Графика 3: Данъчни приходи и икономически растеж

Графика 3: Данъчни приходи и икономически растеж

Георги Ангелов

На 28 януари 2005 година Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на консолидирания държавен бюджет за декември и за цялата 2004 година. Като положителен може да се отчете фактът, че информацията не беше публикувана с обичайното забавяне.

Приходите в консолидирания държавен бюджет са в размер на 15,9 милиарда лева, т.е. с около 1,5 милиарда повече, отколкото са заложени в закона за държавния бюджет. Разходите са в размер на 15,2 милиарда лева, или с над половин милиард лева повече, отколкото са гласувани от Парламента. От друга страна тук не са включени 340-те милиона за създаване на държавна компания за публични инвестиции, които също би трябвало да се отчетат като разход. С други думи, правителството е похарчило с почти 900 милиона лева повече, отколкото са одобрени от Парламента.

Отнетите от икономиката и гражданите средства представляват 41,7% от БВП – най-високата стойност от всички новоприети страни-членки на Европейския съюз. Което означава, че изземването на средства чрез данъци в България е най-високо от всички страни-конкуренти за привличане на инвестиции. Не е чудно, че България е на дъното на класациите по благосъстояние и доходи.

Таблица 1: Консолидиран бюджет: закон и реално изпълнение

Приходите в консолидирания държавен бюджет са 15,86 милиарда лева. Прогнозата на Института за пазарна икономика за приходите беше 15,82 милиарда лева. С други думи, разликата между прогнозата на ИПИ и реалното изпълнение е по-малка от половинката на един процент. По този начин се оказва, че за втора поредна година прогнозата на Института за пазарна икономика е най-добрата налична прогноза за приходите в държавния бюджет. Нито прогнозите на Министерството на финансите, нито тези на Международния валутен фонд са толкова точни. Министерството на финансите прогнозира в началото на годината с 1,5 милиарда лева по-ниски приходи от реализираните. След това през есента прогнозира приходи, които са с почти 400 милиона лева по-ниски от реално реализираните. Прогнозата на МВФ от своя страна се отдалечава от реалността с над 300 милиона лева.

Таблица 2: Прогноза на ИПИ и реално изпълнение на приходите

Най-високи са социалните разходи – те надхвърлят 5,6 милиарда лева. Големият размер на тези разходи се дължи на нереформираните пенсионна, здравна и социална системи, на неефективни програми като “От социални помощи към заетост”.

На второ място са разходите за текуща издръжка, които през 2004 година надхвърлят 4 милиарда лева. Тук се включват разходите за електричество, вода, парно, телефони, командировки, ремонти и т.н. Огромната сума на тези разходи показва колко голяма и неефективна е държавната машина. В тази посока можем да добавим и разходите за заплати и осигуровки, които са над 2,2 милиарда лева, което се дължи на това, че в държавния сектор работят между 30 и 50% повече служители, отколкото са нужни.

Разходите за субсидии са над 860 милиона лева. За тези разходи от икономическа гледна точка може да се каже със сигурност следното: те не само не водят до увеличение на благосъстоянието, но напротив – създават стимули за намалението му чрез произвеждане на загуба. Очевидно е например, че тези субсидии през 2004 са отнели по 390 лева от всеки работещ в частния сектор или в несубсидирано държавно предприятие.

Лихвите по държавните заеми са малко под 700 милиона лева, но можеха да бъдат по-малко, ако правителството изплащаше по-бързо държавни дългове вместо да харчи парите от излишъка за предизборни популистки проекти. Капиталовите разходи са 1,6 милиарда лева, но можеха да са по-малко, ако по-често, по-прозрачно и по-конкурентно се използваха възможностите за приватизация и концесиониране.

Като цяло неефективното и безконтролно харчене продължава.

На 1 януари 2001 година в Русия беше въведен плосък данък от 13% за облагане на личните доходи. Руският 13-процентен данък замени система с три ставки, най-високата от които беше 30%. Плоският данък е удивително успешен по всички възможни измерители и окуражи други страни като Сърбия (2003 г.), Украйна (2004 г.), Словакия (2004 г.), Румъния (2005 г.) и Грузия (2005 г.) да въведат плоски данъци. По-рано плосък данък беше въведен в Естония (1994 г.) и Латвия (1995 г.), както и в Хонконг.

През 2001 година приходите от данъка върху личните доходи достигат 255.5 милиарда рубли, т.е. отбелязва се реално увеличение от 25.2% след отчитане на инфлацията. Икономическият растеж е 5.1%, т.е. ръстът в приходите не може да се отдаде изцяло или дори предимно на икономическия растеж.

През 2002 година приходите от данъка върху личните доходи възлизат на 357.1 милиарда рубли, т.е. те отбелязват реален ръст от 24.6% спрямо 2001 година. Растежът на брутния вътрешен продукт през 2002 година е 4.7%, т.е. нарастването на приходите от данъка върху доходите е пет пъти по-високо от нарастването на приходите.

През 2003 година приходите от данъка върху личните доходи генерират 449.8 милиарда рубли. След коригиране заради инфлацията реалното увеличение на приходите е 15.2%. Растежът на брутния вътрешен продукт е 7.3%.

През 2004 година приходите от данъка върху личните доходи достигат 574.1 милиарда рубли. Нарастването спрямо същия период на предходната година е 14.4% в реално изражение. Ръстът на БВП за 2004 година е около 7.1%, т.е. приходите от данъка върху доходите нарастват в реално изражение два пъти по-бързо от икономиката като цяло.

Приходите от данъка върху доходите в Русия постъпват в регионалните бюджети и по тази причина въвеждането на плосък данък от 13% през 2000 година е изключително благоприятно за местните власти. От друга страна, плоският данък от 13% е от полза и за данъкоплатците, които по този начин плащат ниска ставка и нямат стимули да укриват данъците.

Георги Ангелов

От началото на 2005 година данъчните ставки в Русия бяха значително намалени. Най-голямата промяна е намалението на единния социален данък /т.е. осигуровките/ - през 2005 година основната ставка на данъка е 26% докато до момента ставката беше 35.6%. Само преди 5 години осигуровките в България и в Русия бяха почти еднакви – малко над 40% от брутната заплата. За този период в България осигуровките не бяха променени въобще, докато в Русия те намаляха от над 40% до 26%.

Друг данък, който беше намален в Русия през 2005 година е данъкът върху добавената стойност. Досега ДДС в Русия беше 20%, колкото и в България, а от началото на 2005 година този данък е намален на 18%.

Въпреки тези данъчни реформи правителството обмисля допълнително намаление на данъчното бреме през следващите години. На среща с бизнес лидери в средата на февруари министърът на финансите съобщи, че се проучват възможностите за намаление на ДДС от 18% на 13-15%, както и намаление на данъка върху печалбата от 24% на 20%.

Целта на данъчните промени в Русия е постигането на целта за удвояване на реалния брутен вътрешен продукт за 10 години. За постигането на тази цел е необходимо реалният икономически растеж да бъде 7.2% годишно през всяка от тези 10 години.

Георги Ангелов

Според представително изследване на общественото мнение, извършено в края на 2004 година, огромното мнозинство от българските граждани предпочита по-ниски данъци и по-ефективно правителство. В социологическото изследване на представителна извадка от 1000 души беше поставен следният въпрос: Кое от двете предпочитате? “Ниски данъци, малка бюрокрация и ефективно правителство” или “Високи данъци, много бюрокрация и неефективно правителство”

При разпределението по възрастови групи между 80 и 90 % от хората подкрепят ниските данъци, малката бюрокрация и ефективното правителство. В някои възрастови групи между половин и един процент от хората подкрепят високите данъци, многото бюрокрация и неефективно правителство. Останалите хора не могат да преценят или отказват да отговорят.

При разпределението по образование подкрепата за ниските данъци е най-висока при хората с висше образование и намалява при хората с по-ниско образование или без образование. Радващото е, че това не е причинено от желанието на хората с ниско образование да има високи данъци, а от това, че не могат да преценят или не знаят какво да отговорят. Над 96% от хората с висше образование подкрепят “Ниски данъци, малка бюрокрация и ефективно правителство”, същото правят над 93% от хората с полувисше и почти 90% от хората със средно образование. При хората с основно образование подкрепата е над 80%, при тези с начално е почти 70%, а сред хората без образование подкрепата е почти 60%.

Разпределението по професии или доходи отново показва голяма подкрепа за ниски данъци, малка бюрокрация и ефективно правителство – при повечето групи около и над 90%.

Ако смятате, че данъците трябва да се намалят и искате да подпомогнете този процес, бихте могли да го направите по няколко начина:

1. Ако бюлетинът за ниски данъци ви харесва, ще се радваме да го препратите на ваши приятели.

2. Можете да подкрепите отвореното писмо до министъра на финансите за намаление на данъците – натиснете тук.

3. Ако имате интернет страница, бихте могли да поставите на нея линк към бюлетина за ниски данъци и данъчния калкулатор – www.ime.bg/flat

4. Обмислете възможността да подпомогнете издаването на бюлетина за ниски данъци чрез дарение. Информация по този въпрос може да прочетете тук