Отношения

Значението на въпроса за границите и средата на системата произ­тича от това, че нито системата, нито средата са безразлични една към друга. Те активно взаимодействат. Между тях съществува мрежа от пра­ви и обратни връзки. Ето защо нито измененията на средата могат да бъдат разбирани и теоретично осмисляни, ако се пренебрегнат ролята и значението на международните отношения, влиянието на процесите и промените, които се развиват в тях, нито международните отношения могат да се разберат и теоретично осмислят, ако бъде пренебрегнато въздействието, активно и постоянно, на средата, в която се развива и функционира тяхната система.

Ще припомним, че международните отношения са само един вид на социалните отношения. Съществуват много отношения, които са соци­ални, но не са международни. Също като международните и те са сис­темно организирани и заедно със системата на международните отно­шения са част от онова, което определяме като човешко общество. Международните отношения и тяхната система са част, системен ком­понент на човешкото общество. Това общество представлява външната среда на системата на международните отношения. Ефективността на въздействието на тази среда зависи от степента на организираност и Системност на човешкото обшество като цяло. Единството на човече­ството се основава на общочовешки интереси, чиято роля и значение в съвременния свят бързо расте. Днес значението на тези интереси е ста­нало такова, че пренебрегването им може да доведе до тежки, а възмож­но е и до катастрофални последици.

От това може да се изведат няколко заключения:

• Промените в системата на международните отношения след­ва да се разглеждат като част от промените на обществото като цяло. Но съвсем не и обратното. Промените на обществото като цяло не са част от промените в системата на международ-

3, Системност на международните отношения. Функции, цели... 109

ните отношения. Те са по-мащабни и се отнасят към системата на международните отношения, както промените в цялото се отна­сят към промените в неговите части. Всяко движение, всяка про­мяна в международните отношения е обществена промяна, про­мяна в човешкото обшество, но промените в обществената среда, в човешкото общество като цяло, за международните отношения са нещо, което е външно за тях. Това са промени извън границите на системата.

• Закономерностите в общото, цялостното развитие на човеш­кото общество са действителни закони и в сферата на меж­дународните отношения, защото тези отношения са част от него. Но закономерностите в международните отношения могат да се различават от тях и могат да не действат извън външните граници на системата.

• Международните отношения, състоянията и развитието на тяхната система не могат да бъдат изследвани и задоволи­телно обяснявани, ако не се разглеждат в общия контекст на обществените отношения въобще. Това обрича на неуспех, на безплодност опити за абстрактно, чисто формално разглеждане на системата, ако тя се откъсне от реалностите, които съществу­ват в обществото като цяло. Абстракциите на теоретичните кон­струкции биха се изразили в модели, чието практическо значение ще е нищожно, ако не се изпълни с плътта на реалните социални отношения. Затова и Теорията на международните отношения е неотделимо свързана с другите клонове на науката, чш1то пред­мет са международните отношения: История на международните отношения, История на външната политика, Теория на външната политика, Международно право и т.н.

Взаимодействието между системата на международните отношения и нейната среда е сложно. Средата е сложна. Сложна е и системата. Затова взаимодействието между тях става едновременно не само на рав­нище системата като цяло и средата като цяло, но заедно с това и на множество други структурни подравнища. Средата не влияе върху меж­дународните отношения само като един общ фон, като едно най-общо Множество на външни условия за осъществяване на отношенията върху международната сцена. Отделни нейни елементи взаимодействат спе-

110 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

цифично с отделни елементи на международните отношения. Това изис­ква от анализаторите, учени или политици, държавници или дипломати особено внимание, широк поглед върху огромното разнообразие на тези извънсистемни връзки и влияния. Вътрешнополитически процеси в ня­коя държава, промени във формите на собствеността или изобщо някак­ви други социални промени в нея са явления, които са извън системата на международните отношения и се отнасят към външната среда. Но те могат да имат голямо влияние върху международната сцена.

Един държавен преврат може диаметрално да промени външните отно­шения на всяка държава. Възможно е действието да се ограничи главно по отношение на района, в който тази страна е разположена, т.е. до ограничен пространствен сектор на международни отношения. Но ако тази страна е велика държава или световна суперсила, промяната би се отразила цялостно върху световните отношения, върху цялата система на международни отно­шения, върху структурата. вътрешните й равновесия, би предизвикала каска-да от промени в отношенията на много страни. Класически пример за това вероятно ще остане завинаги свързаното с името на Горбачов колосално срут­ване на Съветския съюз, повлякло след себе си разпадането на Варшавския договор, на СИВ и на световната социалистическа общност. На свой ред събитията в сферата на международните отношения въздействаха върху външната социална среда, като способстваха за бързи изменения на социал­ни структури в много от държавите от Източна Европа.

И системата, и средата й се изменят непрекъснато, развиват се съоб­разно със специфичните си тенденции и закономерности, променят се в рамките на техните непрости структури. Промените стават при всяка различна ситуация нееднакво, осъществяват се с твърде различни и не­постоянни темпове - понякога равномерно, плавно и еднопосочно, в други случаи внезапно, бързо и рязко.

В най-общ вид въздействията, както в рамките на системата, проме­нящи отделните нейни елементи и компоненти или отношенията между тях, така и между системата и нейната външна среда могат да се раз­глеждат като импулси, твърде различни по направление, интензитет и сила на въздействие. Съпоставени с вътрешното състояние на системата, със законите на нейното функциониране, с тенденциите в развитието й, импулсите могат да бъдат отнесени към два различни вида.

• Част от тях са отклоняващи импулси, тъй като я привеждат към състояния, различаващи се от съществуващото. Те предизвикват

3. Системност ни международните отношения. Функции, цели... 111

промени. Друг е въпросът, че едни от тези импулси могат да пре­дизвикват промени, насочени в посока съответстваща на общото развитие на системата, докато други могат да я тласкат в обратна посока, да я отклоняват от състоянието, което е най-подходящо за изпълнение на социалните й функции и цели. Ще рече, че от­клоняващите импулси могат да бъдат конструктивни, полезни, положителни, но могат да са и неконструктивни, вредни, отрица­телни. Изискването да се развива международното сътрудниче­ство, за да се предпази светът от планетарна екологична катаст­рофа е пример за силен положителен източник за положителни импулси, идващи от средата към международната система. • Друг вид са компенсаторните импулси. Това са импулси, които съдействат да се възстанови състоянието в системата, които я връщат към предишното й състояние и така могат да съдействат за поддържане на нейното равновесие и равновесието н със зао­бикалящата я среда. Ако отклоняващите импулси са първични, компенсаторните са вторични в смисъл, че те се проявяват в о i -вет на отклоняващи импулси. Преценката за тях, за тяхната кон-структивност или за тяхната деструктивност, за полезността им или за вредността им е зависима от преценката за предхождащите ги и предизвикали тяхната поява отклоняващи импулси, но винаги с обратен знак (т. е. компенсаторен импулс, противопоставящ се на положителен отклоняващ импулс е вреден също така. както компенсаторен импулс, противодействащ на вреден отклоняващ импулс следва да се оцени като положителен, като полезен). Как­то ще видим, много от механизмите на самоуправлението, на вътрешния баланс и устойчивостта на системата на международ­ните отношения се основават на способността в системата да се генерират компенсаторни реакции.

Съотношението между тези импулси може да бъде различно и да се променя във времето. Поради това и ефектът от тяхното взаимодействие при различни състояния на международните отношения може да бъде много различен. Преобладаването на компенсаторните импулси може Да връща състоянието на международните отношения като цяло или Отделни нейни компоненти в предишни състояния до степен да блокира Цялото й развитие. Обратно, липсата на компенсаторните реакции или

112 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

слабата им ефективност може като цяло да затрудни поддържането на вътрешния баланс и да направи системата нестабилна, а промените в нея трудно предвидими.

Въздействието на импулсите, идващо от средата към системата и обратно, става по различни линии на връзка, по различни канали на въздействията. Основният от тях е външната политика на държавите. В сферата на тази политика се формират външнополитическите цели и се определят действията, които внасят промени. Това придава особено зна­чение на сферата на държавните и политическите отношения върху све­товната сцена. Една от важните задачи на теорията на международните отношения е да очертае мястото и значението на тези импулси, както и възможните им деформации. Преследвайки външнополитическите си цели, държавите самостоятелно или съчетавайки усилията си най-бързо могат да предизвикват промените. Те са, които определят основните еле­менти на вътрешния ред, правилата, които го регулират.

Ако хората, цялото човечество се приеме като част от живата и не­живата природа, природната среда също може на свой ред да се преце­нява като външна среда на човечеството. Хората въздействат върху при­родата и зависят от нея, защото и тя въздейства на тях, на техните отно­шения, в това число и на отношенията върху международната сцена. Въздействието на природната среда върху международните отношения също се осъществява с отклоняващи и компенсаторни импулси. Въздей­ствието върху международните отношения на импулсите, идващи от про­мените в природната среда, поначало се опосредства от държавите и от другите обществени системи. То се проявява и в международните отно­шения. Много бавно протичащите промени в природата, в сравнение с обществото (макар че на съвременния етап от развитието на цивилиза­цията човечеството може да предизвика извънредно бързи деструкт ив-ни промени в природното равновесие) я характеризират като фактор, имащ висока устойчивост и в много случаи действащ като ограничител на едни или други тенденции в международните отношения. В други от случаите, когато например се касае за решаване на общочовешки про­блеми, тя действа и като фактор, който подтиква и насочва динамиката на международните отношения.

Една от пресечните точки на взаимодействията между природната среда и международните отношения са глобалните проблеми. Основни сред тях са свързани със запазването на природата, нейните ресурси и

4. Структура и подиструктурност на системата на... 113

нейното равновесие. В съвременните условия запазването на природна­та среда от вредни въздействия, както и нейното възстановяване са пред­мет на усилия на цялото международно общество. Много от промените в природата, често предизвикани от неразумна човешка дейност, по са­мото си естество са трансгранични и предизвикват появата на общи или противоречиви трансгранични интереси. Възникват проблеми, които не могат да бъдат решавани по друг начин, освен чрез съгласувани усилия на много страни, а някои от тях и на цялото човечество.

4. СТРУКТУРА И ПОЛИСТРУКТУРНОСТ НА СИСТЕМАТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

При по-продължително наблюдение се вижда, че съществуват раз­личия в стабилността и трайността на някои отношения. Някои отноше­ния и комплекси от отношения са стабилни, устойчиви, постоянни, до­като други се появяват и след известно време се прекратяват или бързо и напълно променят състоянието си. Така например- войната в Корея от 1950 г. предизвика големи промени в отношенията между Съветския съюз и Съединените щати и активни ходове на дипломацията на Изтока и Запада, но три години по-късно, с подписването на примирието в Пан-минджон нещата станаха други. Възникна нова ситуация, предишната се разруши. Дори последва кратък период на „размразяване". Не стана така с подписването през април 1949 г. на Северноатлантическия пакт и създа­ването след това на неговата военнополитическа организация НАТО. Установените съюзни отношения на атлантическата солидарност просъществуваха, укрепваха и се развиваха десетилетия наред, като един от устойчивите елементи на световната политическа и военнострате-гическа система. НАТО и сега играе роля на активен фактор в междуна­родните отношения. Превърнаха се в елемент на структурата на съвре­менните международни отношения.

Наличието на стабилни, непроменящи се връзки и отношения спо­мага системата да запазва за дълго време основните си параметри. Без това тя не би могла пълноценно да изпълнява своите функции. Стабил­ността на определени вътрешни връзки са като вътрешна опора на състо­янието, в което се намира системата. Ако тази „мрежа" от отношения бъде разрушена, системата губи устойчивостта си и се разпада в този

114 ОБЩА ЧАСТ; СИСТЕМАТА

вид. в който дотогава е съществувала. Тези стабилни, постоянни, устой­чиви отношения образувал структурата на системата.

Структурата определя вътрешната организация на системата. Тя е спе­цифичен и устойчив начин на свързване на отделните й подсистеми и еле­менти. Изразява вътрешния й ред. Структурата стабилно специфицира меж­дународната система, спомага да бъде различавана от другите системи.

Поради това, че устойчивостта, неизменността в рамките на продължи­телни периоди е неотменимо качество на структурните отношения, те могат да се разкриват само в процеса на движението в системата, в процеса на нейното функциониране и развитие. Устойчиви на събитията, те опреде­лят рамки на движението. Структурата свързва устойчиво постоянно про­менящите се взаимоотношения върху световната сцена. Така тя играе важна роля за запазване целостта на системата независимо от протичащите в нея процеси. Стабилността й действа като един от ограничителите на промените, предизвиквани от активността на субектите. Макар да изразя­ва вътрешното устройство на системата, като въздейства върху нейното функциониране, структурата играе важна и активна роля при взаимодей­ствията с външната среда на системата. Тя е от значение и за определяне на външните граници на системата, тъй като тези граници са пределите, до които свършва нейният вътрешен ред. Затова структурата може да се дефинира като итариант на системата

Устойчивостта на структурата не означава, че тя е неизменна. Тя също е подвластна на времето, променя се. Устойчивостта, за която ста­ва дума. означава само, че промените тук стават по-трудно и по-бавно. Ако трябва да изразим това с други думи, бихме могли да кажем, че процесите ш изменения в структурата протичат много по-бавно, откол­кото процесите на изменения в отношенията, които не са от структурно естество. И в единия, и в другия случай двигателят на промените оста­ват импулсите, идващи от вътрешните потребности на системата на меж­дународните отношения и от външната й среда.

Поначало промените в системата на международните отношения, които не засягат нейната структура, които не са от структурно естество,са свързани с процесите на нейното функциониране, т. е. с процесите на постоянни отклонения и възвръщания, с постоянните колебания на меж­дународната система около нейното хомеостатично състояние, с проце­сите на постоянно пригаждане към потребностите, които се предявяват към нея от променящите се външни и вътрешни условия. Структурата

4. Структура и полиструктурност па системата на... \ 15

спомага за запазването и поддържането на системния хомеостазис. Ней­ните промени обаче са по-трайни и са по-дълбоки от всички други про­мени, зашото засягат вътрешния ред. Те не са просто функциониране, а променят самия начин на движението в системата. Свързани са с разви­тието й. Колкото по-радикални са промените в структурата, толкова по-съществени и дълбоки са измененията в системата като цяло. Най-ради­калният начин да се внесат промени в системата е да се въздейства върху структурните отношения в нея.

Структурата възниква едновременно с възникването на системата. Тъй като системата на международните отношения е възникнала сти­хийно, нейната първоначална структура е възникнала по същия начин. Действащите върху международната сцена субекти се съобразяват с на­следена от предишно време структура. Тъй като основните начала, върху които се гради структурата са едновременно и основни начала на сама­та система (отсъствие на висша власт и център на управление в нея. суверенност и независимост на субектите, ненамеса и равноправие меж­ду тях и т. н.), никой от субектите не е в състояние едностранно, ради­кално и отведнъж да наложи на другите субекти нова структура на сис­темата. А когато все пак някой се опита, неговото поведение обикнове­но се преценява като опит да се промени установения световен ред. Така или иначе, всеки външнополитически, стопански, военностратегически или друг някакъв ход се осъществява при ограничения, произтичащи от съществуващата отпреди структура на отношения.

От това не следва, че субектите на международните отношения са изобщо безсилни да променят структурно системата, в която се осъще­ствяват техните отношения. Ако това би станало, системата би преста­нала да се развива, а вече посочихме, че тя изпълнява функциите и по­стига целите, за които е предназначена, най-вече като се развива. Страни­те могат да сторят това обаче само като съединят усилията си - ако не усилията на всички, то поне на мнозинство, което има преобладаващо влияние. Наистина в историята на международните отношения има и периоди, когато една страна е успявала да използва възникнало в нейна полза силово неравновесие. за да наложи структурни промени в светов­ната система. В много от случаите опитът се е провалял или когато това не е ставало, наложеният и крепящ се на силата нов структурен ред след време се е разрушавал. Създавали се империи, но съдбата им е била в последна сметка винаги една. Никоя империя не е била вечна.

116 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

Понеже структурата е инвариант на системата, а в същото време промените в нея са свързани и с развитието на системата, структурата се проявява като своеобразна „памет", свързваша миналото, текущия момент и бъдещето на системата. Структурата на международните от­ношения също „отпечатва" тяхното минало. Тъй като се проявява като ограничител на движенията в системата, с който субектите се съобразя­ват, познаването й е силна опора за очертаване на различни варианти на евентуални бъдещи състояния на системата. Без познаване на структу­рата не е възможно надеждно прогнозиране, а без прогнозиране е невъзможно вземането на правилни външнополитически решения.

При изучаването на структурата на системата трябва да се прави раз­лика между структурата на системата като цяло и структурите на нейните подсистеми. Към структурата на системата като цяло се отнасят онези устойчиви нейни връзки и отношения, които очертават основната й кон-струкдия, цялостното й устройство. Заедно с това всеки елемент или ком­понент на системните отношения върху световната сцена запазва своята подсистемна цялост, външните си граници и вътрешния си ред, част от който е и собствената му структура. Европейският съюз представлява под­система в рамките на световните отношения, но има своята самостоятел­ност, външните си рамки и вътрешен ред. Неговата структура се отличава от структурите на други компоненти на международната система.

В много случаи сложни системи, в това число и социални, възникват като се съединят множество компоненти, чиито устройство и структура са еднакви. Системата може да бъде с големи размери, да има много подсистеми, но всички да си приличат, да са устроени по един и същ начин и поради това структурите им да са сходни. Възможно е причина системните компоненти да си приличат да е. дори това, че всяка поот­делно копира устройството и структурата на голямата обща система. Такива неотличаващи се със структурно разнообразие системи са.моно-структурни системи, Системата на международните отношения не принадлежи към тази категория системи. Много важна нейна особеност е, че тя принадлежи към категорията на полиструктурпите системи. Полиструктурността на системата на международните отношения се изразява в това, че всяка от подсистемите, интеграционни общности, съюзи, организации или формирани според характера на отношенията (право, политика, икономика и т. н.) имат устройства и структури, които са съвсем несходни. Това им позволява да функционират и да се разви-

4. Структура и полиструктурност ни системата на... 117

ват по различни начини, темпове и насоки, в условия на относителна независимост едни от други, но винаги в рамките и под основните зави­симости от голямата, универсалната обща система на международните отношения. Полиструктурността е една от най-съществените прояви на подсистемното многообразие на международните отношения, но това е въпрос, на който ще се спрем отделно.

Полиструктурността на системата на международните отношения увеличава разнообразието в нея, усложнява движението в системата и я прави по-гъвкава и адаптивна. Без нея тя не би могла да има такава фун­кционална универсалност, която да й позволява да обхваща всички сфе­ри на човешката дейност. Заедно с това поставя много сложни въпроси пред теорията и още по-сложни и трудни пред практиката. Това налага в практиката да се привличат и да намират приложение на техните знания и умения специалисти от различни области - международници, дипло­мати, политици, юристи, икономисти, историци, военни и много други.

Съществуват зависимости между структурата и функциите на система­та. Структурата отразява и закрепява определени начини за функциониране и развитие на системата. Структурните промени са свързани с изменения на способите, чрез които системата може да постига едни или други цели. било като цяло. било на отделни участващи в нея страни. Несъответствия­та между структурата и посоката на развитие на системата може да спре развитието й, да го забави или дори да го тласне в друга насока.

Като преследват своите цели и се стремят да реализират или защи­тят своите интереси, субектите на международни отношения взаимодей­стват. Те съединяват или съгласуват своите действия, когато интересите им съвпадат или си съперничат и се конфронтират, когато интересите им са противоположни. Различните посоки на интересите в условията на характерната за международната система полиструктурност водят към възникване в нейните рамки на разнообразни конфигурации по интере­си, цели и поведение. Благоприятни условия за това създават различни фактори - общо историческо минало, езиково сходство, обща религия или идеология, близост на социалния строй и др. Активен фактор може да бъде силовото неравенство, икономическото проникване или мощно­то политическо влияние на някой от субектите, който използва обстоя­телствата, за да групира около себе си определена група.

Различията в интересите, а оттук и в поведението и целите - съвпа­дащи или противоположни - предизвикват две основни тенденции, от

118 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

които зависи запазването или разпадането на конфигурациите. Преоб­ладаването на съвпадащи интереси предизвиква центростремителни тенденции, води към възникването на различни форми за сближаване и съединяване на усилията за постигане на обши цели. Така образувалият се силов център започва да играе роля в общата система, показвайки характеристики на една нейна подсистема. Включването на много, а още повече на големи и силни субекти може да направи степента на това влияние много висока. Обратно, преобладаването на противоположни интереси предизвиква центробежни тенденции, активизира дезинтегра-ционни процеси в конфигурацията, снижава нейната активност и влия­нието й върху общата система.

Тъй като тези процеси протичат едновременно на различни равни­ща на системата, те могат да предизвикват образуване и разпадане на много центрове. Разположението на тези центрове в рамките на обшата система може да се определи като структурна конфигурация па сис­темата. Съотношението между тези тенденции па интеграция и дезин-теграция е извънредно подвижно, затова някои от центровете са времен­ни, преходни и неустойчиви. Тяхното образуване и изчезване не оставя трайна следа в структурата на международната система. Но други са трайни и стават съществена част от нейната структура