Пернишко–Радомирски район

Краткия анализ на почвените и агроклиматичните условия показва голямо разнообразие в рамките на областта, което обуславя и възможностите за отглеждане на разнообразни култури - зърнени, технически и ягодоплодни, както и някои овощни, лечебни и алтернативни култури. В областта има възможности за развитие на екологичен, исторически и селски туризъм.

Растениевъдството в областта е представено предимно от зърнено-житни култури, в т. ч. – пшеница, ечемик, ръж, тритикале, овес, царевица за зърно. За 2010 г. общата площ е 148 144 дка. Пшеницата заема 79 % от площта на засетите зърнено – житни култури.

През 2011 г. общата площ е 148 037 дка. Делът на пшеницата се запазва около 79-80 % от общата площ. Нараства делът на царевицата за зърно. Ежегоден ръст на засетите площи се наблюдава при маслодайната рапица и маслодайния слънчоглед.

За този тригодишен период средният добив от пшеница за областта се запазва в рамките на 253 – 264 кг./дка.

При ечемика през 2010 г. средния добив е най-висок - 269 кг., спрямо – 2009 и 2011 години.

Царевица за зърно – средния добив през последните три години варира между 428 кг. и 489 кг./дка. Най - висок добив е получен през 2010 г. – 489 кг.

Средният добив при картофите за периода е между - 1 735 - 2 652 кг. Най–ниския добив е получен през 2011 г. – 1 735 кг. Най- висок среден добив е получен през 2009 г. – 2 652 кг.

Маслодайни и технически култури – маслодайна рапица, маслодаен слънчоглед и картофи – са засети на обща площ от 34 765 дка през 2009 г. През 2011 г. се наблюдава увеличение на тези площи с 23 447 дка – 67% - и те са 58 212 дка.

Към 31.12.2011г. в област Перник се отглеждат 5479 бр. говеда, в т.ч. 3 456 бр. крави,биволи -147бр, в т.ч. 92 биволици. Увеличен е броя на говедата спрямо същия период на 2009 г. Увеличен е броят на овцете с 15756 бр. през 2011 г.,в т.ч. майки -13327бр., кози -4712бр. от тях майки-4155бр. Запазва се броят на пчелните семейства-7469бр.

Общата продукция произведено мляко през 2009 г. е 16 247 хил.л, през 2010г.- 13 429 хил.л. и през 2011г. е 12 600 хил л. която е с 2 829 хил. л по-малко спрямо 2010 г. Средната продуктивност при млечните кравите е 3 500 л. за 2009 г. а през 2010 г. е била 3 191 л.През 2011г. е -3095л. При овцете –майки средната продуктивност за 2009г. е 80 л. ,през 2010 е 61л. и 2011 г. е 57л.

В Пернишка област общият брой на земеделските стопанства е около 10 000. Характерно за повече от тях е сравнително малкият им размер, което се дължи на силната разпокъсаност и отдалеченост на земята, специфичността на почвено-климатичните условия и недостиг на работна ръка и специалисти. Тези проблеми обуславят и по-ниските добиви от земеделските култури и по-ниска продуктивност на животните.

Горите в Пернишка област се възприемат от населението като част от националното богатство и националната ни идентичност. Техните икономически, социални и екологични функции са от важно значение за устойчивото развитие на промишлеността в областта и подобряване на условията на живот, особено в селските и полупланинските райони.

Горският фонд заема 928,5 кв.км от територията на областта /2394,2 кв.км/, което по общини е:

- община Брезник – 108,9 кв.км.

- община Земен – 138,5 кв.км.

- община Ковачевци – 48,2 кв.км.

- община Перник – 168,6 кв.км

- община Радомир – 147,7 кв.км.

- община Трън - 316,6 кв.км.

Основно горските масиви са в: планината Витоша, в районите на хижа Селимица, с.Рударци, с.Кладница, с.Боснек, с.Чуйпетлово, Ловна резиденция “Витошко”; планината Голо Бърдо в районите на кв.Калкас, Профилакториума, хижа “Славей” и кв.Бела вода; планина Люлин в районите на селата Драгичево, Големо Бучино, Люлин, Дивотино; планина Вискярска в районите на селата Вискяр, Расник и Радуй /община Перник/; лесопарк Бърдото, Вискярска планина в районите на селата Гоз, Бабица и Арзан; планина Гребена в районите на селата Красава, Завала, Видрица, Муртинци и Билинци, Букова глава, Остри връх, Горна Секирна-Душинци, Станьовци-Долна Секирна, Гигинци, Непразненци /община Брезник/, полупланинските райони на община Радомир, землищата на населените места на общините Земен, Ковачевци и Трън. Основна част от горските масиви са залесени с иглолистни гори.

дейност в област Перник.

Водоснабдяването се характеризира с общо взето запазване на дължината на тръбопроводите и в същото време намаляване на обема на подадената вода, което е свързано със закриването на някои производства.

Основни източници, осигуряващи водоснабдяването на региона, са: язовир “Студена”, яз „Красава” и водохващания (каптажи и резервоари).

В област Перник са изградени външни водопроводи с обща дължина 476 км, улична водопроводна мрежа – 880км, 186 броя резервоари,46 броя помпени станции, 132 каптажа, 4бр.сондажни кладенци.

Подобряване качеството на водите до изискванията за питейни цели се осъществява чрез 3 бр. пречиствателни станции за питейни води и местно обеззаразяване на водоизточниците.

Канализационните системи в населените места от областта имат важно значение за поддържането на благоприятна и здравословна жизнена среда, опазване на водните ресурси от замърсяване и поддържане на екологично равновесие. Общата дължина на канализационната мрежа, предадена на „В и К” ООД, гр. Перник е 98 км главни колектори и 320 км улична канализационна мрежа.