Глава 8 - Ти трябва да го имаш

Глава 8 - Ти трябва да го имаш

Неговото присъствие може да бъде с теб и да имаш общение със Святия Дух – постоянно и изпълнено с любов – може да ходиш със Святия Дух и все пак да не си в каквото и да е служение. Но в момента, в който влезеш в служение, ще ти се наложи да се биеш с демоните и ти се нуждаеш от сила, за да се справяш с болестите и всички други сили на тъмнината. Независимо в какво служение си призован, за да го изпълниш, ти се нуждаеш от силата на помазанието. Без него никога няма да можеш да извършиш това, което Бог иска.

Не преувеличавам нещата. Помазанието е необходимост, ако си призован да служиш на Бог. Без него в твоето служение няма да има растеж, няма да има благословение, няма да има победа.

Вижте сега, аз имам чудесното Божие присъствие – не бих го заменил с нищо на света – и мога да стоя зад амвона като служител, но ако я няма силата, никой друг освен мен няма да се чувства благословен. Хората няма да виждат абсолютно нищо. Наистина, те може да усетят Неговото присъствие, но това по принцип е естествено за всеки, който е християнин. Ако я нямаше силата, не би имало спасения, изцеления, освобождения от демони. Силата е нещо много съществено.

Спомнете си как ви наблегнах на думите на Господ Исус, които Той каза точно преди Неговото възнасяне: “И ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен.” След като силата дойде, три хиляди човека бяха спасени, после още пет хиляди, а после целият Ерусалим беше разтърсен. Това е силата, която трябва да притежавате за всяко едно служение пред Бог. А в комбинация с Божието присъствие, това ще бъде най-великото нещо, което можеш да имаш в живота си.

Когато заставам на амвона, аз винаги казвам: “Господи, моля Те, помажи ме днес, защото иначе думите ми ще бъдат мъртви.” И аз знам без всякакво съмнение, че ако Господ не беше избрал да ме облече със Своята сила, аз нямаше да имам църква днес. Нямаше животи да бъдат променяни, души да бъдат спасявани и тела да получават изцеление.

От друга страна, помазанието се увеличава. Бог ти дава малко и те наблюдава. След това ти дава повече. Но преди да ти даде повече, има някои допълнителни уроци, които трябва да научиш, някои битки, през които трябва да минеш.

Всеки път, когато помазанието се е увеличавало върху мен, е трябвало да премина през определен период на обучение – да науча нови неща за Него и Неговите пътища (защо това стана, а онова не стана). Аз непрестанно раста и това е много вълнуващо.

Лично за мен главното нещо, което научих от 1974 до 1980, докато служех самостоятелно в Канада и също към служението “Кетрин Кулман Фаундейшън”, беше, че помазанието изцяло зависи от моето покорство. Това наистина е фундаментално. Помазанието, силата идват чрез покорство. Какво правиш ти с малкото, което Той ти дава? Покори се и то ще се увеличава. Ако си непокорен, то ще спре.

Добър пример е това, което се случи в ранното ми служение в Канада. Аз чаках да започне събранието и знаех, просто знаех, че Господ ще извърши нещо ново в служението ми. Някак си знаех, че не трябва да питам какво. “Не Ме питай” – това беше всичко, което чух.

По време на събранието положих ръце на човек с нужда, но нищо не се случи. Втори човек излезе за молитва и отново нищо не се случи – нямаше падания под силата на Духа, просто нищо. След третия човек нервите ми не издържаха, започнах да губя самообладание. Тогава нещо в мен започна да нашепва: “Кажи: “Силата на Духа преминава през теб.”

“Защо трябва да казвам това?” Четвърти човек - нищо. Пети човек - нищо. Вътрешният глас не спираше да повтаря: “Кажи: “Силата на Духа преминава през теб.”

Накрая започнах да разбирам: “Господи, нещо ново ли ме учиш?”

“Започни да правиш това, което ти казвам” - отговори Той.

Когато следващият човек излезе, аз казах: “Силата на Духа преминава през теб.” Бам! Човекът беше на земята. Следващият също, следващият също и следващият, и следващият.

“Какво става?” - питах се аз. Накрая осъзнах, че помазанието е зависимо от думите ми. Бог няма да се задвижи, ако аз не изговоря думи. Защо? Защото Той ни е направил Свои съработници. Той е направил нещата да са по този начин.

Тези уроци продължиха. В онези дни хората намираха изцеление едва когато излизаха напред и аз се молех за тях, но не и когато си стояха по местата. Но един ден аз чух вътрешния глас да казва: “Смъмри духа на болест публично.” Аз поспорих малко с Бог, подобно на предишния път, но накрая казах силно: “Аз смъмрям всяка болест на това място, в името на Исус.”

“Още веднъж” - каза Бог. И когато го повторих за трети път, се случи нещо велико. В същия миг знаех, че някой на балкона е бил изцерен и аз го казах точно както го чух вътре в себе си: “Някой е получил изцеление на краката си.”

Дълго време нямаше никакъв отговор, но накрая една жена слезе на платформата и каза, че е била изцерена на втория път, когато съм изговорил тези думи.

От този момент започнах да разбирам, че помазанието няма да се излива и да докосва хората, ако се боя. Смелостта е нещо, което трябва да имаш. Аз трябва да използвам нещата, които Той ми е дал, Неговите думи и Неговото име. Бог каза: “Направи го в Мое име!”

Има нещо важно. Тези, които се опитват да използват оръжията в Неговото име, без да имат Неговото присъствие и помазание, постъпват неразумно. Всеки, който заявява: “В Неговите рани аз съм изцерен”, без да има присъствието, просто си губи времето.

Искам да кажа още веднъж, че присъствието дойде в моя живот и аз започнах да имам общение, когато бях сам със Святия Дух в моята стая в Торонто. В продължение на година Той ми помагаше, утешаваше ме и ме учеше. Едва след това Бог ми даде авторитет да изпълнявам Словото Му – “В Мое име бесове ще изгонвате”... “В Мое име на болни ще полагате ръце и те ще оздравяват”... “В Мое име”.

Когато изговорих тези думи, аз не ги казах в невежество, но действах с разбиране и покорство. Аз познавах своя Бог и Му се покорих. Това беше всичко. Ако имаш връзка с Бог и се покоряваш на Неговите заповеди, Неговото име ще има сила в твоя живот. Ако не правиш това, демоните ще ти се подиграват в лицето. Нужно е да се влееш в Божията воля относно служението ти, за да можеш да придобиеш силата на Бог.

Разбира се, имало е случаи, когато съм мислил, че Бог отива в някаква посока, а Той е отивал в друга. Но всеки път, когато съм тръгвал по грешен път, съм падал по лице и съм се покайвал, намирал съм правилния път и помазанието отново се е връщало.
Принципът относно “силния човек”
През осемдесетте години аз продължавах да се уча. Бях с Райнхард Бонке, евангелизатор с изцелително помазание и мощно служение в Африка, а също и с други духовни лидери, служещи на Господ с мощ. Научих много от тях и все още се уча.

Например веднъж чух как Бонке извика: “Ти, дух на слепота, аз ти заповядвам в името на Исус да излезеш!”

“Какво е това?” – мислех си аз. Дори не знаех, че съществува такъв дух. Не помнех някой сляп човек да се беше изцерявал на мое събрание, а Бонке изцеряваше слепи хора наляво и надясно.

“Господи – питах се аз, – дали това е така?”

Затова го изпробвах на моите събрания и имаше изцерения на слепи хора повече, отколкото можех да си представя.

Като се задълбочавах в изучаване на Словото, открих, че Господ винаги първо се справяше със “силния човек”. Той не обръщаше внимание на дребните демони, а винаги търсеше началниците, тези, които са висши в йерархията.

В моите изцелителни събрания Бог често ми показва някой началник и аз се обръщам директно към него: “Ти, дух на болест”... “Ти, дух на смърт”. По този начин се пробива в чудеса. Слиза неописуема сила, когато се обърнеш към демоничния началник и му заповядваш: “В името на Исус, пусни тези хора!” Буквално можеш да чуеш шум като от мощен вятър, когато Божията сила започне да нахлува и да изпълва цялата зала.

Понякога хората започват да викат от изненада и вълнение, когато изведнъж усетят, че са освободени или изцерени.

Това е начинът, по който съм изучавал помазанието, но е нужно и много задълбочено изследване на Божието Слово. Да, помазанието зависи от покорството, но познаването на Писанията също е важен ключ към покорството. Защото колкото по-добре познаваш Бог, толкова повече Той може да ти довери от Своята сила.

Аз често си мисля за въпросите на мис Кулман: “Познаваш ли наистина Бог? Знаеш ли какво Го наскърбява? Знаеш ли какво Го радва и в какво благоволява?” Мисля, че сега вече мога да й отговоря: “Да, Кетрин, мисля, че наистина Го познавам.” Не напълно, аз все още се уча и мисля, че никога няма да дойде момент, в който вече няма да има нужда да се уча. Но аз ще продължавам да го правя. Прави го и ти!

Случвало ми се е да дойда до момент, в който ми се струва, че вече нищо не може да ме учуди, и точно в този момент Бог е правил нещо свежо, нещо ново. Той е пълен с изненади. Той прави нещата по един начин за известно време, после изведнъж помазанието се променя и Той започва да ги прави по различен начин, но разбира се, никога в противоречие с Божието Слово.
Смях в Лисабон
По време на едно събрание в Лисабон, Португалия, научих нещо за Бог, което ме учудва и до днес. Там присъстваше една жена на около 40-45 години, типична лелка със забрадка на главата, която стоеше доста безучастно. Когато започнах да се моля за нея, тя падна под силата на Святия Дух и неочаквано избухна в неописуем смях. Лицето й поруменя, тя цялата сияеше и не спираше да се смее и всичко това не беше отблъскващо, а някак си много трогателно.

Докато тя се превиваше от смях, Бог напълно я преобрази. Тази обикновена, тиха, простовата женица се смееше с най-прекрасния смях, който някога съм чувал и това беше толкова силно, че тя направо се превиваше на пода от смях. Казах на разпоредителите да не я закачат. Бях много развълнуван, исках да я наблюдавам и да науча нещо ново за Святия Дух. Бях уверен, че това, което се случва, е твърде хубаво, за да е “от плътта”. Искаше ми се да я спра и да я попитам: “Какво се случва с теб?”, но не можех. Святият Дух беше върху нея много мощно и тя просто не можеше да спре.

Когато накрая се успокои, тя още не можеше да говори. Толкова беше преизпълнена с Духа. Накрая успя да каже чрез преводача: “Невъзможно е да се опише.” В този момент толкова ми се искаше да знаех португалски, за да мога да разбера повече.

Господ ме научи нещо ново в този ден. Бях слушал Кетрин Кулман да говори за “свят смях”, но никога дотогава не го бях чувал. След този случай това започна да става много пъти в служението ми. Когато не е в плътта, защото тогава картината е грозна, този свят смях е пример за преливащата радост в Бог. Понякога копнея Бог да направи това и с мен. Той е наистина чудесен в прекрасната Си любов към Своите хора.

Бях свидетел на най-необикновени събития. Едно от тях се случваше почти на всички походи, и то обикновено точно в определено време – в сутрешното събрание на втория ден. Бог ме инструктираше да кажа на хората да запазят тишина със затворени очи и вдигнати ръце. Тогава Господ ми казваше: “Кажи: “Сега” и Аз ще ги докосна.” Това беше всичко, което трябваше да направя – да кажа: “Сега!” Учудващо, но когато го правех, се чуваха ахвания и дори викове, когато силата слезеше. Аз отварях очи и неизменно две трети от десет хиляди присъстващи бяха на земята. Ставаха всевъзможни чудеса и Бог се проявяваше мощно. Беше наистина велико!

Има и други начини, по които Духът ни освежаваше. Например, започнах да забелязвам, че Бог изцерява атеисти. Той докосваше протестанти, католици, петдесятни, непетдесятни, харизматици, нехаризматици, въобще всички – дори такива, които по мое мнение нито бяха новородени, нито живееха за Господ.

Явно имаше неща, които ми предстоеше да уча. Трябваше да уча и да помня – това важи и за всеки друг, – че не можем да ограничаваме Бог. Не можем да Му казваме кой трябва да получи чудо и кой не трябва и нашата любов трябва да бъде също толкова без лицеприятие, колкото и Неговата.

Попитах един известен Божи човек защо невярващи се изцеряват. Тогава той ме попита: “А какви хора изцеряваше Исус?”

Единственото, което можех да отговоря бе: “Прав си. Исус изцеряваше неспасени.”

По този начин се учех и продължавах да се уча, че всичко зависи от благодатта на Бог, а не от нашите дела. Ако Той иска да покаже милост на някой, който идва на мое събрание просто от любопитство или да се подиграва, единственото, което мога да кажа е: “Аз все още се уча.”