Петдесет години „Стършел” (исторически етюд) 1

Както и се очаква, най-голямо е раздвижването сред интелигенцията.

Една от първите стъпки на управляващите е да уреди среща с журналистите и писателите в Театъра на народната армия. По време на това събрание са направени редица изказвания, предизвикали непосредствено след това вземането на по-сериозни мерки за овладяване на положението.

Започва провеждането на събрания в отделните първични партийни организации на творчески съюзи и печатни издания. На 4 юли 1956 г. е свикано заседание на ППО при в. "Стършел" с една единствена точка в дневния ред: Разглеждане работата на редакцията и на редакционните сътрудници в светлината на решенията на ХХ конгрес на КПСС и някои нездрави изказвания по повод решенията на Априлския пленум на отделни сътрудници..²⁰ В доклада на партийния секретар са отбелязани допуснатите слабости в работата на в. "Стършел" : ...намаляване силата на нашата критика и обсега на нейното действие. Съществуваше боязън да се критикуват слабости и недостатъци, проявени от по-висшестоящи ръководни институти... Ние допуснахме в областта на карикатурата и фейлетона известно лакиране на нашата действителност, като робувахме на вредната теория за безконфликтността, която поражда тъй наречения положителен хумор...

Специално внимание се отделя и на изказванията на редакционни работници, направени по време на събранието на журналистите и писателите при снемане решенията на Априлския пленум. В доклада изрично се подчертава, че те (става дума за Радой Ралин и Любомир Йорданов) са изказали мнения, които изразяват техни лични становища и с нищо не ангажират редакцията.

Тази, както и други подобни декларации, които главният редактор или партийният секретар правят по различни поводи са неизбежни, тъй като тяхната цел е да запазят вестника от сериозни санкции.

За какво точно става дума. Любомир Йорданов, в отговор на изразеното от Екатерина Аврамова мнение, че днес журналистите са свободни да пишат всичко репликира по следния начин: Др. Аврамова, и др. Червенков казваше: критикувайте смело, без оглед на лицата, ранга и поста, който заемат, но ставаше ли това на практика?

Едно такова изказване, дори да допуснем, че е направено спонтанно под влияние на повишения емоционален градус, изразява естественото недоверие към подобни декларации. Преведено на езика на управляващите, то поставя под съмнение възможността да се провежда на практика обявения "нов курс" на партията.

Именно поради това в доклада се отделя пространно място на него. След изразеното мнение, че др. Любомир Йорданов е добър наш другар се прави опит да му се обясни в какво се състои неговото погрешно становище: На Априлския пленум ЦК постави много сериозно и задълбочено въпросът за възстановяване на ленинските норми на ръководство и партиен живот. Пленумът взе редица решения за обезпечаване на дело, в живота, осъществяването на тези норми. Др. Йорданов смесва изказванията на отделната личност с партийните решения.²¹ Така обяснението е намерено. ЦК е невинен, ЦК не може да греши, досегашните нарушения на ленинските норми са дело единствено и само на Вълко Червенков. Всеки опит да се мисли в друга посока е твърде опасен за "обновителите" начело с Тодор Живков. В крайна сметка всички те са били членове на Политбюро и ЦК.

Особено категорично трябва да се спре интелигенцията, твърде опасно е точно в нейните среди да се задълбочават анализите и оценките за политиката през изминалите няколко години. Тодор Живков е лично заинтересован от по-бързото овладяване на положението. В творческите среди той има печалната слава на човек, ръководил лично разгромяването на Ал. Жендов и "неговата група".

Другият обвиняем е Радой Ралин.

На тази първа среща на ЦК с интелектуалците Р. Ралин задава доста провокативен и "опасен" въпрос: Защо членовете на досегашното Политбюро и ЦК не си отидат по родните места, там, където хората знаят и качествата, и недостатъците им, а на тяхно място да дойдат нови личности?

Едва ли в онзи момент, а и по-късно някой си е позволявал така директно и то на публично място да визира същността на партийната политика, да апелира за премахване на "пожизнеността", за периодична сменяемост на апарата на БКП. Така напълно логично на следващата среща на ЦК с комунистическия актив на централните вестници, на която Р. Ралин не присъствува, на него е отредено специално място. В доклада, прочетен от секретаря на ЦК Енчо Стайков му е отправена критика за фейлетона "Приказка за стълбата", поместен в "Народна младеж" и за изказването му пред софийските журналисти - членове на партията. Освен това бил повдигнат и въпроса за подигравателното отношение на Р. Ралин към главния редактор на "Работническо дело" Г. Боков.

Въпреки сериозните обвинения от страна на висшестоящите инстанции, в доклада на партийния секретар на в. "Стършел" се заявява, че редакционният комитет не одобрява някои залитания на своя колега, но никой не е смятал, не смята и сега, че Радой Ралин изхожда от позиции, които имат за цел да подриват нашата партийна политика. ²²

На заседанието от 4 юли 1956 г. партийните членове от в. "Стършел" впечатляват с гражданската си позиция, достойното си поведение и задълбочено отношение към "времето на култа" и към конкретния политически момент, неща, които занапред ще им създадат твърде големи проблеми...

Те ( с малки изключения) са единодушни в отношението си по основните разглеждани въпроси.

На първо място Челкаш изразява мнението на цялата редакция, че ...положението на в. "Стършел" е било по-благоприятно в миналата обстановка в сравнение с другите вестници. Неговата задача била изключително да се занимава с критикуване на слабостите, той е бил предпазен от прояви на култ към личността. През изтеклите десет години не е имало грубо вмешателство в работата на редакцията от страна на ЦК. Не е имало случай сътрудник на ЦК да идва и да преглежда предварително материалите. Редколегията е работила свободно. Имало е случаи, когато др. Червенков се е месил в работата на вестника косвено....

Второ. Сатириците от "Стършел" се обединяват около становището, че наказанието на В. Червенков (оставането му в състава на Политбюро) не съответствува на отправените към него обвинения.

Трето. Една от главните причини, поради която се провеждат тези събрания във всички редакции са последователно публикуваните статии на Владимир Топенчаров през месеците април и май - "Поуката"²³, "Интервю с народа за дребни неща" ²⁴ и редакционна на в. "Работническо дело".²⁵

И по този въпрос стършелите не се побояват (с малки изключения) да изразят отчасти съгласие с позицията на Топенчаров и да изкажат смущение от грубия тон на "Работническо дело". Дори нещо повече. Челкаш, например констатира, че след статията на "Работническо дело" настъпило известно свиване в редакцията, че тази статия не била убедителна за голяма част от журналистическата колегия. Главният редактор споделя също така, че Познава др. Топенчаров много отдавна и намира, че "Работническо дело" тълкува вината му неясно, непълно.

Тази позиция на в. "Стършел" е показателна в два основни пункта: 1. Вл. Топенчаров в известна степен е техен "благодетел", с неговото благосклонно отношение те свързват появата на вестника и би било проява на непочтеност, ако биха се отрекли с лекота от него. 2. Погледната от друг ъгъл тази позиция е доста неразумна, особено като се има предвид, че представителят на ЦК, Екатерина Аврамова подсказва ясно, че ЦК иска да се осъдят статиите на Топенчаров, които ратували за такава свобода, с каквато се ползуват в Полша.

Четвърто. Разискванията по всички поставени от ЦК проблеми се използуват от стършелите за да засегнат ясно и категорично въпроса за параметрите на критиката и да искат своевременно отговор: ...Може ли да бъдат критикувани министри за известни извращения, за провали в работата. В практиката на редакцията има случаи да бъдат събрани материали, които довеждат до името на някой министър, но това име се зачерква и се оставя името на някой началник... Ние искаме да ни се даде свободата да осъществяваме на практика високите партийни принципи, един от които е правилото да се критикуват всички държавни ръководители, когато те заслужават това. Аз искам - казва Челкаш - да занесете това мое мнение (обръща се към Е. Аврамова), че таванът на критиката е нисък....

Въпросът за критиката явно е обсъждан предварително в ЦК поради което Е. Аврамова отговаря без затруднение. Тя заявява, че по същността си критиката трябва да бъде конкретна. До този момент "Стършел" е правел неправомерни обобщения: Излизаше така, че всички директори крадат, мързеливи са и са бюрократи. При обобщенията, които не могат да се избегнат, трябва да се търси мярката. След което продължава: Когато се критикува високопоставено лице, може да се направи грешка... затова най-добре е да се съберат материалите и да се донесат в ЦК. (к.м. - Н.Хр.). Да се споделят тези неща. Да потърсите съдействие. В ЦК вие трябва да имате вяра и да питате при особени случаи дали може и дали не може да се пише. От ЦК ще ви бъде казано винаги по-точно дали критиката ще даде резултат.

Действително по-ясен отговор стършелите не биха могли да очакват. Ако до този момент те са били викани в ЦК или пък са излизали Решения на Политбюро за в. "Стършел" след констатация за "допусната политическа грешка", то сега от тях се иска предварително и доброволно да носят папките в ЦК за проверка и, едва след това да чакат разрешение за публикуване на материали.

Че сатириците от "Стършел" не схващат (или отказват да разберат) сериозността на подобно откровение от страна на ЦК става ясно от по-сетнешните им действия, предизвикали драматични моменти в живота на редакцията.

На това "историческо" заседание определено се откроява позицията на Радой Ралин. И не просто защото тя е проява на някаква изключителна смелост (свободно и предизвикателно смело се изказват повечето от присъствуващите), а защото Радой Ралин е прозрял и засяга едни от най-болезнените места на действуващата политическа система. Тези неща сатирикът се е опитал да отрази и в творчеството си. Според него култът към личността ще остане, докато не се премахнат някои негови корени - несменяемостта и пожизнеността... Сега, щом някой каже нещо по-смело, веднага казват "загнила интелигенция"... Сега, когато някой каже нещо против отделен член на ЦК или ПБ, казват му, че той говори против целия ЦК... Осмивал Г. Боков не като главен редактор на партийния орган, а като неграмотен и слаб журналист... Не харесва списването на "Работническо дело".

Така съвсем естествено в края на събранието Е. Аврамова от ЦК на БКП изразява неодобрение и порицава изказвания като това на Ангел Вълчанов "Докога ще ни яха ЦК?" и на Радой Ралин за смяна на членове на Политбюро, за несменяемостта и пр. Нещо повече. Тя обяснява в какво се състои политическата грешка на фейлетони като "Приказка за стълбата" от Р. Ралин и статиите на Топенчаров. Казано накратко - те излизат в неподходящ момент. Точно сега партията трябвало да бъде най-сплотена около своето ръководство.

Всъщност известно е, че за БКП нито преди, нито след Априлския пленум има подходящ момент за казване на истината...

Цялата 1956 г., въпреки "априлския обновителен вятър", се оказва една трудна година за българската култура. Допълнително напрежение в обществено-политическия климат внасят Унгарските събития. Те са "спасителната" за БКП външна причина, която дава основание на ЦК за по-решителни действия, за по-драстично отношение към интелигенцията.

Твърде силно е смущението в редакцията на в."Стършел". На отчетното годишно събрание при ППО, проведено на 17 декември 1956 г. те са вече в не малка степен обезверени, микроклиматът в редакцията е лош, сатириците се оказват изправени пред много сериозни проблеми, от чието правилно разрешаване зависи съдбата на вестника. Поне така стършелите възприемат положението си. Главният редактор Челкаш е изключително тревожен. Аз се безпокоя за бъдещето на вестника. Тези думи са изречени, след направения анализ на отношението на ЦК към "Стършел". В ръководството на комунистическата партия са силно резервирани към вестника. От най-високо място са изказани мнения, че сатиричният седмичник няма политическо ръководство, че проявява антисъветизъм, като че ли съвсем съзнателно ЦК продължава да не дава информация за основните насоки на партийната политика единствено на в. "Стършел".

Явно е, че стършелите, въпреки ясните податки в обратната посока, са приели решенията на Априлския пленум и декларациите за свобода на словото като възможност да заострят критиката във вестника. Така те отново актуализират "случая Борис Благоев" с надеждата, че сега е моментът да се преборят с нередностите в областта на вътрешната търговия. Вместо очакваната от страна на ЦК подкрепа по този въпрос, те отново са критикувани. Резултатът е само в квалификациите "жълти журналисти", "драскачи", "престъпници"... Това не пречи на Вородот да се обърне с въпроси към представителя от ЦК на събранието: Вие, др. Радев, давате ли т.н. сигнални бележки за това, което изнасяме? Защо няма резултат? Защо с този крупен случай не се занима ЦК или Министерския съвет? Няма ли отговорност за тези безобразия? ²⁶

Ясно е, че и след положените сериозни усилия, ЦК не успява на този етап да овладее сатириците, което и предизвиква по-сетнешното репресивно в много случаи отношение към вестника.

Въпреки че вниманието през 1956 г. е съсредоточено главно върху промените в обществено-политическата обстановка и опитите на "Стършел" да се адаптира към нея, редакционният комитет предприема конкретни действия за реализиране на дългогодишната си идея за издаване на библиотека "Стършел". На 8 май 1956 г. редакцията изпраща писмо до Секретариата на ЦК на БКП, в което настоява за разрешение да се издават малки книжки (джобен формат) в размер от 3 до 5 печатни коли. Според изчисленията на "Стършел", ако библиотеката е в масов тираж (30 000) тя ще носи печалба. Завеждащият отдел "Пропаганда и агитация" към ЦК Екатерина Аврамова подкрепя редакцията и съдействува лично за реализиране на библиотеката. Тя е на мнение, че ако се реши през 1957 г. библиотеката да излезе, то тя ще е на загуба. Сумата обаче можела да се компенсира от бюджета на "Стършел".²⁷ От втората половина на 1957 г. библиотека "Стършел" вече присъствува на книжния пазар, през следващите тридесетина години се издават стотици книжки на утвърдени и млади автори, тя се самозакрива през 1990 г.

Какво ли са си пожелали стършелите в новогодишната нощ на 1957-ма? Дали по стар обичай са се събрали да пийнат и се повеселят, да вдигнат наздравица за бъдещи успехи, или просто са си пожелали една по-спокойна и творческа година?

Дори мрачни мисли да са ги споходили, едва ли са могли да предположат това, което всъщност ги очаква.

Още през месец януари Челкаш се опитва да вземе нещата в ръцете си, да направи всичко възможно, за да укрепи позициите на "Стършел". Временната депресия на главния редактор е преминала. Редакционният комитет гласува решения, чиято цел е да стегне редакцията, да поохлади разпалените емоции като по този начин се опита да предотврати евентуална намеса от страна на ЦК. Така Тодор Данаилов е понижен от редактор първа в редактор втора степен, Николай Тодоров - Вородот е наказан с мъмрене, Стефан Гечев - Диаватов е съкратен, като му е оказано съдействие да започне работа в Сатиричния театър - втори драматург. Изрично е отбелязано, че с Борис Априлов (Атанас Василев Джавков) ще се занимаят специално. Редакционният комитет е разглеждал и поведението на Радой Ралин, тъй като нарушава трудовата дисциплина. Хаим Бенадов е удостоен с вниманието на ЦК, от където е наредено да бъде изключен от партията.

Взетите мерки от страна на в. "Стършел" обаче се оказват неудовлетворителни и на 4 май 1957 г. отделът "Пропаганда и агитация" изпраща писмо до Секретаря на ЦК Енчо Стайков, в което се анализират сериозните грешки в списването на в. "Стършел" и слабостите в живота на редакцията.

На първо място е отбелязано публикуването на материали във вестника с вредни обобщения на слабостите и недъзите в нашия живот...

На годищното отчетно събрание от декември 1956 г. Вородот задаваше въпроси и искаше решителна намеса на ЦК във връзка със "случая Б. Благоев". И ЦК се намесва - оценява критиката като вредна, насочена против ценовата политика на Партията и Правителството. Р. Ралин и Вородот без да проучат въпроса твърдят, че има огромни количества залежали обувки, защото цените били много високи. На всичкото отгоре говорят за интерпелация в Народното събрание по този въпрос, т.е. позволяват си да употребяват термини и да искат действия, присъщи на буржоазната парламентарна демокрация! Може ли Партията да допуска подобно поведение - явно не такива въпроси са си задавали авторите на материала, ако можеха да мислят в тази посока едва ли щяха да реагират така наивно.

Вородот е не само набеден грешник като водещ "Софийска хроника", той постепенно се превръща в доказан грешник - "демагогства" с жилищните нужди в столицата,²⁸ Когато в Будапеща вилнееше реакцията на 27 октомври 1956 г. в "Софийска хроника" бе поместена ядовита бележка от Вородот против охраната на Народното събрание и милицията въобще...

Освен това, според сътрудниците на отдела "Пропаганда и агитация" Вородот най-вулгарно е псувал др. В. Червенков в присъствието на югославски журналист от в. "Йеж"... По адрес на "Работническо дело" Вородот е заявявал: "Тоя мръсен парцал отдавна съм престанал да чета"... Изказва мнение,че Партията, Правителството и "Работническо дело" демагогстват и се подиграват с нуждите на хората.

След всичко това не е трудно да се досетим каква ще бъде съдбата на Вородот...

Не по-малки провинения отделът вижда във фейлетоните на Челкаш срещу в."Работническо дело", чиито ръководители той оприличи с надути пуяци и срещу ръководството на БТА, което той сравни с известните герои на Алеко - бай Ганю и Данко Хаирсъзина.²⁹

Освен това по страниците на "Стършел" се ширел жълт, безидеен хумор - фейлетонът "Как щях да стана пияница" от Борис Априлов, карикатури на В. Андреев и Карандаш, също така разни карикатури "Без думи".

Борис Априлов публикувал и материали, изопачаващи нашата действителност" в други вестници - например "Вечерни новини" ³⁰ - "Нахалният чужденец", в който фейлетон нахалният чужденец се учудвал, че в България за всичко питат началниците си и т.н.

Изброяването продължава:

Причините за тези" вредни" публикации отдел "Пропаганда и агитация" вижда в наличието в редакционния колектив на хора с нездрави и враждебни настроения и разбирания, бивши фашисти и други реакционни елементи. Един от тях на име Стефан Гечев (псевдоним Диаватов) по време на октомврийските събития в Унгария показа изцяло реакционния си лик и стана невъзможен за редакцията. Челкаш и другите ръководни другари правилно се ориентираха и го уволниха, но направиха грешка като му съдействуваха да стане втори драматург в сатиричния театър.

Изведнъж ръководителите на БКП се сетиха, че Борис Априлов бил ръководящ ратник, и затова бивши партизани, политзатворници и т.н. изпращали изложения в ЦК.

Ето че твърде бързо дойде времето да се припомнят дръзките, антипартийни изказвания, направени от Радой Ралин след Априлския пленум. Въпреки острата критика, която др. Енчо Стайков направи на срещата на Секретариата на ЦК с редколегиите на софийските вестници и списания през май 1956 г. на фейлетона на Р. Ралин "Приказка за стълбата", въпреки оценката, че това е вредно за партията произведение, Р. Ралин наново го включи в сбирката "Строго поверително", която бе издадена през октомври 1956 г. Нещо повече - той се похвалил пред сътрудник на ЦК, че е успял "достойно да представи" нашата страна пред югославските журналисти, които бяха миналата година на гости у нас. Пред тях Радой Ралин прочел съчинената от него пародия срещу в. "Работническо дело" и им разказвал и други неща. Това според него принудило югославските гости да променят мнението си, че у нас нямало смели хора, които да изнасят открито слабостите и недостатъците.

Мнението на отдела за заместник главния редактор Петър Незнакомов е, че нямал необходимата идейна подготовка за длъжността, която заема.

Подробният доклад на Е. Аврамова до Е. Стайков съдържа и информация за това, кой с кого пие в редакцията, кой как живее и т.н.

Не е трудно да предположим какви мерки ще бъдат предложени за подобряване списването на в. "Стършел":

Да се направи остро предупреждение на Д. Чавдаров - Челкаш, за това, че като отговорен редактор е допуснал сериозни слабости в ръководството на вестника - либерално отношение към грешките на сътрудниците, притъпена политическа бдителност към обработката на материалите, късогледство в подбора на кадрите...

Ясно е, че отдел "Пропаганда и агитация" настоява да се извърши "чистка" в редакцията. Една част - естествено Радой Ралин, Николай Тодоров - Вородот и Борис Априлов да бъдат изхвърлени от редакцията, други - Валери Петров, Алберт Коен и Георги Найденов да отпаднат от редколегията "поради заетост", трети - Петър Незнакомов да бъде освободен от длъжността зам. главен редактор и да остане само член на редколегията.

На този етап разбиването на колектива, което всъщност се цели с тези промени, е достатъчно за ЦК, на друг, следващ етап, ако е необходимо, ще се вземат и по-сериозни мерки.³¹ Всъщност "топката" се прехвърля на Секретариата на ЦК, който трябва да проведе среща с редколегията на "Стършел".

И срещата е проведена.

На събрание на партийната организация от 20 юни 1957 г., свикано във връзка с "Решението на Секретариата на ЦК на БКП върху работата на в. "Стършел" и обсъждане във връзка с това поведението на някои другари от редакцията" Челкаш откровено ще заяви, че редколегията се е съгласила с една част от грешките... - политически грешки и по кадровите въпроси. Приети са персоналните промени с оглед да се запазят интересите на вестника.

Поведението на редколегията е разбираемо. По-голямо впечатление прави факта, че ЦК започва да се рови в миналото на сатириците, нещо, което през времето на т.н. култ към личността не се прави. Челкаш съвсем основателно отбелязва, че когато станахме издание на ЦК на БКП кадърът на редакцията се прие такъв, какъвто е.

Не би трябвало от този факт да правим изводи в посока на "затягане на режима" като цяло, тъй като в случая по-скоро въпросът опира конкретно до в. "Стършел" и невъзможността по друг начин (с индиректни внушения и дори с преки напътствия) да се вкарат сатириците в рамките на допустимата критика и обществено поведение. Те се оказват една доста трудна група сред интелигенцията, която не проявява, поне в този момент, привичната за други творчески среди разумност.

На този фон, изпълнен с почти непрекъснати битки за оцеляване, в постоянно вменяване на чувство за вина и опити за доказване на невинност стършелите все пак успяват да правят брой след брой, вестникът се търси и чете, тиражът му расте.

Как се чувствуват хората, които работят в "едно официозно издание за хумор и сатира" добре разбира изключително прозорливият Илия Бешков. Именно затова той няма да им спести своите горчиви разсъждения в новогодишните пожелания, които им изпраща:

...За новогодишни благопожелания на "Стършел" бях стъкмил няколко шеги, но една сериозна мисъл разбута и провали всичко: защо "Стършел" не спира, защо не издъхва, не намалява тиража му? Каква е тази желязна необходимост от него - по-силна от хумора, изкуството и мъдростта в него? Нима хуморът не е вече хумор, мъдростта - не е вече мъдрост, човекът - не е вече човек?

Изглежда че на "Стършел", както и на вселената бе нужен само "първоначален тласък" и гравитационните закони ги включиха в силата си. Той може да се вмирише като кученцето Лайка в първия спътник, но няма да върне своето мъртво тяло и кости на земята. То, кученцето, отдавна няма правото и заслугата да лети, но...лети. Пред това могъщество на "Стършел" аз смирено се прекланям и устните ми шепнат слова, които умът ми не проумява... ³²

Бешков отправя тези думи към "Стършел", но в действителност те имат и по-глобален прицел - обществената система. И, разбрали вероятно това, стършелите приемат предизвикателството и... го запазват за себе си.

А на 3 януари 1958 г. публикуват няколкото, в известна степен протоколни слова, които завършват с Бешковско-християнско послание: Желая от все сърце на "Стършел" една по-топла, по-сърдечна, по-грижлива и любовна годишнина. Хуморът не е самата любов, но създаван без любов - е неприятен. Истинският хуморист може да се шегува с всичко, освен с хумора.³³

На първото партийно събрание, проведено на 10 януари 1958 г. се обсъжда "Непартийното поведение на др. Николай Тодоров". Предварително назначена комисия е направила проверка по отправените обвинения от ЦК към Вородот. Разследван е предимно комичният случай в Павлово. Именно там, след хубав запой, както става ясно от разказа на "обвиняемия", Н. Тодоров явно е наговорил доста непростими (нецензурни) неща по адрес на Червенков (по случайно стечение на обстоятелствата шофьорът имал фамилията Червенков) и макар че само един от присъствувалите свидетелствува, че Вородот е псувал, ясно е, че не се е минало и без цветисти български ругатни... Разбира се, това не е най-същественото. Като водещ "Софийска хроника" Н. Тодоров неколкократно е критикуван и санкциониран, така че не е от решаващо значение фактът дали ще се докажат нещата, които е говорил. За да бъде изключен от партията стигат само няколко негови публикации в тази набедена рубрика.

В случая по-смущаващо е отношението на хората от редакцията към него. А то съвсем не е от най-добрите. "Отгледан" изцяло от "Стършел", Вородот определено не е сред най-талантливите фейлетонисти. Всъщност този факт няма голямо значение, особено като се има предвид, че той пише конкретни материали, за които не е задължителен ярък талант. Все пак Н. Тодоров е дразнел с поведението си голяма част от колегите - изтъквал е връзки с високопоставени лица, използувал е авторитета на "Стършел" с повод и без повод, снабдявал е редакцията кога с луканка, кога с плодове, кога с въглища. Помощта, която е оказвал определено е била безкористна, тя по-скоро е своеобразна форма на себеизява. Всички тези неща обаче започнали да притесняват някои от по-чувствителните членове на редакцията, те усещали смущение от това, че критикуват връзкарството, а сами се възползуват от познанствата на Вородот.

Едва ли все пак стършелите щяха сами да излязат с инициативата за изключването на Н.Тодоров от БКП и изхвърлянето му от редакцията. Още повече, че Челкаш и Валери Петров проявяват загриженост за неговата съдба, те предлагат да се направи всичко възможно да му се намери работа. Няма спор, че случаят е решен от по-висшите инстанции. И въпреки всичко, протоколът от това събрание на ППО е сред малкото, не особено приятни за четене...

По отношение на Радой Ралин ЦК се съобразява с преобладаващото мнение в редакцията той да остане на работа.

И ето че на третата година след Априлския пленум 1956 стършелите се поуспокояват и "вразумяват", полагат усилия да се движат поне отчасти в синхрон с партийната политика - съдействуват за предсрочното изпълнение на петилетката и за реализирането на решенията на VII конгрес на БКП. По страниците му дебютират нови герои - Методи Старометодиев, Душко Малодушков, Нани Нанев, Спиро С. Киров, Тако И. Ваков, Перо Коджалафов, Христофор Мътилков, Блажо Мажев. Все пак още е рано да се очаква от "Стършел" да спре да търси и други теми, извън зададените. Всички тези тенденции са отбелязани в доклада на годишното отчетно събрание на ППО от 20 ноември 1958 г. в който се подчертава, че вестникът не е правил "груби политически грешки", а само някои пропуски: епиграма на Р. Ралин, във връзка с която е излязло опровержение във формата на стихотворение от А. Тодоров и публикуването на една от осемте карикатури на Илия Бешков, по повод неговата кончина.³⁴ Коя ли може да е тази толкова опасна карикатура, която, въпреки тъжното събитие, е обсъждана дълго и преди и след публикуването й?! Всъщност, би могла да бъде всяка една от осемте. Не е случаен фактът, че най-големият български карикатурист никога не е сътрудничил на "Стършел". (В бр. 518 от 13 януари 1956 г.са поместени петнадесет рисунки на Ил. Бешков и кратък текст от Валери Петров, с което редакцията изразява своите най-добри чувства и уважение към големия български карикатурист). Но, както той самият споделя в разговор със Ст. Сивриев, когато идваха (от "Стършел") да ми искат карикатура, нарочно им давах такава, каквато знаех, че няма да пуснат....

Именно чрез своята "мълчалива" позиция, чрез отказа им от творчество в областта на жанра, сатирици като Илия Бешков, Борис Ангелушев, Светослав Минков и още редица други изразяват несъгласие със задълбочаващите се недемократични тенденции в обществения живот на страната.

Всеки творец има право на избор в това отношение.

Вестник "Стършел" остава верен на предпочетената тринадесет години по-рано активна гражданска позиция.

През 1959 г. към сатиричния седмичник - издание на ЦК на БКП се предявяват нови изисквания, отношението на комунистическата партия към него става по-твърдо, постепенно се възприема курс на директивно ръководство. Явно тези промени идват след неуспеха на ЦК да овладее положението в редакцията чрез внушения, разяснения и назидателни санкции към отделни сатирици.

Положението в действителност е доста парадоксално. Колкото повече "Стършел" се старае да демонстрира желание да следва партийната политика, една тенденция, която ясно се усеща през 1958 г., толкова повече (без самите сатирици да разбират каква е причината за това) се засилва неудовлетвореността на ръководните партийни органи. И тази ситуация ще продължи до момента, в който ЦК успее да постигне своеобразен автоматизъм на връзката партийни решения - пропаганда - сатира. Ако изобщо някога успее да го направи...

През месец юни на същата 1959 г. излиза поредното "Решение на ЦК на БКП за състоянието и задачите на вестник "Стършел". Нищо качествено ново няма в този документ по отношение на сатирата, тя все трябва да възпитава трудещите се в социалистически дух като критикува нередностите в нашия обществен, стопански и културен живот в центъра и по места.... Решението на ЦК е толкова стереотипно, че ако не е датирано, може да се отнесе и към края на 40-те и към средата на 50 -те години. Така например "Стършел" трябва ...да усили своята разобличителна борба срещу шпионите и диверсантите от типа на трайчокостовци, срещу титовите провакатори и подпалвачите на нова грабителска война....

Логично е стършелите, за кой ли пореден път, да са объркани и смутени, естествено е да предприемат стъпки за изясняване на положението. Така на 14 юли 1959 г. те изпращат писмо лично до първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, в което изразяват желанието си за близка среща, в която да разменим мисли и получим указания по някои въпроси, които ни вълнуват.. " ³⁵

Вместо исканата среща с първия партиен ръководител през ноември отделът "Пропаганда и агитация" изпраща до секретаря на ЦК М. Григоров "Бележки - относно критиката, безидейният хумор и международните въпроси на страниците на в. "Стършел". В този пореден документ на ЦК се дава отговор (по типичния за комунистическата партия начин - не директно на в. "Стършел", а от по-нисшестоящата към по-висшестояща инстанция, а последната, след одобряването му, го свежда до знанието на редакцията) на поставени в писмото на "Стършел" въпроси. Впечатляващ е начинът, по който са преработени въпросите. Така например редакцията на първо място иска разяснение за ролята на хумора и сатирата през настоящия етап на социалистическото развитие - по какви главни линии трябва да се движи нашата критика срещу недостатъците и слабостите и с какъв прицел. В интерпретацията на отдел "Пропаганда и агитация" въпросът звучи по следния начин: Рамките на критиката във вестника - какво и кого "Стършел" може и не може да критикува, до къде трябва да стига неговата критика, може ли да критикува ръководни дейци на Партията и държавната власт.

Вторият въпрос на "Стършел" – Как да диференцираме нашата изобличителна борба със средствата на хумора и сатирата срещу империалистическите държави през сегашния период - срещу САЩ, срещу Англия и срещу Франция. Какво трябва да бъде отношението ни към нашите съседи - Гърция и Турция и по-специално към ревизионистите от Югославия, отделът интерпретира така: Критика по международни въпроси - може ли "Стършел" да критикува държавни дейци на капиталистически страни и в какви рамки да упражнява тази критика.

Трети пункт в писмото на "Стършел" - Има ли място в страниците на вестника хумор, който няма преки политически цели, а цели само да разсмее читателя и разведри настроението му.

Превод на отдела: Идеен и безидеен хумор - какво трябва да се разбира под безидеен хумор и може ли той да бъде допуснат на страниците на в. "Стършел".

Цитатите от двата документа дават информация относно разликата в акцентите на двете институции, показват и умелото спекулиране или по-скоро съзнателното внедряване на термини като "идеен" и "безидеен" хумор , които всъщност премахват разликата между класическите определения "хумор" и "сатира".

Твърде показателна е констатацията, направена в края на въвеждащата част на "Бележките...", че по един или друг повод, пряко или косвено, редакцията на "Стършел” е получавала отговор на тези въпроси, било при обсъжданията на вестника в ЦК, или на общи срещи с ръководни дейци на нашия печат. В принципна форма тези отговори се съдържат и в решенията на ЦК относно списването на "Стършел", например в решението от 1950 година. Или с други думи казано, отделът "Пропаганда и агитация" подчертава, от една страна, че редакцията, в този й състав трудно се ориентира в обществено-политическата обстановка, въпреки положените от ЦК усилия, от друга не скрива (тъй като явно намира това за съвсем естествено) факта, че няма промяна в партийната политика по отношение задачите на сатирата от началото на 1950 до края на 1959 г. ³⁶

Тези внушения, както и дадените конкретни отговори (вестникът може да критикува всички, но когато става дума за висши партийни и държавни ръководители да се консултира с ЦК) т.е. потвърждава се желанието за предварителна цензура), държавните ръководители на капиталистическите страни да се окарикатуряват, но внимателно, без грубости (ЦК съзнава деликатността на международната проблематика), безидеен хумор няма и не може да има) подсказват трупащото се недоволство от ръководството на "Стършел", което може да принуди ЦК да пристъпи кам радикални действия,както всъщност и става. Година по-късно...

1960 е една спокойна година за "Стършел". Вестникът не допуска политически грешки, редколегията е внимателна (в рамките на нейните възможности). За това относително равновесие съдействуват опитни сатирици като В. Петров, Хр. Ганев, Ст. Венев, Х. Бенадов, Р. Ралин, Б. Димовски, които активно вече се включват в работата на редакцията.

Ето защо ударът, който идва още през март на 1961 г. е малко изненадващ за стършелите. Макар че след 1956 г. те работят с изключително напрежение, разкъсвани от противоречиви чувства - хем да правят сатира, хем да предпазят вестника от сериозни трусове, въпреки че вероятно се досещат, че е почти невъзможно да спечелят двубоя с ЦК (който водят по-скоро несъзнателно), решението на Политбюро за състоянието и работата на в. "Стършел" ги сварва неподготвени. Не, че при други обстоятелства можеха нещо да променят, но поне биха направили поредния си опит.

Нека проследим хронологично развитието на събитията през тази гранична за в. "Стършел" година.

В първите дни на месец март излиза "Решение на Политбюро на ЦК на БКП за състоянието и работата в редакцията на в. "Стършел". Ръководителите на Комунистическата партия този път пристъпват към радикални действия - сменят редколегията на вестника и осъждат категорично пропагандната политика на "Стършел". В самото начало на "Решението..." е направена констатацията, че години наред в редакцията на в. "Стършел" е съществувала атмосфера на политическа и идейна разпуснатост, безпринципност, кариеризъм и гнил либерализъм, търпяни са антипартийни настроения и прояви.

Явно Челкаш и цялата редколегия са уволнени едва ли не по телефона (вероятно са получили и писмена заповед за снемането им от длъжност), без обаче да са запознати с мотивите за тази санкция. За съдържанието на цялото решение на Политбюро, както и някои допълнително разяснение, редакционният колектив е информиран от ЦК едва на 17 март.

Специално внимание заслужава тактиката, която възприема висшето партийно ръководство. За "Решението ..." почти на другия ден е информирано ръководството на Съюза на българските журналисти, което реагира светкавично. На 7 и 8 март то организира голямо съвещание за обсъждане въпросите на хумора и сатирата в печата. Целта на това мероприятие е ясна - да се подготви цялата журналистическа колегия, а и творческите среди изобщо, да възприемат без реакции и коментари санкциите към техните колеги. ЦК прави всичко необходимо да спре евентуално раздвижване сред интелигенцията и по възможност да си осигури нейната широка подкрепа.³⁷ Основен доклад изнася Петър Незнакомов, който вероятно е получил лично нареждане от ЦК за написването му. Пространно изказване прави и секретарят на Съюза на писателите, дотогавашният заместник главен редактор на "Стършел", Ангел Тодоров. Той изтъква правилността на решението на ЦК да бъдат извършени промени в ръководството на вестника, като признава и своя дял на отговорност за допуснатите грешки.

Изказват се и други журналисти. Някои от тях критикуват неправилните и политически вредни писания на Челкаш в неговия хумористичен пътен дневник "Митко Калъпчиев зад граница. Голямото внимание, което се отделя на този хумористичен материал потвърждава достоверността на разказаното от Радой Ралин в книгата му за Васил Чертовенски, че секретарят на ЦК Митко Григоров се бил идентифицирал с героя на Челкаш, Митко Калъпчиев. Всъщност прототипът бил един "сливенски доктор". Този на пръв поглед смешен случай е доста симптоматичен - партийните ръководители са изключително мнителни, готови са да се разправят с всяка проява на "волност" от страна на творците, макар и тази волност да е просто тяхна презумпция. Не е случайно, че през 1968 г. се санкционира (изгаря) книга по аналогичен повод...

Специално внимание някои от говорилите отделят на епиграмите на Радой Ралин. Сред тях е и хумористът Васил Цонев. Той обаче не пропуска да отбележи, че Радой Ралин е най-талантливият сътрудник на "Стършел" и изразява съжаление, че същият не е поканен на съвещанието... да слуша, за да му се помогне да се поправи. По този повод в заключителното си слово председателствуващият съвещанието Славчо Васев подчертава, че на Радой Ралин от десетина години се помага - много пъти е критикуван и предупреждаван, но още не се е поучил и за това освобождаването му от "Стършел" е съвсем правилно.

Съвещанието за обсъждане на хумора и сатирата в печата е отчетено като едно от най-големите мероприятия на Съюза на българските журналисти през последните две години. То завършва с извода, че е необходимо ЦК на Партията да излезе с решение за критиката в печата и отношението към нея.

Пролетта на 1961 г. е наситена със събития (по-скоро "разкрития"), ръководството на Комунистическата партия пристъпва към решителни действия за спиране на някои смущаващи го тенденции в развитието на обществения живот след Априлския пленум от 1956 г.

Със специално писмо ЦК информира първичните партийни организации за откриването и разгромяването на антипартийна група на Дашин, Куфарджиев, Варон, Милко Григоров и др. Съвпадението по време на двете акции (решението за "Стършел" и разкриването на "антипартийната" група) не е случайно. Те са безспорно доказателство за предварително обмислена политика, чиято цел е временно стягане на режима чрез репресии - главно сред политическите върхове и интелигенцията.

На 4 април 1961 г. е проведено закрито партийно събрание в "Стършел", на което подробно е разгледано въпросното писмо на ЦК. ³⁸

След направените констатации, че в редакцията бдителността през изминалите години е била слаба, комунистите от "Стършел" обсъждат онзи момент от писмото, в което се говори за члена на тяхната партийна организация Иван Мусаков. Според ЦК Мусаков принадлежи към същата група, посещавал е кабинета на Милко Григоров, и често в компанията на изгонения от нашата страна бивш сътрудник на югославското посолство Синджелис е споделял недоволството от някои страни на партийната политика и е възхвалявал югославския ревизионизъм. Тежките обвинения към Ив. Мусаков са съпроводени с преглед на партийното му досие. Впечатляващ е фактът, че под съмнение се поставя точно онази част от биографията му, която вероятно е била изтъквана като революционен актив при приемането му за член на БКП. Логично е последвалото наказание - изключване от Партията и съответно отстраняването му от работа във в. "Стършел".

Така се стига до 27 май 1961 г., когато най-сетне се обсъжда "Решението на Политбюро на ЦК на БКП за състоянието и работата в редакцията на "Стършел". Естествено възниква въпросът защо едва в края на май партийната организация обсъжда документа, отнасящ се конкретно до "Стършел" и довел до смяна в ръководството на вестника? Отговорът би могъл да се търси в различни посоки. От една страна необходимо е време да се осмислят станалите промени, особено при динамичните събития , които протичат през месеците март и април. От друга - прави впечатление, че на това събрание централен въпрос е кадровата политика на редакцията през последните години. Поотделно са обсъдени всички работили в "Стършел", които са получили партийни наказания и съответно са отстранени от вестника.

Специално внимание в доклада на партийния секретар се отделя на обстоятелството, че ръководството на вестника не е обръщало внимание на сигналите за един или друг работник, които е подавала партийната организация. Изобщо констатират се противоречия между партийното бюро и редколегията до решението на Политбюро.

Привеждат се доказателства (същите, които са посочени и от Политбюро) в подкрепа на констатираните безпринципност и гнил либерализъм в ръководството на вестника. Материалите, които пишели главният редактор, заместник главните редактори и отговорният секретар в много случаи не се четяха от членовете на редколегията..., допускани са материали, които са явно вредни, или най-малкото съмнителни, без някой да се замисли на кого ще служат те, чия пропаганда ще подхранват, на кого ще помогнат. Тук не малка роля е играла и личността на автора - Радевски, Челкаш, Радой Ралин, Блага Димитрова...

Според Политбюро редакцията е проявявала търпимост към антипартийни прояви и настроения. Освен допусканите за печат вредни за партийната и държавна политика материали са търпяни нездрави разговори в редакцията и извън нея. Тази обща разпуснатост се изразяваше дори в дрехите и прическите....

По страниците на вестника са се появявали вредни произведения, в които се изопачава и черни нашата действителност, клеветят се партийни, държавни и обществени институти, спекулира се с някои трудности на нашето развитие.

Като илюстрация на тези констатации, партийното бюро припомня някои от материалите на Борис Априлов, Стефан Гечев - Диаватов, Николай Тодоров - Вородот, много от епиграмите на Радой Ралин и материала му за Музикалния театър, фейлетонът на Тарас за радиото, публикациите "Червената шапчица, "Пожар" и "Приказка за старите дрехи" от Христо Радевски, карикатурата на Георги Анастасов за агнето, "фейлетончето" на Антон Антонов - Тонич за дребните снежинки, пътеписът на Челкаш "Митко Калъпчиев зад граница".

Както става ясно от доклада на партийното бюро, ЦК многократно е правил забележки, предупреждавали са и Челкаш, и Радой Ралин, многократно са им прощавали. Нашите другари като че ли са смятали загрижеността и внимателното отношение на Партията към тях като нейна слабост. По този начин се дойде до това, което трябваше да се очаква - намесата на Централния комитет на Партията.

Така през пролетта на 1961 г. се полагат началото на края на един своеобразен преходен период в обществено-политическия живот на страната, респективно в пропагандната дейност, осъществявана чрез в. "Стършел".

Последният брой с името на Челкаш излиза на 17 март, следващият брой ( от 24 с. м.) вече е подписан от новия главен редактор Асен Босев. В бр. 801 от 16 април 1961 г. е и последното "Здраво жилаем" на "Стършел". Фактът, че девизът на вестника се сменя пет години след Априлския пленум от 1956, форум, който поне декларативно отбелязва края на т. н. култ към личността не е случаен. Той е поредното доказателство, че БКП не желае да внушава необходимост от своевременни промени в обществото. По същата причина и Вълко Червенков и мнозина от неговите най-близки съратници остават на първо време членове на Политбюро или на ЦК. Комунистическата партия си осигурява няколкогодишен период, през който постепенно да обнови ръководния състав (на VIII конгрес на БКП през 1962 г. Антон Югов е обвинен в антипартийна дейност и груби нарушения на социалистическата законност, поради което е изваден от състава на ЦК и е снет от длъжността министър-председател, на същия форум Вълко Червенков - до този момент член на Политбюро, е изключен от Партията) да овладее докрай положението в страната, тактика, която в крайна сметка осигурява 33 годишно управление на Тодор Живков с избиран и подменян от самия него екип.