Пейо Тотев Крачолов (Яворов) Да си припомним

А зимната буря им сякаш приглася,

Те пият и пеят... Отломка нищожна

Стихотворението се състои от шест строфи от по осем стиха всяка. Заглавието назовава народностната принадлежност на бежанците – те са арменци. В стихотворението обаче думата „арменци“ повече не се среща. Тя е заменена от контекстуални синоними: изгнаници, отломка нищожна, жертви, „дечица на майка робиня тревожна“, „немили – недраги“. Покрусен от конкретното историческо събитие – геноцида над арменците през периода 1894 – 1896 г., поетът изгражда образ изобщо на човека, принуден да напусне родината си. Много близо по звучене и настроение до „Арменци“ са други две Яворови стихотворения: „Заточеници“ и „Бежанци“. Темата е една: прокудените от родината нейни синове и тяхното трагично безсилие. „Арменци“ можем да свържем и със самотата, която обичайно е чувствал Яворов. Той не е бежанец в прекия смисъл на думата, но самотата, търсенето, отчаянието, усещането за бездомност и студ са му познати. Метафората „лист отбрулен“, за която вече говорихме, не е толкова далеч по значение от определянето на арменците като „отломка нищожна“. И в двата случая виждаме отломения човек: отломения от майката родина (арменците) и отломения от човешкото общество самотник. В този смисъл настроенията на арменците са отекнали в поетическото съзнание на Яворов и се е получило стихотворение – шедьовър.

При прочита на стихотворението се открояват два глагола: „пият“ и „пеят“. Още в първата строфа виждаме: те пият, а тънат сърцата им в рани/ и пеят, тъй както през сълзи се пей. С тези два стиха, леко видоизменени, завършва стихотворението: те пият – пиянство забравя неволи,/ и пеят, тъй както през сълзи се пей! Сравняват „Арменци“ с „В механата“ на Ботев. И наистина, поетическото пространство е сходно: механа, в която мъже пият и пеят. Внушенията обаче са различни. Ботевата ярост е насочена към мъжете, които са герои само в механата, само на думи и само под въздействието на виното. Тях в края на елегията той нарича „идиоти“. Защото техният „героизъм“ е само на думи, а по същество те са страхливци.

Арменците в стихотворението на Яворов, пият, за да забравят. Те не са страхливци, те са прокудени от майката родина. Не е случайно, че при описанието им е използвана умалителната форма „дечица“ (дечица на майка робиня тревожна). Те са отломка, насилствено са откъснати от майката родина и тяхната трагедия е в тяхното безсилие. Пиенето е път към забравата: Те пият… В пиянство щат лесно забрави/ предишни неволи и днешни беди,/ в кипящето вино щат спомен удави,/ заспа ще дух болен в разбити гърди;

Трагизмът идва от там, че спомените са твърде ярки и твърде ужасни, за да могат да бъдат забравени. Последователно елегията рисува картините на изчезналия майчин страдалчески лик и вик за помощ, оставения в пламъци бащин кът. Началните стихове на третата строфа рисуват картината на разгоненото от гладен звяр човешко стадо. Яворов не назовава етническата принадлежност на потисника. Той е тиранин беснеещ, кръвник безпощаден. Историческите документи могат да помогнат да се изясни какъв по народност е бил той. Яворов обаче на базата на конкретното и ужасяващо историческо събитие, геноцида над арменците, рисува изобщо картината на насилие на човек върху човека, на това как човекът може да унищожи и унизи човека.

Поетическият сюжет се развива в механата, където арменците пият и пеят. Механата, както вече знаем от едноименната елегия на Христо Ботев, е място на забравата, на опиянението. В елегията „Арменци“ тя обаче и единственият път за арменците (един - в механата! - открит им е път). Яворов не описва ежедневието им – какво работят, къде живеят, какви се семействата им; той избира механата като място, в което емоциите са най-силни. Арменците страдат по изгубената родина, мъчат се да удавят във вино убийствените картини на опожарения дом и родина. Едновременно с това те мечтаят за отмъщение: