Петко салчев лидия георгиева принципи и практики в здравното и пенсионно
ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
Изтегляне 4.02 Mb. Pdf просмотр
|
| 38 ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ В теория на системите се използва понятието саморегулация – т.е. системата съхранява относителната си устойчивост благодарение на действащите хомеостатични механизми, предполагащи наличието на обратна информационна връзка. Понятието саморегулиращи системи има биологичен произход и не бива да се приема твърде общо – все пак осигуряването не е биологичен организъм. Въпреки това понятието саморегулация ни помага да изясним защо системите на осигуряване (пенсионно, здравно) противодействат на радикалните промени и защо не може сами да се превърнат в система от съвършено нов тип. Друго ключово понятие от системния анализ е граница на системата. От една страна осигуряването се разглежда като открита система в постоянно взаимодействие със своята среда, но от друга страна то самото се състои от множество подсистеми. В границите на системата на социалното осигуряване влизат всички пенсионни, здравни и социални мероприятия, институции и т.н. Елементите на системата се намират в динамични взаимоотношения и взаимодействия едни с други и с променящата се среда. Тези взаимоотношения влияят на оптималния размер на всеки елемент и на начините на разпределение на елементите. Доколкото осигуряването е поставено под влиянието на различни други системи, тези които се стремят към неговото преобразуване (реформа) са длъжни да действат на съответните нива. Трябва да се отчита точно коя инстанция или институция има отговорност за една или друга конкретна функция. В доклада на Световната здравна организация за 2000 г. е обсъждано понятието „надзор” (англ. stewardship). Това е свързано с отговорностите на правителствата по защита системата на здравеопазване. Докато оперативното ръководство може да бъде осъществявано от “квазидържавни” (НЗОК) или частни организации, крайната отговорност за дейността на системата на осигуряване се носи от правителствата. Именно правителството е длъжно да определи общите цели на системата, в т.ч. такива цели като осигуряване на високо и еднакво ниво на здраве на населението и осигуряване на съответствие на услугите на обществените очаквания. Затова правителствата или тези, които действат от тяхно име са длъжни активно да ориентират осигурителните системи в необходимото направление, защото в техните ръце са всички лостове за осъществяване на промяната. Системният подход предполага изясняване на връзките между |