Замърсявания от наземни източници

Д. Съоръжения за приемане на отпадъци

Разглеждайки замърсяването на акваторията на пристанище „Тема”, както и настоящите стратегии за преодоляването му, е очевидно, че замърсяването от морски съдове, и в частност на рибарското пристанище, не се регулира макар, че би следвало. Самото пристанище е голям генератор на твърди отпадъци и поради това следва да се вземат конкретни мерки за екологосъобразното управление на отпадъците и да се възстанови околната среда. Приятно е да се отбележи, че компетентните власти вече предприемат мерки в тази насока. Плановете за създаване на система за управление на околната среда ще се създадат в по-напреднала фаза на развитие.

Оценяването, мониторинга и контрола са важни елементи при разработването и прилагането на плановете за околна среда. Чрез тях се подпомага следенето на планираните дейности, мониторинг и сравняване с очакваните резултати. Така се достига прилагане на коригиращи мерки при необходимост. Но D.McAllister (1986) дава пример от САЩ, показващ как оценяването и мониторинга на дейности може да са неадекватни, защото „...разочароващо малка част от решенията на локално ниво са на база оценка на възможни алтернативи. Оценките често са ad hoc, бързи и импресионистични...”. Важно е да следи и оценява цялостния процес на планиране. Накратко казано, процесът трябва да включва следните взаимосвързани стъпки:

• 
  идентифициране на проблема;
  
• 
  определяне на различни алтернативи за решение на проблема;
  
• 
  оценка на алтернативите;
  
• 
  вземане на решение относно действията, които да се предприемат чрез подходящ политически процес, и прилагането на тези действия;
  
• 
  мониторинг на резултатите.
  

Първата фаза се състои от анализ, при който се оценяват различните последици от предлаганото действие. Тази фаза улеснява разбирането на последиците. Но от друга страна, тя съдържа и една дилема как да се постигне единство между многото различни части на програмата за действие. Втората фаза е синтез, който се опитва да реши горе цитираната дилема чрез интегриране на въздействията в една цялостна картина, така че крайната преценка да може да определи дали едно действие да се предприеме или не.

Процесът на оценяване обхваща следните елементи: мониторинг на изпълнението с цел контрол на използваните входни суровини/материали и произведените продукти; мониторинг на процеса за оценка на ефективността и ефикасността на прилагане на плана; оценяване на количествените последици и социално-икономически условия на повлияното население; анализ ползи-разходи с цел сравняване на алтернативни проекти от гледна точна на приходите и разходите за тях [Bamberger and Hewitt, 1986]. Отговорността за мониторинг и оценяване на плановете за околна среда е на министерството на околна среда (или еквивалентните ведомства) и свързаните с това агенции. Плановете могат да се оценяват на местна почва или чрез услугите на независими консултанти. За да може една оценка да бъде оперативно полезна, то висшите нива на управлението следва да участват активно в процесите на планиране и преразглеждане на програмата за оценяване. Квадрат 2 подчертава значимостта на дейностите по оценяване, мониторинг и контрол в светлината на фактите от разследването на Парламентарния комитет на Правителството на Гана, относно незаконен внос на токсични пластмасови отпадъци. Дават се и ценни прозрения за някои фундаментални проблеми, срещани от екологичните власти.

Квадрат 2. Оценка, мониторинг и контрол: Изследване на изхвърлянето на пластмасови отпадъци от Metalloplastic (Ghana) Limited Следният текст показва свидетелството на Комитета на Правителството, вкл. 43 свидетели. от Metalloplastica Ltd.; Полицейската служба, Агенцията по опазване на околната среда, Комисията по атомна енергетика на Гана, Статистическо Бюро, Société Générale de Surveillance Ltd. Митниците, Министерство на Външните работи и др. В допълнение, Комитетът посети депото за управление на твърди отпадъци на гр.Акра. Инспекцията на товара показа, че само 1,063 от торбите (10%) са вносни материали. Т.е. 90% не са предназначени за производство на пластмасови продукти. Въпреки, че няма лабораторни данни за радиоактивност, все пак има наличие на тежки метали, а част от товара е цитотоксичен. Въпреки откритите факти и инструкцията от Министерството по околна среда за забрана за депониране в Гана, Агенцията по опазване на околна среда издаде на фирмата Metalloplastica (Ghana) Ltd. Разрешение за обезвреждане на депото на гр.Акра. Изненадващо, компанията не можа да предостави документи, че товарът е депониран в предназначеното за това място. Поради липса на експертиза, Националния съвет по токсични отпадъци препоръча ре-експортиране на товара обратна на доставчика. Но компанията Metalloplastica успя да депонира отпадъците на депото на гр.Акра. Втора пратка на отпадъчни пластмасови материали пристигна на пристанище „Тема” на 10.05.1992год., но бе върната на изпращача. Повдига се въпросът, защо не бе върната и първата пратка, след като 90% от товара не отговаря на спецификацията на вносителя? Бе установено, че Гана няма нужда от такива материали /отпадъци/ и няма съоръжения за третирането им. Още повече, че не бе дадено предварително съгласие, съгласно разпоредбите на Базелската Конвенция. Причината за депониране на отпадъците в Гана, въпреки забраната бе, че опитите да се върне пратката чрез Посолството на САЩ и Green Peace International бяха неуспешни. А докато течеше разследването, изпращачът Petroco Americas Uniondale не можеше да бъде намерен повече в САЩ. Този случай показва ясно и типично, че оценката, мониторинга и контрола на екологичните дейности в Гана, и много други развиващи се страни, са далеч от ефективност. Координирането и отговорността за опазване на околната среда не са на високо ниво. Липсата на ефективна комуникация между съответните организации има своя принос за появата на този случай. Например Статистическото бюро не е било осведомено за пратката и не е вземало проби от нея. А разрешението от Агенцията по околна среда, въпреки забраната от Министерството, е симптоматично за пълна липса на координация и единство при вземане на решения. Това ярко демонстрира, че има липса на координация, сътрудничество и взаимодействие между екологичните ведомства в Гана Още повече, че капацитетът и експертизата на тези агенции е под въпрос. Експертите на Националния съвет по токсични отпадъци не са имали знания да разберат значението на анализите от лабораториите „SGS”, изпратени от Брюксел. Получени са различни резултати от различни лаборатории в Гана (Nogouchi Memorial Institute for Medical Research) и Статистическо бюро Установена бе липса на единни стандарти, както и капацитет да бъдат интерпретирани вярно данните. Няма и способности за оценяване, мониторинг и контрол върху екологичните дейности в страната. На края може да се спомене, че неохотата на Посолството на САЩ и Green Peace International да помогнат при ре-експортирането на отпадъците до САЩ, показват проблеми в сферата на кооперирането и сътрудничеството на международно ниво

Източник: Parliament house, 1994
5. Заключение
Критичната нужда от интегриране на околната среда в плановете за развитие бе разгледана по един холистичен начин. Прилагането на такъв подход ще помогне да се спре рязкото изчерпване на природните ресурси на земята и ще възстанови доброто състояние на околната среда в дългосрочен аспект. За да се направи това ефективно е наложително да има задълбочено разбиране на околната среда като сложна система, а така също трябва да има достъп до ключова информация, базови методологии и подходящи инструменти за планиране и управление на околната среда. Бидейки организации, които оказват съществено въздействие върху околната среда и обществото, българските пристанища трябва системно и ефективно да прилагат методите за екологично планиране.

В допълнение, прилагането на стратегическо планиране и управление на околната среда са предложени за българските пристанища като една подходяща концептуална рамка за подпомагане на екологичните практики. Тази рамка обхваща екологично образование и обучение, по-активно и широко участие на ключовите заинтересовани организации и на обществото като цяло в процесите на планиране и управление. Включва се и подпомагане на ефективното коопериране и координиране между страните по света, хармонизиране на политиките и плановете на всички нива.

Процесите на планиране трябва да гарантират правото на участие на всички. Екологичната информация следва да бъде предоставена в лесно разбираема форма и да има лесен достъп до нея. Бъдещите планове за околната среда следва да бъдат по-добре съответстващи на наличните особености и да са икономически ефективни в национален, регионален и глобален мащаб. В тази връзка, ефективното екологично планиране, особено ако цели преодоляване на трансграничните проблеми, изисква заделяне на инвестиции зад националните и регионални граници.

За да се осигури това, отговорните за планирането лица трябва да имат достъп до ефективно екологично образование и обучение, за да придобият необходимите научни и интердисциплинарни умения. Защото експертите, изготвящи планове задължително трябва да са обучени в интегриране на новите екологични въпроси в цялостното планиране. Също така те трябва да имат капацитет да обобщават различни фактори на процесите като начално състояние, времеви графици, формулиране на хипотези и неизвестни, които са неразривно свързани с проблемите на околната среда. Важно за тях е и да са в състояние да изкажат заключенията от техните планове по един проста, разбираема и сбита форма, с цел улесняване на обществото и вземащите решения. В този контекст, стратегическото планиране на околната среда е много важно аналитично средство.

И накрая, плановете за околна среда биха могли да бъдат ефективен инструмент за подобряването й, само ако са постоянно и систематично оценявани, следени чрез мониторинг и контролирани. Този процес включва прилагане на мониторинг на изпълнението на процесите, оценяване на въздействията и анализ за ползите и разходите.

Литература
Baldwin, J.H., Environmental Planning and Management, Boulder, Westview, Co., p. 4, 1985.

Bamberger, M. and Hewitt, E., Monitoring and Evaluating Urban Development Programmes: A Handbook for Managers and Researchers, Washington, D.C., USA, The World Bank, p. 23-24, 1986.

Bardwell, L.V., Problem-framing: a perspective on environmental problem-solving, Environmental Management 15 (5), p 603, 1991.

Beer, A.R., Environmental Planning for Site Development, London, Chapman and Hall, p. 18-21,1990.

Benveniste, G., Mastering the Politics of Planning, San Francisco, Jossey-Bass, 1989.

Buckley, R., Perspectives in Environmental Management, Berlin, Springer-Verlag, p. 24-29, 1991.

Carley, M. and Christie, I., Managing Sustainable Development, London, Earthscan Publications Ltd., p. 149; 150; 165; 169; 188; 193, 1992.

Cayer, N.J. and Weschler, L.F., Public Administration: Social Change and Adaptive Management, New York, St. Martin’s Press, p. 94, 1988.

Chechile, R.A. and Carlisle, S., Environmental Decision Making: A Multidisciplinary Perspective, New York, Van Nostrand Reinhold, p. 270-272, 1991.

Clark, B.D. Environmental assessment and environmental management, in Proceedings of 10th International Seminar on Environmental Impact Assessment and Management, July 9-22, Scotland, UK, University of Aberdeen, 1989.

Compton, P., Introduction, in B. Nath, L. Hens and D. Devuyst (eds) Environmental Management, Vol. 1: The Compartmental Approach, Brussels, Belgium, VUBPress, p. 20, 1993.

Daneke, G.A., Energy, Economics, and the Environment: Towards a Comprehensive Perspective, D.C. Health and Company, p. 1271982.

Darke, R., Procedural planning theory, in I. Masser (ed.), Evaluating Urban Planning Efforts, Aldershot, Hampshire, Gower, p. 16-35, 1983.

Devuyst, D., Environmental impact assessment, in B. Nath, L. Hens and D. Devuyst (eds), Environmental Management, Vol. 1: The Compartmental Approach, Brussels, Belgium, VUBPress, p. 151, 1993.

Faludi, A., Planning Theory, Oxford, Pergamon Press, p. 306, 1973.

Faludi, A., A Decision-centred View of Environmental Planning, Oxford, Pergamon Press, p. 52; 57-59; 179; 182, 1987.

Field, B.C., Environmental Economics: An Introduction, New York, McGraw-Hill, Inc., p. 422-442, 1994.

Hudson, B.M., Comparison of Current Planning Theories: Counterparts and Contradictions, Journal of the American Planning Association, p. 387-398, 1999.

Jain, R.K. and Hutchings, B.L., Environmental Impact Analysis: Emerging Issues in Planning, Urban, University of Illinois Press, p. 65; 73; 10, 1978.

Lee, Yok Shui F., Community-Based Urban Environmental Management: Local NGOs as Catalysts, Regional Development Dialogue 15 (2), Autumn, p. 164, 1994.

McAllister, D.M., Evaluation in Environmental Planning: Assessing Environmental, Social, Economic, and Political Trade-offs, Cambridge, The MIT Press, p. 4-7, 1986.

Mintzberg, H., The Rise and Fall of Strategic Planning, Hemel Hempstead, Prentice Hall International Ltd., p. 458, 1994.

Morell, J., Integrating technological change into planning: the case for an interdisciplinary Perspective in Socio-economic Planning Sciences, The International Journal of Public Sector Decision-Making, Britain, Elsevier Science Ltd., p. 224-225, 1995.

OECD, Room Document No. 7, Joint Workshop on National Planning for Sustainable Development: Donor Co-ordination and Harmonisation, OECD Development Assistance Committee, Working Party on Development Assistance and Environment, Paris 26 October, p. 5, 17, 1995a.

OECD, Room Document No. 1, Special Session on National Plans for Sustainable Development, OECD Development Assistance Committee, Working Party on Development Assistance and Environment, 12th Session, 27-28 April, p. 5, 1995b.

OECD, Room Document No. 3, National Sustainable Development Plans and Strategies, Information Note by UNDP, Paris, p. 4, 1995c.

OECD, Sustainable Development Strategies: A Resource Book, Earthscan Publications Limited, London, p. 193, 2002.

Parliament House, Report of the Select Committee on Environment, Science and Technology, on the Investigation into the Importation and Disposal of Plastic Waste Materials by Metalloplastica (Ghana) Limited, Accra, 1994.

Rosenbaum, W.A., The Politics of Environmental Concern, New York, Praeger Publishers, p. 66; 253-256, 1974.

Ryding, S.O,. Environmental Management Handbook, The Netherlands, IOS Press, p. 280, 631.

Slocombe, D.S., Environmental planning, ecosystem science, and ecosystem approaches for integrating environment and development, Environmental Management 17 (3), p. 22; 289; 290, 1994.

Smith, L.G., Impact Assessment and Sustainable Resource Management, UK, Longman Group UK Ltd., p. 95, 1993.

Stahl, M. and Grisby W., Strategic Management for Decision Making, Boston, PWS-Kent Publishing Company, p. 29, 1992.

Steiner, G.A. and Miner, J.B., Management Policy and Strategy, New York, Macmillan Publishing Co., p. 93, 105, 1977.

Stohr, W.B. and Taylor, D.R.F., Development from Above or Below? The Dialectics of Regional Planning in Developing Countries, John Wiley and Sons Ltd., p. 193-283, 1981.

Thompson, J.L., Strategic Management: Awareness and Change, third edition, International Thompson Business Press, London, p. 839, 1997.

United Nations, Agenda 21, United Nations Conference on Sustainable Development, New York, 1992.

United Nations, Plan of Implementation, World Summit on Sustainable Development, New York, 2002.

UNDP, National Sustainable Development Plans and Strategies, Information Note by UNDP, OECD/DAC Working Party on Development Assistance and Environment, 27-28 April, p. 3, 1995.

Welford, R. and Gouldson, A.,Environmental Management and Business Strategy, London, Pitman Publishing, p. 31, 1993.

Westman, W., Ecology Impact Assessment and Environmental Planning, John Wiley & Sons, Inc., p.5, 1978.

Wheelen, T. and Hunger, J., Strategic Management and Business Policy, Addison Wesley, p. 114, 1995.