План за развитие на община велики преслав 2014-2020г
Баланс по вид собственост на имотите по КВС
Изтегляне 3.26 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Номер Наименование на вида собственост Брой имоти
- Общо: 29 708 277 629,370
- Номер Наименование на начин на трайно ползване Брой имоти
- Общо площ в дка xa %
- Социално-икономическо развитие
- Културно историческо наследство
- История и култура по време на средновековната столица Преслав
- Културно-историческо наследство
- Манастир “Св. Пантелеймон”
Баланс по вид собственост на имотите по КВС: Таблица 4
Баланс на територията по вид ползване: Таблица 5
Основният вид растителност, който се среща на територията на община Велики Преслав е дъб, бук, сребролистна липа, мъждрян, явор, брекина, череша, липа, топола, акация, келяв габър и габър, от иглолистните – черен бор, бял бор. По северните склонове на Шуменското плато, както и по други склонове със северна експозиция, са запазени отделни съобщества от мизийски бук. От храстовидните съобщества са разпространени смрадлика, чашкодрян, диво грозде, драка, къпина, глог, люляк, шипка, леска, бъз и др. Тревната покривка е представена от житни треви, ягода, коприва, папрат, млечка, лазаркиня и др. Присъствието на животински свят показва разнообразие предимно по отношение на бозайниците и отчасти по отношение на птиците, земноводните и влечугите Най-разпространени са дивите свине, но се срешат и типични степни бозайници като степен пор, европейски лалугер, хомяк, заек, таралеж. От малките бозайници най-разпространени са гризачите. Птичето разнообразие е представено от посевна врана, сива яребица, пъдпъдък, а край водните обекти се среща малката и обикновената дропла.
Защитените територии имат за цел опазване на биологичното разнообразие в екосистемите, както и на естествените процеси, протичащи в тях, характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажите. Под режим на защита на територията на общината има три категории защитени територии2 - природен парк, поддържан резерват и защитени местности. Природният парк “Шуменско плато” заема обща площ от 39 299 дка в землищата на селата Кочово, Осмар, Тройца и Хан Крум (община Велики Преслав), на гр. Шумен, кв. Дивдядово, и с. Лозово (община Шумен). Паркът е обявен с цел запазване на ценни растителни и животински общности, както и на голямото разнообразие и красотите на местата, подходящи за почивка и туризъм. Предопределящ специфичните особености на парка е карстовият релеф, представен от повърхностни форми (въртопи, валози, карстови долини) и подземни форми (известните пещери са 34, между тях са водните пещери “Зандана” - дълга 2200 m, и “Тайните понори” - най-дълбоката в Североизточна България – 101 m, дълга 1716 m). На територията на Шуменското плато са установени 9 защитени, един застрашен и 8 редки вида растения, включени в “Червена книга на Р. България”. От представителите на висшата фауна се срещат 28 вида бозайници, 61 вида птици, 14 вида влечуги и 6 вида земноводни. Представители на пещерната фауна са 10 вида прилепи. Поддържаният резерват “Дервиша”, с площ 106 дка, е в землището на гр. Велики Преслав и е разположен като тясна ивица успоредно на двата бряга на дерето на р. Дервишка. Обявен е с цел опазване на реликтното находище на балканския ендемит конски (див) кестен, единственото естествено находище на дървесния вид в България. Отделни екземпляри от конския кестен достигат до 35 m височина. В защитената територия растат още орех, клен, габър, сребролистна липа. Обявена е буферна зона на поддържания резерват с площ 700 дка горски фонд. Поддържаният резерват “Патлейна”, с площ 378 дка, също е в землището на гр. Велики Преслав. Обявен е с цел опазване на най-голямото в България находище на терциерния реликт Див рошков - остатък от древна флора по нашите земи, включен в Червената книга на България. В защитената територия като съобщество растат още дъб, бряст, габър и др. Тревната покривка е богато и разнообразно представена, като най-значим е защитеният вид “урумово лале” с единични представители на вида. Обявена е буферна зона на поддържания резерват с площ 601 дка горски фонд. В поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, с изключение на: охрана, посещения с научна цел, преминаване на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел, събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места, провеждане на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки. За защитени местности са обявени местообитанията на застрашени, редки и уязвими растителни видове. Защитените местности на територията на общината са:
Община Велики Преслав разполага със значими ресурси, чието правилно и ефективно използване може да се превърне в решение на нейните основни проблеми и да доведе до постигане по-устойчиво икономическо развитие. Те са свързани със запазена природна среда, разнообразни природни ресурси, потенциала на земеделски земи и уникалното културно-историческо наследство. Извършеният анализ на социално-икономическия профил на общината показва, че въпреки реализираните проектни дейности, насочени към подобряване на инфраструктурата, опазване на околната среда, разпространение на културното наследство и повишаване на капацитета на местната власт, основи проблеми в общината продължават да бъдат неефективността и ниската конкурентоспособност на местната икономика, ниските доходи и висок процент на безработица, както и все по-задълбочаващия се демографски проблем.
Административният център на община Велики Преслав – гр. Велики Преслав е основан като град крепост преди повече от 1100 години. През 893 г., по времето на Цар Симеон, е провъзгласен за столица на българската държава. Тук са се намирали Дворецът на владетелите, Дворецът на епископа, а по-късно и на Патриарха. По времето на Първото българско царство Преслав е изпълнявал ролята на средище на духовен и книжовен живот, който се свързва със славянската писменост и Златния век на българите. Днес, на територията на вече променения от Преслав на Велики Преслав град съществуват множество останки от църкви, манастири, работилници, ателиета и дворци.
Преслав става втората столица на Първото българско царство през 893 г., време, предшествано от множество бурни събития, сред които присъствие на войни, покръстването на българите от Борис І, реакцията на болярите и опита за реставрация на езичеството от Владимир Расате, наследник на княз Борис І. Окончателно късайки с езичеството Преславският събор провъзгласява българския език за официален в богослужението, нова столица Преслав и високообразованият Симеон за български княз. Така година след година на мястото на съществувалия още от времето на хановете Крум и Омуртаг военен лагер-аул израства българската столица. Разположена на приблизително 3,5 км, оградена на запад от хълма “Зъбуите”, вписана на юг до Преславска и Драгоевска планина, на изток от поречието на р. Тича /Камчия/ и на север до южните части на сегашния град. Като столица на силна и могъща държава градът е опасан от високи крепостни стени, които са ограждали територии, условно наречени Външен и Вътрешен град, с височина не по-малко от 10 м. Археологическите проучвания на терена, успоредно и в близост до южната стена на вътрешния град, разкриват и трета стена, която вероятно е подсилвала отбраната на цитаделата през различните периоди на съществуването на града. В четирите си посоки стените завършват с кръгли кули, а портите от север, юг и изток са се издигали във височина на почти 14 - 15 м. с масивни почти квадратни кули, затварящи тунел с двойна дървена и спускащи се две железни врати. Тази мощна укрепителна система е добре охранявана от силен за времето си военен гарнизон, разположен отвътре в непосредствена близост до крепостната стена. Вътрешната крепостна стена огражда представителните светски и църковни сгради - жилищната и тронната палата на дворцовия комплекс и с пряка връзка на дворцовия манастир на северозапад, с владетелската базилика, патриаршеският комплекс, административната сграда, красивият южен площад с казармите, водното огледало /фиала/, църквата, болярското имение на югозапад. Всичките тези сгради и комплекси, свързани с добре поддържани улици и площади, водоснабдени с невероятна и от днешна гледна точка канализация за питейна и отходна вода. И нещо рядко срещано в тогавашния средновековен свят - бани с басейни отоплявани с топъл въздух по специални тунели и керамични тръби /хипокаустово отопление/. А в затвореното пространство между вътрешната и външната крепостна стена от север, юг и изток издигат множество жилища, болярски имения, манастири и църкви станали последен дом на известни и почитани боляри, духовници и държавници или просто на обикновени хора. Сред тях като невероятен бисер току над самата река блести Кръглата /златна/ църква - “… на устието на Тича, гдето е съградена светата и честна златна нова черква…” от българският княз на име Симеон около 907 г. Под кръглия и наос и дванадесетте белокаменни колони пред нишите, в малкия, красив атрий /двор/ пред дълбокия кладенец и пред “окото на бога” вероятно българските царе и управляващи фамилии са вземали важни решения за съдбата на българската държава. Воювайки непрекъснато с Византия и други народи преславските царе черпят опит от своите достижения, не само в строителството, но и в писмеността, науката, културата, игрите и забавленията. ”Златният век” на България дава в изобилие шедьоври на архитектурата, каменната пластика, ювелирното изкуство, инкрустациите, мозайките дърворезбата. Запазената керамична иконопис с живия си рисунък остава ненадмината. Десетки години в столицата Преслав идват дипломати, лични пратеници на императори, търговски представители, хора на изкуството и висши духовници. Така тогавашната столица на младата българска държава Преслав стъпка по стъпка израства и достойно съперничи на Константинопол - столицата на хилядолетната империя Византия. И както често се случва в историята след годините на разцвет идват и съдбоносни години. Такива за Преслав и България са годините между 969-971. Крепостта е превзета от киевския княз Светослав в 969 г., а в 971 година император Йоан Цимисхий налага своята власт над нея и България. Наследникът на цар Петър и внук на цар Симеон - Борис ІІ, заедно с брат си Роман и “съкровищата на българите” са отведени и отнесени във Византия. ”Знаците на царската власт - тиара, обвита с пурпур и извезана със злато и бисери, багреница и червени обувки” стават трофеи. Преслав вече е Йоанопол. Така столицата от крепост с дебели стени, увенчани със зъбери, постепенно се превръща в “добре населен град от средна величина”според арабския географ Идриси. Успешното въстание на братята Асен и Петър срещу Византия през 1185-1187 г., като че ли за кратко възвръща величието на старата столица. По-големият брат Петър се заселва и заживява в Преслав. Няколко века по-късно в 1388 г. турците превземат и разрушават града. “Ески Стамбул”, както го наричат те, остава увековечен по картите, пътеписите и хрониките на географи и пътешественици. “ Не знам как да Ви разкажа това, само вашите собствени очи биха могли да Ви опишат тази красота” – завършва Йоан Екзарх. Красота потънала в мрака на късното средновековие.
Част от съществуващото културно богатство на територията на община Велики Преслав е Археологически музей „Велики Преслав”, който включва реставрирани и консервирани фрагменти от разкопките на средновековния град. В музейните фондове се съхраняват 35000 предмета, 1700 от които са представени в експозиционния модел. Колекциите на музея илюстрират по най-пълен начин явлението „Златен век”. На туристите е предоставена възможност да се докоснат до средновековното Преславско съкровище и богат набор от накити, изработени от изкусни майстори. Съществуват великолепни образци на преславска рисувана керамика, като трапезни съдове, декоративни плочки, архитектурни детайли и уникални керамични икони. Една от най-известните икони е тази на св. Теодор Стратилат, открита в местността „Патлейна”. В експозицията на музея и на територията на резервата могат да се открият оригинални кирилски, глаголически и гръцки надписи, които съществуват от времето на 10-11 в. На територията на община Велики Преслав може да се види и най-голяма в света колекция от средновизантийски печати (971-1088 г.) Друг елемент от културното богатство в община Велики Преслав е Преславската Кръгла /златна църква/. Тя е определена като един от архитектурните шедьоври на Първата българска държава и представлява една от най-красивите храмови постройки, построени през Ранното средновековие. Кръглата църква има свое оригинално архитектурно решение и богата вътрешна и външна украса. Тя има кръгъл наос /официалното място да останеш сам с Бога/ с разчленен от екседри /ниши/ стени и централно разположен амвон, двуетажен притвор /предверие/, с две кули и две помещения от северната и южната страна, а на запад – открит отрием /двор/ с кладенец в средата. По мазилката на стените й са се запазили рисунки и глаголически и кирилски надписи – графити, които са едни от най-ранните паметници на Старобългарската писменост. Южно и източно от храма се е разгръщал манастирски комплекс, в който са съществували ателиета за рисувана керамика и разноцветни мозайки. Архитектурната идея за Кръглата църква не е възникнала в Преслав. Тя е материализирана още в късно римската и ранновизантийска храмова архитектура. Изящната пластична украса и цялостна декоративна система на Кръглата църква намира близки паралели с някои Константинополски църкви от X век. Това свидетелства за широките познания и възможности на българските архитекти и майстори, създали този забележителен храм. Строена по поръка на цар Симеон, Кръглата (Златна) църква и манастирът около нея се превърнали в един от центровете на книжовната и художествена култура на столицата Преслав и християнска България. Манастир “Св. Пантелеймон” - Манастирът се намира в м. Патлейна и е на 6 км южно стария град в зелена и рядко красива местност. Името й е производно от това на манастира, който се намира в началото на планината. Открит от неуморния ентусиаст Йордан Господинов. Пътят за там се отделя при Омуртаговия мост, вляво от шосето за Върбица. Манастирът "Св. Панталеймон" е бил основан през IХ в. и разрушен през ХI в. До днес са запазени само руини, от които може да се предположи, че някога църквата е била богата и цялата изрисувана. Археологическите разкопки, проведени през периода 1909-1914 г. и които се провеждат днес, установяват комплекс от кръстокуполна църква, жилищни и стопански сгради, като са оформени три двора - молитвен, жилищен и стопански. Изследователи твърдят, че този манастир е бил важно книжовно средище още от времето на Първата българска държава. В него учениците на Св. Св. Кирил и Методий създали тук Преславската книжовна школа. В "Св. Пантелеймон" се замонашил починал на 2 май 907 г. княз Борис I. При разкопките в манастира е открита рисуваната, керамична икона на св. Теодор Стратилат от Х в. Тя е сред най-забележителните произведения на българското изобразително изкуство от онова време. Днес, в град Велики Преслав действащи са три църкви като в центъра на града се издига храм „Св. Архангел Михаил” и 200 годишната църква на „Св. Св. Петър и Павел”. В границите на Старият град съществува храм-паметник „Св. Св. Кирил и Методий”.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||