План-конспект по Образователно направление Български език и литература- подготвителна група
Изтегляне 1.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- I Тема на урока: „
- IV Ход на ситуацията
|
Русенски университет „Ангел Кънчев”- град Русе Факултет „Природни науки и образование” ПЛАН-КОНСПЕКТ по Образователно направление- Български език и литература- подготвителна група ЯДРО-ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ /”Приятели”-издателство”Анубис”, автори Божидар Ангелов, Татяна Борисова, Розалина Енгелс, Катя Гетова, Илиана Мирчева, Лучия Ангелова, Пламен Легкоступ, Николай Цанев, Невена Христова, Меглена Костова, Росица Христова, Мартин Тимчев, Емилия Йорданова, Людмила Стойчева/ Разработил: Проверил: Добрена Тодорова Атанасова гл.ас. д-р Даниела Фак.№ 146991 Камаринчева Магистърска програма „Съвременни технологии в детска градина и началното училище - гр.Разград 2014г. I Тема на урока: „В света на приказките„ „Вълкът си е вълк”-Народна приказка, преразказана от Ангел Каралийчев II Цел: Възприемане на художествен текст III Задачи: 1.Актуализиране на представата за жанра пословиците на базата на провокирана от учителя житейска ситуация в групата, подходяща за обрисуване с пословица(например ситуация, свързана с позната вече пословица „Сговорна дружина планина повдига”) 2.Запознаване с приказката „Вълкът си е вълк” (Работа по посока адекватното интерпретиране на пословицата „Вълкът куче не става”, „Вълкът козината си мени, но нрава-никога”) IV Ход на ситуацията -Деца, искам да ви попитам дали си спомняте какво означава „опитомени вълци”и кой е искал да си отгледа такива? (Децата си спомнят приказката”Опитомените вълци”от предходна ситуация и коментират как овчарят ги намерил мънички, решил да ги отгледа и да ги направи пазачи на стадото си. Но понеже „Вълкът куче не става”, когато вълчетата пораснали, те му издушили стадото. А овчарят съжалил, че не послушал съвета на баща си.) -Сега ще ви прочета една много интересна народна приказка, която се казва”Вълкът си е вълк”. Тя е преразказана от писателя Ангел Каралийчев. В нея се разказва за един друг вълк, който не постъпил като малките вълчета. Ако внимавате, ще разберете дали и този вълк е като всички други. А какви ли са другите герои и какво ли се е случило? Първи прочит от учителя ВЪЛКЪТ СИ Е ВЪЛК Народна приказка, преразказана от Ангел Каралийчев Две ловни кучета подгонили един вълк в гората. Вълкът бягал, прескачал трапищата, мушкал се в храсталаците и кучетата хвърчали подире му, аха-аха – ще го хванат за опашката. По едно време вълкът се мушнал в шумака на една долчинка и търтил надолу. Кучетата загубили дирите му. Додето душели по земята да разберат къде се е дянал звярът, той излязъл от гората, затекъл се през една нива и право към орача. – Скрий ме, братко! – замолил се вълкът. – Подгонили са ме две ловни кучета, а след тях иде и самият ловец с пушка. Отърви ми живота! Аз, макар че съм вълк, ще ти се отплатя. – Къде да те скрия? – попитал орачът. – Дето можеш! Ти си по-хитър, намисли! Орачът се почесал по врата, поогледал се и протегнал ръка към колата, взел чувала, в който се гласял да събира круши, и рекъл: – Влизай в тоя чувал! Вълкът се намърдал в чувала, а орачът го завързал. Пристигнали кучетата, минали и заминали. Дошъл ловецът и попитал: – Хей, побратиме, не видя ли един вълк? – Не съм виждал – отговорил орачът, а в туй време вълкът сечел гвоздеи от страх и не смеел да шавне в чувала. – Чудно – рекъл ловецът, – сякаш в земята потъна тоя звяр! И заминал подир кучетата. Орачът развързал чувала и пуснал вълка да си ходи. Но старият вълк, щом изскокнал, озъбил се и захапал ръката на спасителя си. – Какво правиш? – изненадал се орачът. – Ще те ям! – Защо! Нали те отървах от кучетата и от сачмите на ловеца? – Глупав си бил – отървал си ме, а пък аз ще те изям, защото съм гладен. Не щеш ли – тъкмо в туй време от гората излязла лисицата. – Изяж го, Кумчо Вълчо – викнала тя, – нищичко да не остане от него! И цървулите му да изядеш! – Защо да ме яде? – попитал орачът в недоумение. – Нали аз му спасих живота. – Как си му спасил живота? – попитала хитрата лисица. – Скрих го в чувала, додето отминат кучетата и ловецът. Лисицата прихнала и захванала да се друса – ще умре от смях. – В чувала? Не вярвам. Такъв голям вълк да влезе в чувал? Лъжеш, орачо! – Не лъжа – рекъл орачът и се обърнал към вълка: – Тъй ли беше? – Тъй беше – обадил се вълкът. – Как? Не, не мога да хвана вяра. Я да видя! – Гледай – ядосал се вълкът и се намъкнал в чувала, за да покаже на лисицата, че може да влезе целият. – А ти – обърнала се лисицата към орача – какво направи, когато вълкът влезе в чувала? – Вързах чувала с въжето. – Как? – Ей тъй. Орачът здраво вързал чувала. – Какво чакаш? Вземи сега секирата и удряй! – казала лисицата на орача и си тръгнала към гората. Преди да влезе в гъсталака, се обърнала и заръчала: – Довечера искам от теб една патица! – Ела, Кумичке, две ще ти дам! – весело викнал орачът и почнал да бие тъпана. -Приказката завършва така:Орачът вързал здраво чувала отгоре. Взел една тояга и хубаво напердашил вълка. А на лисицата подарил най-голямата кокошка от благодарност, че му е спасила живота. Хубав край, нали?(Децата отговарят, че краят е хубав) -Доволни ли сте от завършека на приказката?(Децата отговарят, че им харесва как завършва приказката) -Кои са героите?(Децата ги изброяват) -Кой герой ви хареса най-много?Защо?(Няколко деца си казват мнението за героите и обясняват защо им харесва-например:лисицата-хитра, находчива;вълкът-силен, страшен;орачът-добър, съжалителен…) -А сега помислете, в нашата група имаме ли деца , които с постъпките си да приличат на героите от приказката?(Децата дават примери с такива деца.Например-Вчера Валери даде на Мишо червения си молив да си оцвети, а той му го счупи нарочно.) Сега искам да запомните, че всички приказки са написани, за да поучават хората. Затова ще ви прочета още веднъж приказката”Вълкът си е вълк”, а вие слушайте внимателно, за да разберете наистина ли героите са такива, каквито ги описахме?Искам накрая да ми кажете каква поука можем да извлечем от тази приказка? Втори прочит от учителя -Защо ловните кучета не са успели да настигнат вълка?(Децата отговарят, че вълкът е бърз, хитър и находчив. Затова не могат да го настигнат.) -Къде се скрил той и какво е казал на орача?(Децата казват, че вълкът е помолил орача да го скрие, а в замяна той щял да му се отплати.) -Какво направил орачът?(Отговарят, че орачът скрил вълка в чувала.) -Кой пристигнал след кучетата? Какво попитал?(Децата отговарят, че е пристигнал ловецът и попитал орачът не е ли виждал вълка?) -Какво отговорил орачът и какво се случило? (Те отговарят, че орачът излъгал ловеца, че не е виждал вълка.След това обаче вълкът изскочил от чувала и захапал ръката на своя спасител.) -Защо вълкът казал на орача”Ще те ям!”(Децата отговарят, че вълкът смятал, че орачът е глупав и ще го изяде, защото е гладен.) -А кой пристигнал неочаквано в този момент? (Казват, че е пристигнала лисицата.) И какво се случило? (Децата казват, че орачът разказал на лисицата какво е станало.) -Как реагирала лисицата? Защо? Как завършила приказката?(Децата разказват как завършва приказката.) -Разбрах, че на вас ви хареса края.Каква поука можем да си направим?(Децата отговарят:-„Вълкът куче не става.” ”Вълкът козината си мени, но нрава си никога”.) -Това са пословици, които винаги трябва да помним. Не бива да сме неблагодарни на хора, които са ни помогнали за нещо и да сме добри към всички. Не напразно ви попитах дали има деца от нашата група, които по постъпките си приличат на някой от героите от приказката”Вълкът си е вълк.” Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|