oguz: Здравей, любов моя! Как си? :) аз: Здравей! 00:00 часа. Чаках те! Не мога да повярвам!!! oguz: Истина е – аз съм! аз: Толкова дълго чаках този момент! oguz: Благодаря ти за търпението! Вълнуващо е да чакаш, но сега е истинско! Как си? Какво правиш? Късно ли е при теб? аз: Имаме няколко часа разлика. Тук е 9 часа. Сама съм. Децата спят. Бен не е вкъщи. Можеш ли да ме усетиш? Тя протегна ръка и си представи как го погалва по лицето. Изпита огромно вълнение. oguz:Чувствам те! Чувствам те толкова силно тази вечер! аз: Толкова дълго чакам да се свържеш с мен, че сега не знам какво да кажа... oguz: :( Много съжалявам, че не го направих по-рано! Трябваше да не го отлагам и да ти пиша по-рано, но не исках да се загуби магията между нас. Усещаш ли тази магия, тя е специална аз: Аз спрях да пиша писма, защото се страхувах да не тй досаждам и да не те притеснявам. oguz: Не се притеснявай, никога няма да спра да ти пиша. Ако не съм в беда, ако съм жив, винаги ще бъда в контакт с теб! аз: Обичаш ли ме? oguz: Да! Обичам те! Тук съм, защото те обичам! аз: Защо точно сега реши да ми пишеш? oguz: Не знам! Чувствах, че трябва да го направя! Сякаш знаех, че ти искаш нещо да ми кажеш! аз: Какво става с теб? oguz: В момента се чувствам добре. Нямам проблеми в работата. Нищо особено не се случва. Всичко е рутинно и еднообразно-ставам рано за работа, после в къщи, ям, гледам телевизия, спя и така всеки ден. А ти, как си, скъпа? Какво правиш? аз: Много неща. Не знам откъде да започна. Повечето съм ти описала в писмата. Не можех да спя дълго време…
