Петдесет години „Стършел” (исторически етюд) 1

Формулировката на Т. Живков съвсем не е случайна. Първо става дума са "съображения", а не за промени и второ - само на "някои" актуални проблеми. Ясно е подсказано, че общественият живот в България ще се развива успоредно с този в СССР и другите източноевропейски страни, но по специфичен начин. През цялото време от 1985 до 1989 г. Тодор Живков ще отстоява позицията, че промените в България отдавна са започнали и сега те само трябва да се продължат и задълбочат.

Констатациите, направени в "Съображенията" са именно в тази посока - говори се вече не само за "язви" на нашата действителност, а и за "ракови заболявания", т.е. поставена е по-тежка, нелечима диагноза. Тя също е симптоматична - болният не може да бъде насилствено убит, трябва да се направи необходимото за удължаване на живота му. Което всъщност се прави.

Партийните документи се обсъждат в цялата страна. Настъпва известно раздвижване на всички обществени слоеве. Интелигенцията е скептично настроена. Перестройката в Съветския съюз е отишла много по-напред, главно в пропаганден план, постоянно се правят разкрития за близкото минало, дискусиите в пресата са оживени, нашумяват редица телевизионни предавания на актуални теми. На този фон разведряването на социалния климат в страната интелигенцията приема като незадоволително. През изминалия период БКП е доказала, че умее да владее положението, да не позволява разгръщане на процесите в степен, която може да застраши устоите на управлението. Натрупаният в продължение на десетки години опит сега, когато не става дума за "контрареволюция" в една отделна страна,а за раздвижване на цяла Източна Европа, начело със Съветския съюз, се оказва твърде полезен за комунистическата партия. Тя успява още няколко години да контролира и определя темповете на преустройството в България.

На 9 октомври 1985 г. е проведено открито партийно събрание в "Стършел". Обсъдени са последните партийни документи, направени са конкретни предложения за работата на вестника в новите условия.

Сатириците не без задоволство отбелязват, че са работили в правилна посока, че всъщност са се оказали по-прозорливи от онези, които са ги обвинявали в черногледство. Те веднага въвеждат в обръщение термина “преустройство", бързат да заострят и задълбочат критиката във вестника.

Все пак ръководството (главен редактор, заместник главни редактори и отговорен секретар) апелира за внимателно проверяване на фактите преди да се вземе отношение към някои по-щекотливи въпроси.

В края на ноември в редакцията на "Стършел" вече се чуват гласове, че отново се пречи на критиката. Мирон Иванов с болка задава въпроса: Защо у нас някои имат това право да спират сатирата? Най-чистата журналистическа изява е сатирата. Чавдар Шинов изрично подчертава, че да се казва истината, да се засягат институции и личности не е лека работа. Ако няма зад теб широк, здрав гръб (редакцията!) България ще ти се види тясна. Срещал съм хора съсипани, че са казали истината.

Йордан Попов говори за съществуване на голямо напрежение в редакцията: Обаждат ни се от ЦК, питат ни, а ние не знаем за какво точно ни питат.

Още по-конкретен е Ясен Антов: ... Да вземем за пример последната седмица - всеки ден идват опровержители, гневни, нападателни, заканителни. Расте съпротивата срещу критиката. Някои хора усещат, че "става нещо по-друго". И тези хора започват да се активизират, знаейки, че след дълги нападки, сред нас ще настъпи умора. Умора има в редакцията. Има и голямо напрежение...

Стършелите се опитват да правят всичко според възможностите си критиката да дава резултат, т.е. след публикуване на материал да настъпват конкретни промени. Те са с ясното съзнание, че ако не довеждат нещата до край, хората ще се обезверят.

През следващата 1986 г. вестникът продължава да помества материали с остро-критичен дух, но се старае да не губи мярата, да не предизвиква ненужни конфликти. Променят се названията на някои отдели, все още обаче не се откриват нови рубрики. 40-та годишнина на "Стършел" минава без шумни тържества.

В периода 1987 - началото на 1989 до 10 ноември с. г. преустройството става все по-трудно контролируемо. Напрежението в ръководството на БКП също е голямо. При такава необичайна атмосфера не рядко се вземат прибързани и не добре обмислени решения, които впоследствие се отменят. През 1988 г. се появяват и първите неформални сдружения - Комитетът за защита на Русе и Клубът за гласност и преустройство.

Тематично в. "Стършел" се разнообразява, обхваща всички сфери на обществено-политическия, стопански и културен живот. От 1987 г. се променя и принципът на работа в партийните организации. Премахната е системата на инструктаж преди провеждане на всяко партийно мероприятие.

С решение на Секретариата на ЦК на БКП от 16 ноември 1988 г. в. "Стършел" престава да бъде издание на ЦК.

Въпреки това Христо Пелитев получава на 30 декември с. г. заповед за пенсиониране именно от ЦК. Главният редактор е уведомен за снемането си от длъжност... по пощата, в навечерието на Нова година.

Какво е предизвикало безцеремонното отношение на партийното ръководство? Въпросът е логичен, особено като се има предвид, че в края на 1965 г. ЦК неслучайно възлага големи надежди именно на Христо Пелитев. "Стършел" в онзи момент е с катастрофално нисък тираж, отношенията в редакцията не са особено добри.

Изборът се оказва повече от сполучлив. Новият главен редактор е изключително енергичен. Раздвижва тематично вестника, постоянно търси и открива нови сътрудници, изгражда широка кореспондентска мрежа. За по-малко от десет години "Стършел" достига тираж 400 000 броя.

Нараства международният авторитет на сатиричния седмичник. Всяка година се препечатват все повече фейлетони и карикатури в чуждата преса, превеждат се и цели книжки на сътрудници на вестника.

Когато трябва да се отстояват позициите и интересите на "Стършел", Христо Пелитев влиза в остри конфликти с ЦК. Ето защо не е толкова изненадващ грубият начин, по който партийното ръководство го уведомява за снемането му от длъжност.

От началото на 1989 г. вестникът теоретично получава независимост, но на практика остава към бюджета на ЦК.

Неясният статут довежда до сътресения в редакцията. Създават се редица спънки по отношение на тиража и абонамента, твърде много са неяснотите по щата и бюджета. ЦК разпорежда "Стършел" да се печата в новата база на "Работническо дело", където цените на полиграфическите услуги са неимоверно високи. Това довежда редакцията, за пръв път в нейната история, до положението на просител, на издание, което за да съществува, трябва да получава субсидии.

Унизителното положение, в което е поставен вестникът, след като четиридесет години е внасял около половин милион лева чист приход в бюджета, предизвиква голямо недоволство в цялата редакция. Задават се въпроси - Това ли е самоуправлението? Ясно е изразено мнението, че ръководството на партията е в ръцете на "административно-бюрократичния апарат", че е налице голямо разминаване между думите и делата.

Естествено, това положение не може да продължи дълго. През 1989 г. ЦК назначава нов главен редактор - Орлин Орлинов, а в последствие отменя решението си за независимост на "Стършел" и обявява (без да уведоми редколегията) вестника отново за свое издание.

Въпреки старанието на Орлин Орлинов да не се меси в работата на редакцията, въпреки усилията му да се впише в бохемската атмосфера на стършелите, той е приет с големи резерви и при първата възможност - непосредствено след 10 ноември, през декември 1989 г., редакцията му гласува вот на недоверие.

На 12 януари 1990 г. е свикано общоредакционно събрание.

Единствена точка от дневния ред е избор на нов главен редактор. Кандидатите са двама - Йордан Попов и Чавдар Шинов. Всеки от тях представя своя програма за бъдещото развитие на вестника.

След въпроси и оживени дебати е проведено тайно гласуване.

С мнозинство (18 гласа от 33) за главен редактор е избран Йордан Попов.

В продължение на цялата 1990 година редакцията на в. "Стършел" води преговори и публична дискусия с ЦК на БКП, впоследствие с ВС на БСП, прави демонстрации, събира подписка, изобщо използува всички характерни за първите години на прехода средства, за получаване на независим статут на вестника. Времето е твърде емоционално, антикомунистическите настроения са силно изразени по страниците на сатиричния седмичник. Ръководителите на БСП не реагират открито, те вероятно се надяват, че след освобождаване на натрупаната отрицателна енергия страстите ще се успокоят. В същото време Българската социалистическа партия обмисля различни варианти за разрешаване на проблема с бившето изданието на ЦК (в онзи момент на ВС). В крайна сметка през декември 1990 г. "Стършел" е закрит като партийно издание. Няма достъпни документи, които да разкриват мотивите за това решение на Висшия партиен съвет.

Издаването на "Стършел" поемат работещите тогава в редакцията.

"Стършел" е изправен пред нови проблеми. Постепенно сатириците се освобождават от минали стереотипи, в продължение на няколко години насочват критиката си главно, а на моменти и единствено срещу бившата комунистическа партия. Те съдействуват чрез средствата на хумора и сатирата за изграждането на демократично общество в България.

Повдигнатият емоционален градус в социалния живот като цяло се отразява твърде пагубно върху повечето печатни издания. Уличният жаргон шествува по страниците на десетки вестници и списания.

"Стършел" остава встрани от тази тенденция, той запазва литературния си облик.

Въпреки появата на редица конкурентни издания, "Стършел", благодарение както на името си, за чийто авторитет са допринесли всички поколения писатели и художници, работили във вестника, така и на безспорно талантливия екип от сътрудници, остава най-популярният вестник за хумор и сатира в страната.

Липсата на историческа дистанция не позволява на този етап да се оценява периода, през който "Стършел" излиза като независимо издание. Времето ще успокои страстите и ще даде път на, вярваме, обективната дума на историята.