Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си
Изтегляне 0.93 Mb. Pdf просмотр
|
| Ето защо е важно да си спомниш, че не това, което преживяваш, те кара да страдаш, а твоята реакция спрямо това, което преживяваш, поради твоите неизлекувани травми. Отвращението е чувство, което мазохистът често изпитва. Той се отвращава от себе си или другите са му противни. Често си създава ситуации, в които да преживее отвращение, и първата му реакция е да отхвърли това, което му е противно. Срещала съм много мазохисти, мъже и жени, които бяха отвратени от родителите си: мръсна майка, прекалено дебела, мързелива или вулгарна; баща алкохолик, който пуши непрекъснато, мирише лошо или излиза с противни приятели или с други жени. Дори и като деца тези хора не са искали да канят приятели у дома, което е намалявало възможността да имат толкова приятели, колкото другите. За да покажем до каква степен мазохистът изпитва трудност да задоволи собствените си потребности, е достатъчно да покажем колко често можем да го видим да прави за другите това, което не прави за себе си. Ето няколко примера: • Мъж ще помогне на сина си да боядиса своя апартамент, при положение, че не намира време да изпълни тази задача в собствената си къща. • Жена ще почисти за гости, но когато е сама, няма да го направи, дори и да предпочита къщата й да е добре подредена и чиста. Тя не смята себе си за достатъчно важна. • Жена, която предпочита да изглежда добре, ще се облича хубаво за пред другите, но когато е сама, ще носи „парцали". Ако някой дойде ненадейно, тя ще се срамува, че са я видели в този вид и ще иска да се скрие. Както при всички травми, човек прави всичко възможно, за да не осъзнае своето страдание, защото изпитва силен страх да не почувства болката, свързана с тази травма. Мазохистът го прави, като се опитва да бъде достоен на всяка цена. Той често използва изразите „да бъдеш достоен" и „да не си достоен". Често се преценява като недостоен - например недостоен да бъде обичан или да бъде признат. И след като гледа на себе си по този начин, той не заслужава да си доставя удоволствие, а по-скоро да страда. В повечето случаи всичко това става несъзнателно. На равнището на сексуалността мазохистът обикновено изпитва трудности поради чувствания срам. С всички табута, предавани при сексуалното възпитание на децата, е нормално човек, който лесно изпитва срам, да бъде повлиян от понятия като грях, гнусота, мръсотия и т.н., свързани със сексуалността. Да вземем за пример дете, родено от неомъжена жена. Ако на него се е гледало като на дете на срама, травмата е пробудена много рано, всъщност толкова рано, че то ще стане възрастен човек с много по-изявена травма. Още със зачатието си този човек ще има изкривена представа за сексуалния акт. Зная, че в наши дни сексуалността е много по-свободна, отколкото някога, но не се оставяй това да те заблуждава. Все повече и повече юноши и девойки страдат от затлъстяване, което пречи на мнозина от тях да имат нормален и приятен сексуален живот. Този сексуален срам, предаван от Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 34 поколение на поколение, ще бъде преодолян само когато травмата от унижение бъде излекувана. През годините можах да установя, че по-голямата част от хората, страдащи от унижение, са от семейства, в които всички членове имат да извършват процеси на сексуално равнище. Не е без значение, че всички тези души са се привлекли взаимно. Девойката мазохистка е склонна да се контролира сексуално най-вече за да не причини срам на майка си, която обикновено е контролираща в това отношение. Девойката научава от майка си, че сексът е отвратителен и по-късно ще трябва да поработи над себе си, за да успее да се отърси от това убеждение. Едно младо момиче ми разказа колко го е било срам, след като позволило на едно момче да го целуне и докосне, когато било на 14 години. На другия ден в училище имала чувството, че всички я гледат и знаят какво е направила. Колко млади момичета са се чувствали унижени в момента на идването на първата им менструация и на появата на гърдите им!!! Някои дори се опитват да смачкат гърдите, когато ги смятат за твърде големи. Юношата мазохист също се чувства контролиран на сексуално равнище. Той се страхува много да не го хванат на място, когато мастурбира. Колкото повече смята, че това е срамно, толкова повече иска да спре и толкова повече ще бъде привличан от мастурбирането. Ще привлече към себе си и унизителни и срамни ситуации с родителите си и с приятелите си на сексуално равнище. Обикновено унижението е по-силно при майките и дъщерите. Колкото повече даден човек е убеден, че сексът е срамен и мръсен, толкова повече ще бъде подложен на привличане на сексуално насилие и на злоупотреби през детството и юношеството. И толкова много ще се срамува, че няма да посмее да говори за това с никого. Много жени от типа мазохист са ми разказвали, че след като успели да съберат достатъчно смелост да кажат на майките си, че са преживели насилие или кръвосмешение, отговорът бил: „Ти си виновна, ти си прекалено секси" или „Просто не е трябвало да го предизвикваш" или „Ти сигурно си направила нещо, за да ти се случи това". Тази реакция на майката само е задълбочила чувството им на унижение, срам и вина. Когато една жена си сложи хубава дебела защита под формата на свръхтегло около ханша, задните части и корема, сиреч около сексуалната област на своето тяло, можем да заподозрем у нея страх по отношение на сексуалността, причинен от преживени злоупотреби. Не е изненадващо да видим толкова девойки и все повече и повече юноши да започват да дебелеят в момента, когато сексуалните им желания се проявяват по-отчетливо. Това е добър начин да не бъдат желани, да не привличат сексуално насилие и - несъзнателно - да се лишат от удоволствието на секса. Колко жени са ми казвали: „Ако имах хубаво слабо тяло, щях да съм много секси и може би щях да изневерявам на съпруга си" или „Щях да се обличам по-секси и мъжът ми щеше да ревнува". Установила съм, че по-голямата част от дебелите хора са много чувствени. Тъй като не смятат, че заслужават да си доставят удоволствие, те така ще се организират, че да се лишат от него и в сексуалната област. Така че е вероятно човек, който страда от унижение, да преживява фантазми, макар че никога няма да посмее да говори за тях, защото това би било срамно. Не само че мазохистите са чувствени, но те са и сексуални. Те биха правили любов често, ако бяха способни да се оставят да бъдат такива, каквито искат да са, и най-вече ако си дадяха време да признаят своите истински нужди в тази област (впрочем, както и в другите сектори). Много пъти съм чувала жени да казват, че когато почувстват желание да правят любов, не посмяват да кажат на партньора си. Според тях е недопустимо да безпокоиш другия заради собственото си удоволствие. Обикновено и мъжът мазохист също няма онзи сексуален живот, който би искал. Той или е твърде свенлив що се отнася до секса, или обсебен от него и го търси навсякъде. Може да има трудности на равнището на ерекцията или дори да страда от преждевременна еякулация. Когато мазохистът си даде правото да обича секса и намери партньор, с когото да може да си го позволи, той продължава да изпитва трудност напълно да се отпусне. Срамува се да покаже какво му харесва в секса и да се остави да прави каквото си иска, например да издава звуци, които да покажат до каква степен обича това. Изповедта, изисквана от религията, също е била източник на срам за тези, които са били принудени да се изповядват като млади и особено за младото момиче, което е трябвало да разкрива Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 35 сексуалния си живот пред мъж. Тези хора е трябвало да изповядват дори лошите си мисли. Лесно можем да си представим трудността, особено за девойката, да се изповяда, че е правила любов преди да се омъжи. Най-вярващите изпитвали срам пред БОГА, защото за тях да разочароват БОГА било неприемливо и намирали за много унизително да го разказват, особено пред свещеник. Това унижение оставя особено дълбок белег, за чието изчезване са необходими много години. Както за мъжа, така и за жената мазохист е въпрос на подчертано усилие да се съблекат на светло пред нов партньор. Те се страхуват да не се засрамят, когато другият ги погледне, макар че дълбоко в себе си мазохистите са тези, които изпитват най-голямо удоволствие да се разхождат голи, когато успеят да си признаят правото на това. Тъй като са чувствени хора, те могат както да смятат секса за „свински", така и да пожелаят да са още по-„свински" в своята сексуалност. Това може би е трудно да бъде разбрано от някого, който не е от типа мазохист, но тези, които са такива, го разбират. Това се отнася за всички видове травми. Човек може по-добре да разбере нещо, когато преживява опитността от травмата. Следствие на това, което беше казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели:
|