Отношения

Въпросът за субектите на международни отношения има фунда­ментално значение, защото в зависимост от отговора, който му се даде, се определя обхватът на системата, нейният състав, границите и външна­та и среда. Но по него няма общоприето мнение. Различията между тео­ретиците и изследователите са значителни и това е една от причините да се срещат толкова несъвладащи определения за международните отно­шения и за тяхната система. Според поддържаните в специализираната научна литература гледища, авторите могат да се отнесат към три групи:

2. Субекти на международните отношения. Роля на... 77

* Първата група са онези от тях, които считат, чесубекти на меж­дународни отношения са само държави и групи държави. Спо­ред споделящите това схващане, практически всички трансгра-нични връзки, отношения, потоци от материални ценности и ин­формация, с други думи целият спектър на международното об­щуване се изчерпва с междудържавните отношения. Отношения­та между държавите са сферата, в която се вписват всички изведе­ни върху международната сцена отношения. Слаба страна на това становище е, че като приема за субекти само държавите, свежда международните отношения и тяхната система само до междуправителствените връзки. Извън полезрението, извън наблюдението и анализа остава огромен комплекс от отношения между недържавните формации, които не могат да бъдат отнесе­ни към вътрешните социални отношения, защото пресичат грани­ци, осъществяват се върху световната сцена, също като меж­дудържавните отношения са социални отношения и играят важна роля не само за състоянието на международния климат, но и за трансграничната размяна на плодовете на материалния и интелек­туалния труд на хората. Не може да се отрече, че отношенията между държавите определят основната схема за реализирането на тези отношения, но другите субекти, тъй като не са държави, преследват свои, а не държавни интереси. Държавите могат да определят само определени юридически изисквания за осъществя­ването на тези отношения, но не и тяхното съдържание.

» Ако погрешността на първото гледище е, че твърде стеснява кръга на субектите, друга група автори неоснователно го разширяват. Те считат, че наред с държавите и различните социални групи, устано­вяващи отношения и действащи върху световната сцена, субекти на международни отношения наред с държавите и недържав­ните обществени формации са и отделните индивиди. Физи­ческите лица, посочват те, също общуват трансгранично, устано­вяват и поддържат връзки, които са социални, пресичат граници­те на държавите и затова не могат да бъдат преценявани другоя­че, освен като международни отношения. Отделният индивид може да е незначителен фактор, но взети в тяхната множественост, в огромната им маса индивидите са онези, които определят истин­ското съдържание и смисъл на международните отношения. Ня-

78 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

кои, макар и това гледище да се среща рядко, отиват още по-дале-че, поддържайки мнението, че в края на краищата истинските и единствени субекти на международните отношения са отделните индивиди. Според тях държавите, както и всички други обществе­ни формации, които поддържат трансгранични отношения само опосредстват отношенията между отделните хора. Защитаваните от държавите интереси върху международната сцена не са друго, освен общите интереси на индивидите. Подобно генерализиращр решение на теоретичния проблем обаче също има слаби страни, съдържа неточности. Както ще видим по-нататък, само при опре­делени случаи отделният индивид може да се изяви като страна, като субект на международни отношения. Но ограничено, само в рамките на конкретни случаи. В огромния брой случаи неговите трансгранични връзки и отношения не го правят субект на онези специфични трансгранични отношения, които се определят като система на международните отношения. Вярно е, че отделни ин­дивиди, граждани на различни държави и намиращи се върху те­ритория на различни държави могат да установяват и поддържат най-различни връзки и отношения. Тези отношения са трансгра­нични, а и социалното им естество е несъмнено. Но с това сход­ството с междудържавните и други международни отношения свършва. Като установяват и поддържат такива пресичащи държав­ни граници отношения отделните физически лица не осъществя­ват дейности в международната сфера. Това, че гражданин на една страна има приятелство с гражданка или с гражданин на друга страна, че тези граждани от време на време си гостуват и си раз­менят писма, че общуват по телефона или чрез Интернет, не е свързано с международна дейност. Много от тези отношения имат само емоционална основа. Освен това, а това е съществено, меж­ду отношенията им не съществуват системни връзки. Те не са свързани едно с друго и всяко от тях съществува само за себе си. Засягат отделния индивид, но не засягат останалите. Между тях не съществува хармония, те са напълно разнопосочни и не взаи­модействат. Образуват обширна, много разнообразна, но напълно аморфна съвкупност. Взаимодействието им с другите отношения, които определяме с термина международни отношения е неясно. Затова няма основание да бъдат включени в онази точно очерта-

2. Субекти на международните отношения. Роля на... 79

вана категория социални отношения, които се определят като си­стема на международните отношения.

• Третото становище изхожда от разбирането, че наред с правител­ствата, във всяка държава съществуват групи индивиди, социални формации (организации, партии, фирми, предприятия и т. н.) кои­то установяват и поддържат повече или по-малко постоянни от­ношения с аналогични групи, социални формации в други страни, независимо от правителствата. Само в ограничен брой случаи отделната физическа личност може да встъпи като субект на международните отношения.Това е преобладаващото ста­новище и, както ни се струва, то е най-точното. Тези отношения са не само социални и трансгранични, но между тях съществуват връзки и зависимости, те притежават системност. Нещо повече, както ще видим по-нататък, съществува трайна тенденция тези неправителствени субекти на международни отношения да игра­ят все по-значителна роля.

С една дума, ако се изхожда от последното гледище, определението за субекти на международните отношения ще може да се формулира така: субекти на международните отношения са държавите, меж­дународните структури, в които те участват, както и множество други недържавни обществени формации, които водени от своите интереси осъществяват дейности върху международната сцена, влизайки в отношения помежду си. В отделни и много ограничени случаи, субект на международни отношения може да стане и от­делна физическа личност. Почти във всички случаи се касае за призна­вана от защитаващото основните права на човека международно право международноправна субектност на отделния индивид, обстоятелство. което го прави субект на международни юридически отношения.

Междудържавните отношения имат особено значение и роля в комплекса на отношенията върху международната сцена. Държавите са основен и много активен субект на международните отношения. Но за-едно с това тяхната роля има оше една важна особеност. Без възниква­нето на държавно-териториал ното разделение на обществото не би могло изобщо да се говори за съществуване на международна сцена, за преси­чащи граници отношения, изобщо за отношения, които са международ­ни в съвременното значение на този термин. Междудържавни отноше-

80 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

ния могат да съществуват и без други международни отношения. Обаче не е възможно обратното - без съществуването на държави и отноше­ния между тях не биха съществували други международни отношения. Ще рече, че междудържавните отношения имат структурноопределящо значение за цялата система на международни отношения.

Държавите винаги са субекти на международните отношения. По друг повод бе посочено, че междудържавните отношения са най-динамичната част от международните отношения. Те имат решаваща роля за начините, формите и условията, в които се осъществяват отношенията във всички останали области на отношения върху международната сцена.

От това следва, че най-значителни и бързи промени в световната система като цяло могат да се постигат, когато се внасят промени в меж­дудържавните отношения. Затова тези отношения винаги заемат първо място, стоят неизменно в центъра на вниманието на обществеността, на политиците и на изследователите. Те са решаваща опора, гръбнак на пялото международно общуване. От междудържавните отношения в най-висока степен зависят световната сигурност и стабилността на цялата система на международните отношения. В тях се решават жизнените и драматични въпроси на мира и войната и ефективността на междуна­родното сътрудничество, успешното решаване на общочовешките и гло­балните проблеми на нашето съвремие. Въоръжени конфликти между държавите могат да доведат до световна катастрофа, до унищожаване на човечеството.

Между държавите и общностите от държави се гради и функциони­ра основната нормативна регулираща международните отношения сис­тема - юридическата. Държавите, техните групировки, съюзи, органи­зации, общности и други подобни, са основните носители на юридичес­ки права и задължения. Те са субекти на международното право и разпо­лагат с първична и всестранна правоспособност.

Субекти на международни отношения са игрупи от държави. Това са съставни субекти. Такива са множество правителствени международ­ни организации, междудържавни съюзи, коалиции, интеграционни общ­ности др. Те обединяват държави, съчетават сили. способстват за сътруд­ничество, насочено към постигане на общи цели. Но не всички групира­ния на държави имат международна субектност. Държавите могат да се групират за сътрудничество в различни области или да поемат задълже­ния да си оказват различни форми на взаимопомощ. Взаимодействието

2. Субекти на международните отношения. Роля на- 81

им в този случай се ограничава само между тях и не касае трети страни. С трети страни те поддържат отношения всяка поотделно. Тези групи­ровки на държавите не се проявяват като субекти на международните отношения. Те поддържат отношения само в рамките на своята група.

Върху световната арена възникват коалиции, обединения, групиров­ки, организации, съюзи, съставени от държави. Някои от тях са трайни, развиват активна дейност, участват като цяло в международното общу­ване и по този начин могат силно да влияят върху развитието на между­народната система. Тези групирания от държави могат да са субекти на международни отношения. За да бъдат способни да се изявяват като са­мостоятелни страни на отношенията, като субекти, те също трябва да отговарят на условията, необходими за притежаване на международна субектност, за които вече стана дума:

• Групата държави, образуващи организация, съюз. общност и т.н. трябва да има. постоянна структура, позволяваща на групата да предприема действия от свое име и като едно цяло, различ­но от отделните участващи в нея държави.

• Групата трябва да има структури и процедури, които да й позволя­ват да взема самостоятелни решения

• Нужно е да разполага с институционни елементи, които да я представят като нещо различно от участващите в нея страни.

Държавите, които участват в такива формации (съюзи, организации, общности и др.) не престават да са самостоятелни участници в между­народното общуване. Също така не престават да бъдат субекти на меж­дународни отношения. Отношенията между тях в рамките на създавани­те групировки са също така международни отношения, както отно­шенията между групировките и трети страни. Отношенията в рамките на тези съставни субекти като отношения между групата и всеки от тях, както и свързаните с участието им в групата взаимни отношения са част °т нейната вътрешна организация, елемент са от нейното вътрешно уст-РОЙСТВО. По същество те образуват многообразни подсистеми на уни-еРсалната, световната система на международните отношения.

Наред с държавите и групите държави, международни отношения ^Ществяват и социални формации, които не са държави или групи РУсави. Числеността на тази група неправителствени субекти на транс-

82 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

гранични отношения е колосална. Несравнимо превъзхожда численост­та на държавите и на субектите, в които държавите са съставни елемен­ти. Най-многобройни са в сферата на икономическите отношения, къде­то всяка фирма, която развива трансгранична активност става субект на международни икономически отношения.

Това огромно и твърде разнообразно множество може да бъде отне­сено към три основни групи:

1. Първата група саформации, които са създавани от държавите и в които държавите участват, но които не са държавни орга­ни и действат като самостоятелни стопански и правни единици. Преобладават организациите със силно специализирана дейност. В икономическата сфера такива са многобройните държавни фир­ми и стопански организации. Във финансовата сфера - банки, фон­дове, в сферата на културата - фондации, общности и др. В своята област те осъществяват дейности от свое име и отговорности, различни от държавните. Като субект на отношения те се отлича­ват от държавите и по това, че не са носители на публична власт и тяхната равнопоставеност и независимост не е израз на държавен суверенитет. Макар и да са активни участници в международното общуване, отношенията между тези субекти могат да не се регу­лират пряко от международното публично право.

2. Към втората група субекти, които не са държави или групи държа­ви следва да бъдат отнесени формации, които не са създадени от държавите и в които държавите не участват. Такива фор­мации преобладават в сферата на международните икономически отношения - частни предприятия, тръстове, концерни, корпора­ции и др. Особено трябва да се отбележат транснационалните компании, чиято икономическа и финансова мощ, годишен бюд­жет и стопански операции понякога превъзхождат тези на много средни и малки държави.

3. Третата група са субекти на международни отношения от сме­сен тип, в които участват както държави, така и недържавни фор­мации. Една от важните особености в тези случаи се състои в това. че за разлика от образуваните от държавите съставни субекти на международни отношения, в рамките на които участващите за­пазват отношения, които също са международни и се регулира!

2. С'убскти па международните отношения. Роля па... 83

пряко от международното право, за отношенията в рамките на съставните недържавни субекти на международни отношения това правило не действа. Поначало вътрешните им отношения не са международни и не се регулират от международното публично право. Тъй като правителствените и неправителствените отноше­ния образуват две различни, но активно взаимодействащи подси­стеми на световната система, на въпроси свързани с тях ще се спрем по-нататък отново по-специално.

В съвременното развитие на международните отношения положе­нието на тази категория субекти се променя, а тяхната роля и значение­то им порастват. Те много бързо, успешно и непосредствено осъществя­ват международния обмен на материалните и нематериалните продукти на човешкия труд. Силно влияние оказват процесите на глобализацията на международните отношения и междудържавната интеграция. На се­гашния етап от развитието на международните отношения тези процеси не премахват съществуването на държавите , участващи в тях, с всички последици от това - запазването на национални държавни структури, национални органи на власт, управление и правораздаване, държавни граници и т. н., но заедно с това водят към сливане на вътрешни държав­ни структури и създаване на наднационални и наддържавни институции. Националните юридически системи, а с това и закрепваният от тях на­ционален правен ред. се унифицират и така започват да действат като обща правна система на възникващите международни общности. Възник­ват наднационални структури на общностите, в рамките на които недържавните субекти започват да действат в единно правно, полити­ческо, икономическо, социално, информационно и т.н. пространство. Държавните граници започват да губят много от предишното си значе­ние и в някои отношения дори практически престават да съществуват. В рамките на такива общности като че протича процес на постепенно „размиване" на класическите форми на отношенията,които досега са били определяни като международни.

Макар участващите в интеграционни общности държави ла остават носители на суверенитет и в отношенията си с трети държави да дей­стват като самостоятелни субекти на международни отношения, а също така макар да запазват възможността да излязат от интеграционната °ощност, ако преценят, че интересите им налагат това, реализацията на тази възможност става все по-трудна. В началото на XXI век междуна-

84 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

родните отношения навлязоха в период на дълбока трансформация, коя­то като че все повече ги отдалечава от класическите представи за тях от миналото.

Веднага се забелязва, че субектите на международните отношения са много различни. Наред с държавите, субекти са и много неправител-ствени формирования. Самите държави са твърде различни по терито­рия, население, роля и влияние, икономически потенциал, военни възможности и т.н. Различни са интересите им и целите, които преслед­ват. Международните организации са нееднакви по състав, области на активност и те също могат да са правителствени или неправителствени. Още по-големи са различията между недържавните субекти на между­народните отношения.

Каквито и да са различията, те не пречат на субектите да установя­ват отношения и връзки, макар че се проявява закономерност, за която вече стана дума - те установяват отношения предимно с онези, които са им сходни. Вероятно това е така, защото сходствата много улесняват взаимодействието. Затова и системата на международните отношения е устроена така, че да утвърждава, развива и защитава сходствата. Между тези сходства голямо значение имат някои от тях.

• Субектите на международни отношения формално сънезависими в своите отношения. Поведението им и взаимните им отношения се основават на техните интереси и цели. Нормалните и ефектив­ни отношения между тях изискват да не се допуска намеса във вътрешните работи на другите. Разбира се, така е при идеално състояние на международните отношения. В реалността нерядко нещата са различни - съществуват намеси и различни форми на влияния. Но подобна практика не съответства на идеалното състо­яние на системата и затова не се отразява благоприятно на нейно­то функциониране.

• Същото се отнася и за друго общо качество - субектите са свободни да избират сами вариантите на своето поведение. Най важното ограничение на тази свобода е да не се нарушава свободата и не­зависимостта на другите субекти. От действие на никой от субек­тите не произтичат автоматично, по силата на системните зако­номерности на международните отношения задължения за други­те независими участници в международното общуване.

• Субектите са юридически равнопоставени - те са равноправни. Еднакво са способни да поемат права и задължения и никой не може на правно основание да ги накара да се подчиняват на задъл­жения, които не са приели.

• И най-после, но особено важно е, че редица потребности субекти­те могат да задоволяват само като установяват и поддържат отно­шения помежду си. Осъзнавайки това, те са 'заинтересувани да участват в системата на международните отношения и да я поддържат в нейните естествени и закономерни параметри. Без това условие системата не би могла да възникне, не би запазила съществуването си през вековете. Би се разпаднала.

Затрудненията, а и различията при отговора на въпроса за субекти­те на международните отношения в определена степен са свързани и с особеностите на системата, които невинаги се вземат предвид от изсле­дователите. Генерализиращият отговор лесно води към неточности, за­щото в кръга на субектите има съществено различие. Както вече бе по­сочено, има субекти на международните отношения, които са универ­сални. Те не само установяват отношения с други субекти още със своя­та поява, но и се изявяват като активни субекти във всички сфери на международните отношения - и политически, и военни, и икономичес­ки, и валутно-финансови и така нататък. Такива универсални субекти са държавите. Наред с тях обаче във всяка отделна сфера на международ­ните отношения има субекти, които се изявяват в това качество само в нейните рамки. На тях е чужда универсалната международна субектност на държавите и те не установяват и не поддържат отношения със субек­ти от другите сфери на международните отношения. Ако държавите ед­новременно са субекти във всяка сфера на трансграничните отношения, икономическите предприятия, търговските фирми и другите подобни на тях социални формации проявяват своята международна субектност само като субекти на икономически отношения. Те не се изявяват като субек­ти на политически или военни отношения. Една фондация в областта на науката, образованието или на културата не развива международна дей­ност в областта на търговията и не става страна във военно противопоста­вяне. Следователно трябва отново да се припомни теоретичното поло­жение, че върху международната сцена се проявяват два много различ­ни вида международна субектност -универсална международна субек-

86 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

тност к специализирана, ограничена международна субектност. Съот­ветно с това и субектите са или с универсална субектност, или са субек­ти с ограничена субектност.

Както вече бе изтъкнато, отделните индивиди, физическите лица по общо правило, но с изключение на точно определени случаи, не са су­бекти на международните отношения. От това не следва, че тяхното зна­чение и ролята, която могат да играят може да бъде пренебрегната. Зна­чението и ролята им в процеса на международното общуване са големи. Проявяват се в няколко направления

Независимо от това дали страни в тях са цялата човешка общност, отделни държави, групи от държави или неправителствени социални формации, международните отношения винаги са начин, инструмент, средство за реализиране на интересите на хората. В последна сметка в основата на международните отношения са справедливи интереси на отделния човек. Но това не го прави субект на международните отноше­ния. И държавата е начин да се защитят интересите на отделния инди­вид, но това обстоятелство не прави неговия статус еднакъв със статуса на държавата. Отношенията между държавите са международни отно­шения, обаче отношенията между физическите липа и държавата не са международни отношения.

И все пак една от новите тенденции в процеса на международното общуване, появила се през втората половина на XX век и утвърждаваща се много бързо е осъзнаването, че съществуват основни, жизнени и присъщи на всички хора интереси и че между тяхната защита и състоя­нието на международните отношения има връзка и зависимост. Укрепва общото разбиране, че тяхната политическа и правна защита е задълже­ние не само на отделната държава, но трябва да е грижа и на цялата международна общност. Резултатът е, че се появи, формира и разви цяло направление, отделен клон на съвременното международно право - за­щитата на основните общочовешки права и свободи. Възникването на правни и политически механизми и институции за международна защи­та на тези права и свободи превръща защитата им в обект на междуна­родните отношения. При това обект с растящо значение. Тенденцията още повече се утвърждава и с появата на наддържавни правни и полити­чески механизми за интернационална защита на основните права и сво­боди при особено тежките посегателства върху тях. Такива са случаите на разпалване на агресивна война, геноцид, апартейд, тероризъм и др.

2. Субекти на международните отношения. Роля на... 87

Възникнала е лична международна наказателноправна отговорност и за отделните индивиди, например за военни престъпления или за престъпле­ния против човечността. Така отделните индивиди стават преки носите­ли на определен кръг от международноправни права и задължения, ста­ват субект на международноправни отношения. А тези отношения са част от общата система на международното общуване. Но както беше отбелязано, тези случаи се ограничават почти изключително в сферата на правото. Физическите лица в определени случаи, при определен гръг основни тяхни права придобиват и международно правна субектност, но от това не следва, че те стават субекти на международните отношения.

Още по-активна и значителна е ролята на отделните индивиди, на физическите лица като изразители на волята и интересите на държавите и другите субекти на международните отношения. Тези субекти не мо­гат да волеизявяват, освен чрез индивиди, чрез физически лица, които са правомошни да правят това от тяхно име. Физически лица персони -фицират субектите па международните отношения. Така, без да стават субекти на международни отношения, те придобиват голямо зна­чение в международното общуване. Отново трябва да напомним - не всички индивиди, а само онези, сравнително немногобройни индивиди, които са правомощни да извършват това. Последицата е много съще­ствена - така те внасят в осъществяването на международните отноше­ния и управлението на тяхната система много влиятелен и силно изра­зен субективен елемент. Защото като интерес и воля. като решение и действие на съответната страна в международно отношение, на съот­ветния субект на международните отношения, било държава или група от държави, се приема онова, което е изразено чрез тази персонифика­ция. Решаващо значение придобива формално изразените от правомощ-ната личност държавни интереси , а не реалните интереси.