П о м а з а н и е т о б е н и Х и н

Глава 3 - В началото

Би трябвало да съм уморен, защото беше 23.00 часа, а бях станал далеч преди изгрев слънце. Но моят ум не можеше да се отърси от събитията на този съдбоносен ден.

Един приятел ме бе завел на събрание в Питсбърг, водено от евангелизаторка-изцелител, за която не знаех почти нищо. Името й беше Кетрин Кулман. Аз видях, чух и преживях неща, които щяха да променят курса на живота ми завинаги. Бях спасен от година-две, като отскоро бях въведен в харизматичното движение от мои съученици. Знаех твърде малко за това, какво е живот, воден от Святия Дух. Гладувах до смърт, бях отчаян, но не намирах нещото, което можеше да нахрани моята душа. И сега бях станал свидетел на нещо, което ме порази. Какво имаше предвид тя, когато каза тези думи?

Още веднъж мислите ми се върнаха към събранието на Кетрин Кулман. Нейното послание беше: “Тайната сила на Святия Дух”. Припомних си моето първо впечатление от тази необикновена жена, в нейната феерична бяла рокля, почти танцуваща на сцената, плаваща наоколо, сякаш бе включена в някакъв невидим източник на сила. Също така си спомних смущаващото треперене, което бях преживял два часа преди събранието и дори един час по време на службата и после това хваление, за което дори не бях мечтал, че може да съществува. Аз знаех без съмнение през тези часове, че Господ е точно там. Неговото присъствие е толкова осезаемо.

Моят молитвен живот до този момент бе като на един среден, макар и сериозен християнин. Но през тези няколко часа в Питсбърг аз не само говорех на Господ, но и Господ говореше на мен. Той ми показваше любовта Си, уверяваше ме в Своята милост и доброта. О, какво общение имах!

Малко по-късно аз отворих очи, за да видя, че г-ца Кулман плаче, покрила лицето си с ръце. Тя хлипаше толкова сърцераздирателно, че не след дълго всички утихнаха. Музиката спря, разпоредителите замръзнаха по местата си. Това продължи няколко минути, като цареше мъртва тишина.

Тогава изведнъж тя вдигна рязко глава, а очите й блестяха. Никога не бях виждал нещо такова. Дързост струеше от цялото й естество. После тя насочи дългия си показалец напред като стрела. Той сякаш изстрелваше сила. Но имаше и още нещо - да, болка и чувство - това отправяше към нас този кокалест пръст.

Тя заплака отново за миг и след това проговори. Просто не знам дума, която може да опише агонията и драматичността в гласа й, затова казвам “проговори”.

“Моля ви - молеше тя, като изговаряше думите провлачено. - Мо-о-оля ви-и... не наскърбявайте Святия Дух.” Тя го каза отново: “Моля ви, не наскърбявайте Святия Дух.”

Никой не помръдваше. Най-малко пък аз, въпреки че чувствах как нейният пръст сочи точно към мен и това ме правеше нервен. Сигурен съм, че и други се чувстваха по същия начин.

За миг нейният глас почти премина в плач и после тя продължи: “Не разбирате ли? - Думите увиснаха във въздуха. - Той е всичко, което имам!”

Не разбирах за какво говореше, но попивах всичко.

Тя още не беше вършила: „Моля ви! Не Го наранявайте. Той е всичко, което имам. Не наранявайте Този, когото обичам!“

Миг след това тя насочи показалеца си отново и аз знаех, че той е насочен точно към мен, и каза: “Той е по-реален от всичко в този свят! Той е по-реален дори от вас!”

Аз ви представих тази сцена отново, за да обърна вниманието ви към една от най-главните точки, които ние, християните трябва да проумеем, особено когато търсим да разберем присъствието и помазанието на Святия Дух. Кетрин Кулман говореше за Личност. Личност, която е по-реална от теб и мен. Личност, а не “нещо”, не мъгла, не сила, не някаква призрачна материя, носеща се под акомпанимента на орган, флейта и арфи. И Той е Бог - равноправен член на Троицата, притежаващ в пълнота естеството на Божеството, на Единния Неделим Бог. Святият Дух е участник в сътворението, в изкуплението и в изпълването със сила. Никога не трябва да забравяте истината.

Всичко, което знаех в онази декемврийска нощ в Торонто, бе, че искам това, което Кетрин Кулман имаше. Това, което тя имаше предвид, като каза: “Той е всичко, което имам” - това беше, което аз желаех да имам.

Събрах кураж и казах: “Святи Душе, Кетрин каза, че Ти си неин Приятел. Не мисля, че Те познавам. До днес аз си го мислех, но след това събрание осъзнах, че всъщност не Те познавам. Мога ли да Те срещна? Мога ли наистина да Те срещна?”

В първия миг сякаш нищо не се случи. Но докато се питах и се терзаех, както бях със затворени очи, изведнъж нещо като електричество премина през мен и аз започнах да треперя целия. Точно както в Питсбърг. Единствената разлика бе, че стоях по пижама в собствената си стая в дома на родителите ми в Торонто. Беше много късно през нощта, но аз целият се тресях от силата на Божия Дух. Той присъстваше в моята стая! Животът ми никога повече нямаше да бъде същият. Нито пък твоят, приятелю, ако започнеш да действаш според това, което ти казвам тук.
Едногодишен урок
Моето запознанство със Святия Дух беше толкова реално, че когато се събудих рано на другата сутрин, аз направих най-естественото нещо на света. Казах: “Добро утро, Святи Душе!” и все още го казвам всяка сутрин. Той присъства и копнее да участва в нашия живот всеки ден още от първия миг на нашето събуждане.

Първата сутрин славната атмосфера от предишната нощ беше отново около мен. Не можех да я сбъркам, просто бях обгърнат от Неговото присъствие.

От този ден започнаха преживяванията ми с чудесното присъствие на Духа и аз прекарах цяла година в общение, в изучаване на Библията, воден от Духа, и в слушане на Този, който Божието Слово описва като Учител, Съветник, Утешител.

Аз говорих в предишната си книга за проблемите със семейството ми след моето обръщане към Исус. Роден съм в гръцко семейство в Израел, където баща ми беше кмет на град Яфа, и получих образованието си в римокатолическо училище. Бях напълно отхвърлен от моето семейство, след като публично приех Господ Исус. Ситуацията стана толкова лоша, че баща ми не ми говореше, а другите роднини ме презираха или ми се подиграваха.

Към това можеше да се прибави и проблемът с моя говорен дефект - ужасно заекване, което ме поставяше в положение на пълна изолация. Прекарвал съм часове наред сам в моята стая. Но след запознанството ми със Святия Дух, Бог обърна това за добро - аз можех да се наслаждавам повече време в неизследимите богатства на Неговото присъствие.

Не след дълго аз започнах също като Кетрин Кулман да ценя присъствието на Святия Дух повече от всичко в моя живот. Говоря за осъзнаване, което надминава самото кръщение в Святия Дух, говоренето на езици и други аспекти от нормалния харизматичен християнски живот, който бях водил до този момент. Да, аз говорех на езици и редовно посещавах харизматични събрания, но имаше нещо повече от това.

Святият Дух стана реален за мен. Той стана мой Придружител. Когато отворех Библията, аз знаех, че Той е с мен. Чувствах, че сякаш Той стои до мен. Той търпеливо ме учеше. Той ме обичаше. Разбира се, аз не виждах лицето Му, но знаех къде е. Просто започнах да познавам Неговата Личност.

Исус беше обещал да не остави учениците Си - теб и мен - безпомощни, но да изпрати Някой, който да бъде с нас и да ни води. Сега аз лично съм се уверил, че Той удържа на Думата Си.

След като многократно питах Господ защо ми дава да преживея реалността на Неговото присъствие, получих ужасяващо видение. Видях пред себе си човек, който гореше в пламъци и се гърчеше неконтролируемо. Той скърцаше със зъби.

В този момент Господ ми проговори с глас: “Проповядвай Евангелието!”

Аз отговорих: “Но, Господи, аз не мога да говоря.”

Две нощи след това сънувах сън. Видях ангел с верига в ръката си; краят й беше закачен за една врата, която сякаш изпълваше небето. Той дръпна веригата и вратата се отвори. Зад нея, докъдето погледът стига, бе пълно с хора. Всички те се движеха към една огромна, бездънна долина и това беше адът. Хиляди падаха в огъня. Тези от предните редици се опитваха да спрат, но натискът на тълпите след тях бе по-силен.

Отново Господ ми говори: “Ако не проповядваш, ще те държа отговорен.”

В този миг аз осъзнах, че всичко в моя живот, включително и моите невероятни преживявания през отминалите месеци, е било с една цел: да ме задвижи да проповядвам евангелието.
Драматична промяна
В началото на декември 1974 посетих Стан и Шърли Филипс в Ошуа, който е на около 30 мили източно от Торонто. Все още не се бях покорил на видението да проповядвам. Всъщност не бях споделял с никого преживяванията, сънищата и виденията, които бях имал. Но това щеше да се промени.

“Мога ли да ви кажа нещо?” - попитах аз. Двамата кимнаха в очакване и аз излях сърцето си пред тях, поне доколкото моето заекване ми позволяваше. Те проявиха голямо търпение и ме слушаха в продължение на 3 часа.

Най-накрая Стан ме прекъсна и каза ентусиазирано: “Бени, тази вечер трябва да дойдеш в нашата църква и да споделиш това.” Тяхната църква беше част от Trinity Assembly of God в Ошуа и наброяваше около стотина човека. И така, аз отидох с тях онази вечер - дългокос, небрежно облечен, заекващ и съвсем неподготвен. Не знаех какво ще става. Знаех, че ми е казано да проповядвам благовестието, но си представях, че това вероятно ще става чрез писане и раздаване на брошури.

Все още не знаех какво ще се случи дори когато седях в залата по време на началната част на службата. Почувствах се много нервен и уплашен. Щях да стана за смях. Бях понасял достатъчно, не ми трябваха повече подигравки.

Не след дълго Стан, който беше учен по ядрена енергетика, ме представи и аз се отправих към амвона. Никога не бях заставал зад амвон.

Стан беше казал: “Сподели преживяванията си.” Точно това реших да направя. Отворих устата си, въпреки че бях ужасен, и изведнъж нещо се докосна до езика ми, усетих леко изтръпване и в следващия миг заговорих съвсем свободно. Говорех бързо, даже прекалено бързо. Трябваше да си наложа да намаля темпото.

Аз проповядвах евангелието! Изглеждаше ми невъзможно, но говорех съвсем ясно и гладко и не спирах.

Разказах им - бяха предимно младежи - как се срещнах със Святия Дух в моята стая, как си говорех с Него, как Го питах и Го слушах в продължение на една година.

“Как можете да се срещнете със Святия Дух? - попитах аз риторично. - Като сте на колене, като лежите по гръб, като се разхождате из стаята, като се молите. Не е вярно, че можеш да Го срещнеш само като пееш песен.”

Аз продължих: “Има само един път към Отец, Сина и Святия Дух и той е молитвата.”

Продължих да говоря в този дух около час и тогава се сетих, че скоро трябва да привършвам. Но аз исках да им кажа за Мойсей, защото Святият Дух ми беше дал разбиране, което ме удивлява и до днес. Изведнъж аз се изпълних с дързост.

“Мойсей помоли Господ. Разберете, че никой не може да иска от Бог, преди да е влязъл в Светая Светих - казах аз. - Трябваше време. Минаха 40 дни, преди той да може да поиска. Спомнете си, че Бог го беше докоснал - имаше общение, поклонение и в присъствието на Всевишния тази дързост дойде в Мойсей и той можа да каже: “Нека да видя славата Ти.”

Той беше платил цената – казах аз. Мойсей каза: “Господи, бил съм тук през последните 40 дни. Ето, плътта ми се стопи. Нека да видя славата Ти.” И Господ премина пред него. Въпреки че Мойсей видя само гърба Му, той видя славата и величието на Бог.”

Аз не спирах: “Искате ли Божието присъствие? - попитах аз. - Тогава се оставете от своето! Спрете да гледате на себе си и ще видите Бог.”

Сведох глава като си мислех: “Сега ще се помоля.” В моята стая винаги загубвах стабилност и падах, когато поканех Святия Дух, затова предпочитах да съм на колене или да се облегна на стената, но въобще не очаквах, че това ще се случи на общо събрание.

И така, аз издигнах ръцете си и казах: “Святи Душе, ние Те приветстваме. Моля Те, ела!”

В същия миг силата на Бог слезе върху залата. Хората започнаха да плачат и много паднаха на пода.

“О, мили Боже, какво да правя сега?” - попитах аз.

Обърнах се към човека, който водеше събранието с надеждата, че той ще дойде и ще поеме нещата. Но когато се обърнах и му направих знак с ръка, той падна назад на няколко стъпки разстояние от мен. Исках да го накарам да се приближи, а сега той беше даже по-далеч. Никой не можеше да се приближи до мен. И тогава осъзнах, че през всичкото това време, ако някой е бил с мен в стаята ми, той също е щял да падне под силата на Духа.

Ръководителят направи няколко опита да ме приближи, но всеки път силата го покосяваше и той търсеше опора в стената.

Накрая аз просто говорех на хората. Много от тях бяха на колене, все още плачейки. Аз им казах още някои неща за Личността на Святия Дух. Най-накрая завърших без да се моля повторно.

Исая 10:27 казва, че хомотът ще се строши поради помазанието ти и точно това е, което се случи. Оковите, в които дяволът държи живота на хората, се строшават, когато дойде помазанието. Това стана с мен, когато езикът ми се развърза. Това стана и с хората, които бяха на събранието.

По-късно напълно се убедих, че религиозната активност, шумните езици и стенанията не са необходима предпоставка за това Божията сила да се разкрие. Дори в много случаи те се оказват пречка, защото могат да идват от плътта, а Бог иска да демонстрира истинска сила. Нашето най-голямо желание трябва да бъде не за духовни дарби, но за присъствието и силата на Бог. Изпитах това за първи път на събранието в Ошуа.

Казвал съм го стотици пъти и пак ще го кажа - Бог никога не закъснява. Той никога не идва твърде рано, но и никога не идва прекалено късно. Когато усетих изтръпването в устата си, аз просто казах: “Това е!” и скочих в новото. Помазанието на Святия Дух беше дошло, бях изцерен и моето проповядване имаше сила.

Служението ми започна по чуден начин и още от началото експлодира. Буквално всеки ден получавах покани от църкви и служения.

Важно е да се отбележи, че преди да вляза в служение, аз преживях присъствието на Святия Дух, бях учен с любов и търпение, бях окуражаван и обичан от Него в продължение на цяла година. Аз Му се покорявах според светлината и разбирането, което имах и помазанието дойде, също както ще дойде и върху теб. То е за всички. Когато веднъж преживееш дълбочината и богатството на това скъпоценно докосване, когато веднъж вкусиш помазанието, животът ти ще придобие нов смисъл, докато вървиш към служението, което Бог има за теб.

“Какво извърши днес, Господи?” - попитах аз в тъмното.

Неочаквано чух бърз отговор: “Бъди верен!” Това е всичко: “Бъди верен!”

На следващата сутрин, по навик включих радиото малко след като се събудих. Обичах да слушам християнски радио-предавания, докато се приготвям за църква. Първото нещо, което чух, бе: “Внимавай какво правиш със силата, която ти е дадена!” Нямах представа кой е говорителят, а и в следващия миг станцията се загуби. Не мога да го обясня. Бях включил радиото, бях чул глас, който казва: “Внимавай какво правиш със силата, която ти е дадена!”, и връзката прекъсна. Не можах да намеря станцията отново, колкото и да въртях копчето.

Разбира се, сега осъзнавам, че думите: “Бъди верен!” от миналата нощ и сериозното предупреждение имаха връзка помежду си. Смисълът им беше: “Внимавай със силата, която съм ти поверил! Не си играй игрички! Не злоупотребявай!”

Това предупреждение е към всички, които търсят и получават помазание от Духа. Бог трябва да може да ти се довери.

Бог копнее да познаем и да преживеем Неговото присъствие и помазание. Когато се “изпразним” от себето, ние ще познаем присъствието Му. Единствено тогава можем да преживеем силата Му - помазанието на Святия Дух. Но факторът доверие също е много важен. Трябва да бъдем верни в това, което Бог изобилно ни дава.