Овд и сиф създаване, организация и действие

Международният Секретариат, единствения постоянен орган на СИВ беше основната административна структура, която се занимаваше и с икономически изследвания.

През 1956 г. Бяха създадени и 8 постоянни комисии, които трябваше да подпомагат СИВ в изготвянето на препоръки относно специфични икономически сектори. Интересното е., че всяка комисия бе разположена в столицата на една от страните- членки и бе ръководена от авторитетни в дадената област личности от сътветната страна. През 1986 г вече съществуваха 24 постоянни комисии.

Без да се впущам в по- подробно разяснение на функциите на изброените структури бих искала да отбелжа, че като организираност Съвета за икономическа взаимопомощ не отстъпва на нито една конкурентна западноевропейска организация и следователно самата организация не би могла да се изтъкне като аргумент за разпадането на СИВ. Причините са политически и много по- дълбоки от видимото на организационно равнище. Нужно е задълбочено познаване на историята на реалното функциониране на изброените структури, за да могат да бъдат идентифицирани, изчерпателно изброени и анализирани дефектите, които направиха организацията нежизнеспособна. Не трябва да се омаловажава и факта, че дори и отлично функционираща организацията принадлежеше на един строй, който вече не съществува. Възможно ли беше при известните исторически условия да се запази една подобна икономическа формация? Защо с изчезването на политическото основание спря да тиктака и икономическия механизъм? Не загубиха ли всички бивши социалистически страни от заличаването на един добър пазар. Недалновидна се оказа политиката на бившите страни- членки на СИВ по отношение на собствената им икономическа политика. Вместо да запазят възможността да се превърнат в посредници между Изтока и Запада и да спечелят неимоверно много от това, те избраха отново едностранна ориентация по отношение на ЕС.

1) ЕИО включваше 270 милионно западноевропейски население , което беше регионално , а не идеологическо интегрирано.

2) ЕИО се основаваше на междуправителствени споразумения, чиято основна цел бе и все още е да максимизират печалбата и икономическата ефикасност на национално и международно равнище

3) Страните членки на ЕИО се отличават с висока степен на индустриално развитие

4) Страните членки са икономически равностойни партньори

5) ЕИО е наднационално обединение, което може да взема и налага решения

6) Дейността на членуващите в ЕИО се определя от принципите на инициативността и предприемачеството, повлияни от пазарните механизми.

СИВ от своя страна

2) степента на индустриално развитие беше различна за всяка страна като СИВ включваше и три неразвити страни като Куба , Виетнам и Монголия, които представляват допълнителна тежест

3) огромна разлика в националните доходи съществуваше между европейските и неевропейски страни

4) географските размери, военната сила, и политическите и икономически ресурси отредиха доминираща роля на СССР.

5) В областта на търговията СССР обикновено доставяше суровините, а страните от Източна Европа предоставяха готова машинна техника и препработена продукция други изделия.
Изброените разлики не претендират за изчерпателност, но достатъчно ясно показват привидния характер на социалистическата икономическа интеграция на фона на един реален интеграционен процес в Западна Европа, която притежава условията и необходимия политически, икономически и морален ресурс да го осъществи.
ЕВОЛЮЦИЯ В РАЗВИТИЕТО НА СИВ
През първите години от създаването на СИВ на организацията липсваше ясна структура. Видно е, че възникването беше по- скоро пряк отговор на плана Маршал и не беше подчинено на обслужването на конкретни цели. Слаба е активността на СИВ в периода 1949- 1953 и се свежда единствено до пренасочването на търговията между страните – членки. Няколко събития обаче налагат важни промени в самата организация и насочване на вниманието към реалните икономически проблеми, които трябва да се решат на регионално равнище в условията на противопоставянето.

На първо място смъртта на Сталин промени политическия климат в СССР и страните от социалистическия блок. Новите управници потърсиха нов начини за управление, тъй като се осъзна неефективността на създадените до този момент структури и на цялостна политика на СССР по отношение, както на страните в рамките на блока, така и на тези, които приналдлежаха към противниковия лагер. Недоверието на Сталин към международни структури до голяма степен възпираше развитието на подобни еволюционни процеси.

Инициативата бе поета от по- развитите страни в рамките на социалистическия лагер като Чехословакия, Полша, Източна Германия, които с известно закъснение осъзнаха, че трябва да пригодят, до колкото съветската рамка им го позволява, икономическата политика към техните индивидуални потребности и реалности. Нужен бе механизъм за координиране на инвестициите и търговската политика.

На второ място външните условия и събитията в Западна Европа изправиха страните от социалистическия лагер пред реалната необходимост да координират усилията си на по- високо институционализирано ниво. След създаванто на ОВД се преоткри и значението на СИВ. Римските договори от 1957, които положиха началото на европейската икономическа интеграция катализираха и процесите в СИВ.

Периода 1956- 1963 бележи разък растеж на дейността на съвета, както се свързва и с обособяването на повечето от неговите структури, които вече бяха споменати.

Цялостната програма за социалистическа икономическа интеграция очерта насоките на развитие на СИВ до 90- те години. Програмата предстявляваше по –скоро едно компромисно разрешение на дискусиите относно наднационалността на организацията. Тя съчетаваше и плановия и пазарния подход в икономиката. Въвеждаше се нова концепция за отношенията между страните – членки и се позоваваше на необходимостта съгласно раздел първи, параграф втори програмата да се подобри и засили сътрудничеството между страните и да се пристъпи към осъществяването на социалистическа икономическа интеграция. Тази инициатива би могла да се характеризира като един закъснял опит да се копира процеса в Западна Европа, да се либерализира икономиката, така че да заработи ефективно, за да може да се отговори не само на потребностите на страните, но и на външната конкуренция. Терминът интеграция не се използваше в неговия истински смисъл, а по скоро като демонстрация на своеобразен паритет между европейската и съветска икономика. Тоест той по-скоро отново е израз на лексиката на противопоставянето, а не на реален интеграционен процес. Не трябва в никакъв случай обаче да се омаловажава значението на подобни реформи. Поблемът по –скоро се състоеше в това, че те бяха ненавременни и половинчати и не успяха да спасят икономиката на Изтония лагер. Това от своя страна допринесе за рухването на цялата система , изградена от СССР, тъй като и най- привлекателната идеология без солидна икономическа база не би могла да просъществува. Показа го развоят на историята.

И въпреки всичко в годините след въвеждането на програмата се забелза прогрес по отношение на заздравяването на пазарните отношения между страните- членки. Последва период отново на централизация вместо на децентрализация. Втора банка на СИВ се създаде през 1970 г.- Международна инвестиционна банка с цел да създаде механизъм за финансиране на съвместни проекти. 1973 г се решава да се изготви общ план, който да включи всички проекти.. на 29 сесия на Съвета през 1975 се подписа документ, съдържащ всички проекти, изготвени след обявяването на програмата 1971 г. Документа всъщност покриваше петгодишния икономически план за периода 1976- 80 г. Той бе е обявен за първия общ план за икономическата полотика на СИВ.

Друга голяма инициатива бе приемането на 30 сесия на Съвета през 1976 на Дългосрочна целева програма за сътрудничеството в основните икономически отрасли и подотрасли. В следващите сесии тази програма бе доразвивана като се отделяше специално внимание на отделни отрасли.

Подобни инициативи, планове и проекти изобилстваха и след 1980 г, но във вече значително променена обстановка.След кризата в Полша 1979-82 стана практически невъзможно да се избягват западните инвестиции и да се продължава губещата политика на затворени врати. Покачването на лихвения процент в Западна Европа повиши дотолкова полския външен дълг, че СССР не бе в състояние да го покрие. Започнаха да изобилстват подобни примери и стана очевидно, че СИВ като организация , както и цялата икономическа политика, водена от страните от Източна Европа и СССР няма шансове да оцелее.

.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Глобалното противопоставяне на два военнополитически лагера подобно на ОВД и СИВ беше лишено от историческия шанс да оцелее. Човечеството беше изправено пред алтернативата да избира .Едната възможност несъмнено беше да спре развитието си като продължи да поддържа една ретроградна система на идеологическа параноя, безразсъдна икономическа политика и постоянна военна заплаха с гибелни за цялото човечество последствия. Другата възможност беше по пътя на здравия разум да се изживеят старите идеологически догми, да се даде шанс на икономиката, политиката, дипломацията, на цялото човечество да продължи по своя път напред. Един свят на технологически напредък, на бързо нарастваща взаимозависимост трябваше да разкъса оковите, в които Студената война го прикова, не само, за да може да продължи да се развива, но и за да оцелее. Стана жизнено важно за живота на хората да се отворят пазарите, за да се отговори на икономическите нужди на страните и хората, защото няма по- страшно противопоставяне от това на бедни-богати, на охолстващи и умиращи от глад и тънещи в мизерия хора. Напредъкът в технологиите се оказа нерелевантен на прогреса в развитието на човешкото мислене- факт, който представлява огромна заплаха за нашето бъдеще. Отварянето на пазарите би било крайно недостатъчно без промяна в мисленето и манталитета на хората.

За щастие Студената война е вече история, но нейните подрънквания още се чуват в различни краища на планетата. На мястото на вакуума , породен от отпадането на една порочна, но много стабилна система, породиха много нови заплахи- най-страшната, от които е световният тероризъм. Не можем да кажем, че човешкият разум е постигнал победа, защото имаме още много несъвършенства, които трябва да преодолеем. За целта е нужно преди всичко да се учим от историята и да не завъртаме сами нейното колело, защото така ще се окажем в началото на нашия край.

Много сложен е въпросът защо ОВД и СИВ не надживяха съпротивата, но него трябва да се потърси отговор. Преди всичко те бяха рожби на една конфронтация, която е вече история. Ако не извлечем нужните поуки, ако не спрем вниманието си именно на този въпрос обаче тя би могла лесно да се завърне и дори да придобие още по- страшни размери и форми. Не бива да се пренебрегват и достиженията на образувания като ОВД и СИВ. Погрешно е да се смята, че опитът се гради само на отрицание и критика на миналото.

Разпадането на тези структури е именно е един уникален исторически и политически феномен, който ни показва какво се случва, когато една организация се гради върху отрицанието и конфликта.

СЪДЪРЖАНИЕ
I УВОД
• Цели на изследването

I I ИЗЛОЖЕНИЕ

3. ДОГОВОР ЗА ДРУЖБА, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМОПОМОЩ

4. СЪПОСТАВКА С НАТО
5. СЪПОСТАВКА НА ОРГАНИЗАЦИОННАТА СТРУКТУРА НА ОВД И НАТО
6. НАТО ДНЕС
7. ЗНАЧЕНИЕ НА ИНТЕРВЕНЦИИТЕ В УНГАРИЯ И ЧЕХОСЛОВАКИЯ
8. СЪЗДАВАНЕ НА СИВ
9. ОРГАНИЗАЦОННА СТРУКТУРА НА СИВ
10. СИВ срещу ЕИО
11. ЕВОЛЮЦИЯ В РАЗВИТИЕТО НА СИВ I I I ЗАКЛЮЧЕНИЕ

СУ “ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ”

ОВД И СИВ .ЗАЩО НЕ НАДЖИВЯХА КОНФРОНТАЦИЯТА ?

ИЗГОТВИЛ: ЛОРА ЕЛ КАДРИ

СПЕЦИАЛНОСТ: МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

ПРОВЕРИЛ: ДОЦ ЮЛИЯ ЗАХАРИЕВА

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Баев, Й. “ България и създаването на Организацията на Варшавския договор

www.fordham.edu/halsall/mod/1955