Пет стъпки към успеха

Лоши страни

А сега погледнете двете страници, които сте изписали. Дали лошите страни надделяват над добрите? Дали ви е скучно и работите колкото да убивате времето или в момента сте кисел, поради това, че сте загубил дребно служебно спречкване? Дали сте ядосан, защото са повишили някой друг вместо вас? Дали пък не мислите да "напуснете кораба" просто ей така – за да "видят те"! Склонен ли сте да изоставите многото хубави страни само заради един пристъп на лошо настроение? Дали пък не си тръгвате наистина от "диамантени полета", без дори да се наведете и да погледнете, какво точно напускате?

Добре обмислете отговорите си на тези въпроси. В политиката казват, че гласоподавателите често са склонни да предпочетат познатия дявол пред онзи, когото не познават. Този манталитет се отразявали при смяна на работата. Главоболията, които имате със сегашната си работа едва ли могат да се сравнят с главоболията, които бихте си навлекли, ако я напуснете и започнете да търсите друга.

Ако обаче сте 100% сигурен, че трябва да се измъкнете от това място, за да добиете макар и малък шанс за успех, тогава напускайте! Но трябва да сте напълно убеден, че проблемът е в тях, не във вас.

А как ще разберете дали причината, която ви кара да ненавиждате всеки работен ден е във вас или в ситуацията около вас? Един сигурен начин да го узнаете е просто да наблюдавате, как реагира стомахът ви, когато си помислите за работата. Променя ли се настроението ви от слънчево към облачно? Изплува ли на повърхността мрачната страна от вашия характер? Отстъпват ли децата ви две стъпки назад за всеки случай? Усещате ли мускулите ви да се напрягат, а челото ви да се сбръчка? Ако ви се случва да сте някъде другаде и внезапно да си спомните, че пак трябва да се връщате на работа – това значи, че вече е решено едно на нула от само себе си в полза на това да си отидете.
РЕЙТИНГ НА РАЗДРАЗНЕНИЕ ОТ РАБОТАТА

Ето ви и още един начин да прецените как ви се отразява положението в службата. Върнете се на списъка от нещата, които са ви непоносими във вашата работа и го прочетете отново точка по точка. След това им направете рейтинг според скалата на следващата старница.

Вашият списък може би изглежда така:

1. Как се отнася към мен моят шеф ………………….. (напр. 3)

2. Интригантът Артър ……………………………….…(напр. 2)

3. Никога не чуват, какво имам да им кажа …………..(напр. 4)
След като класифицирате всяко то своите оплаквания със съответната цифра от един от горните 5 показатели, съберете всички цифри. След това разделете сумата на броя на оплаквания си.
Брой на оплакванията ………. по РРР

Сума на рейтинга ……..

Ако вашият резултат е между 3 и 4, нещата не са добре. Не напускайте кораба все още, но не пренебрегвайте такава възможност. Защото много скоро може да ви се наложи.

А сега решителния финален тест. Сравнете списъка на добрите страни в работата ви със списъка на вашите собствени силни качества, които направихте по-рано, и отговорете на следните въпроси:

1. Съответстват ли моите силни качества на хубавите страни в работата ми?…

2. Мога ли да променя или трансформирам работата си така, че да използвам силнитеси качества?…

3. Със самата работа ли са свързани добрите страни в нея или по-скоро с хората, с които работя? А приятните моменти?…

Ако на два или три от поставените въпроси отговорите с "не", това вече е три на нула в полза на напускането – много категоричен резултат.

След като направите този експеримент и сте преценили своето положение на сегашната ви работа, можете да решите дали: А) Да останете и да работите, за да го подобрите или: Б) Да напуснете и потърсите нещо с повече шансове за успех и повече възможност за вас да приложите най-силните си страни.

Ако сте решили да напуснете, можете да пропуснете следващата част: ВЪЗПОЛЗВАЙ СЕ ДОКРАЙ ОТ МЯСТОТОЫ КЪДЕТО СЕ НАМИРАШ и да скочите направо на главата, озаглавена: ПОТЪРСИ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОБНОВЛЕНИЕ!
ВЪЗПОЛЗВАЙ СЕ ДОКРАЙ ОТ МЯСТОТО, КЪДЕТО СЕ НАМИРАШ

Добре тогава, нека да почнем да копаем тези необработени диаманти и да направим по-ведро вашето ъгълче на този свят. Точно тук съветът на Бен Франклин за писалката и тефтера ни идва на помощ за трети път. Червената нишка на вашия успех води началото си от два списъка, които си направихте – на вашите силни страни и вашите възможности. Сега бих искал да направите още един списъка, следвайки тези стъпки:

Кое е най-добро? Най-горе на следващата страница, впишете най-хубавото нещо в настоящата ви работа.

Вашето "късо подаване". Точно под него, напишете най-силните си страни, на които можете да заложите за успех.

СВЪРЖЕТЕ ГИ. А сега дайте свобода на ума си да си представя, а вие запишете всичко, което той измисли в отговор на въпроса: "Как мога да използвам дарбите си, за да направя най-хубавото нещо в сегашната ми работа още по-хубаво?"

Не си налагайте цензура. Запишете всяка своя идея, независимо колко глупава или налудничава може да ви се стори в момента. Направете го смело! За всеки пункт от списъка на силните си страни отделете не по-малко от 10 минути.

ВТОРОТО НАЙ-ХУБАВО

А сега впишете второто най-хубаво нещо на сегашната си работа. После пак се върнете на списъка с вашите силни качества и запишете, как можете да ги изплозвате, за да стане това нещо още по-хубаво.

Повторете това за всяка хубава страна от работата си, за която се сещате. Не бързайте. Ползвайте толкова време, колкото ви е необходимо. Знайте, това е инвестиция.

А СЕГА – ПРЕЦЕНКАТА

Върнете се и редактирайте всичките си идеи. Обмислете всяка поотделно. Подчертайте идеите, които мислите, че можете да реализирате в практиката. Ако можете да наберете поне пет добри идеи как да използвате силните си качества, вие сте готови да планирате успеха си. Това е темата на следващата глава. Но преди да минете към нея, трябва да сте убедени, че сте привършили с всичко по предната глава внимателно и честно!
Как да направя Хубавото още По-хубаво?
1. Какво харесвам най-много в сегашната ми работа:
Моите силни страни…

Как те могат да направят хубавото още по-хубаво?…

Този раздел е важен само ако сте решили,че ще смените работата си, за да оползотворите дарбите дадени ви от Бога.

След като веднъж сте си казали, че ще сменяте посоката, трябва да решите накъде. Към следващата бърлога ли, както бяхте сторили предния път? Към по-добра, по-внимателно подбрана работя? Или към собствен бизнес? Решението ще бъде изцяло ваше, но има няколко неща, които трябва да прецените, преди да направите своя избор.

Преди всичко, бих искал внимателно да си помислите, кое точно ще ви накара да вземете решение в полза на нова работа или свой собствен бизнес. Много хора, които решават да започнат свой бизнес често се водят от погрешни съображения. Казват си: "Омръзна ми да ме командват. Сега аз сам ще си бъда началник". Или пък: "Най-много пари и облаги се падат винаги на собствениците. Защо не и на мен?"

Дали пък подобно отношение няма нещо общо с факта, че 85% от всички начеващи бизнесмени фалират до година и половина – две? Може би никога е нямало да се подготви началото на голяма част от най-успешния бизнес в тази страна, ако основателите му са имали макар и най-малка представа колко работа ги очаква! Ето това е една от вашите алтернативи, която имате пълно право да прецените и да приемете или отхвърлите.
ОСНОВИТЕ НА УСПЕХА

Тук ще споделя с вас някои неща за това как да се започне и организира собствен бизнес. Знам ги от свой собствен опит и от наблюдения на други преуспели хора.

- Томас Едисън е казал, че едно изобретение е 1% вдъхновение и 99% труд. Това се отнася и за успеха на всяко начинание, особено за началото на собствен бизнес. Успехът започва след 5 следобед и в събота и неделя. Разликата между служба и призвание е около 20 часа седмично.

-УСПЯВАЩИТЕ ХОРА ИНВЕСТИРАТ В САМИТЕ СЕБЕ СИ.

Те посещават семинари, четат много и постоянно се консултират с другите. С лекота и удоволствие те учат. Това не означава непременно, че се връщат в училище. Те просто вярват, че винаги има да се научи от срещите с други хора и техните идеи. И се стараят тези срещи да бъдат многобройни.

Хората на успеха не се залавят с планове за бързо забогатяване. Дали това ще бъде лотариен билет, залагане на конно надбягване или игра, предложена в медиите, мога да се обзаложа, че истински успяващите ще обърнат гръб на тези неща. Причината е проста. Човекът на успеха вярва, че той контролира живота и съдбата си. Той знае, че усилието значи повече от късмета, че играта не може да замести разчета и че не всичко което хвърчи се яде. Всички знаете какво се случва с тези, които мислят по този начин.

Само моля ви, не ме разбирайте криво. Всеки, който ме познава отблизо често би му чул да казвам: "С Бога напред!" Вярвам в това, защото ми са се случвали толкова неща, които не съм, пък и не съм могъл да планирам. Приемам факта, че в живота има спонтанност, която е елемент от непознатото и една сила зад мен. Но зная също, че никой никога не е успял, прекарвайки цял ден в леглото си да дочака чудото.

Основна мисъл в една от любимите ме книги от Джонатан Ливнгстън Сийгъл е: "Който лети високо, вижда далече." Удивително голям брой от "златни мини" се отварят пред тези, които работят усърдно, за да стъпят на пътеката на успеха.

"Големият късмет" – това е оценката на губещия за успеха на печелещия.

- Успяващите хора помагат и на другите да успеят. В момента аз управлявам своя собствен бизнес. Но не съм сам в него. И съм успял толкова, колкото и хората, на които съм помогнал и които са ми помогнали да успея. Човек никога не може да го направаи съвсем сам.

Библията казва: "ХВЪРЛИ ХЛЯБА СИ ПО ВОДИТЕ." Не уточнява: "Опитай веднъж и ако успееш – добре, ако ли не…" А просто казва: "Хвърли…" И също както е с лова на мухи, трябва да хвърляте, и хвърляте, и хвърляте, докато хванете нещо, което си струва да се задържи. Това се отнася и за помощта, която оказвате на другите хора. Успяващият човек споделя успеха си с другите, но не с мисълта за моментална облага. Той знае, че ако подкрепи другия, той също ще го подкрепи някога в бъдещето.

- Успелият човек не завижда и не презира успеха на другите. Той се въодушевява, а не обезсърчава от хубавите неща, които се случват на хората около него. Да се ядосваш на чуждите постижения и да мразиш техния успех е загуба на време, която успяващият човек не може да си позволи, особено ако наистина вярва в себе си.

Един религиозен химн, който много обичам, съдържа тази строфа: "Нека има мир, любов, радост и напредък на земята и нека те започнат от мен." И ако наистина аз нося това чувство, в живота ми просто няма да има и една излишна секунда в ненавист на успеха на друг.

- Успяващият е напълно уверен в себе си. Той вярва, че неговите идеи са най-малко толкова добри, ако не и по-добри от тези на всеки друг. Той е убеден, че ако се даде равен старт, той ще спечели медала, ще се сдобие със златото и ще надмогне всяка пречка.

- Успелият човек знае, че най-добрата инвестиция, която може да направи е инвестицията в самия себе си. В края на краищата той самият е най-добрият, най-будният, най-усърдният, когото познава. Ако ще заложи на инвестиция, тя ще бъде единствено инвестицията в себе си.
В ТЪРСЕНЕ НА АЛТЕРНАТИВИ

Ако рискът да започнете собствен бизнес ви се струва прекалено голям, не го правете. Но и не влизайте в капана на убеждението, че ако работите за някой друг, непременно ще пропаднете. Не е така. Вие бихте могли с голям успех да работите за друг, както и за самия себе си, или пък да станете отлична домакиня. Ключът е в ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА, а не в това дали на вратата пише вашето или нечие друго име. Единственото, което има значение е да откриеш използваш най-добрите си умения и при това – по най-добрия начин. Ако сте фантастичен изследовател в науката и изобщо не ви вълнуват продажбите и администрацията, не бива да се залавяте със свой собствен бизнес. Ако обаче сте решили, че трябва да го направите и ще го направите, потърсете си партньор, който го бива във всичко, което вие ненавиждате и така неговите умения допълват вашите. Да откриеш и използваш най-добрите си умения по най-добрия начин е най-важното.

Да приемем, че вие няма да започвате собствен бизнес, а сте решили да си потърсите нова работа с по-добри възможности за развитие. Най-същественото тук е да използвате своя списък от силни и слаби страни, за да прецените реално възможностите на новата работа. Припомнете си онези неща, които правеха или все още правят работата ви непоносима. Използвайте ги като екран за опасност, що се отнася до новата ви работа.

1. Не напускайте настоящата си работа изведнъж. Дори ако ненавиждате това, което вършите, новата ви алтернатива трябва да е ясна и да ви очаква, преди да напуснете.

Може бе ще ви бъде трудно да повярвате, но най-хубавото нещо, което може да се случи на много хора е да ги уволнят. Да, наистина. Някои хора просто нямат куража да оставят явно неподходящата за тях работа, докато не им направят услугата да ги уволнят. И аз наистина вярвам, че за някои хора уволнението може да се окаже най-хубавото нещо, което някога им се е случвало, нещо, което просто трябва да се отпразнува.

2. Най-добрият ход е да си подготвиш нещата предварително, преди да обявиш, че напускаш.

Помнете, експертите по трудова заетост ни казват, че най-добрия момент да си потърсиш работа е, когато вече я имаш.

3. Вгледайте се в своите хобита. Има ли начин да ги превърнете в професия, която се отплаща добре? Можете ли да го постигнете за 30, 60 или 90 дни? А за година?

4. Някой предлагал ли ви е някога работа? Можете ли да се върнете при този човек и да подновите разговорите? Би ли могъл този човек евентуално да ви насочи към други?

5. Не пренебрегвайте възможността да се обърнете към консултант. Един професионалист по проблемите на заетостта би могъл да ви ориентира за нови професии и да ви насочи какви качества се изискват за тях. Но бъдете внимателен. Ако решите да се обърнете към консултанти, вървете при млад човек. Те не са така цинични и ще оценят по достойнство вашия ентусиазъм и решимост.

Независимо дали сте решили да се впуснете в частния бизнес със собствена фирма, да смените работата си или да дадете още един шанс на сегашната си работа, успехът никога не се постига на "автопилот". Отсега нататък ще трябва да правите нещата по-различно, както и да се заемете с неща, които никога до този момент не сте правили.

Успехът идва от умението ни да използваме дарбите си по най-добрия възможен начин. Вие сам трябва да посрещате и отбивате предизвикателствата на живота. Никой няма да го направи вместо вас. Но и вие, като всички хора, се нуждаете от подкрепа. Всеки добър играч принадлежи към някакъв отбор или поне клуб. Така и вашият успех ще бъде подкрепен, подхранван и подпомаган от много хора, които вие трябва да намерите и на които, от своя страна, да предложите подкрепа. Само тогава те със сигурност ще ви отговорят със същото.

В своята талантлива "РЕЦЕПТА ЗА УТРЕ", Харолд Дж. Къминс, почетен

председател на "Минесота Мючуъл", петнадесетата по мащаб живото-застрахователна компания на Щатите, ни съветва че за да живеем в мир със самите себе си, ние трябва да даваме на другите и да не спираме да го правим до

края на живота си.

"Никога няма да сте дали повече, отколкото ще получите – пише Къминг. – Приемете го като безпогрешна истина."

Към думите му аз мога да добавя само едно искрено: "Амин".

Всичката тази помощ и подкрепа е повече от обикновена щедрост. Колкото повече помагате на другите, с толкова по-голяма готовност те ще ви помогнат да си намерите най-подходящата среда за вашите силни страни. Тук отново работи Универсалният закон за взаимодействията. И той е ключ към успеха на всяко начинание.
ВНИМАНИЕ!

Оставете си 10% резерва за всяка 90%-ва възможност пред вас. С това искам да ви предупредя да не си правите илюзии, че ще намерите място, където можете да правите само това, което искате и в което сте добър. Вие може да сте най-добрият търговец на този свят, може дори да сте способен да продадете Айфеловата кула обратно на нейния строител Айфел. Но рано или късно вие ще трябва да седнете и да напишете ордер, да преговаряте по договор и да отработите формално всяко свое обещание.

Вие може да сте най-блестящият агент по продажбите в града, но да останете незабелязан, ако никой няма представа за вас. Може да сте по-добър от Х и У взети заедно, но това няма да ви помогне, ако не се решите и не свършите малко черна работа за своя реклама. Хората няма сами да дойдат и да почукат на вратата ви в понеделник сутринта, за да ви помолят да направите за тях това, което най-добре умеете, ако не знаят кой сте и не научат нещо повече за вас.

Независимо дали имате собствен бизнес или работите за някой друг, вашият жизнен стандарт, доход, и удовлетвореност са в право пропорционална зависимост от стоките и услугите. Тук отново работи Универсалният закон за взаимодействията и той определя вашата печалба, вашите джобни пари и какъв успех изобщо ще постигнете. Вие всъщност сте си работодател сам, независимо дали притежавате компания, работите за друг или изобщо не работите за заплата. И така, приемете факта, че 10 до 20% от всичко, което трябва да направите, за да успеете няма да бъдат неща, които обичате да вършите и с които винаги се справяте добре.

Сега задачата ви е да намерите начин да се справите възможно най-бързо и леко с тези 10 до 20%. Ако отделите повече време, отколкото е необходимо за тези досадни понякога ненавистни задължения, това е време, откраднато от вашите най-силни страни. Такава опасност има, ако се отдадете на оплаквания, увъртания, бавене, преди да се хванете за черната работа, която не ви допада. Свършете я и я забравете! А след това се насочете към по-важните неща. И този е може би най-добрият съвет, която някога сте получавали.

Да приемем, че до този момент сте открили своите "къси пасове", игра, в която да се включите и отбор, с който ще играете. Следващият логичен въпрос е: КОГА ДА ЗАПОЧНА?

Може би ви се струва, че трябва да почакате, докато всички светлини светнат зелено и икономиката навлезе в стадий на пълен разцвет. Това е разумно, но неправилно. Видите ли, всички ние много лесно можем да си намерим хиляди оправдания и да получим безплатен съвет от близки и приятели защо догодина ще бъде по-добре да тръгнем към успеха си.Нека си признаем – ако досега не сте се решавали на подобна стъпка, сигурно изпитвате страх. А това прави отлагането още по-вероятно и обяснимо.

Но ако сте изпълнили СТЪПКА ЕДНО И ДВЕ от ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА обективно и цялостно и ако наистина искате да успеете, тогава единственото, което ви остава е да започнете делото си и да го започнете веднага. Това решение никога няма да е лесно. За него никога няма да дойде най-изгодният момент. Винаги ще има причини за отлагане и за свиване на знамената в изчаквателна позиция.

Никога няма да забравя незаменимия съвет, който ми даде Рони Бракънфелд, приятел и колега от Нюйоркската фондова борса. Срещнах го за първи път още като бях младо момче, съвсем начинаещо в работата на борсата. Той беше много години по-възрастен, по-опитен и по-мъдър от мен. Но се сприятели с мен и ми стана наставник.

Един ден научих, че бе създал фирмата си през 1932 г., тъкмо във времето на Голямата криза. Бях изумен и ми стана много любопитно да узная какво за бога го бе накарало да започне търговия с ценни книжа в толкова неблагоприятно време. От всичко, което бях прочел знаех, че животът на Уол Стрийт през 1932 г. е бил доста мрачен. Дотолкова, че ако човек минавал по тази улица е трябвало да внимава да не би да го удари тялото на някой разорен брокер, който се е хвърлил от прозореца на някой небостъргач.

Никога няма да забравя, как Рони отговори на моя въпрос за това как и кога е започнал. Той прекъсна това, с което се занимаваше, доближи се съвсем близо до мен, погледна ме над очилата си и ми каза бавно и отсечено:

- Лио, ако наистина много ти се иска да направиш нещо, моментът винаги е подходящ.

За Рони, с неговото изгарящо желание и пълно посвещение 1932 г. е била най-подходящото време да започне този бизнес. И по-късно постигнал невероятен успех!

По същия този повод ми идва на ум още една история, по-близко свързана с мен. Както споменах и по-рано, баща ми винаги много ме е подкрепял в моя път към успеха. Но в края на живота си той направи толкова много за мен, колкото никога не си бях представял.

За моя тридесет и пети рожден ден той и майка ми пристигнаха с кола от Сейнт Пол до дома ни в Грийнуич, Кънектикът. Това беше радостен период за всички нас. Те бяха доволни и горди от моя напредък, а пък аз бях щастлив да споделя с тях непосредствено някои от успехите си, като третото дете в семейството: прекрасната ни къща и моята известност на Уолстрийт.

Една вечер баща ми и аз разговаряхме топло и спокойно в библиотеката, когато той най-неочаквано сподели с мен една своя мечта. Каза ми, че от години тайната му цел е била да започне свой собствен бизнес, когато се пенсионира. Веднага добави, че само след две години ще е достигнал най-високото възможно равнище на пенсия. След това ще бъде свободен да започне своя бизнес, а именно: изработването на малки дървени играчки в сутерена на къщата си.

Години наред баща ми правеше такива играчки като хоби в свободното и

време и по този начин изкарваше малко допълнителни доходи, с които издържаше мен и брат ми да учим. Едва сдържаше вълнението си, докато ми описваше как смята да преобразува сутерена в работилница и да разпространява готовите произведения.

Бях много доволен да видя баща си, който вече 42 години беше работил все за еднаа и съща служба и уж беше постигнал целта си така въодушевен, изпълнен с готовност и увереност да стане предприемач и да започне свой собствен бизнес. За нас двамата това беше една незабравима вечер.

След няколко дни двамата с майка ми си заминаха и нашият живот се върна към нормалния си ритъм. Но няколко месеца след това, още преди баща ми да се пенсионира, брат ми Том се обади, за да ми съобщи покъртителната вест, че татко беше починал от силен сърдечен удар.

През целия път обратно към Сейнт Пол по време на приготовленията за погребението и на самото погребение в главата ми все се въртеше онзи разговор с татко в библиотеката. Той бе пренесъл топката през цялото поле и с упорит труд, решимост и искреност я бе подготвил за атака, така че да спечели. Готвеше се да започне нова кариера след пенсионирането си, да осъществи изгарящата амбиция на последните двадесет години от живота си. Готвеше се да стане предприемач и да сложи най-сетне началото на свой собствен бизнес. Или да използва докрай дарбата си, дадена от Бога, което щеше да го направи неописуемо щастлив. Но играта свърши, преди той да може да осъществи своята мечта…

Не разбирам от медицина и не претендирам, че съм ясновидец, но не мога да се освободя от чувството, че ако баща ми се бе пенсионирал няколко години по-рано и беше спрял да ходи до пощата на Келог булевард, за да се отдаде на мечтата си да прави играчки, може би щеше да добави още двадесет години към живота си. Щеше да добави още и неизмеримо удоволствие за себе си, радост за майка ми, за цялото семейство, и особено – за своите клиенти. Можеше дори да се превърне в нещо като полковник Сандърс в производството на играчки.

Колкото и тъжно да бе това събитие за мен, всъщност то съдържаше и един незаменим съвет, който татко неволно ми бе дал в края на живота си. Ако толкова много искаш да направиш нещо, че то става незаглушим глас в съзнателните и подсъзнателните ти мисли, тогава НАПРАВИ ГО! Повярвайте ми, така ще бъде много по-добре за самите вас и за всички хора около вас.

Ако много искате да направите нещо, тогава последвайте съвета на Рони Бракънфелд и знайте, че точно сега е най-подходящия момент да се решите ида се заемете с него. И след като тази смела стъпка е вече зад вас, минете към ТРЕТАТА СТЪПКА: ПОСТАВИ СИ ГОЛЕМИ ЦЕЛИ. Тя ще ви даде възможност да издигнете мишена пред себе си и да планирате своята "игра" Това е темата на следващата ни глава.

Тази глава ще ви помогне да решите къде искате да стигнете и какво желаете да постигнете в живота си, като ви покаже как да определяте своите цели за бъдещето. Има една германска поговорка, която изразява същността в поставянето на цели по този начин:

"Трябва да приемеш живота такъв, какъвто е, но трябва също да опиташ да го направиш такъв, какъвто искаш да го приемеш".

Това е един добър съвет и благодатна мисъл, към която е добре да се придържаме, когато чертаем своя път към успеха.

Обичам да казвам: С Бога напред! Това издава моята убеденост, че човек не може да планира едни от най-хубавите неща, които ще му се случат в този живот. Но със същата убеденост аз вярвам в думите на психолога от Отдела за заетост Дейвид Кампбъл: "Ако не знаеш накъде отиваш, казва той, вероятно ще стигнеш някъде другаде!"

Трябва да изберете посоката, която искате да приеме животът ви. Трябва да си поставите цели, но и да бъдете подготвен за изненади. Нека да изясня този парадокс – от една страна – да си поставяме цели, а от друга – да бъдем готови за всякакви други възможности и изненади.

Аз вярвам, че животът е пътешествие, а не назначение, че радостта е колкото във всеки финиш, толкова и в самото бягане. Смисълът на движението е да бъдем еверени, че го правим в посоката на нашите надежди и мечти, към цели, които са едновременно практични и могъщи. Така, че когато говоря за поставяне на цели, имам предвид – големи, важни, вълнуващи цели.

Колко големи да бъдат целите? Толкова големи, като тези, за които Микеланджело споменавал в молитвите си.

"Господи – говорел той, – нека винаги желая повече от това, което мога да изпълня!" Големите, далечни на вид цели имат чудната способност да изтръгват най-доброто от нас, да ни подтикват да работим по-упорито, да съсредоточим вниманието си върху успеха и да дадем максимума, на който сме способни.

Колко големи трябва да са вашите цели? Нека да ви отговоря с един разказ. Това е историята на една красива жена с много скромен произход, която имала величествени и красиви мечти. Едно младо мексиканско момиче се омъжило на 16 години. След две години и двама сина тя се развела и останала сама да отглежда децата си. Но била горда и решена да осигури достоен живот за себе си и синовете си.

След като пресякла реката Рио Гранде с всичкото си имущество, вързано в един обикновен шал, тя се установила в Ел Пасо, Тексас. Работила в една пералня за един долар на ден, но никога не забравила призванието си да изгради един достоен живот, макар и в сянката на бедността.

Докато работила в Тексас, чула, че в Калифорния може да печели повече. И така, със седем долара в джоба си, тя и двамата и сина взели автобус за Лос Анджелис.

Там започнала да мие чинии и междувременно се наемала на всякаква друга работа, която намерела. Колкото могла спестявала. Когато спестила 400 долара, заедно с леля си купила малка пекарница за мексикански царевични питки, в която имало машина за правене на питките и малка мелница.

Двете с леля й толкова се прочули със своите царевични питки, че скоро могли да отворят още една пекарница. А когато лелята остаряла и не можела повече да работи, младата жена откупила нейния дял от бизнеса.

Годините се въртели и не след дълго, двете й малки пекарни прерастнали в "Мексиканските храни на Рамона", най-големият мексикански хранителен концерн в щатите, в който работели над 300 души.

След като постигнала финансова сигурност за себе си и синовете си, смелата млада жена насочила енергията си към издигане равнището на живот на своите сънародници – мексиканците в Америка.

"Нужна ни е наша собствена банка" – помислила си тя. Не минало много време, та и шепа приятели основали Панамериканската национална банка в Източен Лос Анджелис. Предназначението на банката било да обслужва мексиканската общност в Америка. Днес авоарите на тази банка възлизат на повече от $22 млн., като 86% от депозитите са с латиноамерикански произход. Но успехът на тази млада жена не дошъл лесно.

Невярващите експерти й казвали, че няма да успее да го направи.

"Американците с мексикански произход не могат да основат банка – твърдели те. Път и ти не си достатъчно квалифицирана, за да я управляваш. Никога няма да се справиш." Тя тихо им отговорила: "Мога и ще го направя". И го направила.

Тя и партньорите й открили банката в едно ремарке. Но да продаваш акции на мексиканците се оказало голям проблем, защото хората нямали вяра в самите себе си. И когато ги увещавала да купят акции, те отказвали с думите: "Какво те кара да мислиш, че можеш да имаш банка? От 10-15 години все се опитваме и все неуспешно. Не виждаш ли – от мексиканците банкери не става."

Но тя постоянствала и сега тази банка илюстрирала една от най-големите истории за успех в Източен Лос Анджелис.

Можете ли да се досетите коя е нашата героиня? Виждали сте името й много пъти, дори и да не сте знаели за кого става дума. Но не се разстройвате, защото има още много хора, които не са чували историята на нейния успех.

След като Панамериканската национална банка преуспяла, нашата героиня Рамона Бануелос се насочила към още по-големи висоти и станала тридесет и четвъртият ковчежник на Съединените Щати. Нейният подпис фигурира върху милиони щатски долари.

Можете ли да си представите това? Една бедна мексиканска емигрантка, която имала голяма мечта и станала ковчежник на най-голямата финансова общност в света.

Днес Рамона Бануелос, с всичко, което името й вече означава, се е върнала обратно в Южна Калифорния, заета с новите си мечти, преследвайки новите си цели. И всичко това с ясното съзнание, че ЦЕЛТА Е ПРОСТО ЕДНА МЕЧТА С КРАЕН СРОК.

Тук можем да говорим и за онзи вид цели, които една учителка от Милоуки, Уисконсин е имала една мечта . Нейната мечта е била просто да участва в изграждането на една спана, където нейният народ да живее свободно и достойно според своите убеждения. Тя изпълнила целта си, но и много повече от това…

Знаете, за кого говоря, нали? Точно така. Голда Меир. Една учителка от Билуоки, Уисконсин, която имала една мечта – да стане част от нещо велико. Така накрая тя станала министър-председател на Израел и един от най-големите държавници на своето време.
КАКВО ЗНАЧИ ГОЛЯМА?

Какво значи голяма цел? Зависи от това къде се намирате и кога, решавайки да реализирате своята мечта, я превръщате в цел. За един милионер да направи още стотина хиляди не е кой знае какво. Не е голяма цел, още по-малко мечта. Но за един съдържател на малък павилион за цигари два на два метра това е исполинско желание.

Ще ви предложа един прост тест на вашите цели. Ако най-добрият ви приятел не се смее, когато споделите с него целта си, значи не е достатъчно голяма. Това е истина. И можете да го пробвате и с други хора, не само с приятели.

Някога бях съсобственик на банка и мислех, че един банкер печели ако е много предпазлив и дори склонен направо да отказва. Така че те също могат да служат за добър лакмус за вашите цели. Ако ви се случи да обясните целта си на някой банкер и той не позеленее от ужас, ами напротив, хареса идеята ви и се съгласи с нея, тогава вие не стреляте достатъчно високо. Това е чудесен показател, че целта ви не е плод на голямо въображение и нито е достатъчно велика, че да поддържа вълнението и подтика ви за достатъчно дълго време.

От друга страна, ако приятелят ви се засмее нервно, потупа ви по гърба и поклати глава, ако банкерът ви изведнъж добие вид, сякаш гръбнакът му се е превърнал в разтопено желязо, или пък ако тъща ви прошепне на съпругата: "Виждаш ли, миличка, казах ти, че това ще се случи..." Тогава и само тогава целта ви е достатъчно голяма.

Тази страна беше създадена от големи мечти. Нашите предци – създатели са си поставяли невероятни цели и са мечтали за неща, които повечето хора не са могли дори да си представят. Аз си припомних всичко това по един трогателен начин по време на тържествата по случай двестагодишнината на Америка.

Една вечер в началото на юли пресичах дневната. Децата бяха пуснали телевизора и гледаха шоуто на Тони Орландо. Тони тъкмо подканяше публиката да изпеят заедно нещо по случай Големия рожден ден и песента, която бе избрал се казваше: "Хей хоупс". Той обясни своя необичаен избор за рожден ден по следния начин: "Вярвам, че тази песен е истинският американски национален химн. Живеем в страна, където всеки може да стане всичко, каквото поиска от себе си. Може да успее толкова, да бъде толкова щастлив, нещастен, посредствен, поробен или свободен, колкото си избере, стига да се погрижи сам за това.

- Помислете над думите на тази песен – продължи той. – Хай хоупс, високи надежди. Високи, хвърчащи до небесата мечти. Това е истинската тема на Америка! Тази пенен ни казва да си поставяме изключителни, велики, невъзможни цели. Стреляйте към луната! – каза той накрая. – Не се колебайте! Стреляйте към луната, защото и да пропуснете с малко, все пак ще улучите някоя звезда"!

Това е много важно. Не бих искал никога да го забравяте.

СТРЕЛЯЙТЕ КЪМ ЛУНАТА! ЗАЩОТО И ДА ПРОПУСНЕТЕ С МАЛКО, ВСЕ ПАК ЩЕ УЛУЧИТЕ ЗВЕЗДА.

Но колкото и да е важно това, светът се опитва да ни откаже да го правим. Новините в шест ни казват, че индексът Дау Джоунс пак е паднал с 15 пункта, цената на златото е замразена и единствените неща, които растат са отчаянието и безработицата. Две седмици такива новини стигат на хората да се откажат да задействуват най-хубавото в себе си, да "стрелят към луната". Чудно ли е тогава, че те избират да стрелят наслука, като се надяват да уцелят вратата на хамбара, така че да останат при това, което имат!? Проблемът е обаче, че като се целят във вратата на хамбара и пропуснат, те не улучват звездата. Знаете какво улучват и то не ги обсипва със звезден прах. От там идвам и самият аз, от торта.
КАК ПОСТАВЯТ ЦЕЛИТЕ СИ ИСТИНСКИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ

Истинските победители са хора, които си поставят и постигат големи цели, имат велики мечти, преследват ги, движат се от "високи надежди" и стрелят към луната. Това са хора, които признават житейските проблеми, но не им се поддават, не отстъпват пред тях в своя живот. Преуспелите хора не само, че си поставят цели, но обикновено ги записват. Излизат сами със своя студебейкър, мислят задълбочено какво искат да постигнат, а след това ясно го описват.

Успелите хора не само си поставят големи цели, но ги разпределят на периоди от по пет години. Избират точно пет години, защото една цел, която може да бъде изпълнена за по-кратък срок от време изглежда не толкова вълнуваща и предизвикателна. От друга страна десет години изглежда толкова дълго време, че човек не чувствува необходимостта да започне веднага. Пет години изгежда най-добрият период за значими лични цели.

Знаете ли, къде искате да сте стигнали след пет години? Ако знаете – напишете го. Знаете ли за какви цели ще работите в периода между тогава и сега? Ако да – запишете ги.

Решете, в какъв бизнес ще се включите, какви точно действия ще предприемете и какво количество пари ще завъртите в оборот. Решете какви семейни, духовни, физически и интелектуални цели искате да постигнете. Решете това сега и го запишете. Ако изобщо човек иска да си постави и постигне смислени цели, от които да бъде горд и които да му доставят огромно удоволствие, първата стъпка е да ги изрази колкото може по-ясно и – ДА ГИ ЗАПИШЕ.
ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ПРИНЦИПЪТ РАБОТИ

Ако мислите, че не е толкова важно да запишете целите си, веднага искам да ви кажа, че грешите и ще ви го докажа.

Преди няколко години екип от учени бихейвиористи от престижната Харвадска бизнес школа избрали произволно 100 дипломанти и задали на всички един и същ въпрос: "Какво искате да сте постигнал и с какво желаете да се занимавате след десет години?"

Всеки един от тези 100 дипломати отговорил на изследователите, че иска да бъде богат и известен. Желае да се занимава с важни неща, като например да управлява голяма компания или по някакъв начин да упражнява влияние и контрол върху света, в който живеем.

Изследователите не били изненадани от отговорите, които получили. Харвард учи своите студенти, че те са изключителни и призвани да водят. И това наистина е така, макар и донякъде, ала единствено по причина на това, че са в Харвард.

Но дори между тези елитни бъдещи водачи било установено нещо невероятно. Само 10 от тези 100 млади тигъра не само желаели и очаквали, че ще властват над света, но си били дали труда да запишат ясно целите, които искали да постигнат, както и сроковете, в които възнамеряват да го сторят.

След 10 години същите изследователи потърсили отново същите 100 дипломанти, за да продължат изследването си. Те открили, че 10-тимата от тях, които били записали целите и плановете си в момента притежават 96% от цялото състояние на всичките 100 анкетирани. А това означава, че нашите 10 души са постигнали 10 пъти по-голям успех от останалите.

Нормално беше да очакваме, че са притежавали 30%, което значи, че са се справили 3 пъти по-добре, 50%, което значи, че са се справили 5

пъти по-добре, но 96%! Това е наистина изумително.

И така, драги читатели – с това откритие аз смятам, че доказвам своята теза за жизнената важност да запишете своите цели. И мога да мина оттатък.

След като веднъж сте написали своите петгодишни цели и сте се ангажирали да ги изпълните, следващите стъпки, които ви предстоят са изключително прости. Но те са ключът към успешна реализация. Поговорката "ОЧИТЕ СЕ ПЛАШАТ, НО РЪЦЕТЕ – НЕ" като че ли казва всичко.

Ключът да постигнете успех със своите петгодишни цели е просто да ги разделите на по-кратки и ежедневни задачи. Ето как става това:

1. Разделете целите си на пет. Щом го направите, вие получавате пет едногодишни цели. Сега вие знаете точно какво трябва да направите до същия период на следващата година.

2. Разделете всяка едногодишна цел на 12. Поздравления! Сега вие имате своите месечни цели. Знаете какво трябва да сте постигнали от този ден на следващия месец, ако преследвате петгодишната си програма.

3. Разделете месечните си цели на 4. Не можах да ви изненадам, нали? Знаехте, че следва тъкмо това. Но, шегата настрана, сега вие знаете, какво ви предстои следващия понеделник сутринта. И това ви кара да сте сигурен в постигането. Сега минавате към следващата крачка.

4. Разделете седмичните си цели 4, 5, 6 или 7. Числото, което ще изберете

за делител зависи от това, колко дни от седмицата искате да отдадете за постигане на своите цели. Ако ще работите 7 дни от седмицата – разделете на 7. Ако мислите, че 5 е достатъчно, разделете на 5. Това ще решите вие самите. Но каквото и да изберете, в края на краищата трябва да си отговорите на този много труден въпрос: "Какво трябва да направя днес за да успея".

Ако сте изпълнили тази процедура до край, всяка сутрин вие ще сте готови за старт с ясна цел пред себе си. Ще бъдете подготвени да следвате своята собствена магистрала на ежедневни, ежемесечни и ежеседмични цели, водеща към смарагдовия град на най-скъпите ви мечти. Ще бъдете подготвени да следвате своята собствена магистрала на ежедневни, ежемесечни и ежеседмични цели, водеща към смарагдовия град на най-скъпите ви мечти. Ясно формулирани, вашите ежедневни, ежеседмични, ежемесечни и ежегодни цели ви помагат да впрегнете цялата си лична мощ, да фокусирате енергията и концентрирате усилията си върху онези неща, които според вас ще ви донесат личния успех и щастие, към които толкова много се стремите. След като разработите своите малки, достъпни, всекидневни цели, това ще ви освободи от напрежението да се питате постоянно какво всъщност правите.

Ако постоянно се съмнявате какво всъщност правите, съвсем сигурно е, че ще го направите лошо. Но ако знаете, че това, което правите уплътнява по най-добрия начин времето ви, вие го правите по-бързо, по-добре и с много повече ентусиазъм.

Може би ви изненадва идеята да си поставите петгодишни цели, а след това да ги разбиете на ежедневни задачи. Но тази процедура ще ви помогне да определите още веднъж дали наистина се целите в луната или просто в един сърп на изгряващата луна, гравиран върху входната ви врата.

Да речем например, че се занимавате с продажби и решите, че трябва да разговаряте с 500 нови клиенти на година, за да изпълните финансовите си намерения. Без уикендите и празниците в една година има приблизително 250 работни дни. А това означава, че с два телефонни разговора на ден – един сутрин и един следобед – вие можете да изпълните целта си.

Две обаждания на ден. Това е всичко. Докато в един момент не погледнете този списък от 500 клиенти и не си кажете: "Аз всъщност мога много повече. Страшно много повече. Само гледайте."

Точно това се случи с мен. Установих, че мога да изпълня седмичния си план от пет работни дни за три дни и половина. И така – към края на третия месец, аз вече работих по задачите за петия. Самият акт на поставянето на тези ежедневни цели за пет години напред ми обясни загадката на успеха и превърна магията в движение.

Спомнете си поговорката: Очите се плашат, но ръцете – не. А ключът към вашия успех е да запишете ясно целите си и да ги използувате като жалони по своето пътуване към успеха.
ДРЪЖТЕ ЦЕЛТА ОБОЗРИМА

Ако запишете целите си и ги забутате накъде, те вече няма да струват и хартията на която са написани. В своя ежедневен живот не трябва да ги поддържате живи. В моя случай, след като преживях големия крах на тридесетия си рожден ден, аз взех твърдо решение да не изпускам от поглед целите си и да се концентрирам само върху онези действия, които ще ме изведат към тях.

След като дълго се бях ровил в душата си и бях търсил целта пред себе си, аз все още бях сигурен, че искам да стана милионер. Но бях смутен от провала на първия си обет – да го постигна до тридесетгодишна възраст. Затова предпазливо избрах 39 години за краен срок да постигна целта си. И за да си припомня какво съм си обещал, аз направих още нещо.

Взех един сребърен долар от 1922 година, който носех със себе си като талисман, и записах целта си върху него. Ето как го направих. Занесох го долу в импровизираната си работилница, сложих го в едно менгеме и излъсках със шмиргел обратната му страна, за да го приготвя за надписа. После го занесох на един бижутер, който гравира върху него следните думи:

"Когато стана на 39, ще бъда милионер."

Бижутерът сигурно ми е повярвал, защото ми взе повече пари от обикновено. Но дори да ми бе взел четвърт милион, инвестицията би си струвала, защото за мен щеше да остане печалба от три четвърти милион…

Не мога да ви кажа, че всяка сутрин, когато съм вземал ключовете и дребните си монети от скрина, съм се вглеждал в сребърния долар и съм си казвал, че трябва да изляза и да свърша всичко за деня. Това би било лъжа.

Но мога да ви кажа, че имаше много дни, в които бях обезсърчен и ми се искаше единствено да си почина и да започна отново следващата седмица. Или дни, в които ми се искаше да се прибера на обяд и толкова. Но не го правех, заради този сребърен долар с простите, но внушителни думи върху него.

Ясно си спомням, как понякога търсех в джоба си монета за телефон или дребни пари за обяд и попадах тъкмо на този сребърен долар. Не винаги се спирах и прочитах на глас надписа, но съзнателно или подсъзнателно това винаги ми припомняше за миналия напредък, който трябваше да реализирам всеки ден.

Убеден съм, че в повечето от тия случаи този малък знак ме караше да продължа с това, с което се бях заел. Бог ми е свидетел, когато ви казвам, че нито един ден не пропуснах да свърша това, което трябваше да свърша, точно както го бях планирал.

Прибрах този сребърен долар на тридесет и петия си рожден ден, четири години преди срока, който си бях поставил…

Вътре в себе си вече можете да признаете, че поставянето на цели дава резултати, нали? Учените бихейвиористи знаят това от своите изследвания. Аз също го знам, защото то даде резултати в моя живот, когато всичко друго се оказа безплодно. Така че – не отлагайте. Направете го! Не защото, аз ви го предлагам, или защото е дало резултати за някой друг. Направете го заради себе си!