Писмата на душевадеца Клайв Стейпълз Луис

Двадесето писмо

Драги ми Горчилко,

Все още не съм получил от теб доклад за младите жени от квартала му. Искам го незабавно, защото, ако не успеем да използваме сексуалността му, за да го направим развратен, ще трябва да я използваме, за да го подтикнем към един желателен брак. Междувременно, бих искал да ти дам някои насоки относно типа жена (имам предвид физическия тип), в който трябва да го насърчиш да се влюби, ако "влюбването" е най-доброто, което можем да уредим.

Разбира се, принципното решение на този въпрос ни се дава наготово от духове, стоящи далеч по-ниско в йерархията от теб и мен. Задача на тези големи майстори е да създават във всяка епоха една всеобща погрешна представа за тъй наречения сексуален "вкус". Те постигат това като действат чрез ограничения кръг от популярни художници, моделиери, актриси и рекламни агенти, които определят модния тип. Целта е хората да бъдат отклонявани от онези представители на другия пол, с които е най-вероятно бракът им да бъде духовно плодотворен, щастлив и плодовит. По този начин в течение на векове сме успявали да тържествуваме над природата до такава степен, че сме способни да направим някои второстепенни отличителни белези на мъжа (например брадата) неприемливи за почти всички жени; и в това се крие много по-голяма полза, отколкото предполагаш. Що се отнася до мъжкия вкус, приложили сме доста по-големи вариации. По едно време го насочвахме към внушителния и аристократичен тип красота, като смесвахме мъжката суетност с техните желания и подтиквахме човешкия род да се размножава предимно от най-арогантните и разпътни жени. Друг път избирахме един пресилено женствен тип, слаб и изнежен, така че глупостта и малодушието, както и всичката предвзетост и умствена недостатъчност, свързани с тях, да ни възнаградят. В момента сме избрали тъкмо обратната посока. Епохата на джаза зае мястото на епохата на валса и сега караме мъжете да харесват жени, чиито тела едва се отличават от момчешките. И понеже този тип красота е още по-преходна от останалите, успяваме да засилим още повече хроническия ужас на жените от остаряването (резултатите са отлични) и правим жената по-малко склонна и по-неспособна да ражда деца. И това не е всичко. Ние устроихме едно сериозно повишаване на свободата, която обществото допуска при изобразяването на привидната голота (не истинската голота) в изкуството, както и при откриването й на сцената или на плажа. Разбира се, всичко това е фалшиво. В масовото изкуство фигурите са неправдоподобни, а истинските жени в бански костюми или трика са всъщност ужасно пристегнати и измъчени, за да изглеждат по-стройни и стегнати и с по-момчешки вид, отколкото природата позволява за една зряла жена. А в същото време съвременният свят се учи да вярва, че това е "естествено" и "здраво" и е завръщане към природата. В резултат на това ние все повече насочваме желанията на мъжете към нещо, което не съществува, придаваме все по-голяма важност на ролята на окото за сексуалността и правим изискванията му все по-невъзможни. Лесно можеш да предвидиш какво ще последва!

Засега това е генералната стратегия. Но в тези общи рамки ще видиш, че е възможно да насочваш желанията на пациента в една от две посоки. Ако внимателно се вгледаш в кое да е човешко сърце, ще откриеш, че той е преследван от поне две въображаеми жени - от една земна и една пъклена Венера - и че желанието му е качествено различно в зависимост от обекта. Към единия тип желанието е такова, че естествено се подчинява на Врага - лесно се смесва с милосърдие, с готовност се съгласява на брак и е цялото озарено от онази златиста светлина от благоговение и естественост, която ние така ненавиждаме. Има и друг тип, към който желанието е чисто животинско, и това на мъжа му харесва. Най-голямата полза от този тип жена е възможността мъжът като цяло да бъде отдалечен от брака, но дори и да се ожени за нея, той ще бъде склонен да се отнася към нея като към робиня, като към идол, или като към съучастница. Любовта му към първата може и да го доведе до онова, което Врагът нарича зло, но само случайно. Той ще съжалява, че тя е съпруга на друг и ще страда, че не може да я обича законно. Но в любовта към втория тип той ще се стреми да усети злото, което да придаде онзи "тръпчив привкус" на чувствата му, който той търси. В лицето й ще го привлича животинското, мусенето, лукавството, жестокостта, изписана по него. А тялото й ще го привлича с нещо съвсем различно от онова, което би определил като красота; с нещо, което в момент на здравомислие дори би нарекъл грозно, но благодарение на нашето изкуство то въздейства на оголения нерв на тайната му страст.

Истинската употреба на пъклената Венера несъмнено е като проститутка или любовница. Но ако твоят човек е християнин и е бил обучен в безсмислиците за неустоимата и всеопрощаваща "любов", често може да бъде накаран да се ожени за нея. И наистина си струва да го направиш. Ще си претърпял неуспех, що се отнася до разврата и чистия порок. Но има и други, по-заобиколни начини да се използва сексуалността на един мъж за неговото погубление. А между другото, не те са само ефикасни, но и приятни. Предизвиканото от тях нещастие е много трайно и интензивно.

Твой любящ чичо

Душевадецът

Двадесет и първо писмо

Драги ми Горчилко,

Хората не се ядосват на обикновеното нещастие, а на нещастието, което възприемат като несправедливост. А усещането им за неправда зависи от чувството, че им е отказано нещо, което им се полага по право. Следователно, колкото повече изисквания към живота могат да бъдат внушени на пациента ти, толкова по-често той ще се чувства несправедливо ощетен, на съответно и по-раздразнителен. Сигурно вече си забелязал, че нищо не го вбесява толкова, колкото да разбере, че някакъв период от време, с което е смятал, че разполага сам, неочаквано му е било отнето. Неканеният гост (когато се е надявал да прекара една спокойна вечер) или бъбривата съпруга на негов приятел (която се появява тъкмо когато се е надявал да остане насаме с приятеля) са неща, които го извеждат от равновесие. Той все още не е дотам закоравял и мързелив, че тези дребни изисквания към вежливостта му сами по себе си да я унищожат. Те го дразнят, понеже той смята времето за своя собственост и чувства, че му я отнемат. Затова ти трябва най-усърдно да пазиш в ума му странното убеждение: "Моето време си е моя собственост." Нека живее с мисълта, че започва всеки свой ден като законен собственик на двадесет и четири часа. Нека възприема като тежък данък онази част от собствеността си, която е длъжен да прехвърли на работодателите си, и като щедро дарение допълнителната част, която отстъпва на религиозните си задължения. В никакъв случай не му позволявай да се усъмни, че цялото, от което са иззети тези удръжки, в някакъв мистериозен смисъл му се полага по рождение.

Задачата ти е много деликатна. Убеждението, което трябва да подхранваш, е толкова абсурдно, че щом веднъж се усъмни в него, даже и ние не сме в състояние да приведем никакъв мижав аргумент в негова полза. Човекът не може нито да създаде, нито да задържи дори един-единствен миг от времето. Всичкото време, с което разполага, просто му е подарено. Със същия успех той може да смята слънцето и луната за свои недвижими имоти. Освен това, поне на теория, той се е посветил на безусловна служба на Врага. И ако Врагът му се явеше в телесна форма и поискаше от него тази беззаветна преданост макар и само за един ден, той не би отказал. Само би изпитал огромно облекчение, ако през този единствен ден от него не се изискваше нищо по-трудно от това, да слуша брътвежите на някоя глупава жена. И би бил облекчен, дори почти разочарован, ако през този ден Врагът му кажеше: "Давам ти половин час да идеш и да се забавляваш." Ако само за миг се замисли за убеждението, че времето е негово, даже и той ще разбере, че всъщност се намира в подобна ситуация всеки ден. Като казвам, че трябва да затвърдиш това убеждение, последното нещо, което бих искал да направиш, е да му привеждаш аргументи в негова полза. Такива не съществуват. Задачата ти е чисто негативна. Просто не оставяй мислите му да се доближат до това. Обвий го в тъмнина и в най-тъмното място скрий чувството му за собственост на времето. Нека си лежи там тихо, необезпокоявано и действено.

По принцип, инстинктът за собственост винаги трябва да се поощрява. Човеците непрекъснато предявяват претенции за собственост, които звучат еднакво забавно както в Рая, така и в Ада, и ние трябва да поддържаме този техен навик. Съвременната непопулярност на целомъдрието до голяма степен се дължи на вярата им, че "притежават" телата си - онези огромни и опасни територии, в които пулсира енергията, създала световете, в които те са се озовали без тяхно съгласие и от които биват изгонени по желанието на Друг! Все едно един невръстен престолонаследник, когото баща му от любов е поставил начело на някоя богата провинция, всъщност управлявана от мъдри съветници, да вземе да си въобрази, че наистина притежава градовете, горите и зърното, както притежава кубчетата на пода на детската си стая.

Ние развиваме у тях това чувство за собственост не само като използваме гордостта им, но и чрез объркване на понятията. Учим ги да не забелязват разликите в смисъла на притежателното местоимение - фино степенуваните разлики, които преминават от израз като "моите ботуши" към "моето куче", "моят слуга", "моята жена", "моят баща", "моят господар", "моята страна" и стигат до "моят Бог". Те могат да бъдат научени да свеждат всички тези значения до това на "моите ботуши", до моето, изразяващо притежание. Още от най-ранна възраст едно дете може да бъде научено да разбира под "моят Мечо" не старият въображаем обект на любов, към когото то има специално отношение (защото ако не внимаваме, Врагът ще ги научи да придават именно такъв смисъл на "мой"), а "мечето, което мога да разкъсам на парчета, ако поискам". И, в другия край на спектъра, ние сме научили хората да казват "моят Бог" в смисъл не много различен от този на "моите ботуши", който е: "Богът, който ми е задължен заради забележителните ми заслуги и когото аз използвам от амвона. Богът, у когото съм намерил свое уютно ъгълче."

И през цялото време най-смешното е, че думата "мой" в пълния й смисъл на притежание не може да бъде произнесена от човешко същество спрямо какъвто и да било обект. В края на краищата или Нашият Отец, или Врагът ще каже "мое" за всяко съществуващо нещо и особено за всеки човек. Не се бой, накрая човеците ще разберат на кого всъщност принадлежат на времето им, душите им и телата им - във всеки случай не на тях, каквото и да стане. Засега Врагът казва "мое" на всичко, поради педантичната и формална причина, че Той го е създал. Нашият Отец се надява в крайна сметка да каже "мое" на всичко на този свят на много по-реалистичното и динамично основание, че го е завоювал.

Твой любящ чичо

Душевадецът