oguz: Здравей! Как си? аз: Здравей! Ти как си? oguz:Бях добре, преди да те видя онлайн.;) аз: Все още ли живееш с родителите си? oguz: Да, не мога да говоря, защото всички спят и се налага да пишем.: Виждам сладкото ти лице.;): * аз: Отново е 00:00 часа. Все още ли ме обичаш? oguz: Винаги ще те обичам. Липсваш ми! аз: Ти на мен също. Бях в джунглата днес. oguz: И аз обичам тишината и природата. Всъщност в тишината има звук – звучи като жужене на пчела. Обичам този звук. Сякаш ме свързва с Космоса. Мисля, че това е звукът, който издава Земята, Обичам да се сливам с този звук и да съм близо до природата. Изчиства ми се ума и започвам да виждам нещата по- ясно. Затова и се ядосвам, когато шефовете ми не приемат решенията, които аз предлагам. Имам качества на лидер, но все още не съм шеф. Затова често пътувам извън големия град, за да остана сам. Тогава те виждам. Ти се появяваш пред мен и се чувствам добре. аз: Искам да съм с теб. Това беше причината да дойда в Африка. Уморих се от динамиката на живота. Не искам вече да се боря. Тук съм свързана с природата. Приятно е да гледам как около мен минава пъстроцветен гущер, а някаква прекрасна птица, на която дори не знам името, каца до мен и лови риба. Скачат маймунки и дърпат храната ти от ръцете… Лазещи, летящи, ходещи, плуващи… всички създания заедно.
162 oguz: Обичам те, защото изпитваме същите чувства и имаме еднакво виждане за живота. Ние сме едно! Толкова много ми липсваш! аз: Ти също! Настъпи неловко мълчание.
