Глава 9 - Три вида помазание

Глава 9 - Три вида помазание

Всеки новороден вярващ е бил помазан с помазанието за прокажения, което е преобраз на спасението. Проказата е нелечима болест и е преобраз на греха, който също не може да се премахне с никакви човешки средства.

В закона за очистване на прокажения влизаше поръсването с кръвта на заклано животно. В Новия Завет виждаме, че лекарството за греха беше кръвта на Исус Христос и това е единственото ефикасно лекарство както тогава, така и днес. Жертвите на животни просто бяха преобраз на съвършената жертва на Божието Агне. Те бяха сянка на това, което Исус направи в действителност.

В Йоан 1:29 Йоан Кръстител вижда Исус и казва: “Вижте! Божия Агнец, който носи греха на света!” За тези, които разпознаха Исус, Той беше единствената жертва, чрез която ще се извърши умилостивение за греха на света.

В закона след поръсване с кръвта се изискваше помазване с миро. Това помазване е символ на докосването и влиянието на Святия Дух върху живота на човека.

Също както кръвта на Исус идва върху всеки, който призове името Му, така и помазването за прокажения не може да бъде възпряно от каквито и да е национални и деноминационни бариери. Защото, когато някой преживее благодатта на Исус, Святият Дух е Този, който обвинява за грях и дава увереност на човека, че е получил прощение.

Така че при спасението ти преживяваш първото помазване – помазването за прокажения – и то разкрива силата на кръвта.
Свещеническо помазание
Като вярващ, очистен чрез скъпоценната кръв на Исус, ти си новороден и запечатан от Духа, ти можеш и трябва да се придвижиш към второто помазание – свещеническото. Много вярващи нямат знание за това ниво на действие на Святия Дух в живота им и нямат представа как могат да го получат. Ако ти си един от тях, продължи да четеш и ще откриеш и ще влезеш в помазанието на сила, което е благословение, приготвено за теб от Бог.

Трябва да подчертая важността на тази стъпка, тъй като всяка част от тялото на Исус трябва да има служение. И това е помазанието за служение на Господ, което означава водене на души при Него. Служението не са твоите лични битки, които водиш с дявола за изцеление или в други области, но това е служение като свещеник пред Бог. Защото ние всички сме свещеници, независимо че не всеки е призован да проповядва от амвон и да води евангелизационни и изцелителни събрания.

А щом сме служители на Бог, ние се нуждаем от силата на Духа, за да служим. Това означава, че трябва да бъдем кръстени в Святия Дух, което е свещеническото помазание на Святия Дух върху нас. Без него ние ще постигнем твърде малко.

Също така свещеническото помазание е свързано с единството в тялото на Исус като живот в Божието царство. Често съм срещал самопровъзгласили се носители на това помазание, които са като вълци – единаци. Те мислят, че тяхното призвание и тяхното служение са толкова уникални, че пренебрегват Тялото на Исус. Така те всъщност не зачитат Бог.

Когато Бог излива истинското свещеническо помазание, винаги има единство и хармония. Спомнете си Псалм 133: „Вижте колко е добро и угодно да живеят братя в единодушие! Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, което слизаше по Аароновата брада, което слизаше по яката и дрехите му.“

Няма лично свещеническо помазание, което идва, за да служиш независимо от другите. То идва в единство и хармония, защото църквата функционира като едно тяло.

В книгата Деяния на апостолите се казва, че в деня на Петдесятница в горницата се бяха събрали в единство 120 човека и Святият Дух слезе върху тях с огън и сила. Те излязоха от къщата и започнаха да служат на Господ, като служеха на насъбралата се тълпа. Три хиляди човека бяха спасени! Какво помазание! Божието присъствие беше наистина много явно.

За разлика от помазанието за прокажения, свещеническото помазание не е еднократно. По време на Стария Завет свещениците бяха помазвани с миро всеки ден. Така трябва да бъде и с нас. Ние се нуждаем ежедневно от свещеническото помазание.

Свещеническото помазание донася присъствието и общението на Святия Дух. Идва откровение и разбиране за нещата. При помазанието за прокажения ние сме представени пред Бог по чудесен начин и осъзнаваме нуждата си от прощение на греховете, но нямаме разбиране за нещо повече.

Тъжно е, че много християни си остават на това ниво, и то по собствено желание. Те спират да търсят. Просто отказват да се предадат на Бог. Ушите им са глухи за Божия глас.

Но Библията ясно ни казва думите на Исус: “Моите овце слушат гласа Ми.” Ако ти наистина си от Неговото стадо и си приел свещеническото помазание, ти ще познаваш Божието присъствие и постоянно ще чуваш нежния глас на Бог. Това не е еднократно преживяване; трябва да бъдеш помазван отново и отново.

Понякога Бог ще ти разкрива велики истини, понякога просто ще ти даде да почувстваш колко много те обича. Може би ще те коригира за нещо или ще ти даде напътствия; може би ще ти обърне внимание върху точно определен стих, докато четеш Библията.

Въпреки че сигурно рядко или никога не си чувал истински глас, Бог има много начини, по които да ти говори. Тайната на истинското общение не е в това колко силно Бог ти говори, а в това доколко слушаш гласа Му. “Който има уши, нека слуша” се казва в Матей 11:15. Хубаво е да отделяш всеки ден време, в което мълчаливо да стоиш пред Бог. Така ще можеш да чуеш Неговия тих и нежен глас. Ако не преставаш да четеш Библията, да общуваш със Святия Дух и да се вслушваш в гласа на Бог, твоето сърце всеки ден ще бъде освежавано и ще изобилства с любов към нашия Господ.

Помазанието за прокажения (за спасението) се получава еднократно и ти не можеш да го загубиш, освен ако го отхвърлиш със собствената си воля. Бог никога няма да те остави, ако ти не Го оставиш. Да Го отхвърлиш означава да предпочетеш погублението пред спасението.

За разлика от помазанието за спасение свещеническото помазание може да бъде загубено, когато дойде грях в сърцето ти. Свещеническото помазание просто се вдига. Ето защо то трябва да бъде подновявано ежедневно; то ще те отведе в присъствието на Бог – толкова близо, толкова реално, че сълзите сами ще започнат да се стичат по лицето ти.
Царското помазание
Веднъж щом си получил помазанието за спасение и свещеническото помазание, не спирай до тук. Прекрасно е, че ги имаш, но можеш да стигнеш още по-надалеч.

Нищо не може да се сравни с царското помазание. То е най-мощното от трите. То издига човека до позицията на огромен авторитет в Бог, като му дава власт над демоните, сила да ги изгонва с една дума. Единствено това помазание ще ви даде силата да разпръсвате враговете на Бог така, както го правеше апостол Павел.

Царското помазание е най-трудно за получаване. Докато помазанието за прокажения идва чрез приемане на Исус, а свещеническото – чрез общение с Исус, то царското помазанието идва чрез покорство на Исус.

Едва когато чуеш ремата от Бог, отнасяща се точно за дадения момент, и тя дойде с думите “Така казва Господ” – тогава ти си получил царското помазание. Вие знаете, че има логос – писаното Слово, или Библията, – но логосът не ти дава царското помазание, въпреки че е изключително важно, утвърдено е на небето и е истинно завинаги.

Вкусвал съм от това помазание и преди, но на тези походи изведнъж получих сила да изгонвам демони на болест и страдания и да получавам специално ръководство, което да освобождава Святия Дух и действието Му сред 12-15-хилядни множества всяка вечер. Имаше стотици потвърдени изцерения и хиляди спасени. Между изцерените имаше някои, които ставаха от инвалидни колички; други хвърляха патериците. Имаше няколко случая на отворени слепи очи и глухи уши.

На събрание в Тулса, Оклахома, беше изцерена една жена с неврологично заболяване и деформация на костите. Тя беше на платформата и стана от количката пред очите на всички хора. Тя свидетелства, че докторите са й казали, че никога няма да може да ходи отново, но сега тя не се нуждае вече от инвалидната количка.

Също в Тулса беше дошла жена от Хобс, Ню Мексико, която имаше диагноза хронична левкемия. Тя беше изцерена и по-късно представи документ с медицинско потвърждение. Това беше тежкото помазание на Бог.

В моите телевизионни предавания, за които Бог ми говори някъде по същото време, когато започвах ежемесечните походи, ние показваме заснети откъси от събрания по време на походите, а също се молим за хората директно. Една жена, бола от лимфоцитна левкемия, получила изцеление, докато гледала телевизионното предава-не. Нейният домашен лекар потвърдил изцелението и казал, че никога не е виждал подобно нещо, и дори застрахователната компания престанала да й изплаща компенсации след като се уверили в изцелението.

Списъкът с изцерения продължава. В Портланд, Орегон - жена, изцерена от тежко заболяване на алергична основа. В Спартанбург, Южна Каролина - жена, изцерена от белодробно заболяване.

Всяко едно от тези изцерения е било дело на Господ. Цялата слава и почит, и хваление са единствено за Него.

А относно помазанието мога да кажа, че настъпваше голяма промяна в мен, когато излизах на платформата. Аз знам, че присъствието е с мен, докато си вървя по улицата, когато съм в хотела или другаде. Знам, че то не ме напуска през целия ден, но когато стъпя на платформата, сякаш върху мен слиза по-тежко помазание, “по-плътна мантия”.

Когато не съм на служба, аз мога да се моля за човек и той да бъде повален от Духа, но когато съм застанал на платформата като служител на Бог, готов за бой, слиза едно внушително страхопочитание, присъствие и сила, която може да поваля стотици хора едновременно. Там вече не стои малкият Бени Хин, но Всемогъщият Бог изявява силата Си.

Аз се изкачих на ново ниво от момента, в който започнах тези походи. Бог потвърждаваше Словото Си със знамения и чудеса, докато аз проповядвах благовестието. С учудване забелязах, че едно просто махване с ръка може да предизвика сила, която поваля хора, докато помазанието работи в тях. Дори само едно духване често караше хората да падат така лесно, както ако духнеш перце. При всички тези случаи аз чувствах някакво изтръпване в ръцете си. Знаех, че изтръпването не е силата, но е свидетелство за силата.

Бях учуден и повече от всякога осъзнавах, че това е силата на помазанието на Святия Дух, която убеждава хората в Божията реалност по начин, по който никога до този момент не бях преживявал.
Примери от Хюстън
В Хюстън имаше примери на такова проявление.

На едно събрание Господ се прояви по много впечатляващ начин, за да покаже свръхестествена-та същност на тези “ръкомахания” и “духания”.

Глория Слосър, съпруга на мой добър приятел и колега, който служи на Отец, Сина и Святия Дух от много години, седяла на един от предните редове в зала с около 12500 души на моето събрание. Тя никога не била падала от Духа, но напълно вярвала в тези проявления.

Когато Бог ми говори да махна към публиката, Глория, заедно с хората от първите десет реда, била повалена от силата на Духа. По-късно тя сподели, че било чудесно и че се смяла от радост, когато Бог я докоснал по такъв чудесен начин.

Няколко минути по-късно аз призовах да излязат напред хора, които искат истински да се посветят на Господ и да приемат помазание. Няколко стотин човека излязоха напред. Глория седеше на осмия ред. Аз мислех да махна над тях, но един глас в мен каза: “Духни.” Затова аз духнах в микрофона и стотици хора паднаха, включително и Глория.

По-късно тя разказваше, че това е преживяване, което не може да се опише с думи, но е прекрасно, защото получаваш дълбоко откровение за Божието присъствие. Тя също сподели: “Аз си мислех, че хората падат отпред назад, и че може би аз падам на принципа на доминото. Но не беше така. Хората падаха отзад напред. Когато бях повалена от Духа, аз паднах върху една жена и тя скоро започна да казва: “Стани, стани”, но всичко, което можех да отвърна, беше: “Не мога, не мога”. Не можех да стоя на краката си. Също не можех да спра да се усмихвам. Бях пълна с радост. По целия път от палатката до хотела усмивката не слизаше от лицето ми.”

Някои хора са ме питали какво се опитвам да направя, когато духам върху тях. Аз имам само един отговор: “Бог ми каза да го направя, не знам нищо по-добро от това да се покоря.”

Искам да ви разкажа за още един случай в Хюстън. Това се е случвало много пъти, но този път беше особено драматично. Докато още пеехме и се покланяхме, аз повиках да излязат напред една семейна двойка, която имаше специална нужда. Докато те стояха, Стив Брок и аз пеехме “Име над всяко друго име” и тогава хорът се присъедини към нас на припева, който започва толкова величествено с думите: “Аз Съм Йехова. Аз Съм Този, Който Е”.

В този момент двойката, стояща на няколко метра от Стив и мен, беше повалена от Духа точно там, на платформата. Никой не ги докосна. Сам Бог го извърши без помощта на човешки инструмент. Защо? Това семейство се нуждаеше да се увери в Божията реалност, в присъствието на своя чудесен Спасител. Виждал съм това да се случва на много места – хора преживяват Божията любов и сила по уникален начин.
Това се е случвало и у дома
В моята църква в Християнски център Орландо ние наблягаме на поучението и хвалението, но от време на време, често съвсем неочаквано, Господ изявява силата Си по драматичен начин.

Наскоро, по време на неделна служба, се молех за няколко служители и абсолютно без причина се обърнах назад и видях една жена в инвалидна количка. Вътре в мен нещо проговори: “Иди и се моли за нея – сега!” Това сякаш ме удари – “Сега!”

Аз скочих от платформата и съм сигурен, че всички се зачудиха къде съм тръгнал: “Ето, пасторът пак тръгна нанякъде.”

Изтичах при жената, прегърнах я силно и казах: “Господи, освободи помазанието Си.”

Тя скочи от инвалидната количка. Бързо се обърнах към хора и извиках: “Отдайте слава на Господ, хвалете Го!” Беше неописуем момент. А хвалението се бавеше и не беше готово да засвири. Тогава аз извиках отново. Тази жена беше преживяла велико чудо и ние трябваше да отдадем славата на Бог. Когато музиката заля залата, жената сама се изправи и започна да тича наоколо. Цялото място се изпълни с диво хваление.

Оказа се, че жената е страдала от множествена склероза. Мъжът й стоеше до нея и плачеше като дете, докато тя разказваше как се беше помолила с думите: “Господи, моля Те, направи го тази вечер, защото ние си отиваме и може би никога няма да имаме възможност да дойдем пак. Моля Те, нека служителят да дойде и да се помоли за мен.”

Божият глас просто ми каза: “Иди и се моли за нея – сега!”

Учудващо е, но Бог знае как да привлече вниманието ти.