Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си
Изтегляне 0.93 Mb. Pdf просмотр
|
| скованият страда от несправедливост с хората от същия пол и ги обвинява, че са несправедливи към него. Ако преживява ситуация, която смята за несправедлива, с човек от противоположния пол, той не обвинява другия, а по-скоро себе си, че е бил несправедлив или пък некоректен. Има голяма вероятност тази несправедливост, преживявана с хората от противоположния пол, да е по-скоро предателство. Може да развие дори убийствен гняв, ако страда много. Колкото повече болка причиняват тези травми, толкова е по-нормално и човешко да се сърдим на родителя, когото смятаме за отговорен, че ни е накарал да страдаме. По-късно прехвърляме тази злоба или омраза върху хората от същия пол като този на родителите, които обвиняваме, че са ни причинили болка. Нормално е за малкото момче, например, да мрази баща си, от когото винаги се е чувствало отхвърлено. По-късно то ще прехвърли тази омраза върху мъжете или върху своя син, от когото също ще се чувства отхвърлен. Освен това ние несъзнателно се сърдим на този родител за това, че има същата травма като нас. По този начин в нашите очи той става модел за човек, имащ тази травма, което ни задължава да погледнем себе си. Нашето предпочитание, обикновено несъзнателно, би било да имаме друг модел. Това обяснява защо на всяка цена искаме да не приличаме на тях. Човек не обича тези, които са негово отражение. Травмите могат да бъдат излекувани само с истинска прошка към себе си и към нашите родители. Когато, обаче, която и да е от петте травми се преживява с хора, чийто пол е противоположен на този на родителя, когото смятаме за отговорен за нашата травма, ние се сърдим на себе си. Именно в такива моменти сме склонни да се самонаказваме било чрез някакъв инцидент, било чрез нещо, което ни причинява физическа болка. Човек вярва в наказанието като средство да изкупи вината си. В Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 68 действителност, обаче, духовният закон за любовта твърди точно обратното. Колкото по-виновни се чувстваме, толкова повече се наказваме и толкова повече привличаме същия вид ситуация. Това означава, че колкото повече се обвиняваме, толкова повече преживяваме същите проблеми. Да се чувстваме виновни по този начин, прави трудна прошката към себе си - важен етап по пътя към излекуването. Освен вина, ние много често изпитваме срам, когато се обвиняваме, че сме наранили някого другиго или когато други ни упрекват, че сме ги накарали да преживеят травмата или травмите, които все още не сме приели. Говорих повече за срама в главата за травмата от унижение, защото именно при мазохиста срамът е най-очевиден. Но всеки изпитва срам в един или друг момент. Срамът е още по-силен, когато не искаме да приемем, че караме другите да преживяват това, което не искаме те да ни причиняват. Когато са допуснати тежки несправедливости или има преживяно насилие, това показва, че хората, виновни за това, имат травми, които им причиняват такава болка, че губят контрол. Именно поради тази причина често казвам: В този свят няма лоши хора, а само страдащи. Тук не става дума да ги извиняваме, а само да се научим да изпитваме състрадание към тези хора. Като ги осъждаме или обвиняваме, това няма да им помогне. Можем да изпитваме състрадание, дори и да не сме съгласни. Това е едно от предимствата от осъзнаването на нашите собствени травми и на тези на другите. По мои наблюдения рядко се случва да има човек само с една травма. Що се отнася до мен, вече споменах, че в този живот имам две основни травми, които трябва да разреша, а именно несправедливостта и предателството. Преживявам несправедливост с хората от същия пол, а предателство - с хората от противоположния пол. Тъй като несправедливостта се преживява с родителя от същия пол, забелязах, че когато преживявам тази емоция с жена, я обвинявам, че е несправедлива. Когато несправедливостта идва от мъжкия пол, по-скоро смятам себе си за несправедлива и изпитвам гняв срещу себе си. Понякога дори ме е срам. Случва ми се също така да възприемам тази несправедливост по отношение на мъжете като предателство. Така че можем да видим маската на контролиращ и тази на скован в тялото на тези, които като мен страдат от двете травми - от несправедливост и от предателство. Също по мои наблюдения мнозина имат едновременно травми от отхвърляне и от изоставяне. Следователно те носят маските на бягащ и на зависим. Понякога горната част на тялото отразява едната травма, а долната част - другата. При някои разликата се забелязва в дясната и лявата половини. С времето и практиката става все по-лесно да се определят маските още от пръв поглед. Когато се доверим на интуицията си, нашето „вътрешно око" ги вижда много бързо. Когато даден човек има силует, който съответства на маската на контролиращ, но освен това тялото му е по-скоро меко и отпуснато или има очи на зависим, можеш да си направиш извода, че той преживява травмите от предателство и изоставяне. Очевидно могат да съществуват и много други комбинации. Друг човек може да има едрото тяло на мазохиста и в същото време да е съвсем изправен и скован. В такъв случай знаем, че той има травмите от унижение и несправедливост. Хората, които имат обемистото тяло на мазохиста, но малките крака и тънките глезени на Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели:
|