П л а н за развитие на община перник 2007 -2013 г
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Други социални дейности.
- Сигурност и обществен ред.
- Инфраструктура, подкрепяща развитието на бизнеса
- Инфраструктурни мрежи и обекти на територията (транспортни, водоснабдителни, електроснабдителни, газификация, съобщителни) Транспортна система.
- Водоснабдяване и канализация.
- Енергийна инфраструктура.
- Опазване на околната среда и екология Екологично състояние.
- Депа за битови отпадъци.
- Урбанистично и устройствено развитие на общината Структура на селищната мрежа.
- Групиране на селищата по функционални характеристики.
- Пространствените характеристики
Социална инфраструктура В структурата от отрасли и дейности от третичния сектор участват всички функционални обслужващи подсистеми – образование, здравеопазване, култура, търговия, социални дейности, управление, туризъм, битови услуги и др. Образованието, здравеопазването, социалните дейности, съдебната система и вътрешният ред, културата и др. отрасли и дейности с обслужващ характер са „консуматори” на бюджетни ресурси. За последните 3 години за финансиране на образованието в община Перник само от общинския бюджет са осигурявани между 9 и 11 млн. лв., което е около 31-32% (32,3% - за 2004 г.) от всички бюджетни разходи, а на здравеопазването – между 700 -800 хил. лв. (при 6-7 млн. лв. през 1999 -2000 г.). Образование. Структурата на образователната система в община Перник като функционални нива включва предучилищното образование, основното и средното (общообразователно и професионално) образование. Предучилищното образование се осъществява в различни типове детски градини (целодневни, полудневни и др.). Към 2003 г. подлежащият на предучилищно образование контингент е в рамките на 2350-2400 деца. Броят на децата, обхванати в детски заведения намалява – от 2473 (1999 г.) на 2177 (2003 г.).Средният брой на децата в една група в детските градини в община Перник към 2003 г. е 19,9, което е в рамките на действащите нормативи. Една детска учителка се грижи за възпитанието и обучението на 12,7 деца, което също е в рамките на действащите нормативи. Териториалната локализация на детските заведения за предучилищно образование показва, че от общо 38 детски градини в гр. Перник са разкрити 28 детски градини, а в селата на община Перник има 10, от които само 2 са целодневни. В повечето от селата детските градини са с групи от по 12 деца, което крие риска от тяхното закриване, ако раждаемостта продължи да спада през следващите години. Наличната материална база използвана за целите на предучилищното образование отговаря на изискванията за този тип детски заведения. Общо образование. Инфраструктурата на основното образование в община Перник през учебната 2004/2005 г. обхваща 20 основни училища, от които 11 са в гр. Перник и 9 в някои от останалите населени места. Училищата в гр. Перник, гр. Батановци и селата Драгичево, Дивотино, Ярджиловци, Мещица, Кладница, Студена са с по-оптимизирани паралелки (без слети класове), което дава по-добри възможности за провеждане на нормален учебно-възпитателен процес. Средното общо образование в община Перник е представено от Средни общообразователни училища (СОУ) и профилирани училища (природоматематическа и езикова гимназия, спортно училище). СОУ са общо 6, от които 5 в гр. Перник и 1 – в гр. Батановци. Общият брой на учениците, обхванати в СОУ през 2003 г. е 8767 (при 10040 ученика през 1999 г.), броят на паралелките 437 (при 505 през 1999 г.), а пълняемостта на една паралелка – съответно – 20,1 уче-ника. Профилираните средни училища са само три и са в общинския център – природоматематическа и езикова гимназия и средно спортно училище. Този тип училища са с надобщински функции – в тях се обучават деца от останалите общини в Пернишка област. Професионално образование. През учебната 2004/2005 година в 5 средни професионални училища са обучавани 3619 ученика, разпределени в 126 паралелки. През последните 5 години броят на учениците в професионалните училища в гр. Перник е нараснал от 3070 (1999 г.) на 3619 (2004 г.). Основната констатация за профилирането на професионалните училища в община Перник е, че то е съобразено с особеностите в онаследения от миналото икономическия профил на общината, с отраслите в общинския социално-икономически и инфраструктурен комплекс, които и днес дават облик на общинската икономика, но са със силно свити потребности от изпълнителски кадри, подготвяни в професионалните училища. Здравеопазване. Като обслужваща дейност, пряко свързана с живота и здравето на населението, то е обект на държавната и на общинската социална политика. Болничната мрежа обхваща следните болнични обекти: "Многопрофилна болница за активно лечение - Рахила Ангелова" АД, Перник (с областни функции), "Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести - Перник" ЕООД, и Болница за долекуване и рехабилитация (бивш Профилакториум). Болничните заведения разполагат общо със 615 болнични легла. Капацитетът на „МБАЛ Р. Ангелова” АД, както и на Специализираната болница за белодробни болести е съобразен с потребностите на населението и от останалите общини в Пернишка област. И трите болнични заведения са регистрирани като търговски дружества, като община Перник е с 49 % дялово участие в МБАЛ „Р. Ангелова”АД и 100 % в Болницата на долекуване и рехабилитация. Извънболнична мрежа. Освен болниците на територията на общината е развита и мрежа от извънболнични заведения – Диагностично консултативен център (за специализирана амбулаторно-поликлинична помощ), медицински, стоматологични центрове и др. – общо 21 броя, разполагащи с 57 болнични легла. Част от тази инфраструктура се използва от личните (семейните) лекари. Основната констатация за състоянието на извънболничната помощ е, че като структура, тя е така организирана, че да обхваща по най-рационалния начин населението на общината. Лекарските практики обхващат населението по местоживеене. Нерешен в това отношение проблем има в малките населени места (Чуйпетлово, Вискяр, Планиница, Радуй, Селищен дол и др.). Култура. В общинския център – гр. Перник функционират обекти на културата, в които се осъществяват специализирани и комплексни културни дейности. Сред обектите в сферата на културата в общинския център се откроява Общинският комплекс „Дворец на културата”. Площните параметри на същия възлизат на 4,3 хил. м2. В него се помещава Общинският драматичен театър, Универсалната научна библиотека, Камерен оркестър „Орфей”, Обединена школа по изкуствата, Клуб на интелигенцията и др. Театралната драматична дейност в гр. Перник е с богати традиции. Библиотечната и музейната дейност са свързани с функционирането на два от представителните обекти на културата не само в общината, а и в Пернишка област – Универсалната научна библиотека и Регионалния исторически музей. Читалищата, като комплексни обекти за развитие на културни дейности, също изпитват последиците от социално-икономическата криза. Като тип културни обекти, читалищата са най-масово срещани в общината. Броят им от 30 (1997 г.) е намалял до 10. Социални дейности. Политиката на развитие на социалните дейности е насочена към подпомагане на определени категории от населението, които са в неравностойно социално положение. Такива са лицата със значими здравни проблеми, военноинвалиди, изоставени от родителите деца, социално слаби възрастни хора и др. На територията на община Перник живеят 4591 души самотни хора над 65-годишна възраст, които са социално подпомагани. Инвалидите в общината очертават една немалка група от лица в неравностойно положение - 4251 д. За посочените категории лица от населението е създадена специфична по своя характер инфраструктура с подчертани социални функции. В община Перник такива са: Дневен дом за деца с умствени затруднения; Дневен дом за възрастни с умствени увреждания (включващ 1 обособена група от младежи над 18 годишна възраст с умствени увреждания );Домашен социален патронаж. Други социални дейности. Инфраструктурата на религиозните дейности обхваща т. нар. култови сгради. Обектите за религиозна дейност са с подчертани социални функции. Те са място за духовно общуване и равновесие на вярващите. Мрежата от религиозни храмове обхваща 16 църкви и 4 манастира. Някои от църквите са с многовековна история. От манастирите по-известен е „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” (в землището на с. Кладница). Физическото състояние на сградния фонд на манастира обаче е в много лошо състояние. Сигурност и обществен ред. От органите за сигурността и обществения ред, които се намират на територията на общината, основно място заемат деконцентрираните структури на МВР – Регионална дирекция на вътрешните работи и 2 районни полицейски управления. В общината е създадено и звено на Общинска полиция. Местната власт осъществява функции по взаимодействието с органите по сигурността и обществения ред при закрилата на децата и гражданите на обществени места, при определяне на пропускателния режим в училищата и детските заведения и обезопасяване на училищните дворове. Териториално-йерархичната структура на „Служба полиция” на РДВР на територията на общината включва две Районни полицейски управления. Първо РПУ обхваща западната част на територията на град Перник, вкл. кв. Тева, както и селата от тази част на общината. Второ РПУ включва източната част на гр. Перник и селата от прилежащата територия. Всяко село и квартал се посещава по график от полицейски инспектор.
На територията на община Перник е създадена и добре развита мрежа от институционални структури, неправителствени организации и др., чиято основна дейност е свързана с подкрепата на бизнеса. Такива са банковите и застрахователните структури, функциониращи на територията на общината, митнически обекти, браншови организации, бизнес инкубатори, агенции за недвижими имоти, тържища и др. Седалищата на банковите клонове и представителства са разположени в общинския център. Митническата администрация е представена от Митница Перник. От неправителствените структури, в общината има представителства на Търговско-промишлената палата, на Съюза за стопанска инициатива. През последните години в гр. Перник е изграден и Регионален бизнес център за подпомагане на МСП с бизнес инкубатор, подпомагащи стартиращия бизнес на малки и средни фирми.
За периода 1999-2004 г. се очертава тенденция на нарастване на размера на приходите в общинския бюджет - от 23967,7 хил. лв. (1999 г.) на 30448,3 хил. лв. (2002 г.) и достигане до 36262,5 хил. лв. (2004 г.). Преобладаващ дял във формирането на приходната част на бюджета имат собствените приходи, които през отделните бюджетни години съставляват от 45 да 55 %. С най-голям относителен дял в собствените приходи са данъчните постъпления. През последните години те варират между 34,8 % (1999 г.) и 5,4 % (2004 г.). Бюджетната субсидия (трансфер от републиканския бюджет) за издръжката на делегирани дейности варира в определени граници. За 2004 г. тя е в размер на около 13,0 млн. лв. и е по-малка по размер от тази за 2002 г. – 15,7 млн. лв. Общият извод, който може да се направи, че през последните години нараства делът на вноските по данъка за общините, докато най-голямото перо в общинските приходи – данъкът върху доходите на физическите лица - бележи слаба тенденция на намаление. В структурата на разходната част на общинския бюджет (структурата на разходите по функции) през 2004 г. с най-голям относителен дял са разходваните бюджетни средства за издръжката на:образованието - 32,3 % от всички бюджетни разходи; управлението – 28,0 %; жилищно строителство и БКС -17,9 % и др. Структурата на бюджетните разходи (по характера на предназначението им) показва, че с най-голям размер са текущите разходи (заплати, осигуровки, ДОД, отопление, осветление и др.) – 81,7 %, а инвестиционните (капиталовите) разходи заемат 11,6 %. Размерът на капиталовите разходи през последните години варира от 5,1 % (1999 г.) до 15,1 % (2002 г.) и 11,6 % (2004 г.). Едно от затрудненията, на общинския бюджет да изпълнява своето предназначение, са големите размери на неразплатените бюджетни средства към НОИ, НЕК, други доставчици на стоки и услуги, и т.н. За 2003 г. размерът на неразплатените средства от бюджета е в рамките на 11,3 млн. лв., а през 2004 г. – 7,6 млн. лв.
Транспортна система. Мястото на пернишкия транспортен възел се очертава чрез пресичането на територията на общината на два важни европейски транспортни коридора № 8 и № 4. В рамките на подобряването на националната пътна мрежа приоритетно е изграждането на автомагистрала “Люлин” и продължаването на изграждането на автомагистрала “Струма”. Те ще отклонят част от транзитното и тежкотоварното движение от урбанизираните зони. Пернишкият железопътен възел ще получи нова значимост в средносрочна перспектива чрез интегрирането на националната железопътна инфраструктура в мрежата на европейските скоростни железници. Очаква се регионът да бъде свързан със София и с европейските транспортни коридори чрез железопътна линия за 160 – 200 км в час. Пътната мрежа на община Перник и региона се оценява като неразделна част от регионалната пътна мрежа. Транспортните натоварвания на националната пътна мрежа в района на община Перник са високи - в района на общината е участъкът със средноденонощно приведено натоварване от над 23 хиляди оразмерителни единици леки автомобили. Това е втората по натовареност пътна отсечка в страната. От пътно-транспортната обстановка резултират два основни проблема. Първият е засяга участъка в района на Драгичево, който е изключително опасен, поради високата натовареност, недостатъчните габарити и от там високата плътност на транспортния поток. Вторият е свързан с преминаването на транзитния път І-6 в посока Радомир-Кюстендил през града, който също е в конфликт с градската среда. Масов градски транспорт. Масовият градски транспорт за общо ползване на община Перник функционира като единна система. Тролейбусната система е собственост на общината. Автобусните превози се извършват основно от частната фирма “Пътнически превози”. Оперират и други частни превозвачи. Междуселищните автобусни линии са 15 на брой и свързват селата на общината предимно във върховите часове. Маршрутите, спирките и разписанията са планирани по такъв начин, че по основните направления допълват градските линии и в резултат се получава една приемлива честота на следване. Водоснабдяване и канализация. По отношение на водоснабдяването. общината се захранва основно от яз. “Студена”. Водоснабдителната система (ВС) “Перник” водоснабдява град Перник и град Батановци и селата Богданов дол, Г. Бучино, Дивотино и Люлин. Външната водопроводна мрежа свързва ПСПВ с помпените станции и водоеми, откъдето се водоснабдяват съответните села или обособени зони от града. Водоснабдителната система включва още помпените станции (ПС) “Калкас”, “Тева”, “Д. Полянов”, ”Дивотино” и “Бучино” и редица водоеми. Общата дължина на водопроводната мрежа в общината е 400 км, като 45 % от нея е за град Перник, а 55 % - за селата. Уличната водопроводна мрежа е с дължина 297 км. Дължината на външните водопроводи е почти 103 км, като е разпределена приблизително поравно между град Перник и останалите населени места. Водопроводните отклонения са 19,7 хиляди броя, като 75 % от тях са в град Перник. Сериозен проблем е амортизацията на водопроводната мрежа, преобладаващата част от която е с етернитови тръби. Изградена канализационна система има само в град Перник и то не във всички квартали, и град Батановци (67 %), като обхванатото население е около 85%. Отпадните води се пречистват от градската пречиствателна станция, намираща се в землището на гр Батановци, която през 2000 година е модернизирана със средства от НФООС. В отделни села на общината (Кралев дол, Студена, Кладница, Дивотино) има наченки на частична канализация, по-често смесена - за дъждовни и отпадни води, като обикновено се зауства директно в реки и дерета. Телекомуникации. При телефонна плътност 35 телефонни поста /100 д. за страната, телефонната плътност за областта е 29,4 тел.п /100д, докато за община Перник този показател е 27. Освен че като цяло телефонната мрежа е недостатъчно развита, съществуват и големи териториални диспропорции. АТЦ функционират само в селата Драгичево, Дивотино, Мещица, Ярджиловци, Студена, Рударци и Кладница (цифрова) и гр Батановци, а останалите села се обслужват с изнесена телефонна мрежа.Степента на цифровизация наближава 30 %. В гр. Перник функционира цифрова автоматична телефонна централа (ЦАМТЦ). Монтираният цифров капацитет е 17 хил. тел. п. Пощенските услуги се осъществяват от 23 пощенски клона, като осигуряват основни услуги и по възложителство, включително изплащане на пенсии, застраховки и др. 9 от тях са разположени в град Перник, а останалите са в селата от общината. Енергийна инфраструктура. На територията на община Перник са изградени две топлоелектрически централи - ТЕЦ “Република” (кв. Мошино) и ТЕЦ “Перник” (кв. Твърди ливади). Общината получава захранване с електроенергия от общата електроенергийна система на страната, посредством четири понизителни трансформаторни подстанции 110/20 кв., разположени в град Перник и една подстанция в град Батановци. Всяко от населените места получава захранване от електроразпределителната мрежа средно напрежение посредством въздушни изводи 20 кв., а в градската част- кабелна мрежа 20 кв. Всички населени места са електрифицирани. Топлофикация. Всички жилищни комплекси, административни и обществени сгради на град Перник са изградени върху концепцията за централизирано топлоснабдяване, без други алтернативи за отопление. Газоснабдяване. Общината има предимството през територията й да минава националната газопреносна мрежа. Град Перник отдавна получава газ за промишлено газоснабдяване, посредством изградената газоразпределителна станция ГРС “Перник”.
Екологично състояние. По състоянието на атмосферния въздух, община Перник дълги години е определяна като една от основните “горещи” точки на България. Най-сериозен замърсител на околната реда в общината е ТЕЦ “Република”, следван от мини “Изток”, “Стомана” ЕАД, които са основни източници на прах, серен диоксид, азотни оксиди, въглероден монооксид и др. В териториален аспект, с най-силно замърсяване на въздуха се характеризират кварталите Централен, “Батановци”, ”Църква” и “Изток”. Съседството на кв. “Калкас” до шламохранилището на ТЕЦ “Република” го поставя в изключително неблагоприятно положение по отношение качеството на околната среда, главно поради лошото поддържане на хранилището. Състояние на водите. Река Струма е приемник на отпадните битови и промишлени води на всички населени места по поречието й, вкл. и гр.Перник. Качеството на водите на р. Струма в участъците преди и след гр. Перник показват категорични разлики. При навлизане в града реката е Іа категория водоприемник, а при напускане – ІІІа категория, което се отразява крайно не-благоприятно на поречието след града. В яз. “Студена”, който е източник на питейна вода за гр. Перник, се заустват без пречистване отпадъчните води на с.с. Боснек и Кладница. Акустика на средата. По отношение на акустиката на средата основни източници на наднормен шум са моторните превозни средства, промишлените и комунални дейности, обществени и увеселителни заведения, технически средства и уреди. Основен носител на шум в гр. Перник е главната пътна мрежа, чието натоварване поставя в неблагоприятни условия Обединена работническа болница, района на автогарата, кв. Изток, кв. Църква и цялата централна част на града. Нарушени земи. Откритият способ за добив на въглища в някои рудници на мини Перник е причина за нарушаване на големи площи, придружени от големи по обем и площ свлачища. С производствената си дейност “Мини Перник”ЕАД е нарушило 25316 дка земи, от които 5528 дка са рекултивирани. В границите на Пернишкия каменовъглен басейн, повече от 10000 дка са заети от мергелни насипища, част от които са рекултивирани. Замърсени с тежки метали земи има в землищата на кв. Изток, резултат от работата на Стомана-индъстри и ТЕЦ. В землището на кв.Църква замърсените с тежки метали земи са повече от 80 дка, а в Бяла вода – около 2000 дка. Край с. Дивотино около 60 дка са унищожените от добивната дейност земи. При с.Кладница изоставените промишлени терени са около 300 дка. Депа за битови отпадъци. По отношение на отпадъчното стопанство, общината има сериозен проблем с множеството нерегламентирани сметища за ТБО и строителни отпадъци. Проблемите, свързани със съществуващото състояние на отпадъчното стопанство на общината, се свеждат до това, че на територията на общината няма сметище, което да отговаря на изискванията за такъв род съоръжения. Общият брой на обявените сметища в общината е 21, от които отредени и контролирани са само 2 сметища. Общата площ, заета от отпадъци на територията на общината възлиза на 1781 дка, от които 1525 дка са заети от промишлени отпадъци, а 256 дка – от битови. Като най-значим екологичен проблем на общината се определя големият относителен дял на земи, нарушени и замърсени от промишлена и минно-добивна дейност, както и площите, заети от депониране на промишлени, производствени и строителни отпадъци.
Структура на селищната мрежа. Селищната мрежа на общината включва 24 населени места – 2 града и 22 села. Средната й гъстота е 4,96 селища на 100 кв. км. и е много близка до средната гъстота за страната (4,8). При средна площ на едно землище от 20 175 дка, най-малкото землище е с площ от 3 804 дка (с. Планиница), а най-голямото (без да се взима предвид гр. Перник) е на с. Студена и включва 31 010 дка. Днес по административен статут населените места се разпределят както следва: общинският център гр. Перник е и областен център; гр. Батановци и още 13 села са кметства; 8 села са наместничества. Като самостоятелни кметства са обособени и 4 от кварталите на гр. Перник. Според категориите по Закона за административно-терито-риалното устройство на страната населените места на общината се групират по следния начин: гр. Перник е от 1-а категория, а гр. Батановци от 4-а. Селата Дивотино, Драгичево и Студена са от 5-а категория; селата голямо Бучино, Кралев дол, Люлин, Мещица, Рударци, Черна гора и Ярджиловци – от 6-а, селата Богданов дол, Боснек, Витановци, Расник и Селищен дол – от 7-а, селата Вискяр, Зидарци, Лесковец, Планиница, Радуй и Чуйпетлово – от 8-а категория. Групиране на селищата по функционални характеристики. Извършените проучвания позволяват да се очертаят няколко групи селища (села) според застъпените функции Първата група е на селата с редуцирани икономически и обслужващи функции. При тях доходите на населението се формират основно (почти единствено) от пенсии и лично стопанство. Те са от групата на най-малките (под 250 ж.), с коефициенти на възрастова зависимост значително над средния за селата, който е 59 %. Тези села нямат училища, а в някои от тях няма и деца. На място се осъществява само търговско обслужване за ежедневни нужди. Втората група е на селата с относително висока стопанска активност и развити функции, повлияни и от близостта до София и Перник. Тя включва едно голямо село – Драгичево, три средни - Рударци, Кладница и Студена и две малки - и Големо Бучино и Кралев дол. Във функционалната им структура присъства аграрният сектор, вкл. и със земеделски кооперации, но без да е водещ. Водещи са активностите в индустриалния сектор и/или услугите. Третата група обхваща селата от централната и западната част на общината. Нивото на икономическа активност, с малки изключения, не съответства на трудовия им потенциал. Общото за функционалната характеристика на селата от тази група е, че те са трудов резерв за Перник и София. Извън така посочените групи отделно се обособяват двата града в общината. Град Батановци. Функционалната характеристика на града е силно повлияна от преструктурирането на икономиката му. На място, върху територията на ликвидирания циментов завод се появяват първите преработващи предприятия, но преобладаващата част от работещите в индустриалния сектор се реализират извън града. Град Перник. Предвид много високия относителен дял на концентрация на стопански и обслужващи дейности в Перник спрямо общината функционалната му характеристика е с подчертан комплексен характер. Освен по линията на трудовата реализация, съществени ежедневни функционални връзки между селищата на общината се осъществяват още по линия на образованието (опорни центрове гр. Перник, гр. Батановци и с. Мещица), в сферата на доболничната помощ (опорни центрове гр. Перник, с. Студена) и на техническата инфраструктура (опорни центрове по линия на телекомуникациите – гр. Перник, гр. Батановци, с. Дивотино, с. Студена).
Селата Големо Бучино и Кралев дол изявяват едновременно собствен потенциал, но и близки връзки с Перник.
|