Памет курсова работа

Ученето и паметта са два взаимно свързани процеса. Според Хотерсол ученето е актът на придобиване на някаква информация или умение. Това е психичен процес, който води до съхраняване на думи, идеи, факти, умствени образи и моторни умения (или някакъв друг вид информация) в човешката памет. Същият автор определя паметта като актът на съхраняване на онова, което е било придобито за по-късна употреба. Резултатът от тези два процеса може да се разкрие чрез наблюдение поведението на човека.

Ако дадем пример с явяването на изпит по даден предмет –оценката от изпита ще е отражение на това доколко е „научен” учебният материал. Обаче в оценката намират отражение три различни процеса. Първият е дали информацията е научена или придобита, вторият – дали е съхранена до момента на изпита /и след това / и третият – дали ще бъде извлечена от паметта, за да се отговори на въпросите от изпита. И трите процеса са необходими за доброто представяне.

В този ред на мисли може да се направи аналогия с дейността на компютрите. И функционирането на компютрите, и човека приемат информация, обработват я и след това дават резултат или изходни данни. Компютърната програма е алгоритъм /система от инстукции за изпълняване на различни задачи стъпка по стъпка/ и е много подходящо човешката дейност да се разглежда като продукт на подобен алгоритъм.

Описаните примери показват връзката между учене и памет и как преработката на информацията е един от начините за разглеждане на паметовата функция.

В човешкаа памет съществуват три различни, но свързани помежду си процеса. Първият от тях е кодирането. Това е възприемането и представянето на някакъв къс информация. Този термин съответства на компютърните функции - въвеждане на информацията от носител /диск, флаш памет и т.н./, превеждането на тази информация от носителя на използваем език или код и изпълнение на зададените му инструкции. Терминът кодиране в човешката памет съответства на въвеждането на информация в компютъра и нейното превеждане. Информацията може да се представи в паметта чрез един от няколко кода така, както например понятието книга може да се представи чрез написаната дума книга, чрез рисунка, снимка на книга и др. Всеки компонент на паметовата система има определен код, на които разчита.

Вторият процес в човешката памет е съхранението, след като новокодираната информация се „задържи” в паметовата система. Този процес е с различна продължителност – от няколко секунди до много дълъг период от време. Съхранението е различно в зависимост от това докога ни е необходима съответната информация. Ако трябва да съхраним информацията примерно за телефонен номер, който ще наберем веднага, то си казваме на глас номера и отиваме да го наберем – по този начин информацията е кодирана и съхранена в паметта. В този случай съхранението на информацията е просто и не са необходими особени усилия. Не така се съхранява информацията при четене текста на една роля от артист и нейното изпълнение след месец. В този случай се налага репетиране на текста.

Третият процес е извличане на паметта. Кодираната и съхранена информация трябва да се възстанови, за да бъде полезна. При примера с телефонния номер извличането ще бъде вероятно без проблем, ако е след 10-15 секунди след виждането му, защото информацията се извлича от кратковременната памет. Извличането на текста на ролята изисква повече усилия и то включна извличане от дълговременната памет.

Процесите на кодирането, съхранението и извличането биват два вида-съзнателни и автоматични. В примера с телефонния номер тези неща сякаш се случват без внимание или усилия - автоматично. При запаметяване текста на ролята запаметяването изисква усилия, т. е. тези процеси се извършват съзнателно.

Психолозите са използвали три основни задачи при изучаване на човешката памет- заучаване наново /relearning/, възпроизвеждане /recall/ и разпознаване /recognition/ или трите R.

Заучаването наново е дейност, при която от изследваното лице се изисква да учи материал за втори път. Изследователят, който първи провежда системни експерименти върху човешкото учене и памет е Херман Ебингаус. Той е работил самостоятелно като е използвал себе си като изследвано лице и е създал научен метод за изучаване на ученето и запаметяването, като ги нарича „по-висши психични процеси”. Научният му труд за паметта излиза през 1885г. И оказва голямо влияние за новата по това време дисциплина психология. Той смята, че научаването на списък с неща или факти трябва да остави някаква следа в паметта. Ако всички тези паметови следи се загубят или забравят, то повторното ученето на този списък би трябвало да отнеме същото времеия. и усилия. Ако повторното научаване на списъка е по-бързо отколкото първия път, то в паметта са останали следи и някои от нещата са били запаметени. Психологът изследва тези идеи със собствената си памет, като съставя списъци от безсмислени срички. Той учи тези списъци, докато стигне ниво да ги възпроизведе напълно. След известно време се връща към списъка отново и записва много точно броя на опитите, докато стигне същото критерийно ровнище. Ако първоночално е научил списъка с 10 опита, а 6 при повторното учене, то значи че в паметта са останали следи за 4 опита – 40%. Въз основа на тези изследвания Ебинхаус съставя крива на забравянето, която включва съхранените следи, наблюдавани при различни интервали от време. Основният фактор при забрявянето е времето-забравянето в началото е бързо, а след това скоростта на забравяне намалява.

Втората задача при изследване на паметта е възпроизвеждането. Изследваният трябва да си спомни и назове неща, които са били заучени.

В изследванията са използвани три различни варианта на задачи за възпроизвеждане - свободно, серийно и насочено. Свободното възпроизвеждане се характеризира с това, че изследваното лице може да каже научените неща в свободен ред, серийното- да ги възпроизведе точно в същия ред, като са били първоначално, насоченото – при него на изследвания се дава някаква насока.

Разпознаването е третата задача за учене – на изследваното лице се показва набор от айтеми и след това от него се изисква да ги посочи в множество от алтернативи в друг списък. Тестът с множествени отговори е пример на памет за разрознаване.

Разделянето на паметта на съвсем кратка по продължителност и с по-голяма продължителност е подробно описано от Уилям Джеймс в края на 19 век. Според него съществуват два вида спомени – основни и вторични.

Съвременните психолози добавят и трети вид - сетивна памет. Тя е първият компонет в последователността на паметта, най-краткотрайна и доста трудна за изучаване. Тя е два вида - слухова и зрителна. Слуховата памет се нарича още ехтяща – това е термин, използван за описване способността на психиката да „чува” отново информацията почти като ехо. Това е много кратковременен буфер за съхранение на звуци. Буфер е термин за компонента на паметта, чиято функция е временно да съхранява информация за използване в по-нататъшен психичиен процес. Така например звуци, които не ни интересуват, биват игнорирани от нас и скоро не достигат до съзнанието ни. Те се кодират и много бързо се земестват със следващите звуци. Ако обаче чуем името си в разговор или думите на приятел, то те се кодират, минават през сетивната памет до кратковременната памет и достигат д о съзнанието. Способността ни да обърнем внимание на едно от няколка съобщения се нарича селективно внимание. Един от първите психолози, изучавали селективното внимание е Чери. Според него за да разграничим различни съобщения, идващи едновременно може да се използват различни физически насоки - например приближаване към този, когото искаме да чуем.

Зрителната памет е зретелното съответствие на слуховата памет. Тя действа подобна на слуховата памет - зрителната система кодира много повече информация, отколкото сме в състояние да възприемем. Информацията, на която обръщаме внимание отива до кратковременната памет, а останалата се губи. И тук много важно значение има вниманието– то е маханизма за насочване на информацията от зрителната сетивна към кратковременната памет /КВП/. КВП се нарича и работна – в нея в даден момент се извършва умствената дейност.ъществуват редица идеи за КВП.

Едната е като буфер за повторение- при запаметяване на телефонен номер например той се повтаря няколко пъти, след известна пауза пак се повтаря и т.н. по този начин репетираме информацията от КВП цел да се създаде постоянна следа в паметта.

Обемът на КВП не е безкраен. Той е по-малък от обема на сетивната памет. Пример за обема на КВП е запомнянето на телефонен намер с 6 и 16 цифри. При по-големият номер се изисква голяма концентрация и има вироятност да се откажем от запомнянето му.

Преодоляване на ограниченията на обема на КВП – възможно е да преодолеем ограничението и като накъсваме на части или групираме.Пример за това е запомнянето на мобилен телефонен номер – групираме първите 4 цифри като отделен айтем.

КВП код - информацията се съхранява чрез акустичен или основан на звуковете код.

Извличане на КВП код - извличането на информация от КВП изглежда автоматично, но въпреки това той не е незабавен и отнема време.

Продължителност на КВП – един айтем не може да остане в КВП повече от 15-20 сек. Ако на бъде преработен допълнително.

Някои съвременни изследвания разглеждат КВП като мястото, където се извършват умствени операции при решаване на проблеми и разбиране на езика. Тя е като умствен „тефтер”, в които се „записват” за по-нататъшна употреба междинните стъпки в обемни проблеми.

Дълговременната памет /ДВП/ е система за относително постоянно съхранение и задържа голям обем информация. Тя има неограничен обем. Тълвинг през 1972 г. описва два компонента на ДВП – памет за епизоди и семантична /ДВП/. Паметта за епизоди е автобиографичният, дълговременен паметов „склад”. В нея се пазят в груба хронологичен ред преживявания и спомени- рожден ден на 10г., храна на обяд, име на преподавател в първи клас и т.н. Изизскване за кодиране на информацията е да е имало преживяване и да е формиран дълготраен спомен за него. Семантичната памет съдържа останалата част от дълговременните спомени. Тя е съхраняването на по-общите познания. Редица психолози считат, че съдържанието на семантичната памет се съхранява в ейрархична мрежова структура.

Съществуват три типа задачи за възпроизвеждане- свободно, серийно и насочено. При свободното възпроизвеждане изследваните трябва да си спомнят айтемите от списък в произволен ред, след като са имали определено време за учене. Наблюдават се следните модели на точност – добро възпроизвеждане на първите айтеми – ефект на първопостъпилата информация, добро възпроизвеждане на последните айтеми – ефект на последната постъпила информация. При серийното възпроизвеждане айтемите се възпроизвеждат в първоначалния им ред. Изследваните лица в този случай могат да възпроизведат точно реда на айтемите, но е необходимо да им позволи да ги повтарят неограничено. При насоченото възпроизвеждане редът зависи от човека, но ме се дават насоки по време на възпроизвеждането. Насоките увеличават точността на възпроизвеждането.

Когато даден стимул се представи в паметовата система, продължителността на следата в него се увеличава, когато преминава за съхранение през КВП към ДВП. Определящо за продължителността на следата за даден айтем в паметта е равнището, на което се преработва стимулът, а не компонента на паметта, в който се съхранява. Малка евероятността да бъде запаметен за дълъг период от време стимел, който е а нализиран на плитко ниво – плиткото равнище включва груб вид кодиране. Стимулът, който е преработен на по-дълбоко равнище започва да осъществява контакт с основаната на смисъл информация и се прекодира по смислен начин. Такива семантични кодове увеличават шанса за успешно съхрарение и извличане.

Забравянето най-често може да се обясни с неуспех на кодирането, съхранението или извличането на информацията по адекватен начин. В някои случаи може да се дължи на физиологични причини.

При органичните причини за забравянето състоянието се нарича органична амнезия, тя е резултат на физически процеси, извършващи се в мозъка. Една от типовете органична амнезия се дължи на остаряването и се нарича синилно мозъчно заболяване. В този случай в резултат на сърдечно-съдова болест /с намален приток на кислород/ мозъкът физически деградира. В резултат на инцидент, удар или алкохолизъм се наблюдава т.нар. ретроградна амнезия. При нея се губи паметта за нещата, които са се случили преди инцидента. Възможно е амнезията да е с по-голяма продължителност –дори месеци.

Когато амнезията засяга загуба на паметта на събития, настъпили след нараняване, инцидент или алкохолизъм, тя се нарича антероградна.

Емоционални причини също могат да нарушат процесите на учене и запаметяване. Пример за това е стрес при изпит. При силен стрес информацията не може да бъде кодирана или съхранена в паметта.

По отношение на забравянето съществуват няколко теории. Теорията за влошаването е най-простата. Според нея изминаването на времето е причина за забравянето, колкото е по-стара информацията в паметта, толкова по-силно тя избледнява. Според теорията за интерференцията забравяме с преминаване на времето, но забравяяме повече според това какво правим през това време, а не колко време е минало. Според теорията на неуспеха не губим съхранена в ДВП информация, а губим достъпа до нея, наблюдава се неуспех при извличането.

Реконструктивната памет се отнася до тенденцията ни „да попълваме” празнотите в паметта чрез умозаключения и др. процеси на разсъждение.

Много важен момент е подобряването на паметта. Стимул, на който не е обърнато внимание няма шанс да се съхрани и запомни. Също така дразнител, който е попаднал в КВП и не му е обърнато внимание също няма шанс да бъде запомнен. Информацията, на която е обърнато внимание достига до КВП. При повторение на материала в КВП информацията ще се запази и прехвърли в ДВП. Това повторение е активен процес.

Повторението с разработване използва асоциации в паметта и значения, така че новият материал да стане по-лесна запомнащ се е много ефективен метод. Мнемоничните средства са системи или техники за запаметяване на информация. При тях е важно да се помни целта, която стои зад различните техники, нещата се помнят заради асоциациите, формирани в паметта. .