Изграденост, инфраструктурна осигуреност и благоустроеност на населените места
От гледна точка на развитието от съществено значение са няколко характеристики на селищната среда, засягащи състоянието на жилищния фонд и благоустрояването на населените места.
Жилищен фонд. По състоянието на жилищния фонд могат да се направят следните най-общи констатации:
- жилищните сгради в преобладаващата част от селата не отговарят на съвременните жилищни стандарти и само малка част от тях биха могли по пътя на реконструкцията да ги постигнат;
- близки или отговарящи на съвременните стандарти са жилищните сгради, строени през последните 20 – 30 години;
- строените преди Втората световна война ведомствени жилищни блокове (към мините и фабриките) са крайно амортизирани;
- ведомствените жилищни блокове, строени след Втората световна война по едропанелна технология или едроплощен кофраж, са с основен проблем от саниране с оглед повишаване на енергийната им ефективност;
- изгражданите през последните години „кооперации” са с качества, вариращи в широк диапазон, както по отношение на плановото разпределение, така и на техническото изпълнение.
Благоустрояване. Състояние на уличните настилки показва, че покритието с трайни настилки на улиците в отделните селища варира от 10 до 90 %. Сметосъбирането и третирането на ТБО показва, че на общото депо при кв. Тева се осъществява редовно засипване с пръст на депонираната смет.
Състояние на поречията – почистването и коригирането на реки и дерета не е добро. На много места не се извършва редовно почистване, а има и нереализирани необходими корекции, каквито са случаите в Мещица и Ярджиловци. Състояние на свлачищата - свлачища с една или друга степен активност има проявени на много места на територията на общината. Мерките за укрепването им са ефикасни, но това не се извършва повсеместно, поради недостиг на финансови средства.
Състоянието на гробищните паркове сочи, че това е един от много сериозните проблеми на общината. Гробищата на почти всички селища са изчерпали капацитета си и се налага било разширението им, било отреждането и усвояването на нови терени.
Обществените зелени площи са различно представени в отделните селища. Общото за почти всички, обаче, е, че тя не е добре поддържана и не допринася на практика за подобряване на качеството на селищната среда.
-
Планова и проектна осигуреност на територията
Устройствени планове на териториално ниво. За целите на Общинския план са проучени всички съществуващи планове от посочения вид. Общите констатации за този тип планове са, че поради отдалечеността на разработката във времето и настъпилите междувременно промени в социално-политическата и икономическата обстановка, плановите предвиждания нямат практическа приложимост.
Кадастрални и подробни устройствени планове. Относно осигуреността на населените места в община Перник с кадастрални и подробни устройствени планове може да се изведе общата констатация, че по-голямата част от пла-новете са влезли в сила в периода преди настъпването на съществените промени в състоянието на собствеността и в другите обществено-икономически условия през 90-те год. на миналия век, както и при действието на нормативна уредба в областта на устройството на територията, която вече не е в сила. Липсват специализирани кадастрални карти по ЗКИР.
Планова осигуреност на земите по § 4 на ЗСПЗЗ към 2004 г. От всички местности с такива земи с кадастър на настоящите собственици са обезпечени само две (м. Калачица в землището на с. Расник и м. Шамак в землището на с Радуй) и частично – при с. Драгичево.
-
Културно историческо наследство
Недвижими паметници на културата. Въпросите за наличието и състоянието на културно-историческото наследство (КИН) и на местните традиции, обичаи и празници са разработени с акцент върху качествата им на ресурс с потенциали за развитие на туристически дейности. Недвижимите паметници на културата (ПК), съхранени на територията на община Перник, са сравнително малобройни, с неравномерно териториално разпределение, с разнородни характеристики и културно-историческа стойност (категория).
Най-голяма концентрация на обекти, декларирани или регистрирани като паметници на културата, се установява на територията на гр. Перник (в т.ч. и кв. Църква). С по-голяма значимост сред ПК се открояват “Средновековна крепост Кракра Пернишки” – ПК от национално значение; църквата “Св. Пророк Илия” в кв. Мошино, археологическият обект “Тракийско светилище” в кв. Църква и др. Тук може да се добави и Историческият музей, не толкова заради архитектурно-строителните качества на самата сграда, колкото заради ценната сбирка от движими ПК, експонирана в нея, както и специализираният минен музей, представящ развитието на въгледобива в Перник.
Основната констатация, произтичаща от анализа и оценките на КИН на територията на община Перник е, че не притежава достатъчен ресурс за развитие на културен туризъм като самостоятелна форма. Основните проблеми, свързани с опазването и промоцирането на недвижимото културно-историческо наследство като туристически ресурс засягат: липса на пълна проученост на отделните обекти, в частност на археологическите обекти; неприключили процедури по присвояването на статут по ЗПКМ; неизвършени специализирани дейности по консервацията, реставрацията и експонирането на паметниците; липса на туристическа приемна инфраструктура и информация по места и др.
Традиционни обичаи, празници. Място с първостепенно значение в Общинския културен календар заемат Сурвакарските игри през месец януари. От1966 г. насам те се провеждат като фестивал на маскарадните игри “Сурва”, като от 1985 г. фестивалът е международен. Традиционно във фестивала участват около 5000 човека от страната и чужбина, като специално за него в града пристигат и много зрители. Основен проблем, свързан с развитието на местните традиции, обичаи, празници като специфични за общината и населените места поотделно туристически атракции е невключването им в комплексни туристически пакети. Като потенциална опасност за съхраняването на местните традиции, обичаи, празници следва да се посочи вероятността те да бъдат комерсиализирани и шаблонизирани, при което да бъдат нарушени автентичността и самобитността им.
-
Инвестиционен потенциал на територията
Теренни резерви и териториално проявление на инвестиционната активност. От гледна точка на задължението на общината да подпомага развитието и в частност инвестиционните инициативи, свързани с него е съществено тя да разполага с поземлен ресурс и да му придава качествата за инвестиционна привлекателност. Теренните резерви включват:
Общински земеделски земи. Поради пропуснатата в миналото възможност общината своевременно да предяви правото си на собственост върху подлежащи на връщане земеделски земи, сега тя е принудена да изчака формирането на остатъчния фонд в отделните землища, който съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ ще стане общинска собственост. Според наличната информация сега се разполага само с 111 дка общински земеделски земи в землището на Перник. За землищата, свързани с трасето на автомагистрали „Люлин” и „Струма” и други атрактивни райони като Рударци, Кладница, общинската собственост ще се изясни чак през 2009 г. и след нея.
Държавен поземлен фонд. Земите от държавния поземлен фонд – общо около 7 хил. дка - са съсредоточени в землищата на кварталите на Перник, гр. Батановци и селата Богданов дол, Дивотино, Кралев дол, Люлин (най-много – 1330 дка), Мещица и Селищен дол. При евентуална продажба на такава земя за организиране на ферми (има данни за такива намерения в Дивотино), ще възникне устройствен проблем за разполагане на фермите.
Общински незастроени или слабозастроени имоти в регулация. В гр. Перник общината има собственост върху около 400 дка незастроени или слабозастроени имоти, формирани от имоти с единична площ 4 и повече дка. От тях 266 са с предназначение обществена зеленина и представляват условен ресурс, така че действителният ресурс възлиза на около 135 дка, разпръснати на 12 места. Загубен поземлен ресурс са терените на рудниците, относно чиято собственост има висящи дела.
Частна поземлена собственост във и извън регулация, пригодна за застрояване, респ. за строително усвояване. Две категории имоти представляват значителен интерес от гледна точка на развитието. В първата - са терените в производствените зони на Перник и кварталите му и Батановци. Втората включва онази част от земите по § 4 на ЗСПЗЗ, които по местоположението и другите си характеристики притежават качества да бъдат устройвани и застроявани като вилни зони.
-
Инвестиционна привлекателност на териториите
Познаването на разликите в инвестиционната привлекателност на отделните части на общинската територия е съществено за планирането на устройствената политика и в частност за създаване на устройствени условия за бързо и ефективно обслужване на инвестиционните инициативи.
Територия на гр. Перник и кварталите. Според активността на пазара за недвижими имоти (сгради, апартаменти и стопански помещения) на първите места се нареждат кварталите Мошино, Изток и Тева. Следват ги кварталите на „същински” Перник – Димова махала, Твърди ливади, Същински (истински) център. Със значително по-малко активен пазар се отличават обособените квартали на града Бела вода, Калкас и Църква. Много имоти се предлагат в кв. Ладовица – възстановени земеделски земи в регулация.
Според броя на изградените през последните 5 години (2000 - 2004) сгради от всички видове (апартаменти, къщи, обслужващи и стопански обекти) като територия с най.висока инвестиционна активност се откроява кв. Изток. Следват го в низходящ ред „Същински” Перник, Църква, Калкас и Бела вода.
Селата на територията на общината са с различна инвестиционна привлекателност. На челно място място сред тях се нареждат Рударци, Кладница, Драгичево и Люлин, следвани от Студена, Кралев дол, Калкас и Дивотино.
-
Оценки за изпълнението на действащата Общинска стратегия и други общински програми
През изминалите няколко години са реализирани отделни програми и проекти, заложени в общинската стратегия от 2000 г. Най-общите констатации от аналитичните проучвания, извършени през 2005 г., както и целевите оценки за извършените управленски действия по реализацията на заложените в Об-щинската стратегия (разработена през 2000 г.) основни стратегически цели дават представа за нерешените проблеми и недостатъци, свързани с нейната реализация, а именно:
-
Общата формулировка на стратегическите цели (без конкретизиращото им обвързване с приоритетите, очакваните ефекти и механизмите за тяхната реализация) предопределя с голяма вероятност и степента на изпълнението на Общинската стратегия;
-
Насочеността на ангажиментите по изпълнението на Общинската стратегия само към органа на местното самоуправление (Общински съвет и общинска администрация) като се подценяват възможностите за ефективни партньорства.
-
Общината в рамките на своите правомощия не е стимулатор на инициативите с инвестиционен и друг характер, а изпълнява ролята на регистратор на същите. В управленските решения на местната власт приоритет имат инициативите и конкретните действия на публичния сектор пред тези на частния;
През изминалия 5-годишен период на територията на община Перник са реализирани и проекти по отрасловата „Индустриална програма за развитие на община Перник”.
S W O T анализ
S W O T анализът помага да се получи представа за съществуващите проблеми и на основата на тях да се очертаят целите и приоритетите в бъдещото развитие на общината.
Силни страни
|
Слаби страни
|
Природен комплекс
| -
Територия с кръстопътно положение, през която преминават шосейни пътища и ж. п. линии с балканско и европейско значение с относително висока степен усвоеност на разнинните й части;
-
Териториално съседство с две общини, определени според Закона за регионално развитие като “райони за растеж”, едната от които е и столица.
-
Наличие на широко котловинно дъно с малък среден наклон, улесняващо селскостопанската дейност и транспорта.
-
Наличие на защитени територии, както и на други природни обекти (пещери, карстови и минерални извори, гори, микро-язовири, планини, ендемични растителни видове, ловни стопанства) за спортна и рекреационно-туристическа дейност.
-
Богат потенциал от грунтови води.
| -
Разседен характер на оградните склонове на Пернишката котловина, обуславящ срутищно-свлачищни процеси.
-
Висока степен на разчлененост и дълбочина на врязване на речната мрежа по склоновете на оградните планини, и наличие на дълбоки и тесни проломи, ограничаващи транспортната достъпност към Пернишката котловина.
-
Висока степен на потенциална сътресяемост на територията на общината.
-
Наличие на ерозионни процеси;
-
Намаляваща роля на въгледобива, поради изчерпване на технологичните запаси на кафяви въглища
|
Човешки ресурс и социално развитие
| -
Равнището на регистрираната безработица под средните стойности за страната и областта
-
Висок относителен дял на населението с по-високо (висше, средно специално и средно общо образование)
-
Обмен на трудови кадри в големи мащаби със Столичната община
-
Добро развитие на социалната инфраструктура с надобщинско (областно) значение;
-
Наличие на съответствие между обслужващите обекти в населените места съобразно потребностите на населението;
-
Равнището на регистрираната безработица под средните стойности за страната и областта
-
Нараства високообразованото население, намаляват лицата с ниско образователно равнище ????
Висок относителен дял на населението с по-високо (висше, средно специално и средно общо образование)
| -
Инерционно проявление на неблагоприятните демографски тенденции в развитието на общината с риск от по-нататъшно критично обезлюдяване на малките кметства;
-
Слаба професионална адаптивност и професионална квалификация на кадрите, освободени от въгледобива, стоманодобива, циментовата промишленост и др. несъобразена с изискванията на пазара на труда;
-
Недостатъчна пазарна ориентация на обучението в професионалните училища
-
Наличие на училища с влошени условия за провеждане на нормален учебно-възпитателен процес (паралелки с ниска пълняемост, паралелки със слети класове и др.);
-
Липса на добра координация с общините от областта за осигуряване на дяловото им участие в издръжката на обслужващи обекти с надобщинско значение (МБАЛ, професионални и други училища, ползвани от населението и от другите общини);
|
Икономически комплекс
| -
Развитие на производствени дейност в отрасли, алтернативни на въгледобива и металургията;
-
Висока капитализация на територията на общината;
-
Развитие на предприемачество и силно нарастване на броя и ролята на МСП;
-
Висок размер на приходите от продажби на лице от населението в сравнение със средните за областта и страната;
-
Наличие на широк спектър малки и средни предприятия, с гъвкави адаптивни възможности към постоянно променящата се пазарна среда;
-
Наличие на капацитет на местната власт за координиране на партньорството по развитието на бизнеса;
-
| -
Недостатъчно развита инфраструктура, подкрепяща развитието на бизнеса;
-
Ограничени възможности на общината да осигури достатъчни по размер собствени инвестиционни и иновационни фондове;
-
Остаряло оборудване и технологии, ниска конкурентноспособност, ограничени местни пазари.
-
Слаба застъпеност на специално обособени високотехнологични производства;
-
По-нататъшно продължително инерционно развитие на процесите свързани със свиване на производствения потенциал на общината;
-
Частично използване на потенциалите на територията за развитие на аграрния сектор;
-
Неефективни стопански структури в селското стопанство; пълна липса на научно обслужване; липса на условия за развитие на фермерство от съвременен тип;
-
Непреодолени последици от преструктурирането в икономическия сектор, липса на стопански структури с капацитет за тласък в развитието и обновяването на общинската икономика;
|
Техническа инфраструктура и екология
|
-
Добре развита електроенергийна мрежа, с възможности за допълнително натоварване;
-
Подходящи технически условия за изграждане на битова газоснабдителна мрежа
-
Стартирала процедура по подмяна на уличното осветление с енергоспастяващи светлоизточници
| -
Транзитен характер на висококласните транспортни пътища, преминаващи през територията на общината;
-
Амортизирана водопроводна мрежа;
-
Недоизградена канализация в града и почти никаква в селата;
-
Изоставане в развитието на телекомуникациите в цялата община и дори в град Перник /ниска тел. плътност/;
-
Енергоинтензивна структура на потреблението;
-
Амортизирани отоплителни инсталации и котли в сградите;
-
Лошо физическо състояние на сградните обвивки;
-
липсваща или неефективна работа на пречиствателни съоръжения за въздух и води;
-
лошо поддържане на шламохранилището (наличие на вторично запрашаване);
-
нерешен проблем с третиране то болнични,други опасни отпадъци (леярски пясък, филтърен пясък и др.), както и на промишлени отпадъци с неизяснен произход
|
Урбанизация и устройствени аспекти на развитието
| -
Компактна селищна мрежа от тясно функционално свързани и добре транспортно обслужени селища;
-
Общински център – голям град с богат спектър от функции с надобщинско значение;
-
Значителна по територия култивирана природна среда за отдих и туризъм – Витоша и подлежащите на усвояване и развитие рекреационни ресурси на Голо бърдо, Люлин и микроязовирите при Мещица и Ярджиловци;
-
Близост на (до) милионната Столица и тесни връзки по линията на пазара на труда (и отдиха);
-
Засилваща се инвестиционна активност за изграждане на стопански и обслужващи обекти и къщи за почивка в Перник и редица селища, особено онези в района на Витоша;
-
Активен пазар на недвижими имоти в градовете е немалка част от селата;
-
Значителни територии в промишлените зони на града (-овете), с висока инфраструктурна осигуреност, заети от подлежащи на конверсия производствени мощности;
-
Значителни извънградски територии, заети от руднични разработки с преустановена (приключила) дейност.
|
-
Съществени различия в нивото на изграденост (това не е точният термин), транспортна достъпност и обслуженост между централната част и периферията на общинската територия;
-
Много (изключително) оскъдни общински (и държавни) поземлени ресурси – селищни (градски) имоти и земеделски земи и неефективни действия в миналото по защита на публичната поземлена собственост;
-
Незадоволително ниво на благоустроеност на преобладаващата част от селата и периферните градски територии;
-
Жилищен фонд с относително невисок жилищен стандарт, особено в селата, в голямата си част (?) морално износен и с ниска енергийна ефективност;
-
Крайно ограничени общински финансови ресурси с инвестиционно предназначение и минимални средства за кадастър и устройствено планиране;
-
Ниска степен на подготвеност на територията да посрещне съвременни инвестиционни реализации, поради повсеместно остарял кадастър и загубили актуалност устройствени планове;
-
Отсъствие на цялостна общинска устройствена политика и система за наблюдение на процесите, свързани с устройството на територията и строителното й усвояване;
-
Ниска (Неудовлетворителна) степен на покритие на територията с достъп до Интернет
|
Възможности
|
Заплахи
| -
На минерално-суровинните ресурси (извън каменните въглища), открити на територията на общината за целите на икономическото развитие
-
Експониране и рекламиране на природните ресурси за целите на туризма;
-
Коопериране със съседни общини за изграждане на по-значими проекти / напр. с Радомир - за газоснабдяване/;
-
Коопериране между отделни села за изграждане на обща инфраструктура /напр. Витановци и Мещица – за водоснабдителен резервоар/;
-
Обосновка за включване на проекти в Национални програми;
-
Активно участие на местния стопански потенциал в изграждането на автомагистрала “Люлин;
-
Пълноценно реализиране на потенциала на коридор (-и) № 4 (и № 8) за развитието на местната икономика и за приходоносно обслужване на трафика;
-
Разширяване на инвестиционната привлекателност на северните и северозападните територии на общината, чрез активизиране на трансграничното значение на пътя Перник-Брезник-Трън-Стрезимировци-Сърбия и изграждане на нови пътни връзки през Люлин към кв. Михайлово (Банкя) и с. Златуша;
-
Реализиране на инвестиционния потенциал на градските и извънградски промишлени територии, с висока инфраструктурна осигуреност, заети от подлежащи на конверсия производствени мощности, способни да поемат инвестиционни реализации, изискващи големи терени;
-
Устройване на приградски и междуселищни производствени зони за МСП;
-
Повишаване на приходоносността на курортните и рекреационни територии чрез получаване на подходящ статут;
-
Повишаване на нивото на благоустроеност на населените места и селищни образувания чрез инвестиции в инфраструктурата им от страна на приватизираните експлоатационни предприятия;
-
Реализиране на потенциала на културно-историческото наследство и местните традиции и обичаи като съпътстващ ресурс за развитие на рекреативен, еко-, балнео-, спелеоложки, ловен, както и фестивален туризъм, както и този на Голо бърдо, Люлин и микроязовирите.
| -
Възможно активизиране на опасни природни процеси (свлачища, порои и наводнения, земетръси и др.), към които територията на общината е податлива;
-
Привлекателността на столичния пазар на труда и лишаване на общината от квалифицирана работна сила;
-
Конкуренцията на столицата в привличането на външни инвестиции;
-
Провеждане на политика за концентрация на средства и усилия за ускорено развитие само на общинския център и пренебрегване нуждите на малките населени места;
-
Продължаващ недостиг на финансови средства (инвестиционен капитал);
-
Задълбочаване на недоброто познаване и използване на подходящи финансови инструменти за реализиране на инвестиционни проекти;
-
Отсъствие на капацитет за подготовка на проекти за кандидатстване по структурните фондове (след приемането на страната в ЕС)
-
Недостатъчна и неефективна държавна финансова поддръжка на общината като район за целенасочено въздействие;
-
Задържане на ниско ниво общинските финансови ресурси с инвестиционно предназначение и за нуждите на кадастъра и устройственото планиране;
-
Административни и нормативни пречки за получаване на необходимия статут на териториите с курортни и рекреационни функции и за активизиране инвестициите на приватизираните експлоатационни предприятия в повишаване на инфраструктурната осигуреност на населените места;
-
Стихийното териториално разрастване на селищата с курортни функции в района на Витоша и произтичащите от това опасности за природната среда, активиране на свлачища и други негативни последствия;
-
Обезлюдяването на определени населени места и загубване на свързаните с тях поземлени ресурси, в резултат, както на застаряване на населението, така и на забавено активизиране на икономическото им развитие;
-
(Евентуални заплахи от макроикономически характер.)
|
Сподели с приятели: |