Перник 2012 г. С ъ д ъ р ж а н и е

В областта има един хидроенергиен обект, ВЕЦ „Студена”, който е пуснат в експлоатация в края на 1953 г.

ВЕЦ ,,Студена” разполага с два броя хидрогенератори с проектна мощност по 400 Квтч., които подават произведената електроенергия в електропреносната мрежа на страната .Работната мощност на централата в момента е 510 квтч.

Понастоящем работят двата хидрогенератори , което е съобразено с месечният график за използване на водата от яз.Студена, определена от МОСВ.

През територията на областта преминават главни пътни връзки с европейско и балканско значение: път І-1 ( Е – 79 ) – Видин – София – Кулата и път І-6 ( Е – 871 ) – Гюешево – София – Бургас.

Железопътните линии, преминаващи през областта, са част от международната линия София – Кулата и все още националната София – Гюешево. До гарите Метал, Перник – Разпределителна, Разменна, Долни Раковец, Земен и Радомир се превозват предимно изделия на черната и цветна металургия, руди, метални отпадъци, нефт и нефтопродукти, химични вещества и продукти, торове, селскостопански продукти и животни.

Тези транспортни оси са оказали съществено влияние върху формирането на селищната мрежа и на цялата транспортно-комуникационна система на областта.

Общата дължина на републиканската пътна мрежа на територията на Пернишка област е 533.66 км.и 11.9 км пътни връзки.
Пътищата от РПМ разпределени по класове

Клас път	Дължина км	Пътни връзки
Първи клас	80.10 км. в т.ч.	11.9км.
	І – 1 / Е 79/ - 31.32 км І – 6 / Е 871/ - 48.77 км
Втори клас	65.79 км.
Трети клас	387.77 км.
	533.66 км.	11.9км

Първокласният път І – 1 /София – Кулата/ с европейска номерация Е 79 е част от европейски коридор № 4 /север - юг/ и е с дължина 31.32 км. за територията на Пернишка област.

Първокласния път І – 6 /Гюешево – София/ с европейска номерация Е 871 е част от европейски коридор № 8 /запад –изток/ и е с дължина 48.77 км. за територията на Пернишка област .

Второкласен път ІІ – 63 /Перник – Брезник – Стрезимировци/ с дължина 65.79 км. е изцяло на територията на Пернишка област и е международен път, свързващ РБългария и Сърбия.

Основен проблем за региона е лошото състояние на общинската пътна мрежа (част от улиците не са изградени с необходимия габарит, нарушена настилка и т.н.), което пречи за нормалните връзки между населените места.

Друг проблем е паркирането, особено в централната градска част на Перник, поради увеличаващата се моторизация и използваемост на леките автомобили.

Основната тежест от пътуванията в областта се поема от масовия транспорт. Двете основни системи – автобусен и тролейбусен транспорт, формират системата, която обслужва пътуванията на населението.

Разработената и утвърдена е областна транспортна схема, която включва 32 автобусни линии, осигуряващи обществения превоз на пътници между населените места на общините в областта.

Топлоснабдяване е осигурено само в гр. Перник, като основен топлоизточник е „Топлофикация Перник” ЕАД с дължина на трасето на изградената топлопреносна мрежа 63 км. През последните години „Топлофикация Перник” ЕАД извърши подмяна на: част от тръбите от топлопреносната мрежа с предварително изолирани тръби; всичките 226 салникови компенсатори в топлопреносната мрежа с неръждаеми линзови компенсатори; всичките действащи 687 стари абонатни станции с нови автоматизирани; помпените агрегати в Мрежова помпена станция и Прекачваща помпена станция на топлофикационната система и въвеждане на честотно регулиране на оборотите на двигателите на помпите.

На територията на областта е изградено газопроводно отклонение от Магистрален газопровод – север при гр. Нови Искър през Иваняне, Мало Бучино и навлиза в Пернишка област при с. Голямо Бучино до Газоразпределителна станция /ГРС/ в гр. Перник с Р раб.=5,4МРа. Тръбата е с диаметър 521/6,35 мм. Дължината от Иваняне до ГРС-Перник е 13300 метра.

От Разпределителен газопровод от ГРС – Перник е изграден разпределителен газопровод до ГРП на бившата ф. “Гранитоид” в гр. Батановци с налягане Рраб.=0,6 МРа и с диаметър 530/7 мм и дължина 22500 метра. Към него има включени отклонения за “Феромагнити” АД, “Камет” ЕАД, “Демо България” АД, “Кристал” ЕАД и “Радомир-метали” АД, които са собственост на потребителите и се обслужват от тях.

От ГРС – Перник тръгва и разпределителен газопровод с диаметър 521/6,35мм, дължина 2500 метра и Рраб.=0,6 МРа до “Стомана” АД, който е собственост на потребителя и се обслужва от него.

От ГРС – Перник е изграден разпределителен газопровод с диаметър 559х 8 мм , Р раб.=0,5 МРа , пропусквателна способност 22 500 куб.м/час. и дължина 4 308.50 м.

Трасето на газопроводите е маркирано и сигнализирано с трайни знаци – метални или бетонови стълбчета с жълто-черно оцветяване и фирмени табелки с телефонни номера на диспечерите в Ботевград. При пресичане на пътища и ж.п. линии, газопроводите са поставени в метални “кожуси” с изведена вентилационна система “свещ”.

Като дългосрочна програма и приоритет за общините Перник и Радомир, може да се определи газификацията на двата града в областта.

Най-опасни последствия на територията на областта могат да се предизвикат от максимални земетресения в Рило – Родопския сеизмичен район, включващ Струмската зона /максимален очакван магнитут 8, интензивност над 9-та степен в епицентралната област/.

Пернишка област попада и под въздействието на сеизмични райони извън територията й с интензивност от седма и по-висока степен по скалата на Медведев – Шпонхоер-Карник: в страната - Местенска и Западно-Родопска зони от Рило-Родопския сеизмичен район и Софийска зона от Средногорския сеизмичен район; извън страната – Вранчански район /Румъния/, Ксантийски /Гърция/ и Валандовски /Македония/.

При земетресения с магнитут над седма степен и интензивност над 9-та степен в епицентралната област се наблюдават смесени ефекти от земетръсното въздействие върху хора, сгради и природна среда.

В резултат на сеизмичното въздействие е възможно възникване на следната обстановка:

- пълни, силни, частични и слаби разрушения на сградния фонд;

- човешки жертви и затрупани хора, нуждаещи се от спасяване;