Планово задание за разработване на общ устройствен план на община борово

2.2.1. Етапност и времеви хоризонт

В съответствие с налаганите в практиката изисквания за съчетаване на дейностите по социално-икономическото и инфраструктурно развитие на отделните териториални единици и на отделни градове с устройственото планиране на същите (т. нар. “пространствено развитие”) се утвърждава мнението като хоризонт на междинния етап на прогнозите в ОУП да се използва възприетия от Европейския съюз 7-годишен цикъл на валидност на стратегическите и планови документи.

Дългосрочният времеви хоризонт на прогнозите за перспективното демографско, социално-икономическо и инфраструктурно развитие, както и вероятностният характер на самите прогнози изискват те да бъдат представени в определен диапазон “от – до”. Резултатите от прилагането на ОУП, разработвани в миналото, при които са ползвани прогнози с еднозначен (“твърд”) вид показват, че сбъдваемостта им е по-ниска от тези, които са в “отворен” вид – с определен диапазон.

2.2.2. Вариантност на развитие

В прогнозите за перспективното развитие на функционалните системи и на проблемните направления, използвани при изработване на ОУП се използват следните варианти:

- Тенденциален, наричан още минимален или песимистичен (при доминиращо влияние на фактори със задържащ характер) и запазване на тенденциите от досегашното комплексно демографско, социално- икономическо и инфраструктурно развитие;

- Реалистичен - при отчитане на очакваното влияние на фактори със стимулиращо влияние и незначително въздействие на фактори със задържащ характер;

- Оптимистичен – базиран на вероятността за доминиращото влияние на фактори със стимулиращ характер.

Важно методическо изискване към прогнозите, ползвани при изработване на ОУП на общината е териториалната диференциация на някои от разчетите. Приоритет следва да бъдат разчетите, отнасящи се за някои от основните структурни елементи на общинския център, с отчитане наличието на вторичен общински център, които ще бъдат определени и заложени в устройствената концепция на авторския екип.

При изпълнение на дейностите по изработване на ОУП е препоръчително да се използват следните методи:

• 
  Наблюдение – извършено от екипите на място и в Интернет.
  
• 
  Проучване – посещение на място и получаване на директна информация и данни от различни дирекции и отдели в Общинска администрация, писма за събиране на допълнителни данни и информация от различни институции, събиране на познания, мнения, опит и предложения чрез въпросници и/или анкета и др.
  
• 
  Описание – създаване на писмени документи (ОУПО).
  
• 
  Анализ и Синтез – анализиране на базовата изходна информация и данни, обобщаване на резултатите, изводи и препоръки.
  
• 
  Оценка – оценка на социално-икономическото състояние и степен на развитие на общината, оценка на възможностите за постигане на заложените цели, оценка на материалните, човешки и финансови ресурси за изпълнение на плана.
  
• 
  Сравнение – сравняване на цифрови данни, факти, показатели и резултати от проучването и наблюдението и на тяхна база изводи и формулировки в плана.
  
• 
  Работа в екип – разпределение на задачите по експерти и съглсуване действията на екипа за изготвяне на ОУП с Общинската администрация на Борово.
  
• 
  SWOT анализ – анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите.
  
• 
  Индексен метод - сравняване равнището на даден статистически показател към момента и неговото равнище в минал период или към равнище на минало време, прието за база.
  
• 
  Графични методи – за изобразяване на резултатите, фактите и тенденциите, ще се използват геометрически изображения на функционална зависимост с помощта на линии на равнината. ОУП да съдържа цветни карти, таблици, графики, фигури и схеми.
  

Община Борово е разположена в Дунавската хълмиста равнина. Тя се намира в югозападната част на Област Русе. Благоприятна е относителната близост на общината до големи речни пристанища на река Дунав – Свищов и Русе и граничната зона с международен транспортен коридор №7 към Румъния и Западна Европа. През община Борово преминава първокласния път Русе - Бяла - Велико Търново, част от трансграничния транспортен коридор №9. Територията на община Борово е 252,2 кв.км. и заема 8,99% от територията на област Русе и 1,68% от площта на Северен централен район на България (СЦР, NUTS 2). Средната надморска височина е 60 м. На север община Борово граничи с река Дунав, на запад с община Борово, на юг с Община Бяла, а на изток с община Попово и община Опака.

В състава на община Борово влизат 7 населени места: гр.Борово, с.Батин, с.Брестовица, с.Волово, с.Горно Абланово, с.Екзарх Йосиф, с.Обретеник. Общата й територия е 252,2 кв.км. През 2012 г. жителите на Община Борово са 5 980.

Географското разположение, климата и плодородната почва на община Борово са благоприятни за развитие на селското стопанство. Природните забележителности и културно-историческото наследство са потенциал за развитие на различни форми на туризъм.

Относително близки са отстоянията от Борово до големите областни градове Русе, Свищов, Велико Търново, до речни пристанища на Дунав и границата с Румъния.

Община Борово е една от 8-те общини в област Русе. Тя е на последно осмо място по територия и на седмо място по население сред общините в областта. В Община Борово живее 2,57 % от населението на област Русе (5 980 души средногодишно към 31.12.2012 г.) и само 0.7 % от населението на СЦР. Най-малката община в областта по население е Община Борово. Най-голяма по територия и население е община Русе (469 кв.км. и 166 382 жители). Средната гъстота на населението в община Борово (23,71 души на кв. км. за 2012 г.) е много по-ниска от средните стойности за област Русе (82,99), от средната гъстота за страната (65,80) и за СЦР (56,69). По брой населени места (7), община Борово и Община Ветово заемат последното място. (Таблица 2)

• 
  Релеф
  

• 
  Териториални и поземлени ресурси
  

Около 91% от територията на община Борово се състои от земеделски и горски площи. Най-голям е относителният дял на земеделската земя – 190 966 дка (76% при средно за страната 57,4%). Обработваемата земеделска земя по официални статистически данни е около 152 265 дка или около 60% от земеделските територии. 16 207 дка от обработваемата земя е поливна. Горските площи в общината са 9% – 20 585 дка. Населените места и другите урбанизирани територии са 6% от общата площ на община Борово (14 417дка). Водните течения и водни площи имат относителен дял 0,1%, а териториите за транспорт и инфраструктура 0,01%. За добив на полезни изкопаеми се използват 3 159 дка или 1% от общата площ на общината.

• 
  Климат
  

Средната годишна температура е +12˚градуса. Годишната амплитуда от средномесечната температура е 25.6˚ градуса, а тази от абсолютните – максимална и минимална – 70˚ градуса. През зимата тук се наблюдават много ниски температури, през лятото – много високи, по–големи от средните за същата географска ширина.

Валежите в района са разпределени неравномерно през годината. Най-влажен е месец юни - 98 мм., а най-малко валежи са месеците февруари – 28 мм. и март – 33мм.
Слана пада най-рано на 10 октомври и най- късно на 12 май.
Първите снеговалежи започват обикновено през ноември, а последните са през април.
През пролетта и лятото са чести случаите на градушки, които нанасят значителни поражения на селскостопанските култури.

Преобладаващи ветрове с почти еднакъв дял са североизточните и югозападните, а с най-малка повторяемост са северните, северозападните и южните ветрове. Случаите на тихо време са приблизително една четвърт от общия брой на наблюдаваните дни.

• 
  Води
  

• 
  Почви
  

• 
  Полезни изкопаеми
  

• 
  Защитени територии и зони на територията на Община Борово, защитени животински и растителни видове
  

• 
  Защитени зони
  

1. Защитена зона „Рибарници Мечка" с идентификационен код BG0002024, обявена със Заповед № РД-561/05.09.2008 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 84/2008 г.), с площ 20 218,562 дка в землищата на селата Горно Абланово и Батин.

Б - по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за местообитанията)

1. Защитена зона „Батин" с идентификационен код BG0000232, приета с Решение на Министерския съвет № 122/02.03.2007 г. (ДВ, бр. 21/2007 г.), с обща площ 2691,05 дка.

• 
  Защитени животински и растителни видове
  

Стратегическото положение на Община Борово и близостта и до р.Дунав са причина за нейното разнообразно обитаване от праисторическата епоха и античността, през средновековието до наши дни. Изключително богато и разнообразно е културно-историческото наследство в близост в община Борово

Едно от най-популярните и посещавани туристически обекти в община Борово е “Гробница на гетски аристократ от ІV в. пр. Хр., тя се намира в централната част на град Борово, под СОУ “Св. Климент Охридски”. “Гробницата на гетски аристократ от ІV в. пр. Хр.” днес се намира в пределите на града, достъпна е за посетители. Състои се от едно правоъгълно помещение – камера, ориентирана с дългите си страни по направление на посоката изток - запад. Размери – дължина 2,31, ширина – 2,09. Покрита е с полуцилиндричен свод, лицевата фасада е на изток. Входът има трапецовидна форма, вратата затваряла входа посредством плъзгане в жлебове. Увенчаването с триъгълен фронтон на лицевата фасада прави гробницата уникална. Подобно покритие за този тип гробни съоръжения не е познато досега по нашите земи.

Откриването на Сребърното тракийско съкровище привлича вниманието на специалистите върху могилния некропол, разположен в близост до град Борово. Още в края на 1974 г. са разкопани и проучени могили от 1 до 5. Докато в тях работят археолозите, апетитите на иманярите са насочени към могили 6, 7 и 8. В могила № 6 те попадат на зидано съоръжение. Специалистите от Русенския исторически музей извършват спасителни проучвания, а през 1996 г. гробното съоръжението е разкопано и открито за посетители. Неудобството за посещения идва от това, че се намира в могила, която отстои на 5 км от града, в средата на нива, която обработва земеделската кооперация. Гробницата е проучена и обозначена - от „македонски” тип, построена от добре обработени варовикови блокове. По-късно археолозите я запръстяват на естественото й място, едва през 2007 г. Община Борово търси помощта на РИМ - Русе за преместване на съоръжението в пределите на града, за да стане то обект на туристически посещения.

Тракийското сребърно съкровище от Борово се намира в Националния исторически музей в София, но е най-известният паметник на културата, открит при археологически разкопки на територията на общината. Копие от него може да се види в Русенския исторически музей. Настоящото общинско ръководство има идея да изработи копие на съкровището, което да експонира в местната историко-етнографска сбирка. Същата ще бъде създадена през настоящия мандат 2011 – 2015 г.
Съкровището е открит през 1974 г. по време на есенна оран в местността Сиври тепе, на 2 км от град Борово от Трайчо Великов Стоев. Представлява царски ритуален сребърен сервиз с позлата, състои се от пет съда – три ритона с протоме на бик, кон и сфинкс,каничка и купа. Датиран е към ІV в. Пр. Хр. Надписите на два от ритоните и на каничката споменават името на тракийския цар Котис /383-359 пр. Хр./

Църквата “Св. Иван Рилски” в село Брестовица е обявена за Паметник на изкуството и културата през 1973 г.

Особено богато е културно-историческото наследство на остров Батин, където са запазени останки от Тракийско селище, късноантична и средновековна крепост. Намират се на 3 км. Северно от село Батин, върху високо възвишение, между река Дунав и Батинска река. Местността е известна под името „Кале баир”. Има продълговата форма, съобразена с конфигурацията на терена. Заема около 25 дка площ. На ръба на селището е минавал крепостен зид. 

Сега най-добре личи източната стена, на места се виждат части от нея, изградени от камъни и хоросан. От западната, достъпната страна, личат и следи от ров. В северния край, в скалата е издълбана щерна с размери 4 м на 3,50 м. по повърхността се намират късове от глинени съдове, характерни за раннотракийската епоха, за предримската, късноримската и времето на Втората българска държава. 

От тук произхождат римски и византийски монети. Намерена е и една златна монета от Роман І и Христофор /921г./

Карел Шкорипил отъждествява крепостта с кастела Скаидава, за който се споменава в Пътеводителя на император Антонин, между Нове /крепост край град Свищов/ и Гримамиум /укрепление в района на село Мечка/ Ние споделяме това негово мнение, като вземаме пред вид както местонахождението му, така и значителните останки от крепостни съоръжения и находки.
По време на руско-турските войни на това място е бил издигнат редут. 
На съседното възвишение има останки от римска кръгла кула. Погледът оттам към Дунава е неповторим.

В село Волово е изграден паметник за загиналите за обединението на Отечеството – в Балканската 1912 – 1915 г. и „Общоевропейската” 1915-1918 г война. Паметникът е изграден по инициатива на

Каменният войник охранява паметта на поколенията и е може би единствената забележителност на най-малкото село в нашата община.