Същност на конструктивно- техническата дейност
Конструктивно-техническата дейност се изразява чрез играта и трудовата дейност в предучилищна възраст. До края на предучилищното детство се натрупва социален опит във връзка с трудовата практика на хората. В процеса на играта знанията на детето се обобщават и разделят, разграничават (диференцират). Усвоеното в различните трудови задължения се пресътворява от децата в различни ролеви и сюжетни игри, които отразяват трудовата практика на околните. В рамките на самата игра се създава положително отношение към човешкия труд и към собствената трудова дейност.
Според Г. Пирьов Техническото възпитание в детската градина е комплексна дейност, която има за основна цел създаване на интерес и положително отношение към техниката и в която комплексна дейност се включва даване на елементарни технически знания и развитие на достъпно за възрастта на децата конструктивно мислене и въображение, създаване на прости технически умения и обогатяване на речника с някои думи из областта на техниката.
Понятието конструктивно-техническа дейност се употребява в смисъл на построяване в мисловен и практически план на обект, технически по същност и изпълнение.
Конструктивно- техническата дейност при децата се състои в:
1. Мотиви- развитие и усъвършенстване личността на детето
2. Цел - създаване на модели и макети с оглед усвояване на знания и формиране на умения, натрупване на индивидуален практически опит за решаване на конструктивни задачи. Проектиране, моделиране, конструиране и изпробване на модели с учебна стойност.
3. Процес – с дидактическа подкрепа, редуциран и диференциран на относително обособени етапи
4. Методи – дидактически и технически редуцирани, съобразно възрастовите възможности на децата
5. Условия – образователни
6. Резултат – индивидуално значим, със субективна ценност
Особености на детската конструктивна дейност
Понятието „конструиране" е от латински произход и означава построяване, привеждане в определено пространствено разположение на различни предмети, техните части и елементи.
Според Т.3. Лищван детската конструктивно-техническа дейност е органична част от сюжетно-ролевата игра. При конструктивния процес мисълта на детето „се насочва към конструиране на предмети от готови и правилни по форма части, намиращи се една към друга в определено съотношение"1. Чрез нея децата отразяват дейността на възрастните за създаване на предмети, формира се интерес към техниката, развива се наблюдателност. Децата придобиват известни елементарни знания от технически характер, умения да строят с прости строителни материали, да сглобяват готови детайли чрез различни технически сглобки.
Етап в развитието на конструирането са поставени игрово – познавателните педагогически ситуации. Те съчетават в себе си конструиране по замисъл и конструиране по условие. Преднамерените и непреднамерените игрово – познавателни ситуации са форми на индивидуалната изява на всяко едно дете. Това постепенно с времето се развива като самостоятелна практика за децата. Игрово познавателните форми създават предпоставки за развитието на творчески подход. Новото тук е , че при преплитането на ретроспективното и перспективното се достига до решаването на нови познавателни задачи, предположения и догатки. Децата откриват в себе си възможности, които не са и предполагали, че притежават. Въображението в детската игра е свързано с предвиждане на последствията от действията, с измененията на предметите, с определянето на целите на действие и пътищата за тяхното постигане. И в двата вида ситуации – преднамерени конструктивни игрово – познавателни и преднамерени практически конструктивни ситуации детето е под влияние на планиране и предполагане на различни възможни пътища , като целта е получаване на резултат. Децата винаги следват образа – модел при решаване на задачата.
В процеса на конструктивната игра , чрез различните конструктивни материали се осигуряват възможности за изразяване на личен опит, мотиви и социална позиция. В децата се създават условия за развитието на творчески конструктивни способности и за усвояването на система от категории, които ги ориентират в процеса на съзнанието.
Използват се преобразуваните функции на дейността, за да се изрази личния опит на децата. Търсят се и се откриват нови връзки и отношения, за да може всяко дете да представи собствения си облик в разнообразните игрови ситуации.
Знанията, които имат децата могат да ги стимулират да търсят още повече материали по дадена тема.
Сподели с приятели: |