Пневмология и фтизиатрия
Изтегляне 0.51 Mb.
|
|
1.1.7. В университетска СБАЛББ някои диагностични дейности, като компютърна томография, магнитнорезонансна томография, радиоизотопни и имунологични изследвания, могат да бъдат осигурявани по договор с други лечебни заведения. 2. Организация на дейността 2.1. В университетска СБАЛББ или в клиника по пневмология и фтизиатрия на УМБАЛ се извършват всички високоспециализирани дейности в областта на пневмологията и фтизиатрията, включително интервенционална пулмология, интензивно лечение и гръдна хирургия. В тях работят лекари с различни специалности, които формират екипи и могат да осъществяват интердисциплинарни дейности в областта на пневмологията и фтизиатрията. 2.2. Към лечебните заведения, отговарящи на изискванията за това ниво, могат да се насочват, диагностицират и лекуват болни, чиито проблеми не са от компетенцията на останалите лечебни заведения в страната. 2.3. Клиниката по пневмология и фтизиатрия се ръководи от хабилитирано лице със специалност по пневмология и фтизиатрия и минимум 10-годишен стаж по специалността в лечебно заведение за болнична помощ. Броят на специализиращите или лекарите без специалност по пневмология и фтизиатрия не може да надхвърля 50 % от работещите в клиниката лекари. 2.4. Управлението на дейността на Клиниката по пневмология и фтизиатрия в УМБАЛ се осъществява от началник-клиника, началник-отделение (когато е разкрито отделение) и старша медицинска сестра. 2.5. Началникът на клиниката планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в клиниката, за икономическата ефективност, информационното осигуряване, дейностите по учебния процес и кадровата политика в клиниката, създава условия за изпълнение на научни програми. 2.6. Старшата медицинска сестра е лице с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравните грижи" и клиничен стаж в пневмологично отделение/клиника над 5 години. 2.7. Структурата на това ниво е база за обучение на студенти и за придобиване на специалност по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия, както и за придобиване на професионална квалификация за извършване на високоспециализирани и специфични дейности в обособени раздели на специалността "Пневмология и фтизиатрия". 2.8. Специалистите по пневмология и фтизиатрия (хабилитирани и нехабилитирани), работещи на това ниво, могат да оказват консултативна и методична помощ по пневмология и фтизиатрия и гръдна хирургия в други лечебни заведения. 2.9. В правилниците за устройството, дейността и вътрешния ред на университетска СБАЛББ и съответно на клиника по пневмология и фтизиатрия в УМБАЛ са регламентирани извършваните основни медицински, учебни и научни дейности, както и функциите на постоянни и временни структури (комисии, курсове), подпомагащи осъществяването на отделните дейности. ІІІ. Белодробна функционална лаборатория Изследването на белодробната функция е задължителен елемент при реализиране предмета на дейност на пневмологията и фтизиатрията. Ролята на белодробната функционална лаборатория (БФЛ) е да осигури възможно най-точно изследване на белодробната функция на пациента по безопасен за него начин. Това изискване определя различни нива на компетентност на лабораториите/кабинетите в зависимост от оборудването им и квалификацията на персонала в тях. 1. Компетентност на БФЛ Функционалните изследвания на дихателната система се осъществяват във: 1.1. Кабинет за функционално изследване на дишането (ФИД), в който се извършва: спирометрия, максимални експираторни и инспираторни дебити, оксиметрия по време на покой, усилие и сън, със или без кислородотерапия (ниво І). 1.2. Лаборатория за функционално изследване на дишането, в която освен дейностите по т. 1.1 се извършват и следните изследвания: белодробни обеми (остатъчен обем – ОО, тотален белодробен капацитет – ТБК, функционален остатъчен капацитет – ФОК), дифузионен капацитет, кръвно-газов анализ и киселинно-алкално равновесие, неспецифичен бронхиален провокационен тест (ниво ІІ). 1.3. Лаборатория за функционално изследване на дишането, в която освен изследванията по т. 1.2 се извършва и телесна плетизмография (ТБК, ОО, ФОК, бронхиално съпротивление), максимални инспираторни и експираторни налягания, тест с физическо натоварване. Тези методики са задължителни. Освен тях при възможност се изпълняват и други специализирани методики, например изследване за сънна апнея, контрол на дишането (ниво ІІІ). 1.4. Национална референтна лаборатория, в която освен изследванията по т. 1.3 се осъществяват и други специализирани методики, съобразни със световни практики в тази област. Разкрита е в лечебно заведение за болнична помощ и участва в реализирането на система за външен контрол на качеството за останалите БФЛ. В нея могат да работят специалисти с различна медицинска квалификация, но има задължително и лекар със специалност по пневмология и фтизиатрия с придобита квалификация за извършване на високоспециализирани и специфични дейности в областта на функционалните изследвания на дишането. 2. Квалификация на медицинския персонал 2.1. Дейността на кабинета за ФИД или белодробната функционална лаборатория, разкрити в лечебно заведение на първо, второ и трето ниво на медицинско обслужване по пневмология и фтизиатрия, се ръководи от лекар със специалност по пневмология и фтизиатрия и с придобита професионална квалификация за високоспециализирана дейност по белодробна функционална диагностика. 2.2. Професионална квалификация по белодробна функционална диагностика за извършване на специфичните дейности, посочени в т. 1.2 и т. 1.3 от този раздел, се придобива по реда на Наредба № 34 от 2006 г. 2.3. Лекарят със специалност по пневмология и фтизиатрия, отговорен за дейността на БФЛ/кабинет за ФИД, трябва да има познанията и опит, необходими за интерпретацията на физиологичните основи на изследванията, и осигурява: изпълнение на правилника за дейността на БФЛ; безопасно, точно и надеждно изпълнение на изследванията, които той ще интерпретира; своевременно получаване на резултатите; постоянен контрол на качеството на дейността на изпълнителите; мерки за контрол на безопасността; анализ на резултатите от дейността на БФЛ; ежегодна преоценка на изискванията за изследвания и осъвременяването им при настъпили промени в тези изисквания. 2.4. Специалистът по здравни грижи (клиничен лаборант, медицинска сестра) осъществява самостоятелна работа в БФЛ след: овладяване на методиките в курсове и индивидуално обучение за извършване и качествен контрол на спирометрия, дебитно-обемни криви, оксиметрия и други функционални изследвания на дихателната система в БФЛ от ІІ или ІІІ ниво; придобиване на основни познания по анатомия на дихателната и сърдечно-съдовата система, респираторна физиология и интерпретация на резултатите от ФИД; продължителността на индивидуалното обучение е минимум 30 дни за работа в БФЛ от ІІ ниво и 60 дни за ІІІ ниво БФЛ. 2.5. Старши лаборант се назначава в БФЛ, когато в тях работят трима или повече специалисти по здравни грижи. Необходимата професионална квалификация е владеене на всички методики в БФЛ. Той е отговорен за ежедневната работа в БФЛ, включително за: организацията на дейността (графици на персонала, планиране на изследвания, контрол на потока пациенти); спазването на установения регламент за работа и процедурите; записа и съхранението на данни за калибрация, поддръжка и поправки на оборудване, регистрация на нежелани събития и всичко свързано с тях; съхранението на копия от резултати и административни доклади и записи; осигуряването на безопасно и надеждно изпълнение на изследванията; осигуряването на мерки за контрол на инфекция; извършването на изследвания; осигуряването и поддържането на необходимото количество консумативи. 3. Правилник за дейността на БФЛ Всяка БФЛ има правилник за дейността си, който включва, извън конкретните за всяко лечебно заведение административни въпроси, още описание на: 3.1. точната методика на изпълнение на всяко изследване в БФЛ, включително критериите за надеждност на резултатите; 3.2 съдържание на документите за заявяване на изследванията и предаване на резултатите от тях (демографска, клинична и друга информация); 3.3. предвидените нормални стойности за резултатите и източниците за това; 3.4. процедури за осигуряване контрол на инфекцията; 3.5. процедури, осигуряващи безопасно изпълнение на теста само при показаните пациенти (противопоказания за отделните изследвания); 3.6. процедури за вътрешен контрол на качеството и изисквания за продължаващо обучение и допълнителна квалификация; 3.7. участие в система за външен контрол на качеството; 3.8. мерки за безопасност и овладяване на спешни състояния в случай на възникване на нежелано събитие (отклонение от обичайното протичане или усложнение от процедурата/изследването) по време или след завършването му, включително базата за хоспитализация при необходимост от това; 3.9. списък на необходими пособия и лекарства, налични в БФЛ, за посрещане на нежелани събития; 3.10. рутинни процедури по поддръжка и калибрация, осигуряващи надеждно и точно функциониране на апаратурата, валидиране на изследванията; 3.11. условия за архивиране на данните за калибрация, поддръжка и поправки на оборудването, инциденти и нежелани събития в БФЛ, изход и предприети действия, както и лицата, осигуряващи тази дейност; 3.12. информирано съгласие според процедурата при необходимост от такова; 3.13. изискванията за дейност на БФЛ, когато са част от този правилник, се преразглеждат поне веднъж годишно и при нужда се осъвременяват. 4. Контрол на инфекции в БФЛ 4.1. При изследване на дихателната функция съществува потенциален риск за вътреболнична инфекция. Това изисква чист мундщук и щипка за носа за всеки нов пациент. 4.2. Предписанията на производителя за различните методи на стерилизиране на оборудването трябва да се спазват от съответните отговорници в БФЛ. За мундщуци, клапи, тръби и др. най-практичният метод е химичната стерилизация, при която те са напълно потопени в съответния разтвор. Тръби и клапи се стерилизират минимум веднъж дневно, мундщуци и щипки за нос – след всяка употреба. 4.3. Всеки пациент, изследван в БФЛ, се приема за потенциално инфекциозно опасен. За избягване на риска от трансмисия на инфекция чрез използваната апаратура или персонала на БФЛ се спазват установените санитарно-хигиенни норми и предписания. Това е особено валидно за пациенти със симптоми, насочващи за активна белодробна туберкулоза, или респираторна инфекция, което е потенциален риск за трансмисия на други пациенти и медицинския персонал. 4.4. На пациенти, подозрителни за активна белодробна туберкулоза, не се извършва ФИД до изключване на тази диагноза (или се ползва бактериален филтър и се прилагат всички други мерки за ограничаване възможността за крос контаминация). 4.5. За персонал, извършващ артериална пункция, е задължителна ваксинация срещу хепатит В. 5. Спешни състояния 5.1. Всяка БФЛ трябва да има утвърдена организация за посрещане на спешни състояния, възникнали по време или в резултат на изследване при физическо натоварване или бронхиални провокационни проби. Това трябва да бъде записано в правилника за дейността й. 5.2. Задължително е наличието на апарат за измерване на артериално налягане, стетоскоп, източник на кислород и лицеви маски, необходимото за периферен венозен път и вливания, спешен шкаф. Необходимото оборудване и лекарства за кардио-пулмонална реанимация и основно поддържане на живот (BLS) задължително е налице в лечебното заведение, където е разкрита БФЛ. 6. Контрол на качеството в БФЛ Контролът на качеството в БФЛ е задължително условие за получаване на надеждни и точни резултати. Той се осъществява чрез, но не се изчерпва със: 6.1. редовна проверка и анализ на резултатите от извършваните калибрации на апаратурата; отчитане на отклоненията и взети мерки; 6.2. създаване на механизъм за периодичен преглед и анализ на подбрани оригинални данни за всички извършвани изследвания; 6.3. "биологичен контрол" – периодично изследване на здрави лица от персонала на лечебното заведение за повторяемост на резултатите; 6.4. система за вътрешен и външен контрол на качеството; 6.5 документиране на нежелани събития, изхода от тях, предписаните препоръки и контрол на изпълнението им; 6.6. периодично допитване сред лекарите, назначаващи изследвания, и пациентите за степента на удовлетвореност от дейността на БФЛ; 6.7. създаване на механизъм за преценка адекватността на исканите изследвания за конкретния медицински проблем. 7. Изисквания към оборудването на БФЛ 7.1. Надеждността на резултатите в БФЛ зависи изключително много от квалификацията на кадрите и от качествата на използваната апаратура. Нейните технически характеристики трябва да отговарят на приетите за всяко изследване граници. За рутинна дейност в белодробната функционална диагностика (спирометрия, белодробни обеми, експираторни и инспираторни дебити, белодробна дифузия и други) това са унифицираните стандарти на ERS (Европейско респираторно общество) и ATS (Американско торакално общество). Това е валидно независимо от целта на изследването – клинична, епидемиологична или научна. 7.2. Точността на апаратурата се установява с регулярна калибрация според изискванията за всяка конкретна методика. Честотата на калибрациите и получените резултати трябва да съответстват на общоприетите и посочени по-горе стандарти. 7.3. Изисквания за апаратура, използвана при спирометрията, която е рутинно функционално изследване, задължително осигурявано на всички нива на медицинско обслужване по пневмология и фтизиатрия: 7.3.1. Точност на спирометричната система – определя се от разделителната способност (минимален обем или поток) и линейността на цялото устройство. Спирометричната система задължително отговаря на изискванията и критериите на ATS (Американско торакално общество) и на ERS (Европейско респираторно общество). 7.3.2. Спирометричната система е линейна, измерва 0,5 – 8,0 л обем и има точност най-малко ± 3 % или ± 0,050 л при обемна калибрация с 3-литрова спринцовка. Отчитаното време трябва да е с точност ± 5 % от реалното, когато не се използва компютризирана система. Време "0" (начало на форсираното издишване) се определя с обратно екстраполиране. Съпротивлението спрямо въздушния поток при 14 л/сек е по-малко от 1,5 см Н2О/л/сек. В този обхват на поток точността е в граници ± 5 % от отчитането или ± 0,200 л/сек. Когато сигнал за поток се интегрира за измерване на обем, изискванията за точността на отчетения обем са ± 3 % или ± 0,05 л. Във всички случаи по-горе се допуска по-голямата граница на отклонението, но в рамките на посочените норми. 8. Задължително оборудване на БФЛ в лечебни заведения и структури, изпълняващи дейност по пневмология и фтизиатрия 8.1. Извънболнична помощ: 8.1.1. Специализиран кабинет за ФИД (Индивидуална практика за СИМП по пневмология и фтизиатрия, в ДКЦ и МЦ) – спирометрична система, ръстомер, теглилка. 8.1.2. Диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания без стационар – спирометрична система, позволяваща измерване и на максимални дебити, оксиметър, апарат за кръвно-газов анализ, ръстомер, теглилка. 8.2. Болнична помощ: 8.2.1. Диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар, специализирано пневмологично (пневмо-фтизиатрично отделение) в МБАЛ – спирометрична система, позволяваща измерване и на максимални дебити, оксиметър, апарат за кръвно-газов анализ, ръстомер, теглилка. 8.2.2. Университетска многопрофилна болница за активно лечение с клиника по пневмология и фтизиатрия или клиника по белодробни болести – оборудване за извършване на изследванията по т. 1.2; 8.2.3. Университетска специализирана болница за активно лечение по белодробни болести (пневмология и фтизиатрия) – оборудване за извършване на изследванията по т. 1.3. Оборудването по т. 8.2.1 – 8.2.3 е част от оборудването на БФЛ и/или болницата, на чиято територия е разкрита БФЛ. 9. База, хигиенни и инсталационни изисквания 9.1. Белодробна функционална лаборатория се разкрива в обособени самостоятелни помещения. Техният брой се определя от наличната апаратура и обем изследвания, работните места, щатния медицински персонал и определените в нормативните актове хигиенни изисквания. Едновременно изпълнение на две или повече методики за функционално изследване на дишането не е възможно в едно помещение. Това се съобразява при организацията на дейността във всяка БФЛ. 9.2. В случаите, когато няма централна инсталация за кислород и сгъстен въздух, те трябва да бъдат осигурени с газови бутилки, които да са добре обозначени и с възможност да бъдат сигурно прикрепени към стена в помещението. В стаи, където се изпълняват бронхиални провокационни тестове, се осигурява адекватна вентилация и се използват филтри на експираторната част на системата. 9.3. Всички помещения на БФЛ трябва да отговарят на съответните нормативно установени хигиенни и инсталационни изисквания. ІV. Бронхология Бронхология могат да практикуват лекари, придобили някоя от следните специалности – пневмология и фтизиатрия, ушно-носно-гърлени болести, анестезиология и интензивно лечение, гръдна хирургия и след придобита професионална квалификация по бронхология по реда на Наредба № 34 от 2006 г. 1. Изисквания към база за професионална квалификация по бронхология 1.1. Бронхологично отделение или кабинет, където се извършват минимум 1000 бронхологични изследвания годишно от поне двама лекари със специалност по пневмология и фтизиатрия и придобита професионална квалификация по бронхология. 1.2. Ендоскопска апаратура – минимум 2 флексибилни бронхоскопа (ФБС), стационарен и преносим източник на светлина; ригиден бронхоскоп (РБС) с източник; пълен диагностичен набор биопсични инструменти; ендоскопски камери и/или видеобронхоскопи за непосредствен контрол от обучаващия. 1.3. Самостоятелна или с възможност за ползване на апаратура за рентгеноскопия. 1.4. Наличие на клиника или отделение по анестезиология и интензивно лечение или апаратура за обща анестезия и анестезиолог, работещ с деца и възрастни. 1.5. Възможности за прилагане на лазерна хирургия, ендоскопска електрохирургия или криохирургия, поставяне на трахеобронхиален стент (stent), поставяне на трахеобронхиален катетър за брахитерапия. 1.6. Условия в базата за овладяване на потенциални сериозни усложнения при прилагането на рискови инвазивни техники. 2. Изисквания към оборудването Изискванията към оборудването по бронхология са дадени в таблица № 4 на три нива: 2.1. І ниво на оборудване включва минимум изисквания, определени със задължителния инструментариум, който е необходим за осъществяване на дейността "Бронхология" в бронхологичен кабинет към индивидуална практика за СИМП по пневмология и фтизиатрия, в ДКЦ, МЦ, ДПФЗ без стационар, както и в пневмологични и пневмофтизиатрични отделения към МБАЛ. 2.2. ІІ ниво на оборудване е оптималното за СБАЛББ и ДПФЗ със стационар. 2.3. ІІІ ниво на оборудване включва изисквания за бронхологичен кабинет към университетска МБАЛ с клиника по белодробни болести и за университетска СБАЛББ. Това е максимално оборудване и задължително изискване към база за придобиване на професионална квалификация по бронхология. Таблица № 4
Каталог: media -> filer public -> 2015 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води 2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения 2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас 2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика 2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти 2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||