19 трета фазана КГК VI. Сравнителният анализ на керамиката, направен в
настоящото изследване показва, че жилища 15 и 16 (от X хоризонт в източния секторна могилата) се отнасят към втора фазана култура КГК VI. Също така се поправят неточностите в датирането на объркания керамичен материал от долните хоризонти. Ясно се маркират петната с керамика съответно от средния халколит и първа и втора фазана КГК VI, които първоначално са били определяни като синхронни, тъй като произлизат от един механичен пласт. Въпреки чене може да се твърди със сигурност дали структурите от една хронологическа фаза са
съществували едновременно, те илюстрират предпочитанията за местоположение, размери, ориентация, архитектурни детайли и инвентар през сравнително кратък отрязък от време. Това дава редица възможности за сравнение между отделните елементи в комплексите както в
рамките на конкретна фаза, така и между две и повече последователни. От направения кратък списък на основните некрополи на култура КГК VI, става ясно, че
малките чаши, характерни и за Русенската могила, са често използвани като гробен инвентар. В повечето случаите са в комплект с паници,
големи дълбоки купи, понякога с капаци. В Русе капак присъства само в един гроб, което потвърждава тезата, че тук е следван собствен модел на погребване. Вероятно той е бил съобразен с малкото пространство в могилата. Типичните за Русе биконични чаши с отстъп над прелома се срещат в
Голямо Делчево и Смядово, датиращи към края на втора-трета фазана КГК VI. Тъй като този подтип чаши се среща предимно в жилища през последната фазана късния халколит, най-вероятно погребванията са били извършвани именно тогава. Изследването предостави възможност за сравнителен анализ на състава на керамичните комплекси. Той доведе до следните заключения
Най-често срещаните подтипове в
Русенската могила според Сподели с приятели: