Климатична характеристика на областта

Областта е с умерено-континентален климат. Той се отличава със сравнително студена зима (абсолютна минимална температура минус 28,6°С), хладна пролет и сухо, топло лято (абсолютна максимална температура +40,6°С) и продължителна есен. Характерни са сравнително големи температурни разлики през годината (през зимните месеци е минус 10-15°C, а през летните – плюс 30-35°C) и нормално количество на атмосферните валежи 565-786 л/кв.м. Средната годишна амплитуда е около 26°С и е една от най-големите за страната. Преобладават северозападният, североизточният и южният вятър.

Месец юни е най-дъждовният от всички месеци. Падат краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици, по някога и градушки. Сумата на валежите е средно 73 л. / м² .

Крайдунавската тераса е открита за североизточните ветрове и е без Средиземноморско влияние. Това е причината за горещите лета и студените зими.

Освен североизточните ветрове преобладаващи са и югоизточни / SE /, както и югозападни / SW /.

3.Демографска характеристика на областта.

Населението на област Разград към 15.02.2012 г. наброява 132 004 души., което е 14,52% от населението на СЦР и 1,75% от населението на Република България, разпределено в седем общини и 103 населени места, от които 6 града и 97 села. Продължителна е тенденцията за намаляване на населението на областта, което е характерно, както за страната, така и за Северния централен район за планиране.

Най-голяма по население е Община Разград, в която е съсредоточено 41.65% от населението на областта, следвана от Общините Исперих и Кубрат (с население от 15 до 30 хил. души), община Завет (с население от 10 до 15 хил. души). Общините Лозница, Самуил и Цар Калоян са с население до 10 хил. души.

В Приложение № 2 е посочено населението на област Разград по общини, по постоянен и настоящ адрес, актуални съобразно регистрите на ГРАО.

Област Разград се характеризира с много ниска степен на урбанизация. Пет от шестте града в областта са от категорията много малки градове – под 10 хил. души. Само центърът на областта – град Разград е от категорията на средните градове (над 30 хил. души). В него е съсредоточена по-голямата част от градското население на областта.

Областта е част от Северен централен район. Отдалечеността й от големите градски центрове като Варна, София, Русе и в отсъствие на по-големи общински центрове, повишава ролята и значението на Разград като главен обслужващ център за населението от областта.

Селищната мрежа на областта може да бъде охарактеризирана като сравнително добре балансирана и равномерно развита. Опорните центрове – малките градове, са разположени в близост до останалите населени места.

Центърът на областта – гр. Разград, в който са съсредоточени обекти на обслужване от по-висока степен, също е със сравнително удобно разположение спрямо останалите населени места и центровете на общини. Това се отнася повече за общините в южната част на областта, които са разположени около транспортния коридор Варна – Русе и са обслужвани от първокласен път и жп линия. Общините в северната част на областта – Кубрат, Завет и Исперих, са относително по-отдалечени от областния център.

Тенденциите в демографското развитие на населените места в областта са сходни с общите тенденции в страната. Общото e намаляването на населението. Това явление е характерно и за целия Северен централен район и има различни обяснения.

Производствените територии в градовете заемат големи площи, но са неблагоустроени и застроени с остарели и непривлекателни сгради, които трудно могат да се модернизират и използват. Евентуалното разполагане на бъдещи производства с нови технологии ще се ориентира на първо време навън на „зелена поляна”. Това обаче не решава проблема с преструктурирането и обновяването на съществуващите производствени територии в градовете, в т.ч. и освобождаването на части от тях за други пренебрегвани градски нужди като озеленяване и обществено обслужване, към което следва да се насочи политиката на градското развитие.

Жилищните комплекси в градовете са недоизградени и недостатъчно благоустроени, панелните сгради не удовлетворяват нормалните изисквания за жилищен комфорт. В бъдеще ще предстои продължителен процес на преструктуриране и модернизация на комплексите и панелните сгради, което изисква своевременно и внимателно насочване на политиките, за да се съхрани достатъчно публично пространство за обществени функции и озеленяване.

Не е добро състоянието на много от обществените сгради за култура, образование, здравеопазване, особено в малките градове и в селата. Следва да се търсят подходи за тяхното решаване, чрез използване на оперативните програми за тяхната модернизация и изграждане на нови сгради.

Състоянието на изградените зелени системи в градовете, с малки изключения, е незадоволително. Очевидна е необходимостта от защита, опазване и разширяване на зелените площи в и край градовете и ограничаване на прекомерното застрояване.

Не са достатъчни грижите за културно-историческото наследство и паметниците на културата в населените места. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект само на пасивно опазване, в инструмент за градското развитие и опознавателен туризъм.

Устройствените планове на населените места и техните централни градски части са остарели и неактуални. Техните частични изменения са порочна практика, която създава сериозни проблеми на градската среда. Създаването на нов кадастър и нови планове за регулация и застрояване е неотложна необходимост.

Осигуряването на устойчивост на селищната мрежа и изграждането на качествена селищна среда, съчетани с устойчиво социално-икономическо и екологическо развитие за постигане на достоен жизнен стандарт, следва да бъдат едни от приоритетните задачи в политиката на регионално развитие.

В структурно отношение населението в градовете и селата е почти балансирано и тази тенденция не се е изменяла през относително продължителен период.

Броят на младите хора и на хората в трудоспособна възраст в област Разград през последните години намалява. Въпреки това структурата на населението по възрастови групи е по-благоприятна от средните стойности на показателя за страната и близка до това на Северен централен район.

4.1. Промишленост.

Индустриалният сектор е основен за икономиката на Област Разград. Въпреки че на него се падат едва 12,9% от фирмите, в тях работят над 47% от заетите и разполагат с над 46% от производствените мощности. В сектора се формира над 71,3% от произведената продукция, 49,7% от приходите от дейност и от нетните приходи от продажби. Индустриалният сектор обхваща добивна промишленост, преработваща промишленост, строителство и снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода.

В следствие на извършената приватизация, общите резултати в областната индустрия се формират главно в частния сектор.

В структурата на индустриалния сектор, доминиращо значение има преработващата промишленост. На нея се падат 77,3% от фирмите, 79,1% от заетите и 81,9% от дълготрайните материални активи, както и около 89% от приходите от дейност и от нетните приходи от продажби. За нейното функциониране има добра суровинна база на територията на областта. В условията на членство на България в ЕС е необходимо произвежданата продукция да бъде сертифицирана и приведена в съответствие с неговите изисквания, което ще доведе до повишаване на нейната конкурентоспособност и по-добрата й реализация.

По-важните дейности в преработващата промишленост са производството на: химико-фармацевтични продукти; хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия; изделия от текстил; машини и оборудване; керамика. Останалите видове производства са с малък или много малък относителен дял. Основните мощности са съсредоточени в общинските центрове Разград, Исперих и Кубрат.

Производството на фармацевтични продукти е традиционен отрасъл за региона и създава около 19,7 % от заетостта. Основни представители са „Балканфарма” АД, Разград – произвежда фармацевтични продукти, като 50% от тях са за износ и „Биовет” АД, клон Разград – лекарства и препарати за ветеринарната медицина. Продукцията на „Балканфарма” АД се изнася в държави от шестте континента. С цел повишаване качеството и конкурентоспособността на произвежданата продукция се предвижда разширяване на дейностите и обновление на технологичното оборудване. В дружеството развива дейност собствено научноизследователско звено. В Разград функционира филиал на Русенския университет, в който се обучават 90 студенти по химични и биотехнологии. От 2011 г. броят им ще се увеличи на 180 и ще се въведе обучение по хранително-вкусови технологии. Във филиала се извършва и изследователска работа в сферата на химичните и биологичните производства. „Биовет” АД, клон Разград е обособен в резултат на отделяне и продажба на мощностите за производство на ветеринарни препарати и лекарства в „Балканфарма” АД. В близките години предстои разширение и модернизация на „Биовет” АД, като през 2011 – 2012 г. ще бъдат инвестирани около 15 млн. лв.

На територията на областта има добра суровинна база и условия за развитие на втория по значение сектор – производство на храни, напитки и тютюневи изделия. Той осигурява 27% от заетостта. Хранително-вкусовата промишленост има водещо място в общините Завет, Лозница, Самуил и Цар Калоян, Исперих и Кубрат. Там функционират предимно МСП. Големите предприятия се намират в Разград. По-големите са: „Амилум-България” ЕАД, Разград – произвежда царевично нишесте и сиропи за хранително-вкусовата промишленост. Предприятието е едно от най-големите на Балканския полуостров. Около 34% от продукцията се изнася в ЕС, Централна и Източна Европа, Русия и Близкия изток. Практиката е наложила вертикалната му интеграция с производителите на царевица (осигуряващи суровина за производството) и производителите на безалкохолни напитки (основни клиенти на „Амилум”). „Млин – 97” АД, Разград – водещ в региона производител на брашно, различни видове хляб и солети. „Рока-Со” ООД, Разград с основен предмет на дейност зърнопреработка. „Хладилно-консервен комбинат ”АД, Исперих е за преработка и консервиране на плодове и зеленчуци. Предприятието покрива изискванията на стандартите за качество на ЕС и около 60% от продукцията е за износ в ЕС и Източна Европа и др. страни.

Производството на керамични подови и стенни плочки осигурява около 11 % от заетостта и е един от традиционните за региона. Предпоставка за неговото развитие са залежите на каолин и кварцов пясък край Сеново и Ветово (в Област Русе). „Хан Аспарух” АД, Исперих е структуроопределящо предприятие за местната икономика и е едно от най-големите от бранша в България. Около 50% от продукцията му се изнася в страни от ЕС и Източна Европа. Предвижда се ръст на производството през следващите години. Друго структуроопределящо предприятие в областта е „Дружба” АД, Разград – за производство на бутала, бутални пръстени и сегменти. Почти 70% от продукцията е за износ. Предстои технологично обновление и разширение на производството.

„Раломекс” АД, Завет е за производство на селскостопански инвентар предимно за вътрешния пазар. Предстои разширение и технологично обновление.

Производството на облекла не е традиционен за областта. Функционират много малки и средни предприятия, където се използва свободната женска работна ръка. Отрасълът осигурява 12,6% от заетостта. Почти всички фирми работят на „ишлеме” за местния пазар и износ. По-големи фирми са: „Мелисатекстил” ООД, Разград, „Ахинора” АД, Исперих, с основен предмет на дейност шивашка конфекция. Предвижда се ръст в производството през следващите години.

Производство на изделия от дърво е представено от „Лудогорие-91” АД, Кубрат. Произвежда столове и маси от масивна дървесина и е основно предприятие в общината. Продукцията отговаря на изискванията и стандартите за качество на ЕС и около 97% от нея се изнася за шведската фирма „IKEA”, която е собственик. Останалите дървопреработвателни предприятия са по-малки цехове и работилници.

Следващият по значение сектор в структурата на икономиката е строителството. На него се падат 19,8% от фирмите, 15,2% от заетите и 6% от дълготрайните материални активи, както и 7,5% от приходите от дейност и от нетните приходи от продажби. Развитието на сектора и използването на съвременна техника и технологии в него, би допринесло за изграждането на нови модерни промишлени предприятия. По-големи фирми са: „Строймонтаж”АД, Разград за ниско и високо строителство и ремонт на пътища; „Абритус” ЕООД, Разград, за строителство и строително-ремонтни дейности; „Лудогорие” ООД, Разград; „Енергомонтаж РР” АД, Разград – изгражда, обновява, модернизира и ремонтира индустриални и граждански обекти.

Останалите сектори от икономиката: „Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” и „Добивна промишленост” имат незначителен дял в приходите от продажби (общо около 4,6%) и от заетостта (7%).

Основни изводи за състоянието и развитието на индустриалния сектор:

- Доминиращо значение на преработващата промишленост;

- Запазване и развитие на традиционните производства, определящи облика на областната икономика;

- Структурата на преработващата промишленост е разнообразна, което е добра предпоставка за устойчивост и икономически растеж;

- Суровинна обезпеченост за основните производства;

- Добре развитата мрежа от големи предприятия, стабилизиращи пазарните си позиции;

- Бавно навлизане на високи и иновационни технологии в повечето производства;

- Липсват нови производства със съвременни технологии, които да повишат общата конкурентоспособност на областната икономика и да създадат условия за траен растеж.

Структуроопределящи фирми в общините на Област Разград са дадени в Приложение № 3

Област Разград е типичен земеделски район с дългогодишни традиции в областта на растениевъдството и животновъдството. Предпоставка за това е благоприятното съчетание на природно-климатичните условия, производствения опит на населението и наличието на малки и крупни арендатори и кооперации.

Около 24% от обработваемата земя се стопанисва от регистрираните в областта земеделски кооперации, а 68% от арендатори. В последните години се наблюдава тенденция на увеличаване площта на обработваната земя от арендаторите и незначително увеличаване на техния брой. Много малък е делът на дребните частни стопани (около 8%).

Областта е традиционен производител на зърнени, зърненофуражни и маслодайни култури, които заемат 70–80% от площите. На 40–45% от площите се отглеждат есенници: пшеница, ечемик и маслодайна рапица. Голям е делът и на маслодайния слънчоглед, царевицата и тютюна. Застъпени са и фуражни култури, тъй като в областта е силно развито дребното животновъдство. Това съотношение следва да се запази, тъй като една от целите е интензивно зърнопроизводство.

В последните години средните добиви от зърнените култури се увеличават макар и с бавни темпове. Забелязва се значително повишение на добива и при другите култури, което се дължи на благоприятните климатични условия, добрата агротехника и спазване на агробиологичните изисквания за съответните култури.

При анализа на структурата на площите и добивите се открояват основно четири култури – пшеница, зимен ечемик, царевица и слънчоглед. За тях трябва да се търсят форми за увеличаване добива от единица площ чрез въвеждане на постиженията на селскостопанската наука.

През последните три години се наблюдава увеличение на площите засети с зимна маслодайна рапица. Такава е тенденцията и в ЕС, заради повишеното й потребителско търсене за производство на биогорива.

Укрупнените площи и новата високопроизводителна селскостопанска техника, закупена по програма САПАРД и по Програмата за развитие на селските райони, спомагат също за увеличаване на добивите. В момента 45% от селскостопанските машини са подновени. До 2014 г. се предвижда 100% обновяване на машинотракторния парк.

В областта са налични 1 публичен склад, 15 зърнобази и 8 мелници, които са достатъчни за преработка и съхранение на произведената продукция.

Тютюнопроизводството е традиционно за областта. Отглежда се предимно тютюн тип „Ориенталски”, който не попада в групите тютюни, обект на Общата организация на пазара на тази култура.

Ниските изкупни цени, ограничените договорирани количества и регламентите на ЕС за ограничаване производството на тютюн правят от него твърде рискова инвестиция в средносрочен и дългосрочен план. Внедряването на алтернативни култури, производства и дейности е особено важно за общините, където то е застъпено, тъй като процентът на селското население е висок, безработицата е голяма и засега липсват други икономически дейности.

Високият процент на селско население в областта и природните дадености са предпоставка за развитие на овощарството, лозарството и зеленчукопроизводството. В миналото овощарството и лозарството бяха добре развити. През 90-те години западането на преработвателната промишленост, липсата на реални пазари и интерес у собствениците доведоха до ликвидиране или занемаряване на остарелите трайни насаждения. След 2005 г. има повишен интерес от страна на собствениците на земи към създаване на нови трайни насаждения. Тази тенденция се засилва през последните две години. Положително е, че не само крупни арендатори, но и по-дребни собственици създават нови трайни насаждения.

Трайните насаждения заемат площ от 50 560 дка, от тях млади и плододаващи, които се стопанисват са 10 585 дка. Най-много са в землищата на Община Исперих (31,5%), Лозница (24,2%) и Разград. От овощните видове преобладават сливите (35%), вишните (21,6%), кайсиите (10,7%) и черешите (10,1%). Овощни насаждения от сливи, вишни, череши, кайсии и ягоди има и в общините Кубрат, Завет, Самуил и Цар Калоян.

В Община Лозница функционира най-голямата хладилна база в областта – „Джъмп Фрут” АД, която има засадени 268 дка малини върху поливни площи. Доброто качество на замразените плодове е предпочитано както в страната, така и в страните от ЕС.

Разширяването на площите с овощни насаждения трябва да е приоритетно и за в бъдеще.

Младите и плододаващите лозови насаждения заемат площ от 8 965 дка, преобладават винените сортове (86%). Те са основно в общините Разград (45,5%), Цар Калоян (18,7%) и Лозница (13%). Лозови насаждения има и в общините Кубрат и Завет. Предвижда се в бъдеще да бъдат възстановени голяма част от старите насаждения и да се обновяват най-вече винените сортове.

Зеленчукопроизводството, въпреки че не е основно производство, включва отглеждането на фасул, картофи, домати, пипер, леща, краставици и др.

В областта са изградени два цеха за преработка и консервиране в общините Исперих и Лозница.

Липсата на изградени поливни съоръжения е сериозна бариера за развитието на растениевъдството и зеленчукопроизводството. Изградените поливни съоръжения са на площ 115 793 дка. в землищата на общините Кубрат и Лозница. От тях ефективно използвани са 4 340 дка, или 3,8% от поливните и 0,3% от обработваемите площи, разположени единствено в Община Лозница. Предвижда се възстановяване на годни за напояване площи в размер на 13 790 дка в Община Лозница, които да се напояват от помпени станции с ниска енергоемкост. На територията на общината се предвижда създаване на сдружение на водоползвателите. Такова ще бъде създадено и в Община Кубрат. Единствено в Община Самуил е създадено сдружение за напояване „Ориент 2005”, с. Желязковец.

През последните години се наблюдава промяна в климатичните условия. Все по-често има засушавания през летните месеци, придружени от високи температури над 36ОC, както и студени зими с температури под 15OC.

Поливното земеделие е един от решаващите фактори за изграждане на ефективен и конкурентноспособен пазарен сектор. Необходимо е да се възстановяват постепенно поливните площи и се ремонтират обслужващите ги съоръжения, за да се използва техния потенциал. Преструктурирането на собствеността върху хидромелиоративните съоръжения постепенно трябва да доведе до собственост на съответните земеделски производители (собственици или ползватели на земеделски земи). Това преструктуриране може да се осъществи чрез възникване на новите субекти в поливното земеделие – сдружения за напояване (по Закона за сдруженията за напояване и приетите към него наредби). От момента на регистрацията, сдружението придобива право на ползване (респективно на собственост) на хидромелиоративните съоръжения, които попадат на територията му или на обособена част от нея.

Наличието на съхранена природна среда и екологично чистият район са предпоставка за развитие на екологично и биологично земеделие.

Географското разположение на областта и екологичната обстановка позволяват да се развиват алтернативни дейности. Като цяло въздухът е чист, няма източници на замърсяване, запазени са биологичното разнообразие и естествени видове. Открива се възможност за развитие на селски и горски туризъм, за отглеждане на екологично чиста продукция от растениевъдство и зеленчукопроизводство.

Животновъдството в Област Разград основно е съсредоточено в дребните частни стопанства, а едрите фермери водят монокултурно земеделие, което рядко включва отглеждане на животни.

В Област Разград се отглежда предимно черно-шарено говедо. То е изцяло в частния сектор, където е преобладаващ броя на дребните и средни ферми с 1 – 2 до 5 – 10 крави и в много малък брой стопанства с над 10 бр.

В овцевъдството преобладават млечни кръстоски и животни от породите СИБТ и черноглава плевенска порода.

В свиневъдството се отглеждат породите Английска голяма бяла, Дунавска бяла, Ландрас и техни кръстоски.

При извършеният сравнителен анализ на данните от оперативната информация по животновъдство през 2009 година и данните от предходните години се наблюдава тенденция за намаление на общият брой на животните по видове. То се дължи както на демографския фактор, така и на привеждането на стопанствата по изискванията на Европейския съюз. Увеличен е само броят на птиците и то в промишлените ферми, където се прилагат нови технологии. Обликът на животновъдството се формира от организационната и икономическа среда, в която се намира страната ни след като стана член на ЕС. Българските животновъди, неправителствените организации и държавните структури се превърнаха в пълноценен коректив, участник и ползвател на схемите на Общата селскостопанска политика и нейните форми за подпомагане.

През 2011 г. спрямо 2007 г. броят на говедата в Област Разград е намалял с 401 бр., а спрямо 2008 г. е намалял с 36 бр. Кравите през 2011 г. са намалели с 2 827 бр. спрямо 2007 г., а спрямо 2008 г. намалението им е с 2 227 бр.

След присъединяването на Република България към ЕС, вътрешния ни пазар на мляко и млечни продукти се интегрира с големия пазар в обединена Европа. Млечният сектор беше поставен при нови пазарни условия. Настъпиха промени по цялата верига: производство на сурово мляко – изкупуване, преработка и реализация на млечни продукти. Промените засягат формата на собственост, броя, мащаба и статута на структурите на всички звена във веригата. Това неизбежно влияе на икономическата стабилност на предприятията от млечния сектор и перспективите за тяхното развитие. Продължава преструктурирането, модернизацията и оптимизирането на производствения процес, в резултат на което е окрупняването на говедовъдните стопанства и повишаване на дела на добитото краве мляко по стандартите на ЕС за хигиена и качество.

Към 01.01.2011 г. фермите покрили критериите за ветеринарно-санитарните изисквания за сградов фонд и оборудване, съгласно Приложение ІІІ, секция ІХ, глава І (ІІ) на Регламент 853/2004/ЕС, произвеждащи сурово краве мляко с показатели за общ брой микроорганизми (ОБМ) до 100 000/мл. и общ брой соматични клетки (ОБСК) до 400 000/мл., съгласно Приложение ІІІ, секция ІХ, глава І(ІІІ,3) на Регламент 853/2004/ЕС и категоризирани в първа група, са 101 броя.

Във втора група ферми, отговарящи на ветеринарно-санитарните изисквания за сградов фонд и оборудване на Приложение ІІІ, секция ІХ, глава І (ІІ) на Регламент 853/2004/ЕС, произвеждащи сурово краве мляко с показатели над 100 000/мл. за ОБМ, в Област Разград има категоризирана само една ферма.

В трета група ферми, които не отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания за сградов фонд и оборудване, съгласно Приложение ІІІ, секция ІХ, глава І (ІІ) на Регламент 853/2004/ЕС, произвеждащ и сурово краве мляко с показатели над 100000/мл. за ОБМ и над 400 000/мл. за ОБСК, са 5 126 броя.

Към 31.12.2011 година 34,31% млечни крави от наличните се отглеждат в стопанства с 1 до 2 крави , 33,34% в стопанства с 3 до 9 крави, 14,87% в стопанства с 10 до 20 крави и 17,47% в стопанства с над 20 крави.

Квотната система за кравето мляко има за цел стабилизиране пазара, чрез постигане на баланс между търсене и предлагане, по-добра ценова политика и повишаване конкурентоспособността на млечните продукти. От разпределението на националния резерв за квотната 2009/2010 г. са връчени удостоверения за млечни квоти на 54 броя млекопроизводители от областта.