39 ТЕРМИНОЛОГИЯ И НОРМАТИВНА УРЕДБА системите на различни нива, което означава, че стимулите, формирани извън осигуряването трябва да бъдат съгласувани със стимулите, използвани вътре в него (напр. данъчните стимули влияят върху избора на осигуровка или застраховка). Промените в системата на осигуряване ще бъдат успешни само ако има необходимите ресурси за обезпечаване на висококачествени услуги или с други думи е необходимо оптимално използване на материално-техническата база, персонала и финансовите средства. Това означава съвкупност от дейности, насочени към съвместно решаване на задачите по управление и обезпечаване на ресурсите и се основава на предпоставката, че лицата, отговорни за ефективното използване на ресурсите са длъжни да отчитат възможните резултати от използването им, а лицата, отговорни за обезпечаване на качеството са длъжни да имат възможност да влияят върху използването на ресурсите . Критерии за оценка на осигурителните системи Оценката на всяка осигурителна система трябва да се основа на точни, ясни и измерими критерии, които да позволяват да се даде отговор на въпроса, дали тя отговаря на потребностите на обществото. Критериите за оценка могат да бъдат обединени в две основни групи – общи и от гледна точка на обществените потребности. Общите критерии за оценка са: • Достъпност – дали е осигурен равен достъп за всички нуждаещи се; • Адекватност към потребностите – дали предоставените услуги са съответни по количество и качество на потребностите на нуждаещите се; • Действеност - може ли системата да се справи с предизвикателствата; • Ефективност – разход/полза – съотносими ли са вложените разходи към получените ползи; • Реални възможности за финансиране – стабилност и многообразие на финансирането. Критерии за оценка от гледна точка на обществените потребности:
