то персонифицират. Вземат политическото, стопанското или друго ре­шение съобразно със своите убеждения, интелигентност и информира­ност, а нерядко и под влияние на своя темперамент и емоции. Ето защо. при анализите на ситуациите в международните отношения и особено при прогнозирането на тяхното възможно развитие ролята на качества­та на отделни персонифицираши субектите на международни отноше-

g 8 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

ния физически личности се вземат предвид като важни елементи на ре-алнйте или на възможните ситуации. Смяна на президент, премиер, ми­нистър на външните работи може да предизвика значителни промени в поведението на държавата и с това - в нейните отношения с другите държави. Разбира се, влиянието на физическата личност зависи преди всичко от поста, който заема в държавния апарат и от нейните правомо­щия да взема решения в областта на международните отношения.

3. СИСТЕМНОСТ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ

ОТНОШЕНИЯ. ФУНКЦИИ, ЦЕЛИ, ДВИЖЕНИЕ

И ВЪНШНА СРЕДА НА СИСТЕМАТА

Международните отношения не са хаотични. Събитията върху све­товната сцена, за които всеки ден ни засипват с информация масмедии­те, са само външна проява на движението на скрита зад тях огромна система на социални отношения. Независимо от това, дали го осъзнават или не, индивидите ще остават безпомощни, ако не се опитат да разбе­рат и овладеят системата, която ги поражда. Ако не са в състояние да я разберат и овладеят, събитията всякога ще вземат връх над тях, ще бъдат по-силни и индивидите ще са безпомощни да им въздействат.

Понятието „системност" е основно в теорията на международните отношения. То създава фундамент, върху който се изграждат представите за разнообразните трансгранични взаимоотношения. Но самите понятия за система и системност имат много по-широко значение и роля. Те са в основата и на цялото научно познание. Обществото е системно, светът е системен и онова, което ни заобикаля е включено в най-разнообразни си­стемни връзки и отношения. Отразявайки системността на света, нашето мислене, с което се ориентираме в многообразието на света за да пости­гаме целите си и да задоволяваме своите потребности, също е системно. Разбирането и изучаването на международните отношения като си­стема, открива големи възможности за изграждане и задълбочаване на научното познание. Утвърдило се главно след втората световна война, то позволи системата на международните отношения да се обхване и да се види като нещо цялостно, по-добре да се разкрият и обяснят взаимодействията в нея, да се схванат промените в съставните и части, да се очертаят тяхното място и значение и, което е особено важно, да се

3. Системност на .международните отношения. Функции, цели... 89

построи цялостен теоретичен модел, позволяващ на изследователите, политиците и дипломатите, като правят мислено експерименти с него. да прогнозират възможните му бъдещи състояния. Изучаването на сис­темността на международните отношения съдържа огромен евристичен заряд, тъй като позволява на политиците и изследователите да се издиг­нат над простата емпирика и да извеждат обобщения, разкриващи нови закономерности.

Това плодотворно развитие на науката за международните отноше­ния към формиране на теорията на международните отношения , както бе вече посочено, в САЩ се свърза най-вече с името на Мортън Каштан. а в бившия СССР - с името на В. Гантман. Но то не беше резултат само на един естествен напредък към задълбочаване на познанията. Не е слу­чайно, че възгледът за системността на международните отношения така бързо се разви през втората половина на XX век. Определено значение имаше и характерната за този период растяща взаимозависимост в из­правения пред опасността от термоядрено самоунищожение свят, кон­солидирането на неговата цялостност и като непосредствено следствие на това - порастване на ролята, която системата като цяло започна да играе в развитието му. Колкото по-взаимнозависим и цялостен ставаше светът, толкова по-необходимо ставаше да се свържат различните виж­дания в единно систематизирано виждане за него.

Изследването на системата се разгърна едновременно в широк план. Наред с очертаването на цялостния модел, М.Каплан бе после­дван от Стенли Хофман, Чарлз Маклелънд. Джордж Моделски и дру­ги автори. В осъществяването на не толкова концептуални и цялостни изследвания през този период се включиха К. Дойч, К. Уолтц. М. Хаас, а в Европа - Р. Арон, П. Аснер. М. Мерл и други. В края на столети­ето силно влияние оказаха трудове на Фр. Фукуяма. Х. Кисинджър, 36. Бзежински и други.

Представата за система и системност обикновено най-напред се свързва с представата за множество съставни части. Такава е и система­та на международните отношения. Вече стана дума за огромната мно-жественост на действащите върху международната сцена субекти -Държави, групи държави, неправителствени структури и формации. В някои сфери, като например икономическите или юридическите между­народни отношения, тяхното множество е толкова голямо и толкова подвижно, че практически не може изобщо да бъде изчерпателно уста-

00 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

новено и описано. Но множествеността на съставните части сама по себе си не е единственият, а още по-малко системообразувашият белег. Защото има огромен брой системи, Б това число и системи на социални отношения, които имат само две или три съставни части. И в рамките на огромната система на международните отношения като компоненти се осъществяват неизброимо количество двустранни отношения, всяко от които по същество има всички системни характеристики.

За да се формира система, между частите й трябва да възникне взаи­мозависимост - промяната, в която и да е част да предизвиква промени в други части на системата. Промените в международните отношения имат този ефект. Но взаимозависимостта сама по себе си също не е харак­теристика, която да е достатъчна, за да се прецени, че се касае за система. Защото взаимозависимостта е присъща на всичко, което съществува. Вза­имозависимост съществува и вътре в системата, и извън нея, между нея и други системи. Тя е всеобщ закон на природата и обществото - в приро­дата и обществото всичко влияе пряко или косвено на всичко.

Представата за система и системност се свързва и с това, че взаим­ната зависимост, когато е устойчива очертава гюдреденост, изразяваща се като вътрешен ред на системата. На международните отношения е присъщ такъв ред. Неговото очертаване и поддържане по-специално е предназначението на нормативното регулиране на системата. Но това не е единственото проявление на реда в системата. Съчетан с трайните взаимодействия, той очертава повтарящи се промени в някои парамет­ри на системата, при изменение на други нейни елементи. Това позволя­ва да се разкрият закономерностите в нея. И все пак. не всяка подреде-ност е показател за съществуването на система. Телефонният указател е съвършен пример за безупречна подреденост. но системна връзка меж­ду идеално подредените в него телефонни номера не съществува - про­мяната на който и да е от тях не предизвиква никаква промяна в другите. За да се разбере по-добре свързването на частите, мястото на всяка една от тях, взаимните им зависимости, те трябва да се очертаят и да се разгледат поотделно. Всяка система може да бъде разложена на състав­ни части. Това е възможно и при изучаването на международните отно­шения. Но разлагането не може да бъде безкрайно, тъй като то достига до предел, отвъд който не може да се премине. Това са границите па системата. Това е една от основните характеристики на системите - те имат външни граници, позволяващи да бъдат разграничавани и изслед-

3. Системност па международните отношения. Функции, цели... 91

вани. Отношенията, които се определят като международни отношения се осъществяват в границите на системата. Поради това изходна точка на подход към нейното познаване е ясното й очертаване.

Наличието на външни граници на всяка система е израз на още една важна характеристика - всяка система има цялостност. Тя се променя като цяло, развива се като цяло. функционира като цяло. Като нещо, което има ясни очертания и характеристики, системата може да бъде разграничена от онова, което е извън нея. Ако международните отноше­ния и тяхната система нямаха граници, системни особености и цялост­ност, те биха се разтворили в другите социални отношения.

В границите на тяхната цялостност, в рамките на техните граници в сложните системи, множества от техните елементи, оставайки елементи на системата, могат едновременно да установяват системни връзки и взаимодействия, могат да образуват също системи, разположени и дей­стващи в рамките на общата система. Те се определят като подсистеми на общата система. Както ще видим по-нататък, за системата на международните отношения е характерно огромно подсистемно разно­образие. Международната система е система от системи, най-елементарни­те от които са отделните подсистеми на двустранни отношения. Особе­ност е, че едни и същи страни на отношения едновременно могат да се включват и взаимодействат по различен начин в множество различни под­системи. Най-силно това е изразено при универсалните субекти, каквито са държавите. Те участват едновременно и в политическите, и в икономи­ческите, и в юридическите и много още други имащи подсистемно един­ство области на международните отношения. Характерно е и за другите субекти - например една икономическа или търговска фирма, регулирайки трансграничната си активност с юридически инструменти, едновременно става съставна част на подсистема на икономически и подсистема на юридически отношения. Притежавайки всички белези на системността, подсистемите осъществяват всяка поотделно самостоятелни промени, взаимодействайки заедно с това с другите подсистеми, части на общата система. За разлика от елементите, подсистемите могат да се разлагат и Да образуват сложни структури, могат да бъдат разположени една в друга и т-н. Подсистемите и групите подсистеми се определят калокамионен-ти "а системата на международните отношения.

В тези граници частите, които повече не могат да се разлагат, се определят като елементи па системата. Елементите на системата

92 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

очертават онзи предел, до който аналитично може да бъде разлагана всяка система, В случая на системата на международните отношения, това са, според нас, двустранните отношения. Най-ниският предел, до който системата на международните отношения може да бъде разложе­на, са отделните двустранни отношения.

Главният, системообразуващият белег на всяка система е нейният ефект, съвокупният резултат от нейното действие. Той се различава от ефектите на всички други взаимодействия вътре в системата или извън нея. Възможно е две или повече системи да предизвикват сходни ефек­ти, но дори когато сходството е пълно, ефектите от функционирането им принадлежат отделно на всяка от тях. Системният ефект с ефектът, който се получава от цялостното функциониране на сис­темата и който не може да се постигне от функционирането на която и да е нейна отделна част.

Сложните системи обикновено са съставени от системно единство на множество техни подсистеми. Международните отношения са такива системи. Всяка от подсистемите действа в рамките и в съответствие със закономерностите на общата голяма международна система. Всяка от подсистемите също се характеризира от специфичен, присъщ само на тях системен ефект, който допринася за получаване на общия системен ефект на голямата съставна система. Но този ефект, и общият ефект на голямата система се различават и не могат да се заместват взаимно. При това системният ефект на общата, голямата, съставната система никога не е равен на простия, аритметичния сбор от ефектите на съста­вящите я части. Винаги е нещо различно и повече.

Системата на международните отношения съответства на тези по­ложения. Нейният общ системен ефект, който позволява да се удов­летворяват изискванията на все повече увеличаващата се взаимоза­висимост между народите, нациите и държавите, зависи от ефектив­ното функциониране на всички нейни подсистеми, тези на меж­дудържавните и недържавните отношения, на икономическите, поли­тическите, юридическите, културните и други отношения и т. н. Сни­жаването на ефективността в действието на една или друга подсисте­ма или отклоняването на действието на някоя от подсистемите от общото направление в дейността на голямата обща система я увреж­да, влошава действието и намалява ефективността й. Обратното раз­витие има противоположен ефект.

3. Системност на международните отношения. Функции, цели... 93

Значението на подсистемните ефекти за функционирането на общата система може да бъде различно и да се отразява нееднакво на нейното състо­яние. Разстройването или разрушаването на някоя от подсистемите може да води само към смущение, което общата система може да бъде в състоя­ние да компенсира. Но разстройването, разрушаването или отпадането на някои от подсистемите може да причини частично разпадане и дори пълно разрушаване и прекратяване на съществуването на цялата система.

Връзка съществува не само между подсистемните ефекти и общия ефект на съставната голяма система, но и между функционирането и сис­темните ефекти на съставящите я подсистеми. Добра международна ико­номическа ефективност не може да се постига, ако международната юри­дическа подсистема не действа добре също така, както силно външнопо­литическо влияние се постига само върху здрава икономическа основа.

Това гледище не е единствено. Още повече, то не е и преобладава­що. Голямото мнозинство на изследователите считат, че елементите на системата са отделните субекти. Струва ни се, че това не е така. Проме­ните в един или друг субект на международни отношения не са част от системата на международните отношения. Те могат да имат системен характер, но се отнасят за други системи, при които действат други пра­вила и закономерности и които не са елементи на международната сис­тема. Теоретичните проблеми при изследването на международната си­стема се състоят в това, как промените в двустранните отношения на субектите влияят върху цялата система. Така например, промените в по­литическата обстановка в Германия са явления, осъществяващи се извън границите на международната система и затова имат значение само за външнополитическото поведение на тази страна. Какъв ще е техният ефект е вътрешен въпрос на самата Германия, докато не се изразят чрез нейното отношение с други страни. Но ако тези промени изменят външнополитическите позиции на Германия, например при отказа й през 2003 г. да участва заедно със САЩ и Англия във военни действия против Ирак, явлението вече е изцяло в сферата на международната система и затова може да има в нея един или друг ефект, например усложняването на отношенията й със САЩ.

Всички понятия за система, за елементи и компоненти на систе­мата, за граници на системата и т.н. са основни понятия и на теория­та на международните отношения .С тях се анализират и се очерта­ват вътрешните процеси на системата и взаимодействието й с онова,

94 ОБЩА ЧЛСТ: СИСТЕМАТА

което я заобикаля. Както отбелязахме, много от тях, взети отделно, не са присъщи само на системите. При системите, както и при систе­мата на международните отношения те се свързват и съчетават в едно цяло. Значението на отделните социални системи, техните характе­ристики, полезността или вредността им за интересите на общество­то определят отношението на обществото към тях. В зависимост от условията то съдейства за утвърждаване и развитие на системите, за поддържане на най-доброто им състояние, но при други обстоятел­ства може да се стреми към тяхното разрушаване и замяна с други системи. Всъщност, управлението на всяка система се състои в съзна­телно въздействие върху нея с цел да бъдат променени нейни пара­метри, от които записи системният й ефект.Крайният резултат от управлението на международната система е промяната & ней­ния системен ефект. Промяната може да се осъществява в система­та като цяло, но може да засяга само функциите и взаимодействията между отделните й части.

Някои особености на системата са толкова съществени, че е нужно при изучаването й, както и при анализите на нейните състояния винаги да се имат предвид. Те произтичат от изложените по-rope характеристи­ки на системите и в най-обобщен вид могат да се изразят така:

• Международните отношения са система със силно изразена спе­цифика. Тя има качества, които определено я отличават от заобикалящата я среда, от всички други социални отношения. Има ясно изразени външни граници. Промените в рамката на тези гра­ници имат форми и динамика, които често не съвпадат с промени и процеси, развиващи се извън тях. Спецификата най-ярко се из­разява в това. че именно като цяло системата поражда ефекти. които не могат да бъдат постигани, ако тя престане да съществу­ва или ако се разруши системната връзка между нейните части :

• Отнася се към категорията на социалните системи. Движението в нея, функционирането и развитието й не могат да бъдат очерта­ни и обяснени с едно просто, механично прилагане на общата те­ория за системите, а само като се имат предвид общите законо­мерности в развитието на човешкото общество. Заедно с това обаче, доколкото системата е само една относително обособена част от него, част, имаща цялостност и подчертана специфика, тя

3. Системност на мсждунаро<)ните отношения. Функции, цели... 95

пречупва тези закономерности по свой начин, модифицира ги съоб­разно своята природа.

• Системата ^универсална и в пространствено, и във функционал­но отношение. Обхваща цялото човечество. Има значение за всич­ки аспекти на неговото съществуване. Тази особеност обаче е срав-нително нова. Не е съществувала в по-далечното минало. Както беше посочено, почти до края на XIX век системата не е имала днешните мащаби, обхващала е само отделни части от тогаваш­ния свят. Развитието на това й качество е в основата на измене­ния, които столетие по-късно ще бъдат определяни като процеси на все повече прогресираща глобализация.

• Системата се отличава с голяма сложност. Това се отнася както за нейното устройство, така и за нейното функциониране. Съдържа огромен брой компоненти, много от които са твърде различни от останалите, при това много от съставящите я елементи се проме­нят, функционират, развиват се по свой много специфичен начин.

• Самоуправлението на системата доминира над възможности­те да бъде целево управлявана. Изразява се в това, че в нейните рамки действат много силни и активни компенсаторни механиз­ми, които взаимодействат с целенасочените за нейни промени въздействия. Това прави трудно предвиждането на нейните възможни реакции. На тази особеност ще се спрем отделно по-нататък.

• Системата е извънредно динамична. Всъщност, променливостта е присъща на всяка система. Системните взаимодействия нами­рат израз именно в промените. Но промените в международната система често могат да са интензивни, да протичат паралелно във всички или в много от нейните части и при това много бързо. Поради това тя трябва да се изучава не само като теоретичен мо­дел, като структура от взаимодействащи по определен начин час­ти, а и конкретно-исторически.

• Системата е откорелаиионсн тип. Субектите на тази социална система са равноправни и самостоятелни. Всеки от тях следва свое поведение, води се от особени, присъщи на него интереси. Тя няма централен, общ за цялата система център на управление.

96 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

В нея преобладават хоризонталните връзки и взаимодействия. Характерна е координацията, която е в самата й основа, макар в нейните рамки да съществуват и отношения на различни форми на субординация. В много случаи обаче тези форми влизат в про­тиворечие с обстоятелството, че тя е система от корелационен тип.

Въпросът за обществената функция и целите па системата на международните отношения е съществен. Изясняването му спомага по-добре да се разбере ролята и вътрешното й движение, да се определя нормалното й състояние, както и перспективата на нейното развитие.

Не само в изказвания на политици, но и в специализираната научна литература, посветена на международните отношения се срещат разсъжде­ния, в които се отрича общосистемна целесъобразност в процесите, раз­виващи се върху международната сцена. Основни аргументи обикновено се търсят в ролята на случайността. Изхожда се от гледище, че промените върху международната сцена, макар в някаква степен да се влияят от поведе­нието на взаимодействащите субекти, поначало имали стохастичен ха­рактер, резултат били от съчетаване на съзнателно поведение с комбина­ции на случайности, предизвикващи протичане на процеси и явления, ко­ито не могли да бъдат контролирани. Това не означавало отричане на не­обходимостта от тяхното изучаване, тъй като и случайните явления изис­кват да бъдат наблюдавани и изследвани, за да може поведението на уча­стващите в отношенията субекти да се пригаждат към тях. Всъщност международният ред поставял определени рамки, но и той самият бил резултат от стихийно възникналата и променяща се система.

Утвърдилата се в групираните около СССР страни, в това число и в България, силно догматизирана идеологическа схема също трудно се съгласуваше с идеята за общосистемна целесъобразност на световните отношения. Решението се търсеше по посока на обосновката за възниква­нето на две различни по своята социална същност системи на междуна­родни отношения - тази на световния империализъм и световната соци­алистическа система. В този случай в основата на неточността беше абсолютизирането на нещо, което само по себе си съществува и може да оказва наред с други фактори силно влияние върху международните отношения - интересите на различните класи в съвременното общество. Според схемата международните отношения са форма на изведена върху световната сцена класова борба. Всички други фактори и интереси се

3. Системност на международните отношения. Функции, цели... 97

интерпретираха и в последна сметка се свеждаха до класовата борба. Идеята за общосистемна целесъобразност на световните отношения трудно се съгласуваха с такава схема. Тогава идеята за общосистемна целесъобразност се свеждаше в определени рамки - рамките на двете световни системни общности - империалистическата и социалистиче­ската. Субектите на международни отношения с различна класова същност наистина не само се борят, но и сътрудничат, но без основните им интереси да съвпадат. Идеята за непримиримия класов антагонизъм, пренесена и в сферата на международните отношения поставяше труд­ни въпроси дори по отношение на съществуването и същността на меж­дународното публично право. Да се строи модела на единна, почиваща на общ интерес система от социални трансгранични отношения изпра­вяше неизбежно изследователите, споделящи тази идея, пред сложна и трудно преодолима дилема: или да приемат, че в тази сфера се осъще­ствява едно успешно преодоляло антагонизма класово съглашателство и сътрудничество ( с всички неблагоприятни последици за изследовате­ля от подобно твърдение), или да се изхожда от утвърденото разбиране за разпадането на световната система и взаимодействието на двете све­товни системи, коренно различни и съответстващи на качествено не-сходни по класовата си същност интереси.

Независимо от твърденията и теоретичните конструкции, универ­сална, цялостна и единна система на международните отношения съще­ствуваше и се развиваше. Знае се, че всичките съзнателни човешки дей­ствия се предизвикват от мотиви, в основата на които стоят определени цели. Друг въпрос е дали тези цели са реално постижими, дали се осно­вават на правилно разбирани интереси и т.н.

Дейността на хората и тогава, когато те изхождат от класови, ре­лигиозни, съсловни, етнически или всякакви други интереси остава це­лесъобразна. Обществените системи винаги са целеви системи. Обще­ството съзнателно или стихийно създава системи, както и се разделя с тях, когато те се окажат неефективни и то е способно да намери по-сполучлив вариант. А международните отношения са социална систе­ма. И тази система не може да прави изключение. Тяхната система е една от многото системи в обществото, която служи на определени Цели. Тя запазва системното си единство и цялост независимо от това, в кой исторически период от нейното развитие какви класови, религи­озни или други интереси надделяват и в каква степен могат да й влия-