ЧЕТВЪРТА СТЪПКА: "РАБОТИ!"

ЧЕТВЪРТА СТЪПКА: "РАБОТИ!"

Но едно нещо не съм ви обещал. Не съм обещавал, че пътят към успеха ще бъде лесен. И не мога да го сторя. Защото присъщата на всяко голямо постижение и спътник на всяка велика цел е една кратка дума от четири букви и тя е ТРУД.

ИМА САМО ЕДНО МЯСТО, КЪДЕТО УСПЕХ ИДВА ПРЕДИ ТРУД И ТО Е В РЕЧНИКА. (На английски език "успех" предхожда "работа"…)

Вие може да сте доказан гений със зашеметяващ коефициент на интелигентност. Може да сте блестящ във всяко отношение. Но за да постигнете успешно целите си и за да реализирате своите планове, просто трябва да се размърдате. Трябва да работите.

Съзнавам, че този съвет не е от най-привлекателните. Особено днес, в ерата на прокламираните човешки права. Но старият факт си остава неоспорим, че без обилна смазка от пот и солидна доза древен труд, машината за успех ще забуксува, докато накрая съвсем спре. И това ще се отрази не само на портфейлите ни, но и на целия ни начин на живот.
ИЗБЯГВАНЕ НА РАБОТАТА

За много хора избягването на работата или "мотаенето" е станало начин на живот. Нещо повече – много хора очакват тъкмо това от службата, която изпълняват. Робърт Хаф, специалист по заетостта, в едно есе през 1982 година споделя следното по този повод: "Мотаенето – казва той, – просто съсипва американската икономика. Тази кражба на време нанася тежък удар на националната производителност. От друга страна тя повишава инфлацията, вдигайки постоянно цените на стоки и услуги."

Хаф стигнал до тези изводи, след като анкетирал изпълнителните директори на 312 компании относно времето, изгубено от техните работници всяка седмица. Обобщавайки цифрите, които те му дали, той изчислил, че един работник губи средно на седмица 4,3 работни часа. Това е времето, през което той явно се мотае. Той умножил това по средната за страната производителност на час от онази година – 7,41 долара, и получил, че от един работник фирмата губи на седмица 31,86 долара по простата причина, че през това време работникът се разтакава.

След това Хаф умножил стойността на "мотаенето" на един работник по броя на работниците, без селскостопанските, в частния сектор на САЩ и установил, че общонационалната цена на "мотаенето" възлиза на изумяващата цифра от 120 милиарда долара годишно. А това е повече от загубата на частния сектор поради грабежи, измами и други криминални деяния през цялата 1981 година.

"Мотаенето" е много коварен проблем. Той се ражда от лекото закъснение след обедна почивка, или сутрин за работа, излизането след обед по-рано, бъбренето с колеги за минута две или самоволното отсъствие за ден-два уж поради неразположение. Е, голяма работа, ще кажете вие. Грешите! Грешите! И пак грешите!

Цената на това е 120 милиарда на година и то спокойно може да провали и най-прекрасните ви цели. За да се предпазите от мотаене, вие трябва да сте там, където целите ви могат да бъдат постигнати и да направите това, което трябва да се направи, за да бъдат постигнати. А това означава упорит труд и то много!

Обичам този малко остарял призив: "ДЕРЗАЙТЕ!" Още повече, че към него се е придържал всеки човек на успеха, за когото съм чувал: от Абрахам Линкълн до Хърбърт Хувър, така че не съм сигурен кой пръв го е отправил. Тук ще ви предложа едно кратко резюме на моите убеждения, мисли за усилието и успеха: "НИЩО НА СВЕТА НЕ МОЖЕ ДА ЗАМЕСТИ ПОСТОЯНСТВОТО."

Талантът – не. Няма нищо по-често срещано от неуспелите таланти.

Геният – също не. Неосъщественият гений е почти пословичен.

Образованието – също не. Светът е пълен с отлично образовани неудачници.

Само постоянството и решителността са всемогъщи. Признавам, че е възможно да получиш всичко хубаво от този живот без много-много труд. Можеш да наследиш невиждано състояние. Можеш да спечелиш на комар. Можеш да се омъжиш или ожениш за милионер. Или просто да ти провърви в живота. Това се случва с някои хора. Но като пресметна всички "за" и "против", лотарията определено няма да е първата ми грижа в понеделник сутринта.

Работата е там, че не съм открил начин да избегна труда, пък и не съм чул някой друг да е открил. За мен и за всеки друг, който е постигнал някакъв успех в живота си, упоритата работа е тази, която го осигурява.

Много американци хранят една чудновата, нереалистична илюзия за своите права и свободи. Също като скакалците от известната Езопова басня, те пеят: "Светът ми дължи благополучие!"

Кой знае, може би светът се е променил и срещу минимално усилие, сухи подмишници, пет дни или общо 35 часа седмична работа, той ни дължи приличен приход, кола, къща, три деца и уикенди, свободни за пикници, гребане, футбол и бейзбол. Но аз все пак дълбоко се съмнявам, че е така. И дори ако е вярно и ни очаква така или иначе, това не е успех за мен.

Успехът за мен не е тиха улица към посредствеността. Успехът за мен не е от 9 до 5 часа тридесет и пет години, а после на държавната ясла. Успехът за мене не е застрахован срещу риск, безпокойства, пот и прекалено големи усилия.

Според мен работата и постиженията са неразривно свързани в един процес, който започва след 5 следобед и в събота. Не се ръководя от ексцентричния смисъл на пуританската етика, а го казвам поради убеждението си, че мащабните и вълнуващи цели, които държа да постигна ме карат да положа по-особен труд.

За нещастие, ние сме така широко завладяни от доктрината за работа от 9 до 5 и не повече от 35 работни часа през седмицата, че понякога дори не подозираме за съществуването на друга алтернатива.

Неотдавна в сп. "Туин сити мегъзин" попаднах на статия за Джордж Тезар, един мъж, който е постигнал изключителен успех в търговията на дребно с бижутерия.

Джордж емигрирал в Съединените щати от окупираната от Германия Европа след Втората световна война. Той започнал от нулата и постигнал невероятен успех въ всяко отношение. Статията цитира следните негови думи: "Все още има злато в тия хълмове зад океана (Америка) – казва Джордж. – Всичко, с което човек желае да се захване, може да се превърне в история на успех. Между 9 и 5 в Америка има голяма конкуренция. Но преди девет и след 5 няма конкуренция. Хората си отиват в къщи. И ако човек работи до по-късно и дава повече, отколкото очаква да спечели веднага, не може да не успее в Америка. Защото има толкова много хора, които стоят с протегнати ръце и повтарят: "Дай!Дай!Дай!" И толкова малко, които идват и питат: "Какво мога да направя, за теб, шефе?" или: "Какво още мога да направя?"

Един голям пример за това е Кърт Карлсън.

Този човек стана жива легенда в моя роден щат Минесота. Син на шведски емигрант, той завърши училище благодарение на активните си занимания с голф, а университет – благодарение на това, че разнасяше вестници по три маршрута, караше камион със сода и продаваше рекламите на колежа в университета в Минесота.

След завършване започна работа в "Проктър и Гембъл" като търтговец на сапун, където се запозна с концепцията за Търговската марка. Още докато работеше там, той взе на заем $50 и основа маркова корпорация "Голд Бонд" това положи основите на големия концерн "Карлсън къмпъниз", който се разпространи по целия свят с годишни постъпления от $4 милиарда. Днес Кърт Карлсън е единствен собственик на 17-тата по обем частна корпорация в Америка и се нарежда между първите 400 най-богати хора в нашата чудесна страна.

Когато стане дума за труда и успеха, той се е изразил много точно, връщайки се назад към дните си в "Проктър и Гембъл", а после в "Голд Бонд". Всеки ден е труден за продажбите. Ако работиш пет дни в седмицата, всичко което постигаш е, че се изравняваш с конкуренцията. Шестият ден е денят, в който взимаш преднина."

Според моята представа за нещата, успех и труд са синоними. Трудът не

е нещо, което трябва да се избягва. То е нещо, с което човек трябва да се отъждестви. За мен цялата стойност на постижението е в работата. Работата е съставна част на успеха. Ако успехът е пътуването, както и целта, то работата е самото правене, дейният елемент на преуспяването.

Трудът, това е което превръща желанието в победа.

Ако мечтите, целите и плановете ви не ви вълнуват поне толкова, колкото играта на голф или тенисов мач през уикенда, а мисълта за тях не е толкова сладка и приятна, както мисълта за семейството и приятелите, тогава може би не сте намерили най-силните цели, които да си поставите. Имайте предвид, че ще са нужни концентрация, време, и много упорит труд, след като веднъж сте "видели" своята планина, поставили сте целта си и сте формулирали намеренията си, преди да постигнете успеха, който сте замислили. Така, че би трябвало да обичате тази своя мечта, защото дълго ще ви се налага да съжителствате с нея, да се храните с мисълта за нея, да заспивате с мисълта за нея и да живеете с нея 24 часа в денонощието всеки ден от седмицата.

Харълд Къминс, за който вече споменах в глава 3, дава този съвет за работата: "Ако искате да оставите следи след себе си, сложете си работните обувки."

Надявам се не мислите, че съм някой черноглед песимист, който се опитва да ви убеди, че успехът идва само след робско "сблъскване" в служба на някакви невротични цели. Това, което наистина се опитвам да направя, е да разсея оня пригладен и лъскав образ на успеха във вашето съзнание, сервиран от рекламите за дезодорант или лак за коса, с които сме заети.

Сигурен съм, че сте виждали телевизионните герои на успеха. Мъжете обикновено са се излегнали блажено под слънцето на Бахамските острови и докато си пийнат нещо хладно, правят големи сделки по телефона. Или пък се движат безшумно с лимузини с шофьор от Уол стрий, докато продават и купуват компании и цели държави. Тези плиткоумни сценарии могат да произвеждат красиви реклами, но те са толкова безпочвени, колкото бляскави.

Преди няколко дни един стар приятел от Грийнуич, Кънектикът, беше в града и се отби у дома. Докато разговаряхме, неусетно стигнахме до темата кой какво е правил от последната ни среща насам.

Тогава приятелят ми стана, огледа подробно мен и жилището ми и с голямо въодушевление произнесе: "Хозър, ти си най-големият късметлия, когото познавам. Всичко винаги работи фантастично добре за теб." След като каза това, приятелят ми се приближи към мен и ме потупа ласкаво по гърба.

Няма какво да крия, стана ми много приятно от неговата топлина, дружелюбие и искрено въодушевление, с което ми направи този комплимент. Аз отговорих е едно голямо "благодаря" и сърдечно ръкостискане.

След като се разделихме, помислих върху неговия коментар. Усмихнах се на себе си и си казах колко вярна е старата пословица: "Колкото по-упорито работя, толкова по-късметлия ставам".

В много отношения аз съм късметлия. Но и всеки ден работя твърде упорито.

Споделям със света ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА, после излизам и ги прилагам в собствената си практика. Влагам всичката си енергия, вдъхновение, труд и пот или комбинация от четирите, за да завъртя нещата в посоката, в която желая.

Впрочем, много други хора имат същото отношение към успеха, като мен и вас.- Томас Едисън, известен със способността си да работи без почивка дни наред, не е бил нито глупав, нито беден. И ето какво е казал за труда и успеха: "Нищо, което си е струвало да направя, не съм направил случайно и нито едно от моите изобретения не е дошло по случайност. Те дойдоха от труда."

В своето време Едисън е бил един от най-преуспелите, но и най-жадуващите забавления хора. Бил е също невероятно упорит в работата. Бенджамин Франклин, първият гений на Америка, е бил също много известен с упорития си труд, шумните си забавления и безупречната мярка за успех, която е имал. Освен това имал дарба да борави с езика. Неговото второ аз Пуъ Ричард, е казал следното за успеха: "За да успееш, трябва да управляваш оръдията си без ръкавици, с голи ръце".

Човекът, който открил електричеството в светкавицата, изобретил очилата с двойни лещи, пощенската служба, заемната библиотека и застраховката живот, и който написал книгата "Алманахът на Пуъ Ричард" (първата в света книга за това как да преуспеем), силно вярвал в труда, но и в удоволствията.

В днешно време хората, които са готови да се борят и успеят като мен, вас Франклин и Едисън ги наричат работохолици. Този термин се появи през благосклонните шестдесет години, за да донесе успокоение на тези, които чувстваха, че светът им дължи едно вечно безметежно съществуване, гонене на пеперудки, събиране на цветя и романтично взиране в лунната пътека над някой залив.

Спомняте си добре този период, нали? Идеолозите на нашето общество казваха, че е под човешкото достойнство да се посветиш на една толкова светска, чисто материална и потенциално безплодна кауза, каквато е работата за печалба на някоя организация. Според тях беше съвсем нормално да ходиш вечно на училище, да се включваш към всяка социална кауза, за която дочуеш, или пък да се отдадеш на екзистренциално страдание, известно като "мъча се да си събера мислите".

Освен това бяха убедени, че е съвсем нормално просто да не правиш нищо. Това, което те категорично не приемаха бе да посветиш цялото си време и енергия за една комерсиална цел. Онези, които го правеха бяха заклеймявани като работохолици. Смятаха ги за не дотам интелигентни, третираха ги като невротици, ако не и направо психопати.

Преди няколко години д-р Мерилин Махловиц написа книга със заглавие "РАБОТОХОЛИЦИТЕ". Тя се основаваше на нейната докторска дисертация, както и на серия от статии, които тя бе написала за "Ню Йорк Таймс". Предметът на нейното изследване бяха хората, смятани за работохолици.

Нейните изводи изненадаха мнозина. Тя откри, че работохолиците са хора, които работят много, обичат това, което вършат и се наслаждават на лукса и благополучието, постигнато в резултат на собствения им труд. Тя не намери свидетелства, че тези хора имат психически отклонения, склонни са към поведение тип А, или към болести, свързани със стреса и сърдечни атаки.

Юджин Дженингс, професор по мениджмънт в Мичигънския държавен университет, е направил подобно изследване на преуспели бизнесмени. Попитал ги просто дали са щастливи. С "да" отговорили хората, които работели 60 и повече часа на седмица. Те не били само щастливи – за тях не бил характерен нито алкохолизъм, нито висок процент на разводи.

Аз не мисля, че проблемът е в така напечените работохолици – хората, за които един час работа изглежда като петнадесет минути, и които искрено са влюбени в това, което вършат, или които се чувстват като Бети Ролин, когато е писала книгата "Наистина ли ми плащат за това"?

Според мен проблемът е в хората, които наричат тези ентусиасти "чешити" и осъзнавайки собственото си неудовлетворение, досада и безразличие, наричят упорития работник невротик или работохолк.

Така, че следващият път, когато някой ви нарече така, смятайте го за комплимент. И помнете – работохоликът е много рядък и много щастлив човек. Защото само за малцина избрани призванието съвпада с професията.
СЕБЕМОТИВАЦИЯ

Много добре знаем, че има слабо шефове и компании, които си го изкарват на работниците. Така, че нямам намерение да ви убеждавам, че всички дела за дискриминация и жалби за неспазване на трудовото законодателство са само куп лъжи или резултат на лоша репутация. Това би било непочтено спрямо големите социални реформатори на тази страна. Но все пак аз съм убеден, че добрата работа е чудесен психологически фон за адекватно обратно отношение.

Универсалният Закон за взаимодействие, за които говорихме по-рано, твърди, че дотолкова, доколкото ние даваме на другите това, от което се нуждаят и те в замяна ще ни дават това, от което ние се нуждаем. Неговото приложение при мотивацията на наемните работници е добре известно, особено от работите на психолога Дейвид Берлоу. Д-р Берлоу обича кратките обръщения към мениджърите.

"Знам само три неща за мотивацията – казва той. – Открий, какво иска работникът, намери начин да постигнеш това, което ти искаш чрез това, което той иска, а след това направи всичко, за да получи той това, което иска."

Тази формула работи и в двете посоки. За да получите това, което искате от вашия шеф, клиент или някой ваш близък, приложете Законът за взаимодействието в обратна посока. Открийте, какво искат другите, решете, как да постигнете това, което вие искате чрез това, което те искат и после работете като дяволи, за да могат те да постигнат, което искат.

Запомнете този закон, защото е важен. Дотолкова, доколкото вие давате на другите това, което искат, и те ще ви дават това, което искате. И за да постигнете най-голям резултат, трябва да работите много, за да дадете на другите това, от което имат нужда. Хубаво е да започнете веднага.

Работата е директна инвестиция. Щом спрете да работите, спиран възвращаемостта от тази инвестиция. Това лесно се забравя, щом веднъж човек вкуси успеха. Ранната победа, първите глътки от успеха, гордото потупване по гърба от семейството и приятелите – всичко това може измамно да ви изкуши. Тези прекрасни преживявания могат да ви накарат да легнете по гръб и да заживеете на старата си слава. И после здравата да загазите. Един от начините да загази човек е увереността му, че няма нужда повече да натиска педала, за да идват успехите. Някои хора ще ви помолят да изнесете безплатна беседа и да споделите своя мъдър опит с другите. Това също е примамливо, особено ако е за привлекателна кауза. Но вие не можете да си позволите да го правите прекалено често, защото времето за изпълнение на вашите цели рязко ще намалее. Затова кракът ви постоянно трябва да е на педала, ако искате струйката успех да се превърне в поток.

Друго изкушение се крие в съблазанта за мигновената печалба. Щом веднъж успеете, при вас ще започнат да идват хора с поверителна информация за най-различни идеи за бърза печалба. Всяко от тези предложения и тайни сведения ще свърши с гореща молба за пари в брой. И вие може да бъдете изкушен от илюзията, че "истинските баровци" го постигат с разузнаване и магия, а не с упорита работа.

"Твоят стил ми харесва – казва натрапникът. – А аз ще ти помогна да направиш наистина чудеса. Ще вложим парите ти, където ти казвам, друже, а след това – светът ще бъде наш".

Просто запомнете – щом постигнете някакъв успех – точно тогава трябва да удвоите усилията си и да натиснете педала до край. Не бива нито за миг да отпускате газта и вместо това – да се отдадете на четене на предсказания.

Спомнете си любимият съвет на Андрю Карнеги: "Сложете всичките си яйца в кошницата и пазете кошницата."

Един добър мой приятел – Боб Конклин, преуспял бизнесемен и автор на известни програми и книги за самоусъвършенстване, много обича една аксиома, която е изключително уместна тук: "Много често, щом хората постигнат успех, те престават да вършат точно това, което им е донесло успеха."

Не попадайте в този капан.

Трудът е четвъртата стъпка от ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА.. Разчитайте на него, уважавайте го и никога не изпадайте в заблуждението, че вашият гений, заложба или приятен външен вид са причината за успеха. Истинската причина е упоритият труд и постоянство, с които сте подкрепили своя талант. Хората, които ще ви кажат, че сега заслужавате да се помотаете и да не се напрягате много не разбират разликата между това да работиш, за да живееш и да живееш, за да работиш. Забелязвали ли сте, как неудачниците възкликват: "Слава Богу, най-сетне е петък!", докато щастливите казват: "Господи, как е възможно вече да е петък!" Двата типа хора очевидно имат различни цели и мечти и се движат под ритъма на различна музика.

Всеки ден носи ново предизвикателство и открива нова глава в сагата на вашия успех. Нека винаги е остро настървението за постигане на целите ви, нека винаги е пълна вярата и свежа силата, която ще вложите в предизвикателствата на деня. Не се оплаквайте, нито се обърквайте от малко пот през този ден. Това е ежедневното изпитание, почетния медал, и най-очевидното доказателство, че всеки ден вие ставате все по-добър в своето дело.

И това е краят на моята малка проповед за труда – най-чистата дума от четири букви в нашия език. Останалото зависи от вас. Вие трябва да решите ще бягате ли, ще стреляте ли или ще залагате. Ще приемете предизвикателството или ще потърсите най-лекия начин. И ако сте убеден, както мен, че единственото място, където успех идва преди труд е в речника, аз ще ви дам едно желязно обещание.

Работете упорито и никога няма да ви се наложи да се оплаквате на някого (особено на човека, който ви гледа сутрин от огледалото на банята), от това, което получавате, това, което постигате, по-малкия си или по-голям успех. Излезте и се размърдайте и ще получите най-ценното нещо в живота – самоуважението и достойнството, което идва от честния и упорит труд. При това ще се радвате на вътрешен мир и душевна хармония от мисълта, че сте действали по най-добрия възможен начин – вашия собствен начин.