Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си
Изтегляне 0.93 Mb. Pdf просмотр
|
| * Бягащият позволява да бъде убеден, че се занимава със себе си и с другите, за да не чувства различните преживени отхвърляния. * Зависимият обича да се прави на независим и да казва на ляво и на дясно до каква степен се чувства сам и няма нужда от никого. * Мазохистът се убеждава, че всичко, което прави за другите, му доставя огромно удоволствие, и че действително слуша своите нужди, като прави това. Той отлично се преструва, когато казва и мисли, че всичко е добре, както и когато намира извинения за ситуациите или хората, които са го унижили. * Контролиращият е убеден, че никога не лъже, че винаги държи на думата си и че от никого не го е страх. * Скованият много обича да казва на всекиго колко е справедлив, че в живота му няма проблеми и обича да си мисли, че има много приятели, които го обичат, както той тях. Лекуваме вътрешните си травми по същия начин, както се възстановяваме от физическите си наранявания. Бил ли си вече толкова нетърпелив да видиш как изчезва някаква пъпка на лицето ти, че постоянно да я чоплиш? Какво се случваше? Навярно пъпката оставаше много по-дълго време, нали? Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 71 Точно това се случва, когато нямаме доверие на силата за излекуване на нашето собствено тяло. За да изчезне даден проблем (какъвто и да бил той), първо трябва да го приемем, да му дадем безусловна любов, вместо да искаме да го накараме да изчезне. Твоите дълбоки травми също имат нужда да бъдат признати, обичани и приети. Припомням ти, че да обичаш безусловно, означава да приемаш, дори и да не си съгласен и дори и да не разбираш защо се случват някои положения. Да обичаш една травма или да обичаш пъпките на лицето си, означава да приемеш, че ти ги създаваш поради някаква специфична причина и най-вече с цел да ти помогнат. Вместо да искаш да накараш пъпките да изчезнат, трябва да ги използваш, за да осъзнаеш някакъв аспект в себе си, който не искаш да видиш. Всъщност тези пъпки искат да привлекат вниманието ти, за да те накарат да осъзнаеш, между другото, че в момента може би те е страх да не „изложиш себе си" в някаква ситуация и че този страх ти пречи да бъдеш такъв, какъвто си. Приемайки това ново поведение, вече няма да виждаш пъпките си по същия начин, нали? Това може да те доведе дори дотам да им благодариш. Ако избереш да преживееш този житейски опит, приемайки този вид умствено поведение, сигурно е, че пъпките ти ще изчезнат много по-бързо, защото иде бъдат признати и обичани заради ползата от тях. Осъзнай, че това, от което се страхуваш от другите, или това, в което ги упрекваш, ти също им го причиняваш, както и на себе си. Ето няколко примера, за да докажем до каква степен понякога човек може да причини зло на себе си. • Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе си като на нищожество, негоден за нищо, човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, както и всеки път, когато бяга от някаква ситуация. Този, който преживява изоставяне, подхранва травмата си всеки път, когато изоставя някакво намерение, което му е било близко на сърцето, когато се остави да падне, когато не се грижи достатъчно за себе си и не си дава вниманието, от което има нужда. Кара другите да се страхуват, понеже се вкопчва прекалено много в тях, и по този начин прави така, че да ги изгуби и отново да се окаже сам. Кара тялото си да страда много, като си създава болести, за да привлече вниманието. Този, който страда от унижение, подхранва травмата си всеки път, когато се принизява, когато се сравнява с другите, смалявайки се, когато се обвинява, че е дебел, че не е добър, че му липсва воля, че е използвач и т.н. Унижава се като носи дрехи, които подчертават недостатъците му, и освен това ги цапа. Кара тялото си да страда, като му дава прекалено много храна за смилане и поглъщане. Кара се да страда, като поема върху себе си отговорностите на другите, което го лишава от свободата му и от време за самия себе си. Този, който преживява предателство, поддържа травмата си, като лъже себе си, като се кара да вярва в неверни неща и не спазва ангажиментите към самия себе си. Наказва се като прави всичко сам, защото няма доверие на другите и не моя е да разчита на никого. Или пък когато го прави, е толкова зает да проверява какво правят другите, ч е се лишава от много време, което може да посвети на себе си. • Този, който страда от несправедливост, облагодетелства травмата си като е прекалено взискателен към себе си. Не зачита границите си и си причинява много стрес. Несправедлив е към себе си, защото се критикува и му е трудно да види добрите си качества, както и това, което прави добре. Страда, когато вижда само това, което той не е направил, или грешката, която е била допусната от него. Причинява си страдание, тъй като му е трудно д а си достави удоволствие. По-горе споменах значението на това да приеме Ш безусловно своите травми. Необходимо е също така да приемеш маските, които си позволил на твоето его да създаде, за да прикрие тези травми и по този начин да ти спести страданието. Да обичаш и да приемеш травмата, означава да я признаеш, да знаеш, че си се върнал на тази Земя, за да излекуваш този вид травма и да приемеш, че егото ти е |