П л а н за развитие на община перник 2007 -2013 г
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПЕРНИК (2007 -2013 г .) (Резюме) Гр. Перник Април, 2005 У В О Д
- Ч А С Т І. Аналитична част на Общинския план
- Оценка на природния и териториалния потенциал Природни ресурси .
- Поземлени ресурси .
- Мястото на община Перник в областната и регионалната териториална структура
- Демографска характеристика на община Перник
- Трудов потенциал Пазарът на труда
- Икономическа характеристика на община Перник Добивната промишленост
- Обработващата промишленост
- Териториална структура на общинската икономика
|
ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ - ГР. ПЕРНИК „ТЕРПЛАН” – ЕООД“БУЛПЛАН 2000” - ООД “ДИЗАРХ” - ЕООД ..
П Л А Н ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПЕРНИК (2007 -2013 г.) (Резюме) Гр. Перник Април, 2005 У В О Д „Планът за развитие на община Перник за периода 2007 -2013 г.” е част от системата от стратегически и планови документи, разработването на които произтича от Закона за регионално развитие (2004 г.) и е свързан с развитието на община Перник. При разработване на Плана са отчетени и изискванията за постигане на определена приемственост с действащата Общинска стратегия, както и с изпълнението на други програми и стратегии, имащи отношение към развитието на община Перник в периода 2000-2006 г. Връзките на Общинския план с паралелно разработваната Стратегия за развитие на Пернишка област са по две линии: отчитане на ролята и мястото на най-голямата и най-добре развита община в областта за устойчивото и балансирано развитие на Пернишка област; обективна оценка на критериите и показателите за включване на община Перник в район за целево въздействие (задача на Областната стратегия). В програмно-целевата част на Общинския план са отчетени тесните връзки на община Перник с останалите общини от Пернишка област, както и с община София. Важен принципен момент, спазван при разработването на Общинския план, е в него да намерят подобаващото им се място проблемите на отделните населени места в общината. Планът за развитие на община Перник не се отнася само до дейността на общинската администрация и Общинския съвет, а за всички субекти (вкл. и от неправителствения сектор), които осъществяват дейност на територията. Тъй като местната власт се реализира от Община Перник (в лицето на Общинския съвет и на Общинската администрация) при реализацията на Общинския план за развитие нараства неимоверно координиращата й роля с останалите органи и структури, разположени на територията на общината. При разработване на Плана за развитие на община Перник са отчитани и в максимална степен спазени изискванията на „Методическите указания за разработване на общински планове”, утвърдени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството”
Икономиката на общината е с промишлено-аграрна структура. Промишлеността е с традиции в своето развитие. Тя е с многоотраслов характер. Аграрният сектор е относително добре осигурен с поземлени ресурси, но е по-слабо развит. Отглеждат се зърнени и фуражни култури. Животновъдството е с многоотраслов характер. Отглеждат се овце, кози, говеда, свине. Горският фонд заема 36,6% от територията на общината. В село Кладница е седалището на ДДС “Витошко-Студена”, обхващащо горските масиви по югозападните склонове на Витоша. Транспортната инфраструктура включва пътища от различен тип. През общината преминават международните пътища Е79 и Е871, както и участък от ж. п. линия София - Кулата. Социалната инфраструктура е с общинско и надобщинско значение.
Природни ресурси. Територията на общината включва Пернишката котловина, оградена от планините Люлин, Вискяр, Витоша, Голо бърдо и Черна гора. Надморската й височина варира между 600 и над 1600 м н. в. – средно 750 м. Естественият релеф е съществено променен от човешката намеса и е натоварен с много кариери, открити рудници, табани и баластриери. В климатично отношение община Перник попада в умереноконтиненталната климатична област на България, като включва и нейния планински вариант. Средната температура на най-студения месец – януари, в ст.Перник е - 2,00 С, а средната температура на най-топлия месец – юли, е 19,60 С. Годишната сума на валежите е 606 mm Речната мрежа на територията на община Перник включва основните отводнителни артерии – р. Струма и р. Конска. На територията на общината се намира яз. Студена, който регулира оттока на р.Струма и се използва за промишлено и битово водоснабдяване. Община Перник разполага с термоминерални води при с. Рударци, с температура на водата 28,90 С, които се използват за балнеопрофилактични цели, както и като трапезни води. Минерално-суровинните ресурси са представени от кафяви въглища (Пернишкият въглищен басейн), находища на варовици, монцонит и сиенит и др. Преобладават канелени, алувиални, горски и планинско-ливадни почви, както и излужени смолници. На територията на община Перник се намират три защитени територии – природен парк “Витоша”, поддържаният резерват “Острица” и природната забележителност – пещерата “Духлата”.
Оценката на мястото на община Перник в областната, регионалната и националната територия се базира на комплекс от показатели с природен, демографски, икономически и друг характер. По отношение на:
През 2003 г. на територията на община Перник живеят 101 012 д. По този демографски показател общината попада в групата на големите общини в страната. Налице е тенденция на намаляване на неговия брой и през последните 5 години. Териториалната диференциация в броя на населението по населени места в общината показва, че 82,2% от него е концентрирано в гр. Перник (84,5 хил. д.). С по-висок брой на населението са гр. Батановци (2,6 хил. д.) и селата Драгичево (2,1 хил.д.), Дивотино (2,0 хил. д,), Студена (2,0 хил. д.) Много малките села (с население до 250 Броят на населението е резултат и от естествения прираст, т.е. резултативна величина от раждаемостта и смъртността. Раждаемостта в община Перник през 2003 г. е с коефициент 6,4 ‰, който е малко по-нисък от средния за страната (8,5‰) и по-висок от средния за Пернишка област (6,3 ‰). Смъртността анализирана чрез коефициентът на смъртност в община Перник през 2003 г. е 14,3 ‰ и е малко по-висок от съответния за 1999 г. -13,4 ‰. Естественият прираст в община Перник за периода 1999 – 2003 г. е с отрицателни стойности - минус 7,9 ‰ (2003 г.), при минус 5,8 ‰ (1999 г.). Механичното движение е свързано, основно с развитието на общинския център като икономическо средище на основата на въгледобива, металургията и машиностроенето. Заселванията показват, че като цяло броят на заселилите се в общината е по-нисък от този на изселилите се. Изселванията от община Перник също бележат неблагоприятна тенденция на нарастване през послед-ните 5 години. Териториалните измерения на данните за механичното дви-жение на населението в общината показват, че от всички села в общината с положителен естествен прираст е само с. Рударци. Структурните характеристики на населението на община Перник имат за цел не само да дадат определена представа за качествения състав на на-селението, а и да предложат обективизирани аргументи за формулиране на задачи и други мероприятия на политиката за равнопоставеност между половете, между различните възрастови групи и между етносите при трудовата им ангажираност, в образованието, в получаването на социални услуги и др., които следва да бъдат обект на политика и от местните власти. Половата структура на населението през 2003 г. (мъже/жени) е 48,7 : 51,3. По отношение на възрастовата структура на населението на община Перник през 2003 г., броят му в подтрудоспособна възраст е 13 840 д., което е 13,7 % от общото население на общината. Спрямо 1999 г. в община Перник има намаление на броя на лицата в подтрудоспособна възраст. През 2003 г. лицата в трудоспособна възраст са 63 235 д., а в процентно изражение нарастват до 62,6 %. За последните 5 години се забелязва едно леко увели-чение на хората в трудоспособна възраст. Коефициентът на възрастова зави-симост на градовете (Перник и Батановци) общо и поотделно е по-нисък от средния за общината, докато коефициентът за селата общо и поотделно е по-висок. От гледна точка на резултатите селата могат да се разделят на три групи: Първа група - села с коефициенти, по-ниски от или равни на средния за селата (Дивотино, Драгичево, Кладница, Кралев дол, Люлин, Мещица, Рударци и Студена). Втора група - села с коефициенти, превишаващи средния коефициент за селата по-малко от един и половина пъти (Богданов дол, Големо Бучино, Зидарци, Расник, Черна гора и Ярджиловци). Третата група включва останалите села, чиито коефициенти превишават с пъти средния за селата. Образователно равнище. Относителният дял на населението от общината с високо образователно ниво - висше и полувисше (11,3 % от цялото население) е по-висок от съответния за Пернишка област. По-ниско образованото население – с основно и по-ниско образование, както и неграмотните лица, обхваща 50,1% от неговия брой. Населението с нисък образователен статус преобладава в селата на общината, но и за общинския център неговият дял е висок – 37,1%. Неграмотните лица като абсолютен брой са 221 д., от които 189 д. в гр. Перник и 32 д. в останалите населени места. Неграмотните са под 0,5 % от населението на общината. Основните изводи от демографския анализ са свързани с продължаващото развитие на негативните демографски процеси. Процесът на депопулация е с териториална диференциация – по-силно от него са засегнати периферните територии на общината (в полите на оградните планини на Пернишката котловина). Застаряването на населението изисква и адекватни управленски действия не само в социалната сфера, а и в производството. Рязко се нарушава нормалната диспропорция работещо (производително) и непроизводително население (деца, ученици, пенсионери и др.). На практика на 1 работещ се падат 3 непроизводителни души.
Пазарът на труда в община Перник включва два основни компонента: трудова заетост и безработица. Трудова заетост. Коефициентът на икономическа активност за общ. Перник, изразен като съотношение между работната сила и населението на 15 и повече години е 45,0 %. Този показател за общината е по-нисък от средния за страната (49,6 %) и Югозападния район за планиране (52,2%), но по-висок от средния за Пернишка област (42,5 %). Работната сила (реално заетите и безработните лица) наброява 39591 д. Показателите за реалния брой на работната сила в община Перник са по-благоприятни, ако се отчитат и заетите в Столична община (по анкетни данни около 18-20 хил. д.). Данните за заетостта на населението на община Перник показват, че през 2003 г. броят на заетите възлиза на 34,6 хил. д. Конкретните данни показват, че числеността на заетите е намаляла от 40,2 хил. д. (1999 г.) на 34,6 хил. д. (2003 г.). Секторно - отрасловата структура на заетостта в община Перник през 2003 г. показва следното разпределение:
Мобилността на работната сила е с териториална ориентация към:
По анкетни данни (от ж.п. гара Перник, от автомобилните превозвачи и от проведените анкети с кметовете на отделните кметства), ориентировъчният брой на ежедневно пътуващите от община Перник към Столична община (с цел трудова заетост) е в границите на 18-20 хил. д. Безработица. От основните параметри, характеризиращи безработицата на територията на община Перник, се констатира, че тя е породена от преструктурирането на социално-икономическия комплекс на община Перник. През 2003 г. равнището на безработицата в община Перник е 9,78 % и е с 3,5 пункта по-ниско от това през 2001 г. Равнището на безработицата в община Перник е по-ниско от средното за страната за 2003 г. (13,7 %), както и от това за Пернишка област (12,7 %) и на съседните общини. През 2001 и 2002 г. се извършва ликвидацията на подземния въгледобив в „Мини Перник” ЕАД, къде-то поради ликвидация на подземни и на наземни производствени структури намалява значително броят на заетите в този отрасъл. След 2002 г. се наблю-дава тенденция на намаляване на броя на регистрираните безработни. При-чините за това са в разкриване на нови малки производства в производствените зони на гр. Перник, в откриването на нови работни места в отрасъл „Производство на облекла”, както и във финансовия сектор. Младежката безработица се превръща в траен проблем, като всеки четвърти безработен през 2003 г. (26,6% от всички безработни) е на възраст до 29 години. Трайната безработица е другата неблагоприятна характеристика в пазара на труда в община Перник. От всички регистрирани безработни лица през 2003 г. 42,1% са с продължителност на регистрацията като безработни повече от една година.
Добивната промишленост, която в близкото минало имаше водеща роля в икономическия облик на община Перник, днес е представена скромно в общинския социално-икономически комплекс. Тази промишленост е свързана с въгледобива и добива на строителни и инертни материали. Въгледобивната промишленост. Технологичните и експлоатационните запаси на кафяви въглища в „Мини Перник” вече са почти изчерпани и днес въгледобивът е силно свит. Създаденото ново дружество „Мини открит въгле-добив” ЕАД, днес е основното въгледобивно предприятие на територията на общината. Добивът на въглища през 2004 г. е в рамките на 1,2-1,4 млн. т., от които около 1 млн. т. от „Мини открит въгледобив” ЕАД. Добивът на строителни материали губи от значението си с ликвидацията на производството на цимент в „Гранитоид” АД – гр. Батановци. Част от кариерите за добив на варовик, доломит и на инертни материали също са с ограничени възможности (кариерите в околностите на кв. Калкас, в землището на с. Студена и др.). Обработващата промишленост е застъпена с няколко отрасъла. Отрасъл „Производство и снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газ и вода” е представен от ТЕЦ „Република” ЕАД и „Топлофикация Перник” ЕАД (пряко свързани с въгледобива), както и от ОП „В и К”. В икономическата структура на община Перник съществена роля играе и отрасъл „Металургия и производство на метални изделия (без производство на машини и оборудване)”. Основното предприятие в този отрасъл е „Стомана индъстри” АД. В структурата на преработващата промишленост на общината продължават да функционират още машиностроителното предприятие „Струма” АД, „ИНКОМС – Токоизправители” АД, „Минералмаш” АД, „ЗГГМ” АД и др. През последните години в промишления профил на общината се очертава една нова производствена ниша. Тя се заема от предприятия на леката промишленост (основно в отрасъл „Производство на текстил и изделия от текстил”). С привличане и на чуждестранни инвестиции в общината са разкрити нови производствени мощности в шивашката промишленост, от които по-големи са „Демо” АД, „С У П – България” АД (бивше „Блу поинт” АД) в гр. Перник. В някои от кметствата също са разкрити и по-малки шивашки цехове. Строителството днес се реализира основно на предприемачески прин-цип, като водещ е частният сектор. Броят на заетите в строителството на територията на общината за периода 1999 -2003 г. бележи спад от 2023 д. на 1880 д. Като стопански субекти в сферата на строителството са регистрирани 115 фирми (от които 111 са с брой на заетите до 10 д.), с размер на нетните приходи от продажба – 23,2 млн. лв. (2003 г.). Аграрният сектор винаги е бил с подчинено значение в икономиката на общината. Причините за това са в провежданата в миналото политика за ускорена индустриализация на общината и в липсата на достатъчно стимули за използване потенциалите на територията за развитие на аграрния сектор. Броят на заетите в отрасъла (по анкетни данни) е около 1750 д., а обемът на брутните приходи от продажби – 2,7 млн. лв., от които в земеделските кооперации – 1,9 млн. лв. Растениевъдният подотрасъл е по-добре развит от животновъдството. Данните от Общинската служба „Земеделие и гори” сочат, че от общия размер на земеделските земи нивите заемат 45,6 %, а трайните насаждения – 3,7 %. Основните растениевъдни култури са зърнените. Отглеждат се пшеница и ечемик. Слабо (почти символично) са застъпени царевицата за зърно и бобовите култури. През 2003 г. с пшеница са засети 1091 дка, от които са произведени 2482 т. зърно (ср. добив – 227 кг / дка). В сравнение с 1999 г. засетите с пшеница площи са намалели почти 2 пъти. Подобни са и тенденциите в отглеждането и на другата основна зърнена култура – ечемика. Животновъдството, като втория подотрасъл в аграрния сектор, също е в продължителна криза. В териториален аспект няма населено място в общината, където животновъдството да не е в състояние на силен срив. Фермерските стопанства (с по-голям брой животни и с насоченост – продукция за пазара) са рядкост (селата Витановци, Драгичево, Дивотино). Съществуващата говедовъдна ферма с елитно стадо в с. Мещица е ликвидирана. Горското стопанство е с допълващи функции в икономиката на общината. От териториалния баланс е видно, че горският фонд заема 37 % от площта на общината. Голяма част от горите попадат в народен парк Витоша. С възстановяване на собствеността в горския сектор са уточнени реалните площи на общинските гори – 25 хил. дка, които са обособени в няколко масива - основно в землищата на селата Студена, Дивотино и Люлин. Дърводобивът е в ограничени размери – около 5 хил. м3 масивна дървесина (иглолистна и букова) и около 20 хил. м3 дърва за огрев. От отраслите от третичния сектор, които освен обслужващи функции, осъществяват и стопанска дейност, с по-голяма тежест са търговията и транспортът. В отрасъл Търговия и ремонтни дейности (ремонт на автомобили, битова техника и др.) през 2003 г. са регистрирани 1559 стопански субекта (включени изключително в групата на микропредприятията – със заети до 10 д.). Числеността на заетите в този отрасъл през 2003 г. е 8679 д., а брутните приходи от продажбите са в размер на 36,9 млн. лв. В отрасъл „Транспорт и съобщения” са регистрирани 114 стопански субекта, от които 4 са големи – с брой на заетите над 250 д. (териториалното поделение на БТК (с надобщински функции), фирми за автобусни превози и др. Приходите от продажби са в размер на 23,1 млн. лв. Важна отличителна черта на съвременния социално-икономически комплекс на община Перник е засилената роля, която се пада на малкия и средния бизнес. За периода 2000-2003 същият има определена роля в икономическото развитие на общината. За четиригодишния период се наблюдава тенденция на нарастване на броя на микро и малките предприятия в общината с общо 312 търговски дружества. При средните предприятия е налице определена декапитализация, изразяваща се в намаляване на средния размер на дълготрайните активи – от 797,6 хил. лв. (2000 г.) на 542,3 хил. лв. (2003 г.). Голяма е ролята в определяне на икономическия облик на община Перник на средните и големите предприятия. Действащите на територията на общината големи предприятия (с над 250 д. зает персонал) са няколко - някои от тях са наследници на някогашните големи промишлени фирми. Днес това са търговски дружества с променена икономическа характеристика, със силно намален персонал, с променена продуктова специализация.
Развитието на гр. Перник като индустриален център в периода от втората половина на 20 в. е довело до усвояване на крупни територии с производствено предназначение. Настъпилите през последните 15 год. промени в политическите и в социално-икономическите условия, предизвикаха значително намаляване на обема на производството в редица индустриални отрасли, включително и до пълното му преустановяване в редица случаи. Като резултат големи територии в индустриалните зони в момента не се използват и фондовете, изградени на тях, са деградирали в различна степен, включително до пълно разрушаване. През последните години са разкрити нови малки производствени мощности в сферата на обработващата промишленост. Те са основно в отрас-ли „Производство на облекло» (с. Студена – 3 шивашки цеха с общо 200 работни места, с Дивотино с 45 работни места, с. Люлин с 15 работни места, ) и „Производство на храни, напитки и тютюневи изделия” (търговско дружество „Сани – М” и хлебопекарна в кв. Калкас, месопрероботвателен цех на територията на бившия циментов завод в гр. Батановци, сладкарски цех в с. Ярджиловци), цех за коркови тапи (гр. Батановци), цех за бетонови изделия (с. Студена), цех за алуминиева дограма, металообработващи цехове (с. Мещица) и др.
|