Неврохирурзи настояват НЗОК да покрива две нови терапии

Кабинетът прие пожелателен план за справяне с бедността

Пореден план за справяне с бедността, който има по-скоро пожелателен характер, прие Министерският съвет на заседанието си вчера. Осигуряване на заетост и повишаване на доходите от труд са акцентите в одобрения вчера от Министерския съвет (МС) План за действие за борба с бедността за периода 2015-2016 г., гласи съобщението на правителствената информационна служба.

Поредният план за справяне с бедността отново акцентира върху приоритетите в Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020. Напомня се, че в контекста на Стратегия "Европа 2020" през 2010 г. първото правителство на Бойко Борисов е приело "Национална цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г.".

"Осигуряването на равен достъп до предучилищно и училищно образование, до качествено здравеопазване и устойчивост на социалните плащания са сред политиките, които са заложени за намаляване на бедността и социалното изключване. Предвижда се да се подобри взаимодействието в сферата на образованието, здравеопазването, заетостта и социалните услуги при реализирането на общи цели за социално включване", са баналните фрази, с които се представя планът.

В приетия документ са заложени и мерки за подобряването на жилищните условия на уязвимите групи и подкрепа на бездомните. За постигането на целите в плана и Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 се поставя акцент върху партньорството между централната, местната власт и неправителствения сектор.

На вчерашното заседание МС прие и законодателната си програма за второто полугодие на 2015 г., в която са включени 80 законопроекта. Министерството на финансите ще внесе Законопроект на Кодекс за застраховането, с който ще бъдат въведени изисквания на три европейски директиви. Поправки в Закона за защита при бедствия готви МВР, а Министерството на отбраната ще предложи редакция на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.

Сред другите проекти са поправки в Закона за закрила и развитие на културата, с които ще се въведат единни правила за финансиране чрез стандарти на държавните, регионалните и общинските културни институти в сферата на музеите и подводните археологически проучвания и библиотечното дело.

Програмата предвижда и поправки в Закона за висшето образование, които ще доведат до стимулиране на научноизследователската дейност на висшите училища и развитието на иновациите. Министерството на околната среда и водите ще предложи промени в три закона -за управление на отпадъците, за биологичното разнообразие и за защитените територии. Здравното министерство готви изменение и допълнение на Закона за здравето, с които ще се направи пореден опит за създаване на единна информационна здравна система.

Разговор с проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз

БНТ, “Денят започва”, http://bnt.bg/part-of-show/tryabva-li-da-padne-dds-va-rhu-lekarstvata



Водещ: ДДС върху лекарствата в България е твърде висок и трябва да се намали. Това препоръча Световната банка в доклад с насоки за реформите на сектора на лекарствените продукти у нас. Документът е част от споразумението между банката и страната ни за предоставяне на консултантски услуги. Другите изводи са, че пациентите плащат прекалено много от джоба си за медикаменти, а системата за включване и плащане на лекарства от НЗОК не е ефективна. За парите за лекарства сега ще си говорим в следващите минути с проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз. Добро утро.

Проф. Илко Гетов: Добро утро.

Водещ: Това предложение не се обсъжда за първи път – за намаляване на ДДС. Кои са причините за по-ниско ДДС върху лекарствата да се отлага?

Проф. Илко Гетов: Да, наистина, проблемът не се обсъжда за първи път. Има три, така да кажа, сезонни теми по отношение на лекарствата. Едното е цената на прахчетата зимата, когато дойдат грипните вируси, второто е бюджетът на Касата за лекарства, и третото е ДДС. Всяка година, когато сме в период на бюджетно планиране, тоест на бюджета 2016 г. в случая БФС и ние като експерти сме поставяли този период още от 2007 г., че лекарствата не са обикновена стока и че не могат да бъдат облагани със същата ставка на ДДС. Имаше някаква светлина в тунела 2011 г. Но за съжаление и на този етап проблемът стои. Мисля, че основният проблем е неосъзнаването на ефекта на намаляването на ДДС върху лекарствата, и то по-специално върху частта платено от НЗОК или от публичните средства, които всички ние плащаме, тоест се събират, за да има достъп до качествено здравеопазване. В крайна сметка ползватели на системата ежемесечно са над 1,5 млн. български граждани, които получават своите напълно безплатно или частично безплатно лекарства. За тях плаща НЗОК. Тази бройка е почти колкото пенсионерите в България. Не вярвам толкова хора да играят хазарт и не вярвам толкова хора да пътуват в чужбина, защото това са двете специфични ставки на ДДС, тоест намалени ставки на ДДС. От друга страна, всяка година се отчита дефицит в бюджета на Касата по отношение на плащанията за лекарства. И аз мога да кажа тук една елементарна справка – от месеци януари до месец юли включително Касата е платила за лекарства 460 млн., близо 460 млн. лв., от които 76 млн. са ДДС. Тоест те са върнати обратно в бюджета и това се явява втори път облагане. Защото един път имате облагане, тоест плащане на здравна осигуровка, и втори път – ДДС върху ползването на тази услуга – получаване лекарства по НЗОК. Това е равносилно на данък върху пенсиите, на практика. Освен това до края на годината се очертава един сериозен, бих казал тревожен дефицит от порядъка на 45 млн. лв. по отношение на парите за лекарства от НЗОК. И виждате, че тази сума, която е дефицит е по-малка от това, което е платено. Тоест в случая, за да няма актуализация всяка година на бюджета, за да се удържат разходите по отношение на лекарствата, най-лесният вариант е намаляването на ДДС върху частта платена от НЗОК за лекарства по лекарско предписание. Разбира се, нещата не ги откриваме ние. Това не е топлата вода, която ние ще открием. Аз няма да кажа може би нищо ново за вас и за зрителите на БНТ, че в ЕС четири държави имат еднаква ставка за лекарствата, както за всички останали стоки. И това са, забележете, България, Дания с 25% ДДС, Германия с 19% ДДС и Ирландия с 23%. Къде са, нали, както е казал един знаменит българин: „къде са те, къде сме ние”.

Водещ: Всъщност забавянето на едно подобно решение някакъв вид сигурност за бюджета, който както казахме над 1,5 млн. души, използващи лекарства биха разклатили, така ли? Затова ли финансовите министри последните години категорично стоят срещу тази идея?

Проф. Илко Гетов: Значи, според мен, тук е въпрос на политическо решение и намесата на министър-председателя е решаваща. Защото се касае за няколко километра магистрали в крайна сметка. Пак казвам, ние не искаме падането на ДДС или премахването по-скоро на ДДС върху всички лекарства, макар че намаляването на ставката на ДДС върху лекарства, платени от НЗОК или нейното премахване би усложнило неимоверно работата в системата, на операторите в системата – производители, търговски на едро и аптеки, тъй като те ще трябва да водят два склада – лекарства с ДДС и лекарства без ДДС. Но ние сме готови да поемем тази отговорност, защото тук се касае за по-добър достъп, за решаване на проблемите с отстъпките, които фирмите ще възстановяват на Касата, знаете, нова наредба излезе, и удържане на разходите за лекарства по отношение на НЗОК.

Водещ: Икономистите обаче излизат с такъв аргумент, че няма сериозни основания да чакаме поевтиняване на лекарствата, ако ДДС бъде намалено. Виждате ли подобно нещо?

Проф. Илко Гетов: Не знам кой го е казал. Може би не е запознат със системата на ценообразуване на лекарствата в детайли.

Водещ: За съжаление, човекът, който го е казал, трябваше да бъде ваш събеседник. Но е болен днес.

Проф. Илко Гетов: Аз ще ви кажа едни прости сметки, които направих вчера, когато получих поканата за участие. Системата на ценообразуване в България е на т.нар. пределна цена. Тоест имате максимално допустими надценки по веригата. За търговеца на едро, в зависимост от цената на лекарствата, това са 7,6 и 4%, за търговците на дребно – 20, 18,16%. И ако в първата група това са лекарства с производствена цена от 0 до 10 лв., в случая с ДДС пределната цена е 13,97, а в случая без ДДС по веригата тя е 12,70. Тоест това са почти 10% намаление. Ако това не е сериозно, нали, не знам кое е сериозно намаление. След като петролът падна няколко пъти, пък горивата по бензиностанциите паднаха с 2, 3, 5, 7 ст. В следващата група от 10 до 30 лв. в случая с ДДС пределната цена е 44,64 лв., а без ДДС е 37,20 лв. Тоест това са близо 18-19%. Но тук има и още един много съществен проблем. Ние обсъждаме ДДС върху лекарствата. А ДДС върху медицинските изделия? Знаете, че многобройни са оплакванията за високите цени на медицинските изделия, особено тези, които са имплантируеми – стентове, клапи, протези и т.н.

Водещ: Това би намалило цените на медицинските услуги?

Проф. Илко Гетов: Няма, там няма ДДС. Говорим за медицинските изделия. Тоест това са имплантируемите медицински изделия...

Водещ: Не, аз имам предвид, че когато човек отиде да търси лечение, той плаща една обща цена. Това дали върху едното има ДДС или не...

Проф. Илко Гетов: Да. Така че би трябвало в един общ контекст да се обсъжда намаляването или въвеждането на някаква диференцирана ставка върху ДДС за лекарствата по НЗОК или за които плаща НЗОК, и медицинските изделия – това са тест лентички, това са имплантируеми стентове, клапи, протези, да не влизаме в тези детайли. Но това е един, как да кажа, един по-голям проблем, който трябва да се реши, той не може да се реши само от Министерство на финансите, не може да се реши от Министерство на здравеопазването. Просто трябва да е комплексен подходът.

Водещ: 4 държави споменахме с високо ДДС върху лекарствата. Ако трябва да направим сравнение къде са те – къде сме ние. Ние сме най-бедни, може би сме най-бeдни...

Проф. Илко Гетов: За съжаление...

Водещ: ... в ЕС.

Проф. Илко Гетов: Това не го казваме ние. Това са данните на същата тази банка, която ни препоръчва това.

Водещ: Точно така. Как стои въпросът обаче с ДДС-то в останалите държави-членки на ЕС?

Проф. Илко Гетов: Ами, аз имам една справка пред мен. Може би ще е по-интересно за съседните държави, защото много често се говори, че българите ходят да си купуват лекарства в съседните държави.

Водещ: Имате предвид Гърция и Румъния?

Проф. Илко Гетов: Ами, да. Значи, за Гърция, там нещата са много сложни, защото те се променят на всеки 40 дни. Но примерът е, че ДДС върху лекарства по лекарско предписание в Гърция е 6,5%, а стандартният ДДС е 23%. И дори туризмът, който е основното перо в гръцкия бюджет е с по-висок ДДС, отколкото лекарствата.

Водещ: От скоро.

Проф. Илко Гетов: От скоро, да. Разбира се, от скоро. Нали ние говорим към днешния момент. В Македония стандартен ДДС 18%, 5% върху лекарства по лекарско предписание. Сърбия – стандартен процент 20%, за лекарства по лекарско предписание – 10%. Турция – 18% стандартен, 8% върху лекарствата. Мисля, че не е необходимо повече да влизаме в тези детайли. Примерите са очевидни. Богати държави, всички централно- и източноевропейски държави, новоприсъединили се към ЕС имат диференцирана ставка ДДС върху лекарствата. И това са факти, които никой не може да обори. Румъния, Полша, Унгария – това са държави, които са горе-долу от нашата черга, говорим като вътрешна организация.

Водещ: Тази ниска ставка, според вас, трябва да бъде върху всички лекарства, включително и тези с рецепта или не?

Проф. Илко Гетов: Не. Ние смятаме, че на този етап трябва да се въведе диференцирана ставка или нулева ставка върху ДДС само за лекарствата, заплащани от НЗОК. Нека това бъде първата стъпка. Ако наистина не се наблюдават положителни промени, тоест има някакви пробиви по системата, съответно нещата могат много лесно да се върнат в изходно ниво. Но могат да продължат мерките. Защото знаете, че лекарствата, нали, човек не се избира дали да се лекува или не, той просто има нужда.

Водещ: А дали няма да изкриви пазара това диференциране на ставката?

Проф. Илко Гетов: В какъв смисъл да го изкриви?

Водещ: В търговски.

Проф. Илко Гетов: Не, не вярвам. Лекарствата са с много стриктно ценообразуване. В България е въведена системата на външното референтно ценообразуване, като се взима най-ниската цена, открита в 17 държави-членки на ЕС. И това няма как да я изкриви. Освен това, от следващия месец ще има и т.нар. отстъпки по Наредба 10, които иновативните компании ще връщат на Касата определен процент от генерирания оборот. Така че няма луфтове за изкривяване на лекарстворазпространителната система, още повече, че тя е много стриктно регулиране.

Водещ: Още едно притеснение от страна на икономистите обаче има – за свръхкупуване, свръхзапасяване с лекарства. Това възможно ли е да се получи?

Проф. Илко Гетов: Кога?

Водещ: След намаляване, евентуално на ставката.

Проф. Илко Гетов: На фона на мненията и на оплакванията на пациенти, че лекарствата в България са им скъпи, не вярвам да има подобно свръхкупуване и свръхзапасяване. Защото, вижте, става въпрос за следното – имате 100% платени лекарства, които пристигат в аптеката на цена на търговец на едро, така се плащат от Касата. И тук става въпрос за премахване на ДДС върху производствената цена и върху надценката на търговец на едро. Тоест това няма, нищо не плаща пациентът. Той няма да усети, че те са с по-ниска цена. Но това ще има положителен ефект върху бюджета на Касата. Защото тези пари тя няма да ги върне обратно в бюджета, тоест във фискалната рамка, в консолидирания бюджет. А по отношение на частично платените лекарства, те са, една част плаща Касата, една част плаща пациентът. Това, което е по Касата да е без ДДС, а върху останалата част 25, 50 или 75% ДДС си остава това, което плаща пациентът. Тоест той няма да усети по-ниската цена.

Водещ: Говорим за ставка. Ама не споменахме – колко, според вас, трябва да бъде ставката върху лекарствата? Идеалният вариант е 0.

Проф. Илко Гетов: Е, идеалният вариант е нулева.

Водещ: Това няма да стане е ясно.

Проф. Илко Гетов: Така, според мен, трябва да бъде от порядъка 8-9-10%. Тоест половината от стандартната ставка, за да се усети наистина. Ако тя е от 20 на 18, това на практика няма да има особен бюджет. Но пак казвам, аз не съм финансист, аз не съм бюджетар, аз не съм политик и не мога да отговоря солидно на такива ...

Водещ: Пак, от страна на фармацевтите трябва да имате някакви разчети.

Проф. Илко Гетов: Но от гледна точка на експертите, нали, пак казвам, още от 2007 г. поставяме този въпрос – ДДС трябва да бъде с диференцирана ставка и да е около половината от стандартната.

Водещ: Цената на лекарствата е основен акцент при формирането на лекарствената политика. Не по-малко важни са обаче достъпът на пациента до аптека, мястото на фармацевта в системата на здравеопазването. На дневен ред ли е подобно обсъждане?

Проф. Илко Гетов: Подобни обсъждания текат. Подготвя се пакет от промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Ние смятаме, че мястото и ролята на фармацевта в системата на здравеопазването е недооценена и недоизползвано от гледна точка на ресурси и на възможности. И поради тази причина сме, така, в усилени контакти с Министерство на здравеопазването за търсенето на варианти за това да се подобри. Мога да дам най-различни примери. Но може би, така, излизаме от темата за ДДС. Другият ...

Водещ: Но пък сме в темата за лекарствата.

Проф. Илко Гетов: Да, то е общо темата за лекарствата. Но достъпността е една част от темата. От друга страна, тепърва предстоят сериозни промени в системата на ценообразуване и на достъпа. Съвсем скоро ще бъде въведена и оценката на здравни технологии за новите международни непатентни наименования и новите молекули, новите лекарства. Така че системата върви към изчистване или по-скоро към предвидимост. Защото наистина разходите за лекарства нарастват неимоверно. Тоест има едно свръхпредписване на лекарства, има преосигуряване на пациентите с лекарствена терапия, което не е полезно нито за бюджета, нито за, как да кажа, за индивидуалния пациент той да пие с шепи лекарства. Говорим много сериозно, разговаряме по отношение на т.нар. генерично предписване, тоест прехвърляне на част от отговорностите по избор на терапия върху фармацевта и върху пациента, тоест той да има информиран избор и да го направи в аптеката. Но това са все още в сферата на идеите и така усилената законодателна работа на Министерство на здравеопазването.

Водещ: Достъпността, понеже вие споменахте тази дума. Има някакъв вид дискриминация спрямо хората от малките населени места. Мисли ли се в това отношение?

Проф. Илко Гетов: Да, мисли се в това отношение. Едната от идеите, които, така, обикалят, ако мога да кажа кабинетите, това е създаването на национална аптечна карта. Като тази национална аптечна карта има две цели: първата цел е да даде ясна визия за това каква е достъпността до лекарства и фармацевтични услуги в различните части на страната; и другата цел, разбира се, е да подобри териториалното разположение или достъпността, физическият достъп до лекарства на българските граждани. Защото има цели общини, където няма нито една аптека, която да е сключила договор с Касата, например. Или има цели области, където определени групи лекарства може да ги получите само от една-единствена аптека. Или ако живеете в по-отдалечено населено място, трябва всеки месец да пътувате и това е допълнителен харч, ако мога така да кажа. От друга страна трябва да се потърсят стимули за това да бъдат откривани аптеки в тези малки населени места. Защото оставяйки аптечната система да работи на принципа на една обикновена търговска система, тоест имаш оборот – съществуваш, нямаш оборот – не съществуваш, нали, това е препоръката да не употребяваме свръхмного лекарства, да намалим разхода за лекарства, да има по-добър достъп и пациентите да плащат по-малко. Защото една от идеите от основния пакет за заболяване е това – в основния пакет от заболявания да има лекарства, които са напълно безплатни за пациенти, тоест той да не доплаща.

Водещ: Благодаря ви за това гостуване. Пък да се надяваме, че ще излезе от графата и най-бедни, и най-болни в ЕС.

Проф. Илко Гетов: И най-много плащащи.

Водещ: И най-много плащащи, да. Проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз, гост в студиото на „Денят започва”.

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване

Изтегляне 0.97 Mb.

Сподели с приятели: