Планиране в екологията и реновация на пристанищата в България

Съществуващи разпоредби относно замърсяванията

Изтегляне 0.51 Mb.

страница	2/3
Дата	09.01.2017
Размер	0.51 Mb.
	#12359

1 2 3

4.2.1. Съществуващи разпоредби относно замърсяванията

Понастоящем в Гана е в сила закон за предотвратяването на замърсяване от морски съдове, съгласно Конвенцията относно предотвратяването на замърсяване на моретата от нефтени замърсявания [OILPOL 54] от 1954 г. В рамките на тази конвенция и на националния закон, Гана е в състояние да предотврати изхвърляне на нефт и нефтопродукти на 50 мили от крайбрежието. Страната е ратифицирала и Конвенцията MARPOL 73/78, но няма съответстващ национален закон, които да я въведе на практика. Тази конвенция задължава операторите на пристанища да предоставят съоръжения за приемане на нефт и нефтопродукти, за да могат корабите да обезвредят своите отпадъци. Но в рамките на OILPOL 1954 няма такива изисквания.

Текстовете на OILPOL 54 са допълнени с чл. 45 от наредбата за пристанища, 1964 [LI 352] съгласно която баласт, пепел, масла, бои или други отпадъци не трябва да бъдат изхвърляни през борда или изпускани на територията на пристанището. Ако един капитан иска да изхвърли чист баласт, то трябва да получи писмено разрешение от управителя на пристанището. Съгласно MARPOL 73/78 пристанищата трябва да поставят съдове за приемане на отпадъци, но такива няма. Oil in Navigable Waters [ONWA, 64] не отчита допълненията от 1962 г. и 1969 г. на Конвенцията от 1954 г. Това означава, че първоначалните задължения, приети от страната спрямо нейните кораби, не са изпълнени. Тези кораби могат напълно законно да изхвърлят нефтопродукти извън забранената зона от 50 мили. Продължаващото замърсяване с нефтопродукти около рибарското пристанище от изпомпване на флуиди от дъното на корабите е в нарушение на ONWA 64 и пристанищната разпоредба от 1964 г. Това от своя страна налага да се прилагат на практика съществуващите законови актове като закона за Морската конвенция (Law of the Sea Convention (LOSC)), 1982 и MARPOL 73/78, които са ратифицирани от Гана.

4.2.2. Замърсяване, причинено от морски съдове

След реновиране на пристанищните съоръжения, товарите са нараснали от 2.8 млн.м³ през 1987 г. до около 5 млн. м³ през 1996 г. Общият брой на съдовете също се е увеличил от 679 през 1987 г. до 1022 през 1993 г., като трафика на танкери се е увеличил от 25 през 1987 г. до 110 през 1995 г. и 100 за 1996 г. Всички тези съдове изпускат известни количества нефт и нефтопродукти по време на техните товаро-разтоварни дейности.

4.2.3. Риск от сблъсъци в пристанището

С нарастване броя на танкери (което ще се ускори с въвеждането на съоръжения за експлоатация на нефт и газ извън пристанището), риска или заплахите от замърсяване на крайбрежната околна среда, поради сблъсъци и закотвяне, съществува в близост до и в самото пристанище. Поради това са необходими съоръжения за бърз отговор на такива ситуации. Множеството малки инциденти в пристана „Валко” са доказателство, че такива нежелани ситуации може да се случат навсякъде в пристанищната зона. Има също така вероятност от нефтено замърсяване и далеч от брега, поради търсене и експлоатация на ресурси под морското дъно. Гана, в духа на Конвенцията от Абиджан, трябва да сключи договорености със съседните страни за опазване на морските води от нефтени замърсявания.
4.2.4. Операции, свързани с обслужване на танкери

На нефтения терминал се извършва товарене на нефт чрез тръбопроводи в резервоарите на танкерите, но тези дейности не минават без малки разливи в околните води. След като резервоарът е напълнен, при операцията на разкачване на накрайника на нефтопровода от кораба, се изпуска нефт във морските води. Рафинерията „Тема” предоставя стърготини и други материали за попиване на нефта от кея, но това не става редовно. Кумулативният ефект на тези разливи за околната среда може да стане много значителен в течение на годините.

4.2.5. Операции със съдовете в рибарското пристанище

Рибарското пристанище е разделено на вътрешно (за по-малки съдове) и външно пристанище за по-големи кораби, което се характеризира се с газене 7 м., и може да приеме съдове до 250 тона. Рибарското пристанище има и 800-тонно съоръжение за съхранение на нефт (Ghana Bunking Services Ltd.), експлоатирано във външното пристанище. Тръбопроводите му минават покрай стените на кея и доставят гориво на рибарските кораби. Замърсяването, причинено от нефтени разливи е проблем за пристанището.

Има голям брой рибарски съдове - някои от тях са заети с риболов, докато други не се използват. Те стоят на пристанището за дълъг период от време и образуват много отпадъци, които се изхвърлят директно във водата. Няма съоръжения за приемане на отпадъците и пристанищните власти не могат да провеждат мониторинг на тези съдове, и да прекратят замърсяването, породено то тях.

Много от закотвените малки лодки са застрашени от потъване. Пристанищните власти следят тези съдове и предприемат мерки за изпомпване на навлезлите води. В някой случай, особено когато един съд е на траекторията на натоварен морски път и има вероятност да потъне и да създаде проблеми. Трябва да бъде организирана много интензивна образователна програма за запознаване на притежателите на лодки и кораби с техните отговорности в района на пристанищата.

Гана зависи от риболова за задоволяване на протеиновите нужди на населението си. Крайбрежното население е заето предимно с риболов. Поради това замърсяването на морските води е заплаха за здравето на хората и за приходите на рибарите. Гана е задължена по силата на чл.12 от Конвенцията от Абиджан и нейния Протокол, да подготви мерки за спешно преодоляване на морските аварии и да си сътрудничи с други държави в сродни дейности.

4.2.6. Планове за спешни действия при нефтени разливи

Агенцията по околна среда има разработен план за действие при нефтени разливи. Налице е и обучен персонал, които може да проведе адекватни действия в национален мащаб. Пристанище “Тема” има свой собствен план, различен от националния. С цел намаляване на негативните последици от такива разливи, пристанището е съоръжено с подходящо оборудване – разпръскваща помпа и плаващ бараж, пригоден за буксирно въже, други баражи, съоръжения за изгребване на плаващите нефтени петна и за почистване под високо налягане. Периодично се провеждат учения за работа с оборудването. Редовно се провеждат тренировки с персонала по морските операции за преодоляване на подобни проблеми.

Трябва да се отбележи, че технологиите за справяне с нефтени разливи са все още развиващи се и поради това за всеки конкретен разлив трябва да има научна информация за конкретизиране на необходимите видове оборудване. Асоциацията на управленията на пристанищата в Западна и Централна Африка работи за създаване на морска хидравлична лаборатория. Така ще се улеснят пристанищата–членове на организацията да събират и анализират заедно данни за разливите и други сродни дейности.

Необходимо е да се изпълняват разпоредбите от протокола на Конвенцията от Абиджан. Още по-важно е Гана да ратифицира Конвенцията OPRC. Националната морска асоциация трябва да потърси помощ от Международната организация по мореплаване (International Maritime Organization (IMO)) за преодоляване на замърсяванията.

Изтегляне 0.51 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3