Писмата на душевадеца Клайв Стейпълз Луис



страница10/22
Дата19.01.2018
Размер1.31 Mb.
#48428
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   22

Осемнадесето писмо

Драги ми Горчилко,


Даже и при Поплювеца, като директор на колежа, не може да не си учил рутинната техника на сексуалното изкушение. И тъй като за нас, духовете, този въпрос е изключително досаден (макар и необходим като част от образованието ни), аз ще го пропусна. Но според мен има още много да учиш за по-важните страни на въпроса за секса.

По този въпрос Врагът поставя пред хората нещо като дилема: или пълно въздържание, или абсолютна моногамия. След първата голяма победа на Нашия Отец, ние сме направили първото много трудно за тях. А през последните няколко века все повече стесняваме и второто като възможен изход. Това постигнахме с помощта на поетите и писателите, които убеждават човеците, че едно странно и най-често краткотрайно преживяване, което те наричат "влюбване", е единственото уважително основание за женитба; че бракът може и трябва да направи това състояние вечно, и че брак, който не постига това, вече не е обвързващ. Тази представа е нашата пародия на една идея, дошла от Врага.

Философията на Ада се гради върху аксиомата, че едно нещо не е друго нещо, и особено, че една личност не е друга личност. Онова, което е добро за мен, не е непременно добро за теб. Това, което един печели, друг губи. Даже и неодушевеният предмет представлява онова, което е, като изключва всички други предмети от пространството, което заема. Ако се разшири, това става, като избутва другите предмети или като ги поглъща. Личността прави същото. При животните поглъщането е под формата на изяждане. За нас то означава всмукване на волята и свободата на по-слабата личност от по-силната. "Да съществуваш" означава "да съперничиш на другите".

Философията на Врага не е нищо друго освен непрекъснат опит да се заобиколи тази толкова очевидна истина. Той се стреми към едно априорно противоречие. Нещата трябва да бъдат много, и все пак някак си едно. Онова, което е добро за един, трябва да бъде добро и за друг. Това невъзможно нещо Той нарича любов и тази досадна панацея може да се види във всичките Му действия и във всичко, което Той е, или поне претендира, че е. Затова дори за самия Него не е достатъчно, чисто и просто да бъде аритметична единица. Той претендира да е и трима, и един, за да може тази безсмислица за любовта да намери опора в собствената Му същност. От друга страна, Той въвежда в материята онова скверно изобретение, организма, в което частите биват отклонени от естественото си предназначение да си съперничат, а вместо това им е наложено да си сътрудничат.

Истинският Му мотив при избирането на секса като метод за възпроизвеждане на човеците става съвсем явен от начина, по който го използва. От наша гледна точка, сексът можеше да бъде съвсем невинно явление. Той можеше да бъде просто още един начин, по който една силна личност да погълне по-слабата. Всъщност точно така стоят нещата при паяците, където булката приключва сватбената церемония, като изяжда жениха си. Но при хората Врагът безпричинно свързва привързаността между двете страни със сексуалното желание. Освен това Той е направил потомството зависимо от родителите, а на родителите е вложил инстинкта да го закрилят. Така Той е създал семейството, което прилича на организма, само че е още по-лошо, защото членовете му са по-самостоятелни и все пак са свързани по един по-съзнателен и отговорен начин. Всъщност, всичко това се оказва просто още един повод за намесване на любовта.

И сега идва майтапът. Врагът описва женената двойка като "една плът". Той обаче не е казал "щастливата семейна двойка" или пък "двама, които са се оженили, понеже са били влюбени", - но можеш да накараш хората да не обръщат внимание на това. Можеш също да ги накараш да забравят, че човекът, когото те наричат Павел, отнася това не само към женените двойки. За него самото полово сношение вече означава "една плът". Така можеш да накараш човеците да възприемат обикновените обяснения за истинското значение на сексуалното общуване като риторична възхвала на "влюбеността". Истината е, че щом някой мъж легне с някоя жена, между тях се установява една трансцендентална връзка, независимо дали го желаят, или не, и те или трябва цял живот да й се наслаждават, или пък търпеливо да я понасят. От вярното твърдение, че тази връзка "не от мира сего" би трябвало да породи, и ако е осъществена покорно, твърде често наистина поражда привързаност и създава семейство, хората могат да бъдат доведени до невярното заключение, че смесицата от нежност, страх и желание, която те наричат "влюбеност", е единственото нещо, което прави брака щастлив или свещен. Това заблуждение се постига лесно, понеже в Западна Европа много често "влюбването" предхожда женитбата, която бива осъществена според плановете на Врага, тоест с намерения за вярност, плодовитост и добра воля. По същия начин религиозните чувства много често, но не винаги, съпътстват обръщението. С други думи, човеците трябва да бъдат насърчавани да смятат за основа на брака един ярко оцветен и интензивен вариант на онова, което Врагът всъщност им обещава като резултат от него. От това следват две преимущества. На първо място хората, които нямат дарбата на въздържанието, могат да бъдат отклонени от търсене на решение чрез брак, защото не се "влюбват" и, благодарение на нас, мисълта да сключат брак по някакви други съображения им се струва недостойна и цинична! На, наистина мислят така. Те считат намерението за лоялност към едно партньорство с цел взаимопомощ, запазване на целомъдрието и продължаване на живота за нещо по-недостойно от една буря от чувства. (Не забравяй да внушаваш на пациента, че бюрото за запознанства е нещо много обидно.) На второ място, всяко сексуално увлечение ще бъде смятано за "любов", поне докато съществува намерението то да завърши с брак, а "любовта" ще се смята за оправдание за всичко и за защита на човека от всички последствия от това, че се е оженил за езичница, за глупачка или за развратница. Ще ти пиша още по този въпрос следващия път.

Твой любящ чичо

Душевадецът




Деветнадесето писмо

Драги ми Горчилко,


Доста сериозно се замислих по въпроса, който ми поставяш в последното си писмо. Ако, както аз ясно показах, всички същества, по самата си същност си съперничат и поради това идеята на Врага за любовта е едно явно противоречие, какво значат неколкократните ми напомняния, че той наистина обича човешките паразити и желае тяхната свобода и вечно съществуване? Надявам се, мило момче, че не си показвал писмата ми на никого. Не че това има някакво значение, разбира се. Всеки би видял, че привидната ерес, в която съм изпаднал, е чиста случайност. Между другото, надявам се, разбираш и че някои привидно неласкави оценки за Поплювеца бяха чисто и просто шега. Аз наистина изключително много го уважавам. И разбира се, някои неща, които казах, че няма да те защитавам от органите на властта, не бяха казани насериозно. Можеш да ми имаш пълно доверие, че ще се грижа за интересите ти. Но моля те, пази всичко под ключ.

Всъщност, просто от небрежност съм се изпуснал да кажа, че Врагът наистина обича човеците. Естествено, че това е невъзможно. Той е едно същество, а те са различни от Него. Доброто за тях не може да бъде добро и за Него. Всичките Му приказки за любовта сигурно прикриват нещо друго. Трябва да има някаква истинска причина да ги създаде и толкова да се грижи за тях. А това, че се случва някой да заговори, като че ли Той наистина изпитва тази невъзможна любов, се дължи на пълната ни неспособност да разкрием истинските Му мотиви. Какво ли смята да прави с тях? Това е неразрешимият въпрос. Не виждам нищо лошо в това да ти кажа, че именно този проблем беше една от главните причини Нашият Отец да се скара с Врага. Когато за първи път бе повдигнат въпросът за сътворяването на човека, и когато, дори на онзи етап, Врагът нехайно си призна, че предвиждал някакъв епизод с кръст, Нашият Отец естествено реши да поговори с Него и да поиска обяснение. Врагът не отвърна нищо, освен дето съчини тая невероятна история за безкористната любов, която оттогава непрекъснато повтаря. Разбира се, Нашият Отец не можел да приеме това. Той помолил Врага да открие картите Си и признал, че действително много силно желае да разбере тайната. А Врагът отвърнал: "И Аз бих желал с цялото Си сърце да я разбереш." Предполагам, че в този момент от разговора възмущението на Нашия Отец от тази безпричинна липса на доверие го е накарало да се отдалечи на безкрайно разстояние от Присъствието, и то така внезапно, че това дало повод за нелепата вражеска версия, че е бил насила изхвърлен от Небето. Оттогава започнахме да разбираме защо нашият Потисник е бил толкова потаен. От тази тайна зависи Неговият трон. Членовете на Неговата клика често признават, че ако ние някога успеем да схванем какво разбира Той под любов, войната ще свърши и ние отново ще се върнем в Рая. И в това се състои най-важната ни задача. Ние знаем, че Той не може истински да обича. Никой не може. В това просто няма никакъв смисъл. Ех, ако можехме да разберем какви са истинските Му намерения! Изпробвали сме не една хипотеза, но още не сме прозрели истината. Все пак никога не бива да губим надежда. Нови и все по-сложни теории, все по-пълни и подробни данни, все по-големи награди за изследователите, постигнали някакви успехи, и все по-ужасни наказания за неуспелите - всичко това, ако се преследва последователно и все по-ускорено до самия край на времето, просто няма начин да не ни доведе до успеха.

Оплакваш се, че от последното ми писмо не ставало ясно дали според мен влюбването е желателно състояние при човека, или не. Ама наистина, Горчилко, това е въпрос, който по-скоро би се очаквало те да зададат! Остави на тях да спорят дали "любовта", патриотизма, безбрачието, запалените свещи по олтарите, трезвеността и образованието са "добри" или "лоши". Не разбираш ли, че няма отговор? Нищо няма значение, освен тенденцията на дадено душевно състояние при дадени обстоятелства да придвижи определен пациент в определен момент по-близо до Врага или по-близо до нас. Затова добре ще бъде да накараш пациента да реши дали "любовта" е нещо "добро" или "лошо". Ако е арогантен тип, изпитващ презрение към тялото, което всъщност се дължи на фалшива изтънченост, макар и той погрешно да смята, че се дължи на душевна чистота; ако е човек, склонен да се подиграва на нещата, които повечето от ближните му одобряват, на всяка цена го накарай да се обяви против любовта. Възпитавай у него високомерен аскетизъм и когато отделиш сексуалността му от всичко, което може да я облагороди, приведи му я като аргумент в някаква много по-брутална и цинична форма. Ако пък е емоционален и наивен човек, подхранвай го със слаби поети и още по-слаби писатели на булевардни романи от старата школа, докато повярва, че "любовта" е едновременно непреодолима и някак сама по себе си похвална. Имай предвид, че това му убеждение няма да ти помогне особен ода предизвикаш обикновена развратност. Но то е несравнимо средство за продължителни, "благородни", романтични и трагични изневери, които, ако всичко върви добре, завършват с убийства и самоубийства. Ако и това не стане, това му убеждение може да бъде използвано за насочване на пациента към един полезен брак. Макар бракът да е изобретение на Врага, и той си има своето приложение. Не може да няма поне няколко млади жени около пациента ти, които биха направили живота му на християнин крайно труден, стига да успееш да го убедиш да се ожени за някоя от тях. Моля те, изпрати ми доклад по въпроса в следващото си писмо. А междувременно ти самият трябва да си наясно, че състоянието "влюбеност" само по себе си не е благоприятно нито за нас, нито за противниковата страна. То е просто една възможност, която както ние, така и Врагът се опитваме да използваме. Подобно на повечето други неща, за които човеците се вълнуват, като например здравето и болестта, старостта и младостта или войната и мира, от гледна точка на духовния живот то представлява главно суров материал.

Твой любящ чичо

Душевадецът



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница