ВТОРА СТЪПКА: "ПОДБЕРИ НАЙ-ДОБРАТА ВЪЗМОЖНОСТ"

ВТОРА СТЪПКА: "ПОДБЕРИ НАЙ-ДОБРАТА ВЪЗМОЖНОСТ"

Ако наистина мога да използвам най-силните си качества 80 до 90% от времето си, значи съм намерил най-добрата възможност да приложа дарбите, дадени ми от Бога. Ако ми се случва да вдигна глава и да осъзная, какво точно правя, да си кажа честно, че то страшно ми харесва и съм щастлив, че ще продължа да го правя, тогава разбирам, че съм свързал успешно моите дарби с най-добрия си шанс. Същият критерий човек може да приложи и към живота си, за да разбере, дали живее по най-добрия начин.

Повечето хора не могат да различават своя шанс от едно авокадо например. Нямат навика да отстьпят назад и да огледат подробно и обективно широкото поле от алтернативи пред себе си. Вместо това винаги се ръководят от пословицата: "На харизаният кон зъбите не се гледат", или се водят от мисьлта, че "шансът веднъж чука на вратата" , че "желязото се кове докато е горещо" и че "който се колебае, е изгубен".

В тези поговорки има истина и мъдрост, вярно е, но те често се използват по най-неподходящия начин, карайки хората да се хващат за всяка възникнала възможност, вместо да преценят спокойно и внимателно какво ще излезе от това.

Как постъпват повечето хора, когато напуснат училище, уволнят се, изгубят работата си или по някаква друга причина се изправят пред едно неопределено бъдеще? Втурват се към първата бърлога, която попадне пред погледа им, пъхват се вътре и не смеят да мръднат до края на живота си.

Торо е казал: "Повечето хора прекарват живота си в тихо отчаяние". И сякаш в продължение на тази мисъл Май Уест е казала: "Животът е пиршество, повечето хора умират от глад".

Била е права. Много хора се държат така, като че ли ей сега ще умрат от глад. Като че ли за тях няма достатъчно възможности да успеят. Толкова се плашат да пропуснат едно плащане за къщата или колата, толкова се страхуват да не би да няма къде да отидат в понеделник сутринта, да не би да си изгубят партньорите за крикет или да не би да се лишат от рибата си в петък, че се хвърлят на първата срещната възможност да си спечелят малко пари. А последствията от това втурване без сериозно обмисляне са трагични.

А възможно е да са били подходящи за работата, която извършват. Но работата се е променила, а те не. Отказали са да следят новата техника в своята индустрия и така са станали практически безполезни – също като огняр на дизелов локомотив.

От друга страна е възможно те да са се променили, докато работата е останала същата. Старият работен стереотип за тях е вече скучен и дотеглив. Те са чели книги, посещавали са курсове, които са запалили амбицията им за творчество. Търсят предизвикателство, но нямат куража да напуснат работата си да последват своята амбиция.

Джон Хейни е добър мой приятел, който работи в управата на голяма банка. Щом ме чу да говоря по този проблем, веднага се съгласи. После добави, че от неговата банка се оттеглят два вида хора – тези, които се оттеглят и заминават и тези, които се оттеглят и остават. Тези, които остават са отчайващо недоволни от работата си и нейните нови и нови предизвикателства.

За съжаление обаче хората от втората група нямат куража да си заминат. Вместо това те се спотайват, отказват да се развиват и се оплакват, че не напредват в службата. Изобщо не желаят да разберат, че коренът на техните проблеми е фактът, че избягват промяната.

Джон добави още, че хората, които се отдръпват и остават са отговорни за 80% от ежедневните оперативни проблеми на банката.

Чудно ли е тогава, че нашето общество е изтощено от своята зависимост от лекарствата? За някои хора вече е станало фикс идея да поглъщат всеки вид стимулант, депресант или успокоителен препарат, до който могат да се доберат. С други думи – правят всичко, което могат, за да се самоупоят и да избегнат мисълта за това, че не са си на мястото.

Често съм се питал дали наличието на толкова много автомобили не се дължи на факта, че хората искат да избягат колкото се може по-далеч е от своето ежедневие. Да не го виждат, да не мислят за него. Но независимо как ще избягат през уикенда,на работното си място същите тези хора се стремят да полагат колкото се може по-малко усилия за по-кратко време (особено умствени усилия). Работата, за която някога са мечтали да получат, се е оказала несъответна на техните умения, таланти, нужди и потребности.

Една група индустриални психолози се обърнала към неколкостотин души с молбата да си подставят, че внезапно са спечелили един милион долара. След това психолозите им задали следния въпрос: "Бихте ли продължили да работите?"

Над 75% отговорили: "Ами, да. На кого му е приятно да се мотае цял ден, без да върши нищо."

След това изследователите попитали онези, които казали, че ще продължат да работят дали ще останат на същата работа, на която са сега. 90% отговорили: "Не, разбира се. Ще си намеря нещо, което наистина да ми харесва и да го върша, без да мисля за пари." Тогава изследователите питали: "Какво би вършил с по-голямо удоволствие?"

Повечето хора отговаряли: "Не зная, но ще бъде нещо, с което се справям добре и което му създава самочувствие."

С други думи, тези хора биха си потърсили работа, която би им давала възможност да използват най-силните си страни 80 до 90% от времето. Можете ли да си представите сега, че всички тези хора в действителност се занимават с нещо, което биха напуснали на часа, стига да могат да си го позволят. Горчивата ирония в този малък разказ е, че никой няма да даде на тези хора онзи милион долара, от който се нуждаят, за да се сбъднат мечтите им. А те самите никога няма да спечелят този милион. Не и с работата, която не им доставя удоволствие. И още по-малко с работата, която им е толкова противна, че те биха я сменили с всичко друго…

Един от моите любими цитати е от Джон Д. Рокфелер. "Ако единствената ти цел е да забогатееш – казал той, – никога няма да я постигнеш."

Съгласен съм с него. Вашата цел трябва да бъде да съчетаете своите дарби с най-добрата възможност, независимо дали това ще бъде служба, някакъв занаят или мисия в живота. Той трябва да ви привлича толкова, че да нямате търпение да го започнете. Така трябва да бъде, така и ще бъде, когато овладеете тези ПЕТ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА.

И тъй, как се открива най-добрата възможност?

Нещо, което не бива да правите е да обикаляте и искате съвет. Защото много роднини близки приятели ще умират от желание да ви съветват, как трябва да подредите живота си. Но в действителност ще мерят своя собствен пулс. Съветът, който ще получите от тях би бил просто отражение на онова, което те биха искали, биха могли или може би биха посмели на направят със своя собствен живот. Потърсете съвет и чуете нещо такова: "Като се обърна назад, често си казвам, че трябваше да стана професионален ловец на таралежи, като бях на твоят възраст. Тази професия процъфтява. Добре преживяват тия ловци на таралежи. Пък и могат да израснат в бизнеса си. И винаги ще печелят добре. Знаеш ли какво? Ти би могъл да навлезеш в този бизнес. Казвам ти – ще бъдеш много добър!"

Няма никакво значение в каква точно област ви тласкат – дали компютърно програмиране, продажба на замразено кисело мляко или участие в "народни борби". За да е подходяща, за да се чувствате добре в нея, тя трябва да е ВАША област. Нали не можете да носите чужди обувки или някой друг – да носи вашите.

В миналата ни глава вие изследвахте и преценихте своите дарби и умения и открихте онези от тях, макар и малко на брой, които могат да ви изведат до успеха. Сега следва съчетаването на тези дарби с добрия шанс.
ОЦЕНИ ПРАВИЛНО СВОЕТО "ТУК" И "СЕГА"

Преди да нахълтате при шефа си да заявите: "Аз няма да работя в тази отвратително дупка нито миг повече, дори тя да беше последното обитавано място на този свят", добре е да се огледате. Трябва да се уверите, че не бягате от диамантени полета, само защото сте в лошо настроение или имате временен пристъп на глупост.

Ако сте на тази работа от година или година и половина, значи вие вече сте се научили да се справяте и знаете триковете как да продължите. Но за да откриете дали тази работа е наистина за вас, направете това малко просто упражнение.

Да започнем: прелистете и погледнете заглавията на следващите две работни страници.