Водещи отрасли в отделните сектори

3.2. Водещи отрасли в отделните сектори:

1. 
   Промишленост
   

• 
  “Винекс Преслав” АД - специализирано предприятие за производство на висококачествени бели вина и винено бренди;
  
• 
  Винарска изба „ Хан Крум” - с. Хан Крум – производство и бутилиране на бели и червени вина
  
• 
  Винарска изба „Осмар” - с. Осмар „Осмар” ООД - производство на пелин и вино, предимно Шардоне, Каберне совиньон и Мерло
  
• 
  Цех за сладкарски изделия - “Цитрон”ООД
  
• 
  „Плиска Ойл” ЕООД
  
• 
  ЕТ „Анатолий Чернев - ЦИОН ” с Хан Крум
  
• 
  Кланници за месни заготовки
  
• 
  „Екселанс” ООД с. Осмар за производство на млечни артикули
  

Втори водещ промишлен отрасъл в общинския индустриален комплекс е „Преработка на дървен материал и изделия от него”. Производствената номенклатура на разглеждания отрасъл включва производство на паркет („Дурмалар” ООД, „Диш” ООД), производство на мебели (представено от дейността на няколко еднолични търговски дружества) и „Дибо” АД.

Отрасъл „Производство на машини и оборудване”, познат като отрасъл „Машиностроене” е представен от „Преслав АН” АД (надстройки на автомобили, сметосъбиращи коли, ремонт на автобуси) и ремонтен завод на вагони и жп техника в с. Хан Крум.

Отрасъл „Производство на химикали и химични вещества” е свързан с дейността на няколко „микро-” и „малки” предприятия, разположени в няколко населени места. Такива са “Санита пласт” ООД в с. Драгоево (пластмасови изделия за бита) и няколко еднолични търговски дружества, произвеждащи пластмасови изделия, антифриз, белина и др. Проблемите в този отрасъл са свързани с изхабеността на материалните активи, с използването на остарели технологии, с несигурния пазар на произведената продукция и др.

През последните 1-2 деситилетия в общинската икономика се разви и отрасъл „Производство на текстил и облекла”. Същият е представен от фирмите “Ню фешън интернешънъл” ООД, “Бору стил” ЕООД, „Интертекс България-2009“ ООД и др.с цехове за конфекция.

Териториалните анализи, свързани с местоположението на основните икономически субекти в общината показват, че са се формирали две основни локализации с висока капитализация на територията:

• 
  гр. Велики Преслав
  
• 
  с. Хан Крум
  

Село Хан Крум е вторият локализационен център на по-значими производствени мощности на добивната и преработващата промишленост и на структура за научно обслужване в аграрния сектор. Тук са разположени вагоноремонтният завод „Хан Крум” АД и предприятието „Строителни изделия” АД.

В останалите населени места производствените структури са представени от малки предприятия (в преобладаващата си част „микропредприятия” с брой на заетите лица до 10 д.).

С изключение на хранително-вкусовата промишленост, всички останали отрасли са зависими от външни суровини. Състоянието на дълготрайните материални активи (ДМА) не е добро, в някои степени достига до 50 и повече процента изхабяване на фондовете. Поради стагнацията на основния пазар в Шумен и Варна и необходимостта от високи транспортни разходи, конкурентоспособността им значително намалява.

2. 
   Селско стопанство
   

• 
  Земеделие
  

Приоритет в развитието на земеделието остават трайните насаждения, които заемат 16% от обработваемата земя. Главна задача е възстановяването на старите и засаждането на нови лозови масиви, които са основният дял на трайните насаждения. На територията на общината са разположени най-големите лозови масиви в Шуменска област.

Значително са се увеличили и площите, засадени с дългогодишни култури -малини, касис, лавандула.

Като цяло територията на община Велики Преслав се характеризира с висок агроекологичен потенциал. Това позволява отглеждането на почти всички типични за тази част на страната земеделски култури и постигането на високи производствени резултати. Високият агроекологичен потенциал е важен фактор за специализацията на общината в аграрния сектор и за развитието на съвременно диверсифицирано земеделско производство. Допълнителен благоприятен фактор са и богатите традиции на земеделските стопани в община Велики Преслав в зърнопроизводството и лозарството, които са водещи подотрасли в повечето землища в общината. Всичко това определя високата степен на земеделска усвоеност на територията, което личи от факта, че над 60 % от площта й е заета със земеделски земи, от които обработваеми са над 80%.

Наличният агроекологичен потенциал на територията на общината може да се оцени като благоприятен за специализация в производството на зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица), технически култури (слънчоглед, етерично-маслени култури), за развитие на лозарство, зеленчукопроизводство, овощарство и за отглеждане на фуражни култури (предимно за млечно животновъдство). Високи добиви от по-голямата част от отглежданите култури обаче са възможни само при поливни условия.

КУЛТУРИ	2010 г.		2013 г.
	дка.	Добив от дка.	дка.	Добив от дка.
Пшеница	32190	284	32160	383
Зимен ечемик	12120	234	11470	342
Ръж	600	146	-	-
Тритикале	400	130	-	-
Ориз	-	-	-	-
Пролетен ечемик	210	0	280	179
Овес	260	123	25	144
Маслодаен слънчоглед	17590	158	19543	225
Царевица за зърно	11750	504	18384	590
Домати	130	1523	95	2105
Пипер	78	603	60	617
Картофи	230	357	210	381
Тютюн Вирджиния	-	-	-	-
Тютюн Бърлей	10	182	9	182
Тютюн Ориенталски	5	170	3	170
Лозя винени	6678	57	3282	350
Лозя Десертни	660	58	364	360
Ябълки	170	612	203	608
Сливи	69	391	252	1208
Кайсии	19	42	24	95
Праскови	11	120	77	304
Череши	249	297	286	239
Вишни	203	231	74	231
Орехи	207	130	1916	119
Маслодайна роза	-	-	-	-
Лавандула	1102	335	855	386
Люцерна стара	3920	440	3200	800
Люцерна нова	326	280	220	454
Рапица	3850	182	3750	163

Положителната страна по отношение стопанисването на земеделските земи, особено в използването на нивите, е че преобладаващата част от тях се обработват от земеделските кооперации и агрофирмите, които с дейността си противодействат на тенденцията към изоставяне на значителни площи обработваема земя, явление, наблюдавано в много райони на страната.

ОБЩИНА ВЕЛИКИ ПРРЕСЛАВ	2010 г.		2013 г.
	брой	дка.	брой	дка.
Земеделски стопанства – физ. лица	231	7804	217	9255
Земеделски кооперации	5	36351	4	21869
Търговски дружества	27	51615	27	67770
Стопанства на еднолични стопанства	12	5268	7	552
Стопанства на сдружения и др.	-	-	-	-
Цехове за преработка и консервиране	3	-	3	-
Месообработващи цехове	1	-	1	-
Мандри	1	-	1	-
Зърнобази	1	-	1	-
Мелници	1	-	1	-
Дестилерии	1	-	1	-
Маслобойни	1	-	1	-
Фуражни цехове	1	-	1	-
Други	-	-	-	-

• 
  за бели вина - Ркацители, Шардоне, Мускат Отонел, Димят, Траминер, Совиньон блан, Мискет червен, Юни блан, Немски ризлинг, Мискет врачански, Мискет варненски, Тамянка, Силванер;
  
• 
  за червени вина - Каберне совиньон, Каберне фран, Мерло, Сира, Пино ноар, Гаме ноар, Памид.
  

• 
  Животновъдство
  

3. 
   Горско стопанство
   

Значителни площи от горския фонд са разположени в землището на гр. Велики Преслав – 29,0% от горския фонд на общината с. Драгоево – 20,0%, и с. Имренчево – 11,5%. Залесената площ общо за района на лесничейството е 95% от общата площ на горския фонд, а горските пътища – 1%.

От територията на горския фонд около 34% са гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции и 66% са защитни и рекреационни гори и земи (противоерозионни, мелиоративни, курортни гори, зелени зони, семепроизводствени насаждения, буферни зони на резерватите “Патлейна” и “Дервиша”) и защитени територии (природния парк “Шуменско плато” с площ в територията на общината 819,3 ha).

В горския фонд преобладават широколистните гори – 82,2%, при 16,6% за иглолистните. Основните дървесни видове са церът, габърът, зимният дъб и др. При залесяванията са използвани черен и бял бор, сребролистна липа, акация и др. Основната горско-стопанска дейност е добив на широколистен и иглолистен дървен материал, както и дърва за огрев. Общият запас от дървесина (без клони) е 2 048 200 m³, в това число широколистна – 1 572 695 m³, и иглолистна – 475 505 m³.

Средногодишно от горите на ДДС се продава дървен материал в размер на 27 540 m³ и ежегодно се добиват около 10 000 пространствени m³ дърва и вършина за огрев. Значителен дял от горския фонд е зает от ловностопански гори (40%). На територията на Велики Преслав се намира едно от най-големите по площ ловни стопанства в страната, което е предпоставка за развитие на ловен туризъм с локално, регионално, национално и международно значение.

Разпределението на горския фонд на общината по землища е следното:

Основните насоки на организация на горското стопанство в общината са предвидени в лесоустройствения проект на ДП „ДГС” В.Преслав и са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им.

В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината, при пълно запазване на водоохранните и почвозащитните функции на гората. За 10-годишен период са проектирани подходящи залесявания на площ 832,7 hа, подпомагане на възобновяването без залесяване върху 442,3 hа, реконструкция на насажденията върху 5391,7 hа, различни видове сечи (върху 8666,1 hа на 321575 m³ дървесна маса – без клони) и други мероприятия, изцяло съобразени с екологичните условия на района.

Направлението на стопанисването в защитните и рекреационните гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на особените им функции. Така в мелиоративните гори и земи основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, влагозапасяване на почвата.

На територията на горския фонд се осъществяват и редица странични ползвания. От голямо значение за населението в общината са възможностите за паша на добитък в горския фонд, а също така за добив на сено, билки, листников фураж, горски плодове, гъби и др.

4. 
   Туризъм
   

Ситуирането на община Велики Преслав в мрежата от значими туристически локализации на територията на Шуменска област – Плиска, Шумен, Мадарския конник и др., близостта на общината до големите черноморски туристически локализации в Североизточния район за планиране – Златни пясъци, Св. Константин, Албена и др., също са предпоставка за допълване и разнообразяване на морския туризъм с културно-познавателен.

Туристическите ресурси на територията на община Велики Преслав са обективни териториални дадености, които предизвикват определен туристически интерес. В най-общи линии те се диференцират на туристически ресурси с:

• 
  природен характер;
  
• 
  антропогенен характер.
  

Към туристическите ресурси с природен характер попадат:

• 
  Резерватът “Патлейна”, разположен в непосредствена близост до гр. Велики Преслав (на 1 km югоизточно от старопрестолния град в местността Патлейна). Намира се в Преславските разклонения на Предбалкана. Заема площ от 378 дка. Същият е със статут на поддържан резерват и в него се намират находища на див рошков и урумово лале. В непосредствена близост да природния резерват има интересен обект с антропогенен характер, който предизвиква туристически интерес. Това е средновековен манастир от X в. със запазени и реставрирани сгради - помещения за монасите, зимник, винарница, керамични работилници и др.;
  
• 
  Резерват “Дервиша”, също разположен в близост до гр. В. Преслав. Води наименованието си от името на едноименната местност. Площта му възлиза на 106 дка. Той е със статут на поддържан резерват и в него има находища на естествено разпространен обикновен (див) кестен.
  
• 
  Многобройните исторически места, разположени в интересна природна среда, също играят ролята на потенциален туристически ресурс. Такива са историческите места „Карталъка”, „Бункера”, „Баладжата”, „Бункера”, „Дъбравата”, „Черната локва”, „Пърнарица” и др. – общо 13 исторически места на територията на землищата на гр. Велики Преслав и селата Кочово, Златар, Иваново и Драгоево;
  
• 
  ДП „ДГС” В. Преслав е с разнообразен дивечов състав, който е привлекателен за развитие на ловния туризъм.
  

Твърде значими за развитието на туристическата функция на община Велики Преслав (на практика най-използваеми в момента) са антропогенните ресурси, които са и национално и регионално културно-историческо богатство. В основни линии те са свързани с културно-историческото наследство на община Велики Преслав и на Шуменска област. По своята същност те са със:

• 
  Археологически характер - останки от старата българска столица Велики Преслав (893–972 г.). Тук е създаден Националният историко-археологически резерват с музей "Велики Преслав". На това място са открити множество недвижими паметници с висока историческа и художествена стойност. Важни акценти в Националния историко-археологически резерват „Велики Преслав” са Манастирският и граждански ансамбъл, Кръглата църква, Двореца, крепостните стени и др. Сред експонатите в музея към резервата се намират оригинални произведения на старобългарското и средновизантийското изкуство - иконата на Св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и Керамичният иконостас от Дворцовия манастир. Уникални по своя характер са и оловните печати, които формират цяла колекция. Потенциален и реален туристически интерес предизвиква и ценната сбирка от  епиграфски паметници - резултат на високите постижения и  просветна  дейност  на Преславската книжовна школа;
  
• 
  Архитектурно-етнографска значимост – като акцент в този тип туристически ресурс се очертават етнографската къща Картолова къща в гр. Велики Преслав и Свещаровата къща в с. Осмар. Архитектурната им стойност, допълнена с етнографските експозиции, дават илюстрация за бита на българина от Преславския край в миналото, което предизвиква определен туристически интерес.
  
• 
  Религиозно-култов характер - двете църкви във Велики Преслав - „Св. Св. Петър и Павел” (която датира от времето на турското робство) и „Св. Архангел Михаил” - в центъра на града, както и църквата „Св.Св. Кирил и Методий” (със статут на паметник на културата) в археологическия резерват, дават представа за църковната архитектура. С висок туристически потенциал са скалните манастири над селата Осмар и Троица. В тях интерес представляват монашеските килии и черквите, издълбани в скалата и обитавани  през ХII-ХIV век.
  

Като антропогенен ресурс за развитие на специфични форми на туризъм „винарско-дегустационен” са двете винарски изби – в гр. Велики Преслав и с. Осмар. При наличие на съответни стимули към собствениците на двете изби могат да бъде създадена необходимата инфраструктура (зали за дегустация на вина, предлагане на сувенири, свързани с винената тематика и др.). Тази форма на нетрадиционен туризъм може да бъде развивана паралелно с културно-познавателния, ловния, религиозно-култовия и др.

Осигуреността на територията на община Велики Преслав с различни по характер туристически ресурси със значим туристически потенциал е фактор за развитие на разнообразни форми на туризъм като:

• 
  Културно-познавателен, в т.ч.: изучаване на историческите събития и посещения на значими културно-исторически паметници, запознаване с традициите в бита, обичаите, фолклора и на недвижимото и движимото културно-историческо наследство;
  
• 
  Екологичен туризъм, в т.ч.: оздравителен или здравно-рекреативен туризъм;
  
• 
  Ловен и риболовен туризъм;
  
• 
  Развлекателен туризъм – винарско-дегустационен, базиран на винарски изби „Осмар” и „Винекс” АД;
  
• 
  Религиозно-култов туризъм - посещение на действащи и с културно-историческа стойност молитвени домове и т.н.
  

• 
  Туроператорска и туристическа агентска дейност;
  
• 
  Хотелиерство и ресторантьорство;
  
• 
  Туристическа реклама, обмен на валута и др.
  

Според данни от Националния статистически институт⁶ показателите на община Велики Преслав в Туристическия сектор са следните:

Качествената характеристика на средствата за подслон и местата за настаняване показва, че на този етап преобладават нискокатегорийните (основно двузвездни) хотели и хижи. Те са ориентирани към сегмента от по-неплатежоспособни туристи. С осъзнаване на идеята за утвърждаването на туризма като едно от приоритетните направления в общинския социално-икономически комплекс инвестиционната политика в сектора се ориентира към реконструкция на съществуващата база за подслон с цел повишаване на нейната категория.

• 
  Изводи
  

Основните констатации, засягащи промишленото развитие в община Велики Преслав през последните години могат да се формулират по следния начин:

• 
  Общинският промишлен комплекс е с многоотраслов характер, като водещи функции в него има отрасъл „Производство на храни, напитки и тютюневи изделия” (познат още като хранително-вкусова промишленост);
  
• 
  Все още не са преодолени отрицателните последици от структурната реформа в реалния икономически (производствен) сектор, изразяващи се в недостатъчното обновление на производствената база, по-слабото използване на съвременни технологии и по-ниската производителност на труда;
  
• 
  Недостатъчната осигуреност на промишлените отрасли с местни суровини (без производството на храни, напитки и тютюневи изделия и частично производството на дървен материал и изделията от дърво) поражда необходимост за доставка на суровини от други общини;
  
• 
  Налице са териториални диспропорции в локализацията на производствените мощности на преработващата промишленост основно в общинския център и няколко от селата в общината – на първо място с. Хан Крум и частично в селата Осмар, Драгоево, Кочово и Миланово.
  

При така анализираните потенциали и основни проблеми на досегашното развитие на селското стопанство, могат да бъдат формулирани някои основни изводи за неговите потенциали и насоки за перспективно развитие:

• 
  Условията за развитие на селското стопанство са най-благоприятни в централната и северната част (лозарство), в подножието на Шуменското плато (отглеждане на орехови насаждения), източната част и част от останалата територия (отглеждане на малини и ягоди);
  
• 
  Най-значителни площи от обработваемите земи заемат зърнените култури и слънчогледът;
  
• 
  В съответствие с почвените и климатичните ресурси, традициите и натрупания опит, структуроопределящият подотрасъл на селското стопанство в общината е лозарството. Благоприятни условията има за по-нататъшно развитие и на овощарството;
  
• 
  Бъдещото развитие на лозарството до голяма степен е зависимо от състоянието и перспективите за развитие на винарската промишленост;
  
• 
  Възможностите за развитие на пасищно животновъдство са сравнително ограничени поради незначителния ресурс от естествена тревна растителност. За развитието на основните животновъдни подотрасли - говедовъдство и овцевъдство, е необходимо разширяване на площите и производството на тревни и сочни фуражни култури;
  
• 
  Значителен размер земеделски земи не се използват. Основни причини са раздробяването на земеползването, както и застаряването и намаляването на населението в селата. Стопанисването на преобладаващата част от земите от агрофирми, земеделски кооперации и сдружения и арендатори противодейства на изоставянето на обработваеми земи;
  
• 
  При внедряване на подходящи форми на стопанисване и технологии, съществуват условия за производство на екологически чисти продукти предимно от животновъдството като козе, овче и краве мляко и производните им, пчелен мед, както и производство на плодове и билки.
  

• 
  Туристическият поток, насочен към община Велики Преслав, в основни линии е с транзитен характер и това дава отражение върху по-ниската ефективност от ползване на предлагания туристически продукт. Причина за това е както по-слабо развитата местна туристическа инфраструктура, така и недостатъчно провежданата политика за маркетингова и рекламна дейност, за по-голяма подкрепа на инвестиционни инициативи в сферата на туризма;
  
• 
  Очертаващ се недостиг на достатъчен финансов ресурс за поддръжката на значимите туристически обекти на територията на общината, в т.ч. на музея, археологическите паметници, на съпътстващата транспортна инфраструктура и др. Системният недостиг на финансови средства дава отражение върху състоянието на историко-археологическия резерват и на музей „Велики Преслав”;
  
• 
  Слаба използваемост на предимствата, свързани с близостта на община Велики Преслав до значимия туристически пазар в Североизточния район за планиране с големите туристически потоци към морските курорти „Златни пясъци”, „Св. Константин и Елена”, „Албена” и възможностите за провокиране на интереса на туристите към неколкодневни екскурзии към значимите културно-исторически паметници в Шуменска област, в т.ч. и в община Велики Преслав;
  
• 
  Неусвоен е туристическият потенциал на общината за разширяване кръга на видовете туризъм, освен на водещия културно-познавателен и частично на ловния.
  

2. 
   
   Изтегляне 3.26 Mb.
   
   Сподели с приятели: