Пет стъпки към успеха


ПЪРВА СТЪПКА "ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ"



страница2/6
Дата28.11.2017
Размер0.78 Mb.
#35606
1   2   3   4   5   6

ПЪРВА СТЪПКА "ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ"


Тази стъпка изглежда ужасно проста, нали? Но понякога тя изисква повече труд, отколкото сте очаквали.

Това, което искам да направите е да се вгледате в семе си обективно и честно до болка. Обърнете поглед назад в живота си и открийте всички онези неща, които сте обичали да правите и особено тези, в които сте се справяли добре и за които сте получавали добри резултати. След това определете нещата, които не сте обичали да правите. Вашият опит навярно ще ви покаже, че с тези неща не сте се справяли много добре. Сравнението между нещата, които сте обичали да правите и онези, които не сте обичали да правите е много важно. Защото ако сте обичали да вършите нещо и сте се справяли добре, вероятно сте го вършили с въодушевление и сте постигали успех. И обратно, ако се е налагало да правите нещо, което не обичате, вероятно сте го вършили колкото е възможно по-малко, не сте се справяли добре и сте получавали малки резултати.

И така, първата стъпка от ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА е да откриете с какво се справяте добре и обичате да вършите! Нужно е да намерите своите таланти, умения и способности, защото те са, които ще ви издигнат високо. В същото време трябва да знаете и кои са слабостите ви, колкото и трудно да е да си ги признаете. Защото, за да вървите напред трябва да вземете максимума от своите силни страни да неутрализирате до минимум слабостите си.

Един мой приятел разказва пленителна история как открил силните си качества и се научил да ги използва в своя полза. Името му е Джим Каат и той е един от най-великите бейзболни играчи, които подават топката с лява ръка. Неговата история е от времето, докато играел за "Минесота Туинс" още през 1966-а.

Отборът си взел нов треньор на име Джони Сейн, който някога също бил голям играч. Сейн прекарал първите дни от пролетните тренировки като само гледал играчите, водел си някакви записки и не говорел много. Накрая поканил всеки от тях, един по един, за приятелски разговор.

Когато дошъл неговият ред, да се срещне с Джони Сейн, Джим Каат смятал, че е готов. Той бил работил като луд над целия си репертоар от подавания и бил готов да чуе коментара на треньора си.

- Джим – казал Сейн, – от четирите ти добри удара кой е най-добър?

Джим бил приготвил домашното си. Той внимателно изучавал подаванията си и бил в състояние да назове най-доброто веднага.

- Най-доброто е късото ми подаване. После идва дългото. След него плъзгащото, а накрая – смяната на ръцете.

- А над какво работи основно тази седмица? – попитал Сейн.

- Плъзгащото и смяната на ръцете – отвърнал Джим. – Ако мога да подобря и тези две подавания, сигурен съм, очаква ме силен сезон.

Сейн погледнал за момент Джим и поклатил глава.

- Аз не виждам нещата така, Джим. Бих искал да възприемеш по-различен подход. Късото ти подаване е най-добро. Искам от теб във всичките тренировки, загрявания мачове да се концентрираш 80 до 90% от времето, през цялата година, във всяка игра. Направи го и ще спечелиш не един мач.

Джим бил озадачен. Той не очаквал такова нещо. Мислел, че треньорът ще му даде технически указания как да подобри дългото подаване и да изчисти плъзгащото. А вместо това, Сейн просто му казал да върви и да прави най-вече това, което правел отлично.

Джим не можел да спори с треньора си, особено с Джони Сейн, с неговата репутация. И както сам казва: "Козирувах, ударих пети, отвърнах: "Да, сър", излязох да правя такива къси подавания, каквито никога не сте виждали. Толкова пъти го тренирах, че мислех, че ръката ми ще се откъсне".

Но ръката на Джим не се откъснала. През тази година той спечелили 26 мача и станал играч на годината в Американската бейзболна лига.

А сега нека ви задам въпроса, който струва 64 000 долара. Знаете ли кое е вашето късо подаване? Знаете ли поне кои са най-добрите ви удари? Ако е така, тренирате ли ги 80 до 90% от времето? Или прекарвате времето си в омаята на посредствеността, без да карате своите дарби и таланти, дадени ви от Бога, да работят?

Томас Едисън бил почти глух. Но не губил ценно време в опити да тренира слуха си. Вместо това се концентрирал върху нещата, които най-много му се отдавали: да мисли, да организира и твори. И това го направило велик.

Никой няма всички дарби на света. Нито вие нито аз, нито Едисън, нито Маркони, нито Айнщайн. Но хората не успяват в живота с това, което нямат. Те успяват, защото осъзнават какво имат и го използват.

Всеки прочут тенисист има някоя силна и някоя подчертано слаба страна. Джон Макенроу например, един от най-добрите в света, има сравнително слаб бекхенд. Но едва ли ще го видите да отделя време за тренировка на своя бекхенд. Напротив, най-често ще го видите да повтаря отново и отново онзи свой шеметен сервиз.

Същото нещо се отнася и до бизнеса. Мери Кей Аш, основателка на "Мери Кей Козметикс" и една от най-богатите жени в Америка, разкри в едно телевизионно интервю напоследък, че е напълно безпомощна със сметките. Попитате ли я нещо от нейния бизнес, което изисква разбиране на финансовите дела, тя неизменно ще ви каже: "попитайте сина ми. Той завежда този отдел."

Но попитате ли я нещо а пазарната политика или за откриването на нови идеи и консултанти, или за това как мотивира хората си и ги кара да покажат най-доброто, на което са способни, тя ще ви накара да онемеете. Мери Кей Аш знае тайната на успеха. Тя печели със силните си страни. И не престава да лъска, точи и използва най-добрите си сечива. По този начин компенсира всичките си слабости в други области. И така, как смятате да откриете своите силни страни? Първото нещо, което трябва да направите е да опознаете себе си.

Впрочем, това звучи много лесно, нали? Аз съм Лио Хозър от Уейзат, Минесота. Висок съм 1,85 метра, имам кафява коса и кафяви очи и по мое мнение – добра външност. Това съм аз.Същият човек, който се обръсна тази, както и миналата сутрин. И в това няма нищо изненадващо.

Само че вие добре, знаете, че това, за което става дума е да се вгледате в своя репертоар от "Удари" (или позитивните си атрибути за успех). По начина, по който го направи Джим Каат, и да откриете своето "късо подаване".

За мен няма значение дали сте банкер, домакиня, студент или който и да е. Вашето дело е лично. Вашият успех зависи от способността ви да задоволите собствените си потребности, както и потребностите на другите. И в същата, в която давате на другите това, от което имат нужда, те ще ви дават в замяна и стоки, и услуги, и емоционална удовлетвореност, и онези щастливи резултати, които желаете и към които се стремите.

Това се нарича Универсален закон за взаимодействието и той гласи: "В СЪЩАТА СТЕПЕН, В КОЯТО ДАВАТЕ НА ДРУГИТЕ ТОВА, ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ, ТЕ ЩЕ ВИ ДАВАТ ТОВА, ОТ КОЕТО ВИЕ СЕ НУЖДАЕТЕ В ЗАМЯНА."

"Чакай, чакай – може да кажете вие, – тогава трябва да получавам повече пари от моя работодател и повече любов и близост от моето семейство и приятелите."

Може и да ви бъде трудно да го повярвате, но това, което получавате днес е точно, коти сте заслужили. Ако вашият работодател беше усетил, че вие давате повече от онова, което е търсил, вие щяхте да получите повече отговорности и пари. И ако вие проявявахте повече обич, уважение и внимание към семейството и приятелите си, и те щяха да проявяват същото към вас.

Може да ви се стори невероятно, но е истина. И едва след като приемете тази истина, ще ви бъде възможно да почнете да гледате на себе си по друг начин. Ако го направите, вие вече сте поели пътя към един бъдещ успех. Независимо дали това ще бъде една малка квартална бакалничка или гигантска верига от магазини за хранителни стоки.

Запитайте се, какво е това, което всеки бизнесмен прави поне веднъж в годината. Какъв е отговорът? Прави инвентаризация. Преглежда всичко, за да разберат коя стока се продава и коя седи по рафтовете. И така откривал, къде получавал добра възвръщаемост на своята инвестиция от време, усилие и търговско пространство и къде губи пари. След това се вглежда в стоката, която не се движи, във всичко онова, което събира прах и остарява. И осъзнава, че не получава добра възвръщаемост на своята инвестиция в тази стока.

И какво прави, когато установи стоките, които не се движат? Всеки, който е бил в бизнеса ще ви каже колко внимателно трябва да се отнася човек към инвентаризацията. Ако се установят застояли стоки, веднага се провежда разпродажба след инвентаризация. Намалява се цената на застоялата стока, доколкото може, за да се освободят от нея складовете. Това освобождава време, капитал и търговско пространство. Получените от разпродажбата пари се инвестират в стоки, които се движат бързо. И това осигурява успеха на бизнеса.

Вие трябва да направите същото нещо със своя живот. Нужно е да подложите на "инвентаризация" своите силни и слаби страни. Трябва да изградите пространства, където сте силни да се отървете от пространствата, където сте слаби. Също като Джим Каат, трябва да откриете най-добрия си удар и да го тренирате 80 до 90% от времето във всичко, което правите.


НАПРАВИ ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ

Този опит може да ви помогне само ако го направите честно. А понякога честността идва трудно. Никой от нас не обича да се погледне в огледалото и да си признае, че лицето което го гледа отсреща не е на Робърт Редфорд, нито на Джейн Фонда. Това е нормално. Но за да бъде тази първа стъпка полезна, вие трябва критично да погледнете на себе си и да си дадете сметка както за прелестите, така и за брадавиците си.

Не ви се налага да пишете предизборна пропаганда за себе си, нито ще се опитвате да продавате себе си на някого. Предстои ви да положите основите на собствения си успех в бъдеще. И както всеки архитект ще ви каже, за да построите един небостъргач, ви трябва добра онова. Същото се отнася и за небостъргача на вашия успех, върху който ще бъде изписано вашето име. Той също има нужда от здрава основа. И вие ще я иззидате, като се вгледате внимателно във всичко, върху което ще издигнете мечтата си.

Идеята да се извърши лична равносметка не е моя. Пръв я е предложил Б. Франклин. Точно така, същият Бенджамин Франклин, който е изобретил гръмоотвода, пощата и заемната библиотека. Той е авторът на първата насърчаваща книга, как да си помогнем сами в Америка и там предлага техниката на "инвентаризация" на собствения склад.

- Няма никакъв проблем – казвал Франклин.Това може да се направи само с един бележник и писалка.

Ако Фраклин бе доживял до ерата на автомобила, телевизора и стерео-уредбата, той сигурно щеше да добави и трети елемент – тихо местенце за мислене. Системата на Франклин-Хозър за лична инвентаризация се състои

в следното:

КОНЦЕНТРАЦИЯ. Избягайте! Идете някъде, където можете да бъдете сам и да се концентрирате върху своите силни и слаби страни. Идете сам. Например в парка, или вземете лодка и гребете до средата на езерото. Но преди това се запасете с дебел бележник и писалка. И вземете решение да не се връщате, преди да сте свършил.

БЪДЕТЕ ОБЕКТИВЕН. Спуснете една черта в средата на първата страница. Дотук нищо сложно, нали?

ВСИЧКО СТРАХОТНО? От едната страна на страницата напишете всичко, което обичате да вършите и с което се справяте добре. Не се ограничавайте само с нещата, за които ви плащат или които са трудни. И не вписвайте нищо просто защото мислите, че някой друг би искал да го впишете. Избройте неща, които са ви леки и приятни, ваши хобита, неща, които никога не сте наричали работа. Ако сте луд по гледане на деца, запишете го. Ако сте ненадминат в приготвянето обеди на открито и всеки чака с нетърпение излета с вас, запишете и него. Спомнете си само полковник Сандърс.

ВСИЧКО ПРОТИВНО! От другата страна на страницата избройте онези неща, с които не се справяте много добре и не обичате да вършите.

Не се учудвайте, ако ви се стори по-лесно да изброите нещата, с които не се справяте добре. Помислете си само, че още от детската градина, когато сте били съвсем малко дете, са ви учили да критикувате себе си и другите. Училището и работата? Същата история – критика. Всъщност, цялата ни култура е проникната от критицизъм. Включваш телевизора и какво виждаш? Реклами, които ти показват, колко лошо миришеш, изглеждаш, ядеш или се чувстваш.

Много хора се мислят за "пълни смотаняци". Затова не се учудвайте, ако след като сте изготвили списъците си се окаже, че имате пет или шест пъти повече слаби страни, отколкото силни.

ВРЕМЕ ЗА ПОХВАЛА. Сведете списъка на вашите качества, таланти и умения до едно-две неща, с които законно се гордеете и обичате да вършите. Потърсете още една-две точки в списъка, с които сте спечелили възхищението на другите по някакъв начин. А после и нещата, които бихте направили, независимо дали трябва или не, дори ако никой не ви се възхищава. Тъкмо това са талантите и уменията, които ще ви донесат успеха, който ви е отреден. Дръжте се за тях! Не ги изоставяйте.

Заедно те са ключът, билетът за вашето бъдеше. Независимо дали имате

едно или няколко умения, когато ги съберете – това е вашата силна страна.


НЕ ОТЛАГАЙ!

Сега в момента може би си мислите, че системата на Франклин Хозър не е толкова лоша. И сигурно си казвате: "Ще ми отнеме малко време, но мога да я приложа…, когато съм по-свободен."

Сигурен съм, че можете да си измислите всякакви оправдания да не започнете веднага. И това ще бъдат всякакви оправдания и за други неща, които

сте отложили.

"Ще започна като… свърши ваканцията… Децата се върнат на училище…, и свърша с това, което съм подхванал…, приключва с коледното пазаруване…, свърши пролетната ваканция,… приключи състезанието, в което участвам…, и, и…"

Няма да споря с вас. Знам, че ако направите тази стъпка, ще откриете силните си страни. И вие знаете, че можете да го направите. Но, да си призная, не мога да ви накарам насила. Вие сте възрастен човек и сам ще решите, кое е най-доброто за вас.

Аз виждам резултатите от тази стъпка в чековата си книжка и в наградите, които съм окачил по стените на офиса си. Доказал съм за себе си, че тези ПЕТ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА работят, когато прегърна прекрасната си жена Хелън и нашите три чудесни деца Полоу, Либи и Сара. Това доказва истината на всичките пет стъпки. Вие просто трябва да повярвате на думите ми и да започнете с първата стъпка още сега, а не някога в бъдещето, когато мислите, че ще ви е по-удобно. Или както казват в упътванията за различни уреди: "Ако не работи, следвай инструкцията".

Преди да преминете към стъпка втора от ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА, БИХ ИСКАЛ ДА СПОДЕЛЯ С ВАС ОЩЕ НЕЩО ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ.

Вие вече сте стигнали далече, много по-далече от повечето хора. Достатъчно ми е само това, че сте се замислили за себе си, за своето бъдеще и своите шансове за успех, иначе нямаше да посегнете към тази книга.

Помнете едно нещо. В тази страна има 250 млн. души и вашите шансове за успех не са по-малко от тези на всеки друг. А може би са по-големи, защото вие сте рядко явление. Вие сте един от малкото хора, които държат и дръзват да успеят! И все пак знаете, че няма да бъде лесно.


НЕ ВСИЧКО СТАВА ЛЕКО

Нямам намерение да ви залъгвам. Повечето от преуспелите хора, които съм познавал, за които съм чели и чийто живот съм изучавал са преминавали през период на смут, в който са се питали кои са и защо са. И не са се залавяли с първата стъпка, докато повечето им надежди и възможности да успеят по най-лекия начин не са се изпарявали безплодни.

Някои от тях се разорявали. Други ставали алкохолици. Загубвали семейството си. А трети свършвали в затвора. И почти всички в един момент се отчайвали. Но независимо колко добър или лош е бил всеки от тях, неизменно стигал до тази последна граница в живота, когато единствената сламка, за която можеш да се заловиш е молитвата.

"Мили, Боже, питали се те, няма ли поне едно нещо в мен, което е ценно?

Не е ли останало едно нещо, върху което мога да изградя живота си. Искам само честно да се трудя. Няма ли нещо, което мога да използвам?"

После неусетно се залавяли с "инвентаризацията". И откривали една или

две действителни дарби, които можели да използват, за да си стъпят на краката и да изградят по-добър живот за себе си.

Ще попитате за мен. Да, и на мен ми се случи същото. Да можех да ви кажа, че животът ми е спестил тази криза, но не мога, защото не ми я спести.

Моментът на истината за мен дойде на тридесетия ми рожден ден. Беше просто поредният рожден ден, но работата е там, че аз бях планирал да постигна големи неща до този ден. Бях си мечтал, бях се надявал, желал и очаквал да бъда милионер, но дължах 15 000 долара за мебелите в къщата си, всички уреди и колата си. Още от ранната си младост, когато баща ми ме насърчаваше да гоня Голямата американска мечта, аз исках да успея. По-късно прочетох всички биографии на големи индустриалци и бизнесмени, които можах да открия. Вгледах се в тези мъже, вгледах се в себе си и взех решение: "Слушай, Лио – казах си, – ти не си по-глупав от който и да е от тези мъже. И ще бъдеш милионер на тридесет години!"

След като го бях решил, се залових за работа. Получих хубаво място в "Дженъръл Милс", ожених се, започнах да се грижа за семейството си. Купихме си къща, две коли, цветен телевизор. Е, нищо не беше изплатено, но аз си мислех: "Какво от това. Все едно скоро ще хвана златната рибка".

Но дойде тридесетият ми рожден ден, златната рибка все не се хващаше и дори нещо повече – и в морето не се виждаше.

Дали бях объркан? Естествено, че бях. Все пак, баща ми бе внушил, че мога да се справя. Аз бях изучавал съдбата на всички преуспели в този живот и знаех тайните им. Толкова бях сигурен, че ще постигна целта си, че дори давах съвети на всичките си приятели как да забогатеят.

Осъзнаването, че не бях постигнал нищо от това, което си мислех, заседна в стомаха като гюле. И ми стана болно… Изправих се в леглото си на тридесетия си рожден ден и се разридах като дете с дупка в джобчето си, което гледа как веселият цирков фургон изчезва към залеза.

Всичкото това хлипане и скърцане със зъби събуди жена ми. Тя се облегна на лакът, отвори очи и ме изгледа с най-многозначителния си поглед:

- Какво става? – попита тя. – Ще преживея някак си, че съм омъжена за старец на тридесет години, но виж за едно разплакано бебе – това не мога да понеса…

- Ти не разбираш – казах й аз. – Никога не съм го споделял с теб, мила, защото то щеше да си помислиш, че съм смахнат. Но ето днес е тридесетият ми рожден ден и се очаква аз да бъда милионер. А вместо това събирам пари за вноските си.

Госпожа Съчувствие премина в настъпление:

- Ти си невероятен! Направи ми една услуга. Не казвай нищо за това на

моите родители. Те и без това те мислят за малко луд.

Опитах са да й обясня, но тя ме прекъсна.

- Милионер! – каза тя и ме погледна в очите. – Ти печелиш девет хиляди и петстотин в "Дженъръл Милс", без да броим работата, която си вземаш в къщи за вечерта, и си разстроен, защото не си богат. Обичам те, тигре. Но ти наистина си неразгадаем.

И така, аз се мъкнах отчаян една седмица изпълнен със самосъжаление и убеден, че от мени нищо няма да излезе. Най-сетне побеснях от яд, скочих в малкия си студебейкър и се отправих към парка. Там седнах на една поляна с писалка и тефтер в ръка и започнах да си правя "инвентаризация".

След около два часа имах два сигурни пункта в положителната колона. Едното беше, че обичам хората, а другото – че съм добър в продажбите.

На вас може и да не ви се стори кой знае колко много, но след около тридесет години желания, планове и надежди да намеря поне два полезни атрибута за два часа не беше малко за мен.

При това, не ми беше лесно. Преди това живеех с куп илюзии за себе си, които се оказаха въздушни балони. Трябваше най-сетне да се измъкна от собственото си шоу с димни ефекти и лазерни светлини, да изключа електронните шумо-генератори и да потърся честно своята проста, но истинска мелодия.

Всеки от нас има някакъв талант, нещо, което правим добре и с лекота. Това е нещо, за което не си спомняме да не сме го правили добре някога. Но много пъти ние не използваме таланта, който имаме, а той трябва да се използва. Тайната е да му създадем пространство, да се научим да го уважаваме и тренираме.

Не е задължително талантите ни да са от порядъка на Едисъновия или този на Кисинджър. Уравновесеният нрав, умението да облекчаваш мъката на другите или просто веселият характер са все таланти. Такива са и голямата работоспособност, нуждата от малко сън и възприемането на работата като удоволствие. При това няма такава дарба, за която или към която да не можеш да се настроиш. Иска се време, старание, тишина и спокойствие, търсене, скромност и вглеждане в себе си. Нужно е да осъзнаеш, че независимо колко малък, невзрачен или обикновен изглежда талантът ти, той може да направи чудеса за теб, ако ти пожелаеш това.

Щастлив съм, че не закъснях с моята инвентаризация. Не беше върховно удоволствие, но ми помогна много. Стана повратна точка в живота ми и още от началото ме възнагради. Даде ми възможност да управлявам живота си, да изляза от илюзорната действителност и да вляза в една прекрасна реалност. Помогна ми да се взема в ръце и да преценя точно какво трябва да се направи. Вдъхна ми упоритост, накара ме да мисля за единственото истинско нещо – животът с главно "Ж".

Това е стъпка първа от Петте стъпки към успеха. Това е основата на успеха, който искате да постигнете в личния си или професионален живот.

Трябва да опознаете себе си.

Така че, инвестирайте колкото време е необходимо, за да си направите лична инвентаризация, както е описано на следващите няколко страници. Отдайте на това нужното внимание време и енергия, които действително заслужават. Не заради мен, а заради себе си.

Когато завършите тази инвентаризация и вече знаете с какво се справяте най-добре, можем да преминем към втората стъпка: улови своя шанс.


ПРАВИЛА ЗА ЕФЕКТИВНА ЛИЧНА "ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ":

1. Придайте му първостепенно значение - това е изключително важно за вас и вашето бъдеще.

2. Изберете си ден и вземете мерки нищо да не ви безпокои – също както се подготвяте за среща с адвокат или министър, важен бизнес или съдбовно лично дело.

3. Планирайте най-малко два часа без прекъсване.

4. Изберете тихо място, далеч от телефон, телевизор, и други възможни смущаващи обстоятелства.

5. Бъдете отпочинал и свеж – най-добре го направете сутринта, когато умът ви е най-бистър и най-малко му влияе външното напрежение.

6. Осигурете си достатъчно хартия, писалки и всичко от което ще имате нужда, за да свършите тази работа наведнъж.

Поздравления и наслука!



Стъпка Първа: "Опознай Себе Си"

Моите силни страни…

Моите слаби страни…
Дарби, таланти, способности…

Неща, които не ми се отдават…


И не обичам да върша…

Неща, които обичам да върша…


Допълнителни наблюдения и мисли за нещата, които обичам да върша…



Каталог: doc
doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
doc -> Лична информация
doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница